Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Хоспиталиери

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    gregorianus написа Виж мнение
    А как така Арагон да не е на континента? Че то си е част от Иберийския полуостров. Или имаш предвид цялата недвижимост на короната по островчета и скалички
    Е, много ясно, те някои от тия "островчета" и общо са си десетки хиляди кв. км. - Сардиния, Сицилия, Малта, Майорка, Менорка, Ибиса, Егина и тн. Дори да броим херцогствата Тива, Атина и Неопатра за континентална част, делът на о-вите пак е значителен.

    Що се отнася до хоспиталиерите в Арагон - дълго е, по много причини смятам така и не мога да ти посоча автор или статия за подкрепа, защото това са си мои заключения въз основа на много прочетено, но фокусирано върху други теми...Мога да почна историята още от един каталонски владетел, който през 1134 г. завещава кралството си на Храма и Хоспитала. Те естествено отказват тази щедрост - отново по много причини...Но и двата ордена са много почитани в Арагон и имат супер много земи и замъци, а, мисля, и градове. При арестуването на тамплиерите в цяла Европа местните рицари на Храма са толкова силни, че се защитават в непристъпните си замъци с месеци. Сещаш се в чии ръце отиват тия замъци: http://vladislavivanov.blogspot.com/...blog-post.html Те обаче не са всичко, което имат тамплиерите. Бе общо взето към 1342 г. владенията на Хоспитала в иберийската част на Арагон се уголемяват с ок. 2,5 пъти спрямо тези до 1314 г. Ааа, сетих се, че има една статия - на Лътрел е и е на испански (за тебе ня'а да е проблем, нали си полидиот, опс, изв., полиглот ) - La Corona de Aragon y los ordenes militares durante el siglo XIV, па даже и на ингилизки май имам някъде...ама те са специфични и за определени периоди, язе ти поднасям по-глобално-синтезирана информация
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      El Batallador ли ще е този със завещанието? Защото мисля, че той не заварва, а до голяма степен създава значимостта на двата големи Ордена в страната си - но пък и точно той се хваща да създаде местен орден. Тоест, да, силни са, почитани са, наистина имат сериозни владения. Само не знам доколко имат бройка хем пълноправни, хем боеспособни членове (а вече отделен въпрос е сами ли се отказват от наследството или местните фактори просто не се съобразяват с тях).
      Инак в цяла Европа земите и замъците на тамплиерите накрая отиват у хоспиталиерите, тоест Арагон не е някакво изключение.

      По въпроса за състава и човешката сила на хоспиталиерите в Арагон (примерно през четиринайсети век) по-скоро показателна ще е информацията дали един рицар управлява повече от една командория или пък всяка командория е с отделен рицар начело; или дори вче крайно благоприятното - във всяка командория да има по няколко пълноправни рицари, всеки натоварен с конкретни задачи по управлението при старшинството на един от тях. Точно тази последна възможност е най-малко вероятна, а тя именно би означавала, че Орденът няма недостиг на хора.

      Разбира се, ти си специалист тук, няма какво да продавам на краставичар краставици. Просто ми се струва, че самите рицари-монаси (пълноправните орденски членове) в четиринайсети век вече не са многобройни и служат най-вече като един вид изпълнителна власт и команден състав. Докато на по-ниските етажи има текучество на рицари, които са дали временен обет, а не са монаси - и точно те, под командуването на самите орденски братя, вършат основната или поне доста значима работа на война. Това със сигурност е така на един по-късен етап от историята на хоспиталиерите. А в твоя период е със сигурност вярно за тевтонците. В литературата от епохата е пълно с обикновени рицари, които не поемат монашески обет и не предават имуществата си на св. Йоан, но прослужват известно време в Ордена и това им се отчита като заслуга и придобит опит.

      ---------

      П. П.

