Битка при Ярмук

[tonev]

Скарахме се за тази битка, а няма тема за нея. Може ли повече инфо? Възможни ли са посочените данни за ромейската армия?

[monte christo]

Близкоизточната "битка на народите"; предавана от поколения в арабския фолклор, там където, според разни арабски източници,
взели участие 200 000 - 400 000 души Къде свършва митологията и къде надделява реалността?
След сериозните вече поражения при Газа, Босра, Аджнадаин и Дамаск, ромеите отново са в положение нокдаун!
Нормално е да са били нагнетени от спомена за тежките години през пораженческия период на 605-619,
когато половината империя е ограбена и окупирана от персите! Дали е било (не)нормално от гледната си точка на победители над Персия,
за пореден път да подценят "конниците на пустинята"?



Никак няма да се учудя, ако мисленето на някои от православните поданици на империята, е било подобно: "тези еретици, къде се бутат между шамарите"!
А те, както знаем, са били далече като географско положение от Близкия Изтoк, само дочули и недооценяващи събитията случили се след малкото сражение
при Муте през септември 629 г., когато един 3 000 арабски отряд бил разбит.
А новите "еретици", всъщност са войнствените арабски племена, приели Исляма.
Дали харизматичния (не за всички) император Ираклий е допускал, какви превратности му предстоят в живота?



Подобно мнение за арабите е битувало и в зороастрийска Персия, въпреки далечната 604г.,
когато при Зу Кар, персийски отряди са разбити от арабските племена, търсещи признание на историческата сцена.
Сасанидска Персия, макар и победена от Ромейската империя, въпреки тежките си поражения при Уаладжа и Уллаис от арабите
през 633г. и последвалото окупиране на южен Ирак, все още в никакъв случай не се е смятала за фалирала
от към политика и държавност! Политическата сцена в Персия се променя със затвърдяване позициите на дейния Рустам, явяващ
се като протектор на Йездигерд III и самата държава. Нещо повече - през 634г. персите си отвоюват южен Ирак.


Но, както доказва по-късно историята: "магарето срита и двата коня"


За съжаление, якобитите, несторияните и монофизитите в Империята по това време нямат глас. Дори нещо повече - след изграждането
на собствени църковни школи, може да се забележи тенденция към собствена идентификация на етническа основа! Това
определено е културна, църковна и политическа опозиция спрямо централната власт!

Опитите да се тушира напрежението между православните от една страна и всички "други", чрез моноенергитизма на патриарх Сергий не довежда
до никакъв резултат: монофизитите не признават новата догма! През 633 г. все пак в Александрия е сключена уния между монофизити
и православни на основата на учението, лансирано от Сергий , което приема названието монотелизъм. Това учение не успява да изпълне
задачата си, въпреки , че може да се нарече официална църковно-имперска доктрина.

Православните християни никога не прощават на Ираклий отстъпките направени на монофизитите и открито го наричат "Маронит и враг на нашата вяра"!

Последните пък, по презумпция имат зле прикрито недоволство и недоверие към централната ромейска власт, която не може да разбере,
че истинската заплаха за политическата нестабилност и социално брожение в Източните провинции не са само религиозните противоречия
в християнския свят, но и "децата на пустинята" с тяхната нова "ерес", нови по-малки данъци и не на
последно място - религиозна толерантност, обаче само към хората на "зиммите"!

Неприятните загуби от арабите през периода февруари 634 - септември 635,"отварят" така да се каже очите на Василевса ( или само наполовина)
Проблемът се състои в това, че изнурената Византия не е в състояние да вкара абсолютно целия си военен потенциал през лятото на 636г.
Или пък не иска, заради опасенията си от персийски реванш!?! Вечно мнителния Ираклий, не се доверявал на никой; макар, че неговата внучка е
била дадена за жена на Шахиншаха и гарантирала мира!? Голямата (около 60 000) персийска армия, събрана срещу арабите още през юли 636 и ръководена от Рустам
не давала покой на Ираклий. Малко или много, взаимното недоверие си оставало!Ами, ако в последния момент перси и араби сключели мир?





