Добрее, хвърлям се с главата напред да направя един общ преглед, а пък после предлагам да дописваме конкретни интересни битки, генерали и въобще детайли.
През цялата византийска история кавалерията е основния войскови тип. Конникът носи дълга до бедрата плетена ризница, средно голям кръгъл щит, подплатен шлем (ех, това удобство
) подколенници и железни чепици. Офицерските коне, както и конете на първата редица са имали железни нагръдници, а всички са имали високи седла, понякога с железни стремена (ясно е, че за цялото това желязо са трябвали големи и силни коне). Нападателните оръжия на конника са били един широк меч, кама, малък лък с колчан, и основното - дълго копие (тип рицарско, за мушкане, не за мятане). Понякога някои части са носели и бойна брадва на седлото. Подобно на римляните и за разлика от всяка европейска войска до 16 век, византийците са носели униформи. Наметалото, байрачето на копието, както и перата на шлема са показвали с цвета си към коя част е ездачът. Кавалерията обикновено се състои от по-състоятелните хора, които могат да плащат за това въоръжение и поддръжката му (имало е и чисто професионални части, които са на издръжката на държавата). Към всеки офицер и 4-5 души е имало прикрепено едно чираче, да се грижи за тях и да се учи на занаят. Това, разбира се, струва повече (то си е било длъжност и е имало надница), но пък са смятали, че като не трябва сам да си готви, войникът ще се концентрира повече върху военните си тренировки, пък и ще получава що годе свясно сготвено .
Византийската пехота е била използвана предимно за защита, дали полево зад някой овраг или в планинска местност, или пък в крепости и градовете. Леките пехотинци са били предимно стрелци, но е имало и с метателни копия. Стрелците са носели понякога също ризница, но най-често просто туника и твърди ботуши. Освен лъка, стрелецът си носи колчана с 40 стрели, брадва на колана и един малък кръгъл щит, който е имал ремък да се премята на гърба. Тежковъоръжените (scutatus) са били с ризници, голям щит, подколенници, железни ръкавици и островърх шлем с туфа пера или нещо подобно отгоре. Били са въоръжени с копие, меч и брадва, която от едната страна е била с нормалното острие, а от другата с шип, като пикел. Както и към кавалерията, и към пехотата са принадлежали големи снабдителни колони. За всеки 16 души е имало две каруци с муниции, храна и готварски такъми, инструмени - лопати, чукове, триони, подобни. Освен това е имало и товарни коне, в случай на усилени маршове. Византийците са се нуждаели от много инструменти, защото и те като римляните правят всяка вечер лагер. В авангарда са вървели инженери, които са набелязвали лагера по установена схема, после като пристигнат войниците подреждат каруците и конете в центъра като лаагер докато пехотинците копаят защитните окопи.
Освен инженерите и снабдителните колони си е имало и установена медицинска служба. Всяка част от 400 души си е имала доктор и 6 до 8 санитари, които са имали "материали за бърза помощ" - вода, превръзки, евентуално носилка, както и специални седла, които са имали допълнителни стремена , така че ранените да могат да бъдат по-лесно транспортирани. Санитарите са получавали за всеки докаран от бойното поле ранен премия.
Византийската армия е организирана разумно и базира тактиката си на стабилни основни правила. Според византийците подреждането на армията на бойното поле трябва да се напасва на конкретния враг. Затова те се стремят да научат колкото се може повече за отделните си врагове и развиват с почти научна точност кокретните методи за борба с всеки един от тях (което си има и неприятния момент, че стават прекалено "твърди" и не остава място за инициатива) Да кажа и някои интересни четива - Strategikon на Мавриций от около 580г, както и Tactica на Лев(Лео ?? как е на византийски) Мъдрия около 900г. Има ги из нета и са приятни да ги прочете човек и да се пренесе в тогавашната атмосвера. Мавриций реформира формациите и набирането на армията. Най-ниското поделение е tagma от 400 души, което се съединява с други до 6000 - 8000 души - meros (личи си римското наследство) Чсислеността на отделните части не е строго определена. Съществувала е офицерска йерархия, като най-високия ранг командва 2000 души, а най-ниския, декурион, 16. Всички офицери от центурион нагоре се назначават от управлението. Военните термини и език са една мешавица от римски, гръцки и тевтонски думи, което показва различните влияния.
След войните на Юстиниан броят на тевтонците на служба на императора силно намалява. Остават само 3 големи варварски формации, Foederati, Optimati, Buccelarii, последните са добре известните викинги или вараги, които са телохранителите на императора. Въпреки че някои императори са се опитвали да въведат повсеместна служба, в крайна сметка тя никога не е приета и нормално всеки собственик на земя е имало определен брой на хора, които е трябвало да представи за войската. Тежестта на набора се е стоварвал най-вече на граничните територии, където местните благородници непрекъснато са набирали насилствено хора за дружините си. Най-добрите професионални войници идват от Кападокия и Тракия. Около 650г. империята бива разделена на провинции, themes, като всяка провинция е трябвало да поддържа 10 000 армия. Граничните райони са били разделени на по-малки управленчески единици, така наречените clissuras, които е можело да бъдат крепост или проход (clussira - клисура).