      За който го няма, това може да е интересно: "Книга на подвизите", тоест героичната автобиография на ен Жауме Завоевателя, преведена на английски: http://libro.uca.edu/chronicleofjames/chronicle.htm
      Last edited by gregorianus; 01-06-2013, 03:14.
      Луд на шарено се радва - цивилен блог

      Comment


        Хм, интересни работи говориш, обаче мисля че описаният случай не е такъв. Тези "временни" рицари на ордена са или чисто и просто наемници или такива, извършващи пилигримаж, за което важи и едно райсе срещу дървените замъци на двуметровите руси литовци, упорито продължаваши да принасят човешки жертви пред олтара на Перкунас дори и в 14 век ( в следващия век обаче техният крал и мой адаш от фамилията Ягайло ще загине в полето при Варна като кръстоносец, сражаващ се в името на Христа). Тук сведението си визира баш "чисти" братя-рицар, демек такива, положили не временни, а постоянни обети - те са три на брой, знаете ги; за целомъдрие, бедност и послушание, нормални монашески клетви.

        На мен неслучайно ми е интересно сведението, защото точно в тоя период има проблем с числеността. Защо? - Ми щото брата-рицар си е брат-рицар до живот. Трудно го приемат за такъв, щото трябва да е баш благордник, а не някое парвеню. Същевременно после не могат да го бутнат. Същевременно той става на 60 години, разболява се от артрит и казва чао на битките и турнирите. Обаче командорията не е мандра (сори за простотията, но не можах да се сдържа) и е предвидена за определен брой рицари. Папските и орденските управници се опитват да се справят с това, предлагайки почетно пенсиониране, увеличаване на наемниците и какво ли не (вж. ми статията за кръстоносния поход на фра Хуан Фернандес де Ередия - да, знам, че английският, на който е написана, не е кой знае какво!). Преди и известно време след 14 век такива "временни" рицари има в по-голямо количество, но тогава в Хоспитала Родос е на майната си, страшно е да се ходи там, няма кралски дворове, принцеси и благородни дами с добри сърца и топли пазви, турнири и тн., както е било в Йерусалимското кралство, а само пост, молитва и пълчища въоръжени с ятагани, освирепяли и мустакати турци-гази, чиято най-висша цел в живота е да прережат гърлото на някой истински християнин и да го принесат в жертва на Бафомет, упс Мохамед.

        Затова, разбира се, се предпочита Мариенбург или Данциг, където е цивилизовано, и турнири има, и храната е вкусна, не е чак толкова далече (през 9 морета), опасностите са по-скоро та*ак, благодарение на софостицираната защитна система, изградена от умните братя-тевтонци, а и местните дами, макар и прости селянки и бюргерки, все пак са руси и пищни и големият процент дива пруска кръв в жилите им със сигурност ги прави твърде интересни в леглото. За литовките да не говорим, нали даже Хенри Болингброк си отвлича една такава, не вярвам да са отстъпвали кой знае колко и на Людмила от "Червения Орм".

        Докато за балканските краища...какво да кажем...освен доблестният рицар да свърши като латинския император Анри, брат на злочестия Балдуин, когото жена му, която произхождала от варварското и схизматично българско племе, убила без капка свян, точно когато бил в разцвета на силите си и громял враговете в битка след битка. Или туркините, които дори не носят поли, а гащи като мъжете! Дори самият въздух по тези твърде горещи и задушни места е вреден за праведния християнин и го разболява - напр. във Фамагуста. Изобщо...през 14 век у мнозинството от хората на Запад се е наслоило твърдото убеждение, че Ориентът е прекалено опасен, вреден и населен преобладаващо със зли орки - нищо общо с представата за божествения Йерусалим, Обетованата земя и приказно богатият Миклагард/Константинопол, която съществува няколко века по-рано.
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          Абсолютно си прав
          Вече дали временните confratres са наемници (и доколко са такива), по това ти знаеш повече. Има всякакви, включително и такива, дето хем искат да са си светски лица и да има дамички, хем харчат пари за Ордена, а не взимат от него. Благочестиви типове, но инак - светски момчета.
          Иначе Родос също не е за изхвърляне - командориите понякога са прилични "мандри", особено ако са като кипърската, за която ти ми обясни; или ако си сам рицар начело на командория. Как беше - захарна тръстика за меласа ли имаше на Кипър? А и на Родос също има живот - там нали съставят трактати за благородното изкуство на лова със соколи
          Луд на шарено се радва - цивилен блог