Според разни руски хронологически таблици (интересно от къде черпят сведения, за момента не откривам други данни)
болния вече император Ираклий събира в Едеса(която е върната 6 години по-рано от персите на Византия,
според мирния договор от 629г.) близо 80 000 души за истинския поход срещу арабите, който трябва да повтори славната персийска епопея от 622 - 629 !

Като оставим настрана фантасмогориите, относно числеността на сражаващите се, то след една напълно реална "критична" оценка,
мисля, че броя на армиите може да се сведе до 36 000 - 54 000 ромеи срещу 24 000 - 27 000 араби?!? ...или така , както е дадена легендата в нашето Вики


Из разните руски хронологични таблици за Византия, данните за армиите са застопорени: 40 000 ромеи срещу 24 000 араби.
И ако за арабите все пак имаме някакво инфо ( ал Баладури ), то за ромеите нямаме точни сведения. Навярно Ираклий разпределил
голяма част от войниците по гарнизоните в Сирия . Искал тилът, за всеки случай да е защитен от потенциална персийска атака.

За битката, накратко: командващи на ромеите са Теодор Тритирий и Вахан. Арабите са ръководени от Халид ибн ал-Уалид;
Характеризира се с доста голяма ожесточеност; голямо неразбирателство в комадването на ромеите;
техните катафракти на три пъти пробиват арабския фронт, който предвид голямата си мобилност се съвзема и престроява
отново и отново за голямо учудване на ромеите; проблемът за едната или двете природи на Христос вместо в църквите,
се решава на бойното поле-част от арменските подразделения в армията на византийците се разбунтуват и я удрят в гръб,
а върха на всичко е преминаването на християнския владетел на Гасанидите - Джабал инб ал Айхам
на страната на своите съплеменници-мусюлмани!


Това е голямата военна катастрофа за Византия, наречена Ярмук! Дали , обаче е политическа ще прецените вие...

[tonev]

a kakво вярно има в сведенията за пясъчна буря?

[monte christo]

Дори и да е имало пясъчна буря, тя би трябвало да бъде в ущърб и на арабите, не само на ромеите! Нещо като при футбола по време на дъжд: всички са мокри, по техничните губят финес, ама това не е оправдание

Не знам, все пак двете армии в продължение на 5-6 дена са се дебнали, имало е малки схватки; ако наистина природните условия са попречили на ромеите да да 'излъжат' противниците, относно намирането на по-добър терен?

Едно е сигурно: арабската контраатака е блестяща , след изпълнението на някакъв маньовър; може би по време на пясъчната буря, ако въобще я е имало?

p.s на мен ми е по-интересно не толкова сражението, колкото последствията - дали само битката е катализатор на събитията, случили се след това?

[T.Jonchev]

Добре, графе, дори много добре!

[Last roman]

Битката при Ярмук е злощастно загубена, но войната е могла и да бъде спечелена, но тук се намесват вътрешните фактори. По принцип несторианите и монофизитите предпочитали да са под властта на арабите, отколкото да се подчиняват на Константинопол. Евреите в Сирия и Палестина също не харесвали никак ромеите. Затова и повечето градове отворили вратите си на арабите, чиито сили едва ли са били достатъчни за планомерна обсада и водене на продължителни бойни действия.

[tonev]

Едно е сигурно: арабската контраатака е блестяща , след изпълнението на някакъв маньовър; може би по време на пясъчната буря, ако въобще я е имало?

може ли повече (информация, факти по въпроса)?

[Warlord]

Ами Баладури наред с 200 хиляди византийска армия, пише и че Ираклий оковал с вериги своите войници за да не могат да избягат от бойното поле преди битката, което също звучи меко казано странно. Ал Баладури го е писал това в края на 9 в.

[monte christo]

tonev,

тези дни смятам да понапиша доста нещица за сражението на "народите" И все пак, за да нямаш дерт в душата, ето малко инфо:

В заключителния етап на битката (dey 6) , ибн Уалид се решава на един смел ход - събира всичките си конници в един корпус; ако се не лъжа някъде към 8000 души, изпреварва и удря ромейските конници от едното крило, още докато се събират да го пресрещнат! Следва маньовъра и арабската конница се озовава в тила на византийците, там където е арменската пехота. Настъпва паника, започва клане ...