За отделните тактики и формации и тн по-натам, че то става все повече, колкото повече пиша
През цялата византийска история кавалерията е основния войскови тип. Конникът носи дълга до бедрата плетена ризница, средно голям кръгъл щит, подплатен шлем (ех, това удобство
) подколенници и железни чепици. Офицерските коне, както и конете на първата редица са имали железни нагръдници, а всички са имали високи седла, понякога с железни стремена (ясно е, че за цялото това желязо са трябвали големи и силни коне). Нападателните оръжия на конника са били един широк меч, кама, малък лък с колчан, и основното - дълго копие (тип рицарско, за мушкане, не за мятане). Понякога някои части са носели и бойна брадва на седлото. Подобно на римляните и за разлика от всяка европейска войска до 16 век, византийците са носели униформи. Наметалото, байрачето на копието, както и перата на шлема са показвали с цвета си към коя част е ездачът. Кавалерията обикновено се състои от по-състоятелните хора, които могат да плащат за това въоръжение и поддръжката му (имало е и чисто професионални части, които са на издръжката на държавата). Към всеки офицер и 4-5 души е имало прикрепено едно чираче, да се грижи за тях и да се учи на занаят. Това, разбира се, струва повече (то си е било длъжност и е имало надница), но пък са смятали, че като не трябва сам да си готви, войникът ще се концентрира повече върху военните си тренировки, пък и ще получава що годе свясно сготвено .Византийската пехота е била използвана предимно за защита, дали полево зад някой овраг или в планинска местност, или пък в крепости и градовете. Леките пехотинци са били предимно стрелци, но е имало и с метателни копия. Стрелците са носели понякога също ризница, но най-често просто туника и твърди ботуши. Освен лъка, стрелецът си носи колчана с 40 стрели, брадва на колана и един малък кръгъл щит, който е имал ремък да се премята на гърба. Тежковъоръжените (scutatus) са били с ризници, голям щит, подколенници, железни ръкавици и островърх шлем с туфа пера или нещо подобно отгоре. Били са въоръжени с копие, меч и брадва, която от едната страна е била с нормалното острие, а от другата с шип, като пикел. Както и към кавалерията, и към пехотата са принадлежали големи снабдителни колони. За всеки 16 души е имало две каруци с муниции, храна и готварски такъми, инструмени - лопати, чукове, триони, подобни. Освен това е имало и товарни коне, в случай на усилени маршове. Византийците са се нуждаели от много инструменти, защото и те като римляните правят всяка вечер лагер. В авангарда са вървели инженери, които са набелязвали лагера по установена схема, после като пристигнат войниците подреждат каруците и конете в центъра като лаагер докато пехотинците копаят защитните окопи.
Освен инженерите и снабдителните колони си е имало и установена медицинска служба. Всяка част от 400 души си е имала доктор и 6 до 8 санитари, които са имали "материали за бърза помощ" - вода, превръзки, евентуално носилка, както и специални седла, които са имали допълнителни стремена , така че ранените да могат да бъдат по-лесно транспортирани. Санитарите са получавали за всеки докаран от бойното поле ранен премия.
Византийската армия е организирана разумно и базира тактиката си на стабилни основни правила. Според византийците подреждането на армията на бойното поле трябва да се напасва на конкретния враг. Затова те се стремят да научат колкото се може повече за отделните си врагове и развиват с почти научна точност кокретните методи за борба с всеки един от тях (което си има и неприятния момент, че стават прекалено "твърди" и не остава място за инициатива) Да кажа и някои интересни четива - Strategikon на Мавриций от около 580г, както и Tactica на Лев(Лео ?? как е на византийски) Мъдрия около 900г. Има ги из нета и са приятни да ги прочете човек и да се пренесе в тогавашната атмосвера. Мавриций реформира формациите и набирането на армията. Най-ниското поделение е tagma от 400 души, което се съединява с други до 6000 - 8000 души - meros (личи си римското наследство) Чсислеността на отделните части не е строго определена. Съществувала е офицерска йерархия, като най-високия ранг командва 2000 души, а най-ниския, декурион, 16. Всички офицери от центурион нагоре се назначават от управлението. Военните термини и език са една мешавица от римски, гръцки и тевтонски думи, което показва различните влияния.
След войните на Юстиниан броят на тевтонците на служба на императора силно намалява. Остават само 3 големи варварски формации, Foederati, Optimati, Buccelarii, последните са добре известните викинги или вараги, които са телохранителите на императора. Въпреки че някои императори са се опитвали да въведат повсеместна служба, в крайна сметка тя никога не е приета и нормално всеки собственик на земя е имало определен брой на хора, които е трябвало да представи за войската. Тежестта на набора се е стоварвал най-вече на граничните територии, където местните благородници непрекъснато са набирали насилствено хора за дружините си. Най-добрите професионални войници идват от Кападокия и Тракия. Около 650г. империята бива разделена на провинции, themes, като всяка провинция е трябвало да поддържа 10 000 армия. Граничните райони са били разделени на по-малки управленчески единици, така наречените clissuras, които е можело да бъдат крепост или проход (clussira - клисура).
За отделните тактики и формации и тн по-натам, че то става все повече, колкото повече пиша
Много неща потъват обаче назад и новите потребители не ги виждат, чудно какво може да се направи по въпроса...
Comment