          Comment


            gregorianus написа Виж мнение
            Абсолютно си прав
            Вече дали временните confratres са наемници (и доколко са такива), по това ти знаеш повече. Има всякакви, включително и такива, дето хем искат да са си светски лица и да има дамички, хем харчат пари за Ордена, а не взимат от него. Благочестиви типове, но инак - светски момчета.
            Иначе Родос също не е за изхвърляне - командориите понякога са прилични "мандри", особено ако са като кипърската, за която ти ми обясни; или ако си сам рицар начело на командория. Как беше - захарна тръстика за меласа ли имаше на Кипър? А и на Родос също има живот - там нали съставят трактати за благородното изкуство на лова със соколи
            "Мандри", ама на майната си, иначе верно, командорията в Колоси е била желана повеке от Клаудия Шифър преди 15 години; чак нейни съотечественици като фратер Албрехт фон Шварцбург (недоказан прадед на Шварценегер ) са припкали да я "обладаят", но това в първата половина на 14 век, през втората и следващия век, когато мъсърските мамлюци взимат та си построяват бойни кадърги, числото на желаещите я некак си резко секва...

            Абе честно да си кажа хич не съм спец по "конфратрите" - я дай някой конкретен пример за 14-15 век, за предпочитане от 14-ти! Пък ако може и естимейшън, ще те черпя от онова готеното сайдерче
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              Ако точно ти не си спец, то аз трябва да съм направо неграмотен Cave a homine unius libri - а аз съм такъв в случая. Още я карам на впечатления от оная биография на Малори, дето я дъвча от години и на сравнения с една-две новелки от сборника със стоте нови такива. Тоест чутовната ми "информираност" почива на подочуто и смело хиперинтирпретирано, хем за петнайсети век. Още по-лошото е, че в латинските текстове (например във Великата харта) confratres май са наричани и пълноправните членове на Ордена. Терминологичната разлика между редовните рицари-монаси fratres и временно сражаващите се с Ордена рицари confratres

              Все пак - виж този пдф, 125 с. и бележка 9 на същата страница, която препраща към статия:
              Луд на шарено се радва - цивилен блог

              Comment


                gregorianus написа Виж мнение
                Ако точно ти не си спец, то аз трябва да съм направо неграмотен Cave a homine unius libri - а аз съм такъв в случая. Още я карам на впечатления от оная биография на Малори, дето я дъвча от години и на сравнения с една-две новелки от сборника със стоте нови такива. Тоест чутовната ми "информираност" почива на подочуто и смело хиперинтирпретирано, хем за петнайсети век. Още по-лошото е, че в латинските текстове (например във Великата харта) confratres май са наричани и пълноправните членове на Ордена. Терминологичната разлика между редовните рицари-монаси fratres и временно сражаващите се с Ордена рицари confratres

                Все пак - виж този пдф, 125 с. и бележка 9 на същата страница, която препраща към статия:
                https://repository.library.brown.edu...ms/PDF/content
                Чакай, аз съм я чел тази статия на Лътрел. Тя между другото потвърждава тезата ми за по-ранното по-широко използване на конфратрите спрямо дикутираната по-горе епоха. Обаче тия конфратрес тогава, както и, впрочем, днес, са по-скоро донатите (не доматите ) , които правят дарения на ордена и по тази причина за считат за съ-братя на ордена без да са задължени да съблюдават всички правила, обети и прочие. С една дума; те могат да даряват (те и други могат да даряват и без да имат статут на конфратри), могат да се бият в редовете на орденската армия ако искат и получават всички права, привилегии и отношение като към пълноправен брат-рицар, особено ако са от подходящ благороден произход. Такива случаи има много, вкл. през 14 век, то не са разни брауншвайгски марк/ланграфове, британски рицари, включително перове, френци, шпаньолци, жабаре, вижте гербовете по стените на Бодрум за справка (ужас, какво става тия дни в Турция, а?) и други доста високопоставен люде, смятам, че дори дофина Юмбер дьо Виеноа, а защо не и доста арагонски крале могат да се включат в тази категория. Но, но, не, те не са мнозинство в бойната сила на ордена. Мнозинството са местно опълчение на галерите, сирийци, други левантински новопокръстени и униатски християни, западните наемници, разни местни техни аналози като критските стрелци и тн. Конфратрите са екзотика на Родос, изключение е напр. периода, отразен в прокълнатата статия, върху която ви четох лекция и която още е далеч от завършване, причинявайки ми все по-нарастваща депресия на ЦНС (почвам физически да усещам как нервните ми влакна се дезинтегрират, а аксоните ми се разпадат на прах, опитвайки се да обсяня на някои хора известни елементарни неща, при което имам успеха на Миклухо Маклай между папуасите), която скоро може и да премине в нещо сериозно (но това е България в момента! )...по-често са срещани, както отбелязах, в Прусия и особено ок. времето на райсе-тата, героят на покойния Хийт Леджър в онзи филм за рицарите и героят на Чосър трябва да са по-често там, отколкото на Родос и, исторически, споменаването за посещението на на Родос най-често е измислица за повишване на авторитета на тоя или оня рицар...Та така...
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  Классно Тоест излиза, че в четиринайсети век хоспиталиерите разчитат повечко на собствени сили?
                  Луд на шарено се радва - цивилен блог