[monte christo]

Ами Баладури наред с 200 хиляди византийска армия, пише и че Ираклий оковал с вериги своите войници за да не могат да избягат от бойното поле преди битката, което също звучи меко казано странно. Ал Баладури го е писал това в края на 9 в.

Е, той Ираклий си е седял в Антиохия - вероятно болен ?!?

За веригите: предполагам ал Баладури да се е пообъркал с едно по-неизвестно сражение; това при Хазир през 637 - там не е останал нито един жив ромейски войник от гарнизона! Възможно е точно там войниците да са използвали вериги: предпочитали са да загинат, а не да бягат!

[ZWQRA]

Това с веригите освен от арабина, споменато ли и от други изторници? Защото подобно нещо нито за предишни, нито в следващи битки има. Възможно ли е това да е някаква форма на пропаганда от средновековието.

[Darkas]

Е, той Ираклий си е седял в Антиохия - вероятно болен ?!?

За веригите: предполагам ал Баладури да се е пообъркал с едно по-неизвестно сражение; това при Хазир през 637 - там не е останал нито един жив ромейски войник от гарнизона! Възможно е точно там войниците да са използвали вериги: предпочитали са да загинат, а не да бягат!

Ако това с оковаването е вярно, не е добре - говори за нисък морал във войската, а аз поне си мисля, че моралът е първостепенен фактор за военния успех.

[monte christo]

ЗА ВЕРИГИТЕ

Относно въпросите по оковаването във вериги, май се оказва друго:

Явно се е търсел и още един друг ефект; не толкова за повдигане духа на войниците или пък за да не бягат от бойното поле, колкото да спъват ?!? устрема на арабската вражеска конница, която вече се се славела със своята супер повратливост и също така, да не се допуска пробив в голям участък от построението на воийските. Според Табари, в битката при Саласил през април 633 г. или както са я наричали още битката на Веригите, персийския военачалник Ормузд (Hormuz), наредил голяма част от войниците да бъдат "оковани"! Преди това, ибн Уалид изтощил персите с няколко маньовъра, като накрая те, докато го търсели за сражение, били принудени да направят цял дневен преход в повече от арабите! Битката започнала, без да има време персите да си отпочинат ... Като изключим двубоя на двамата военачалници, в който Ормузд бил убит, резултата от сражението навярно вече ви е ясен

Но да се върнем на веригите - предполагам, за да спъват конницата на противника, войниците ще да са били оковани някъде през кръста, на около един метър височина. Твърде възможно е и да са били на разстояние 3-4 метра един от друг. Най-малкото 50 човека във фронт, като дълбочината ще е била поне минимум от 3 - 5 редици, всяка една на около 5 -10 метра зад другата ? Но, това са само догадки ...

Обаче всичко това е някак си несериозно - като се замисля само, какъв е бил ужаса да видиш връхлитаща конница срещу тебе, която ще те смаже под копитата ... И да чакаш да ти сецнат кръста с тези вериги Или пък да спъваш конете на арабите ? Или пък, било с другаря от лявата ти страна или с този от дясно, да премяташ веригата над главата на коня и да смъкваш ездача ? Ами с коя ръка ще държиш сабята за да го посечеш ? Явно в наставало страхотно меле

И колко подобни отряда трябва да има един военачалник ? Защото, според мен такъв отряд може да спре устрема да кажем на около 400-500 души конен отред, но втора атака от друг вражески конен отред не може да издържи, понеже почти всички ще са стъпкани и убити!!!

Като заключение, мога да добавя, че при отстъплението на персите, от "окованите" почти никой не останал жив, понеже са доста тежки - налагало се е да влачат убитите си другари и няма как да избягат

[monte christo]

SPECIAL EDITION

Предполагам, че темата може и да е загубила актуалност! Извинявам се на всички и най-вече на tonev за моето закъснение! Неотложни ангажименти, умората и разбира се - мързела, са оправданието за пред любознателността на всички участници във Форума все пак тук не е реален чат, нали

И така, нека разгледаме битката, състояла се през периода от 15 до 20 август 636 г. малко по-подробно:


Един малък увод:
=============

В началото на юни 636 г., арабите все още действали във византийската провинция Сирия, разделени на 4 корпуса от по 6-7 000 души - напълно автономни и всеки със своите си задачи!

Първият корпус под ръководството на Shurahbil ibn Hassan - бил някъде в днешна североизточна Йордания.

Вторият корпус под ръководството на Abu Ubaidah ibn al-Jarrah ( който бил и главнокомандващ в този момент, предвид това , че халифа Омар не долюбувал Khalid ibn al-Walid ) действал около Емеса.

Третият корпус под ръководството на Yazid ibn Abu Sufyan, бил изпратен по направлението Дамаск - Кесария.

Четвъртият корпус под ръководството на Amr ibn al-A'as се се подвизавал нейде из Палестина.

Планът на вече напредналия с възрастта Ираклий (около 61 годишен) бил напълно опростен : смятал поотделно да прихване всеки един от арабските корпуси.
За целта той разработил ясна стратегия и разделил ромейската армия на 5 оделни корпуса ( сакелария Theodore Trithyrius командвал малоазийските и сирийски части, Vahan - арменците, Qanateer - славяните, Jabalah ibn al-Aiham - арабите Гассаниди, Gregory заедно с Dairjan - частите от Европа ) които със хитри маньоври да попречат на арабите да се обединят. Но, за съжаление на василевса, арабите разбрали за този план и техният общ главнокомандващ Абу Убейда, заповядал на командващите да съберат войските на обширната равнина около Джабийа, която била подходяща за кавалерийска атака.

Предизвикателството не закъсняло - набезите на Джабала непрекъснато тормозели арабските командващи, които нямало как да изградят лагер около Джабийа. На военен съвет, Халид предложил да отстъпят към източната част на равнината Ярмук, на около 65 км югозападно от Дамаск и на около 25 км източно от Тивериада, като изградят там лагер и Абу убейда се съгласил. Самата равнина на запад и юг граничела с големите каньони на Уади ар Раккад и реката Ярмук.

Непосредствено преди сражението, на нов военен съвет Халид ибн ал Уалид бил предложен за нов главнокомандващ (но само за предстоящата битка), предвид това, че той най-добре познавал психологията на ромеите, начина им на воюване и не на последно място , в очите на арабските войници бил истински герой и най-големия поборник за вярата, още от времето на Войната срещу Отпадналите през 632г., инвазията в южен Ирак и окупирането му в 633г., както и завоевател на Сирия, победителя на ромеите в голямата битка при Аджнадайн през 634г. , незаслужено отхвърлен от халифа Омар и т.н. Абу Убейда се съгласил.

Веднага след като получил командването, Халид предприел реорганизация на обединената арабска армия; разделил я на самостоятелни бойни единици - 36 полка x 400-500 души пехота и 4 полка x 2 000 конници, организирани на племен принцип. Така всеки арабски войник се биел редом до другаря си!

Ромейската армия заела позиция срещу арабите в началото на юли 636. Там проблема, кой да бъде главнокомандващ на разнородните войски, бил що годе от същото естество, както при арабите. Теодор Тритирий, представител и доверено лице на Ираклий, малко или много си оставал висш сановник. Най-накрая, след ожесточени спорове командването получил Вахан, арменски династ и военачалник.

Около края на юли, Джабала ибн ал Айхам ( християнския арабски валадетел на Гассанидите) получил задача, чрез разузнаване с бой да провери доколко арабите-мусюлмани са готови за бой. Диверсията му била веднага отразена от конната гвардия на Халид. След този случай, първите дни на август преминали в трескава подготовка за решителния сблъсък. Времето работело против ромеите, защото арабите за този период получили подкрепление от 6 000 души! Трябвало да се действа...