                  Comment


                    gregorianus написа Виж мнение
                    Классно Тоест излиза, че в четиринайсети век хоспиталиерите разчитат повечко на собствени сили?
                    Дам...
                    A strong toun Rodez hit is,
                    The Castell is strong and fair I wis...


                    блог за средновековна балканска история

                    Comment


                      Едно мат'риалче от мен за The Medieval Government of Order of St. John . Сори, че е на английски (казвам "сори", wtf?!?...wtf....няма спасение (salvation) ), но пък за сметка на това сигурно не е много добър, така че това изравнява везните. С почит, уважение и поздрави към всички хоспиталиери, хоспиталиерски фенове и почитателите на историята!
                      Last edited by Guy de Mont Ferrand; 12-06-2013, 23:22.
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        Не страдай за английския, грациас тиби аго

                        Май накрая покрай тая тема ще се поинтересувам как да стана доброволец при Малтийците Тия дни имах и повод да им се изкефя.
                        Луд на шарено се радва - цивилен блог

                        Comment


                          Май тези линкове не са пускани тук. Смятам да прескоча натам тия дни, та се зачетох.
                          http://www.akko.org.il/en/The-Hospitaller-Fortress-
                          "Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
                          FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan

                          Comment


                            Click image for larger version

Name:	6799124F.jpg
Views:	1
Size:	19.0 КБ
ID:	538035
                            Рицар от Родос 1514г. Националната галерия в Лондон
                            Войната е лека за зрителите...

                            Comment


                              Преди време, запознавайки се с биографията на унгарския крал, Шарл Робер дьо Анжу (Karoly Robert) и по-точно описанието на битката при Розгони (Розгановце в Словакия) през 1312 г., попаднах на нещо доста необичайно: В сражението между войските на Шарл Робер и най-мощните унгарски магнати (синовете на палатина Амаде Аба и Мате Чак), на страната на краля се сражавал голям отряд хоспиталиери. В разгара на боя, кралският знаменосец бил убит, знамето пленено, а кралят продължил да се сражава под знамето на хоспиталиерите, чиято намеса се оказала решителна за изхода на най-кървавата битка в Унгария след тази с татарите при р. Шайо, според Kepes Kronika (Chronica de Gestis Hungarorum).

                              Click image for larger version

Name:	battle-of-rozgony-battle-plan-thumb.jpg
Views:	1
Size:	56.7 КБ
ID:	539101

                              Е в крайна сметка се оказа, че в цитираната хроника се споменава за участие на cruciferi или по-точно “… Gurke sub vexillo regis vexillarius existens occisus est: rex sub vexillo cruciferorum pugnavit…” Gyula Kristo, and Erzsebet Galantai, ed., Johannes de Thurocz, Chronica Hungarorum, I, Textus. . Това свежда възможността за участие на рицари хоспиталиери в битката до 50 %, тъй като освен приорат на хоспиталиерите, по това време в кралство Унгария е съществувал и още един, малко известен местен рицарски орден, този на "Стефанитите" (Order of Hospitaller Canons Regular of St Stephen). Ако за някой представлява интерес дейността на рицарите на храма в кралство Унгария може да прегледа HOSPITALLERS IN THE MEDIEVAL KINGDOM OF HUNGARY c.1150–1387 от ZSOLT HUNYADI на
                              линка по долу:

                              http://doktori.bibl.u-szeged.hu/100/...i_phd_diss.pdf

                              Comment

                              Working...
                              X