Сражението:
==========


Построението на ромейската армия били следното:
----------------------------------------------------

Джабала с неговите леки конници заел позиция пред целия фронт на армията; центъра се командвал от Даирян; Григорий командвал дясното крило (някои части от войниците му били "оковани" с вериги-по 10 души на редица); Канатир поел командването на славяните от лявото крило; резерва на армията бил съставен от хората на Теодор Тритирй с неговите малоазийски части и арменците на Вахан.
Тежката кавалерия била правилно разпределена между център, ляво и дясно крило, резерв.

обща численост: около 40 000 - 55 000 души



Построение на арабската армия:
---------------------------------

Центърът бил раделен на две - лява и дясна половина; лявата командвал Абу Убейда, дясната Шурабил. Лявото крило командвал Язид, дясното крило командвал Амр - тези две крила получили като подкрепление, по един от големите конни полкове. Зад центъра като резерв стоял Халид с неговата елитна конна гвардия наброяваща около 4 000 души, разделена в този момент на два големи конни полка; единият командвал Халид, другия се командвал от Zirrar ibn al-Azwar. Всеки от корпусите се състоял от девет малки пехотни полка.

обща численост: около 24 000 - 30 000 души


ден първи - 15 август 636

Армиите се строили на около километър една от друга. Започнали двубои между по-низшите офицери от двете армии, по време на които някой си Георги избягал и преминал на страната на арабите-мусюлмани. Целта на тези двубои била да се урони престижа и да се деморализират малко или много войниците. Двете армии се приближили още повече. Вахан заповядал ограничено настъпление на около 1/3 от ромейската пехота. Даирян трябвало да настъпи точно там, където арабският център се раделял на лява и дясна половина. Арабите обсипали със стрели напредващите ромеи, които под строй влезли в сражение с арабския център. Схватката, макар и кратка била доста интезивна, след което ромеите отстъпили в изходно положение. Вахан, просто искал да провери готовността и боеспособността на арабската пехота от центъра.



ден втори - 16 август 636

Решение на Вахан да изненада арабите преди разсъмване, по време на сутрешната молитва: Смятал да блокира арабите в центъра, чрез ограничено нападение, след което двете ромейски крила да нанесат решаващи удари за обкръжение.

Даирян настъпва в центъра, Канатир атакува със славяните от лявото ромейско крило, арабската пехота от дясното крило отстъпва,
Амр заповядва контраатака с конния полк от дясното крило, Халид му помага, отстъпление на славяните на изходно положение.

Силен удар на Григорий с частите от Европа - арабите от лявото крило бавно отстъпват към лагера, ромеите правят "костенурки" и здраво притискат.
Язид ибн Абу Суфян неуспешно контраатакува със своя конен полк - ромейските катафракти го изтласкват назад, жесток сблъсък, арабите от крилото са натикани в лагера.
Халид ибн ал Уалид тръгва да помага на левия фланг, изненадваща контраатака на Зирар ибн Азуар с конен полк в ромейския център, където е убит Даирян.
Арабите реорганизират своя център и удрят от две страни войниците на Григорий, във фронт и фланг; ромеите от дясното крило отстъпват бавно.


ден трети - 17 август 636

През този ден Вахан замислил друга хитрина - да "откъсне" дясното крило на арабите!Канатир трябвало да се вклини между арабския център и арабското дясно крило; ромейската конница от лявото крило, трябвало да го довърши!

Настъпление на Канатир и неговите славяни - арабите от център и дясно крило отстъпват организирано.
Натиска обаче се засилвал към дясната половина на арабския център, командван от Шурабил! Дясното крило на Амр, започва да виси откъснато; контраатака на ибн Уалид, тотално кръвопролитие, ромеите са отблъснати привечер!


ден четвърти - 18 август 636

Вахан отново решава да притиска центъра и дясното арабско крило!Канатир е подпомогнат от Джабал ибн ал Айхам и
няколко друнги арменци, които след втората атака, започват отново да изместват назад дясната половина на арабския център.
Халид ибн ал Уалид предугажда тази стратегия. Страхувайки се от общо нападение на ромеите, предвид тяхната по-голяма численост,
заповядва на Абу Убейда и Язид да нападнат с малки сили византийските център и дясно крило, за да ги сковат за известно време!

След това той напада арменците и Джабал които помагат на Канатир и ги отблъсква.
Оставени сами, славяните организирано отстъпват. Шурабил и Амр можели да си отдъхнат.
През това време, качените на коне византийски стрелци с лък, нанесли чувствителни загуби на арабите от център и ляво крило.
Хората на Язид и Абу Убейда извършващи рейда, трябвало да отстъпят. Все пак за да няма покой за ромеите, един арабски полк от около 400 души
ръководени от някой си Икрама бин Абу Джаал извършил самоубийствена атака-почти всички били убити и ранени, но това дало време на арабите да
реорганизират своите корпуси, очакващи ромейското общо настъпление. Такова, обаче не се състояло...


ден пети - 19 август 636

Рано сутринта, Вахан изпратил емисари, да преговарят за примирие от няколко дни. Халид обаче не се съгласил,
защото виждал, че ромейската армия вече е деморализирана и изморена. Нещо повече: решил да поеме инициативата!

През останалата част на деня, двете армии си почивали, без да влизат в бой.

Привечер направил реорганизация на конните полкове, като ги събрал в един корпус. Рискът, който Халид поел, не бил никак малък:
пехотните полкове от лявото крило и центъра оставали без защита от кавалерийско нападение,
защото всички конници ( някъде към 8 000 души) били струпани на дясното арабско крило!


ден шести - 20 август 636

Планът на Халид бил прост: пехотата от център и ляво крило отново извършили "общо настъпление" с цел да сковат ромеите;
докато цялата арабска конница се разгръщала срещу славяните от лявото ромейско крило. Едновременно засаден пехотен полк блокирал
ромейските конници от лявата им страна.

Последвалата арабска кавалерийска атака принудила славяните на Канатир да отсъпят много назад, чак към резерва на Теодор Тритирий и арменците на Вахан.
По този начин Халид, посредством численото превъзходство в полза на арабите, което се създало в даден участък от общия фронт,
започнал бавно, но сигурно да постига целта си!

Вахан бил принуден да прегрупира всичките конни ескадрони от резерва, центъра и дясното крило на Григорий, които да изпрати на помощ.
Обаче, тежките и трудно подвижни катафракти, били нападнати от арабската конница, преди още да се
прегрупират и да наредят собствен фронт! Били буквално разсеяни, смазани и обърнати в бягство на север.

Последвал маньовър и цялата арабската конница се озавала в тила на византийската армия, там където са арменците и малоазийските части
на Теодор Тритирий. Без подръжка от конница, арменците не могли да издържат дълго - в започналата паника, която завладяла скупчените бягащи войници, мнозина загинали.
След това конниците на Халид ударили и частите на Теодор Тритирий в момента, когато пехотата от дясното арабско крило притиснала славяни, арменци и малоазийци.
В този момент само войниците на Григорий и тези от центъра на убития предните дни Даирян, отстъпвали организирано към Уади ар Раккад - те намерили някакъв мост, по който няколко хиляди
войници успели да избягат. Виждайки това, Халид изпратил Зирар с около 500 конници да завладеят моста и да отрежат пътя за отстъпление.
Пехотата (над 30 000 души) от ромейската армия попаднала в пълно обкръжение! Паника и страхотно блъскане на обезумели и отчаяни хора. Започнало страшно клане. арабите не взимали военопленници! Някои от ромеите дори скачали от стръмните склонове на Уади ар Раккад с цел да се спасят - резултата бил трагичен.
Предполага се, че някои арменски части се нахвърлили върху хората на Григорий с цел да си пробият път към Дамаск: по-късно през
деня на около 10-15км от града били настигнати големи тълпи от бягащи ромейски и арменски войници, начело с Вахан и Теодор Тритирий, които били убити.




Зсега толкова, анализите (ако въобще ги има от ваша страна) после

[tonev]

Шест дни... защо ромейте не са се оттеглили? ако се бяха оттеглили след 3 -я или 4-я ден инициативата щеше да остане тяхна. После пак щяха да могат да изпълнят първоначалния план - да разбият отделните арабски отряди по отделно...