Военната организация във Византия ?

[Guy de Mont Ferrand]

Войнуците не бяха ли по-скоро охрана на проходи, соколари итн.?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Като наследница на Римската империя Византия възприела ли е част от бойното построение...

Византия не е наследница на Римската империя.

На какво се основава съществуващото (според мен) общоприето схващане за армията на Византия, като някаква силна и ефективна военна оранизация?

Не мисля, че съществува подобно общоприето схващане, но вероятно има някаква причина у теб да се създаде такова (според мен погрешно) впечатление. Може би то се дължи на по-големия публичен интерес към армията на ромеите в сравнение с интереса към варварските армии.
Действително, Империята преживява периоди на подем, съпроводени с периоди на упадък за нейните съседи, и през тези периоди ромейската армия представлява сериозна и трудно преодолима сила, но има и моменти, когато Империята е на ръба на оцеляването, като например по времето на обсадата на Константинопол през 626 г., когато имперската столица е като остров сред варварското море и сякаш всеки момент Източният Рим е щял да последва съдбата на Западния, но благодарение на изключителното си местоположение градът оцелява. И ако Константин ², т. нар. "Велики" има някаква голяма заслуга пред Отечеството, тя се изразява в твърде сполучливия избор на Византион за нова резиденция. Разбира се, голяма роля за оцеляването на Константинопол изиграва и могъщият римски флот, който разгромява флота на варварите както през 626 г., така и по-късно, по време на арабските опити за превземане на града.
След период на стабилизация и възход (Х - Х² век) се появява пронията, а Империята започва да се "феодализира" и броят на свободните селяни бързо намалява, централната власт отслабва, в резултат на което отслабва и армията, а резултатите не закъсняват. Скоро Римската империя рухва след повече от 2000 години съществуване.

царува убеждението, че тази армия е изключително мощна (не твърдя, че не е - особено в някои периоди) и невъобразимо многобройна - защото така българските победи над нея изглеждат къде по-сияйни.

Може би някъде съществува подобно убеждение, но аз не съм останал с впечатлението, че то доминира. Зависи и за кой период става дума, защото наистина има периоди, когато Империята е твърде мощна, но има и периоди на тежки кризи, от които българите се възползват, ако не са в криза и те самите, а това мисля, че си го пише и в учебниците.

Бе може и да е малко марксистко, ама верно като че ли докато Империята разчита на собствен военен рекрут има по-големи успехи, отколкото когато идва ерата на наемниците.

Що да е марксистко?

Особено показателно е значението, което изследователите и съвременниците придават на разгрома на ромейските "граничари"- привърженици на династията Ласкарис от опитния воин Михаил Палеолог, пък и наистина след това лимесът в западна Мала Азия рухва.

Наистина, решаваща роля играят не само гениите, но и идиотите, които могат с един замах да съсипят една хилядолетна империя.

Има достатъчно теми на "тема" "Армия на Византия" в раздела средновековнона история!

Ако не си правим труда да четем темите поне да се съберем да пием по една бира!

Да, наистина, дори една от темите за прабългарите успя да се превърне в тема за "Армията на Византия". Но мисля, че най-после с теб мога да се съглася по един въпрос - "пиенето на по бира".

[княз Крылов]

Наистина, решаваща роля играят не само гениите, но и идиотите, които могат с един замах да съсипят една хилядолетна империя.


Няма такива идиоти, едно зраво общестово има защитни механизми срещу тях (не като историята да не познава случаи в които глупав/луд/неспособен владетел е бил сменян чрез преврат). Фасн е че и Византия, както римската империя не успя да се справи с приспособяването на новите условия. Византия загина така както се роди - ирония на съдбата. Византия надживя Рим защото бе прогресивното му второ аз. Тя бе една империя която Рим трябваше да бъде, но не намери силите да се промени. Затова един вид Византия е направен наново Рим, само че с оглед на актуалните за онова време обстоятелства. Това е като компютър. маме си Компютър от 2005 година. 2006 той вече не е върха на техниката какъвто бе когато го купихте - но ние не го апгрейдваме. 2007 той вече е съвсем демоде и приятелите ви се смеят на него, а вие се оплаквате че вече не правят игри и програми с "нормални изисквания" - но не го апгрейдвате. 2008 вече дори вие осъзнавате че компютъра ви е за музеен експонат. Всяка седмица нещо изгаря, сервиза няма части за толкова стар комп, всички ви казват че този комп е отписан. Нищо не ви остава защото дори да искате да апгрейднете - вече няма какво. Купувате си нов компютър - най-модерния за 2008 година. Само че по стар навик, вие няма да го апгрейднете 2009, няма да го направите и 2010 и през 2011 новия ви компютър точно ще повтори съдбата на стария. Същото според мен стана с Рим и Византия - достигайки първенство, те решават че нищо повече не може да се подобри в империята и че това е съвършенния срой. Само че не осъзнават че това не е матемтика където 10 винаги е повече от 1. Това е реалния политически живот и правилата постоянно се менят и няма универсална съвършенна политическа система - тя рано или късно става демоде. Според мен същото става и с Византийската армия. Тя е била силна защото за един момент тя е била най-организирана и съобразена със обстоятелствата. По-късно тя става слаба. Но не става слаба защото вкарва наемници, а обратото - вкарва наемници тъй като вече е слаба и не може да се справи сама. И тъй като промяна в структурата според нея не може да се направи (тя е съвършенна) , значи всичко е въпрос до численост. И отиде та се невидя. Аз принципно не разбирам много от армии, но според мен армия е един от аспектите на държавата и като такъв носи нейните белези и се развива паралелно с нея - особенно армията в средновековието, която е неразривно свързана със политическата система.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Няма такива идиоти, едно зраво общестово има защитни механизми срещу тях

А едно нездраво общество?
Нищо не е можело обаче да се пребори с човешката природа, станала причина за множеството граждански войни в Римската империя, които наред с варварските нашествия са съсипали държавата. Едва ли някой е бил в състояние да се справи и с протичащите упадъчни процеси в Късната Империя. Но имало е силни личности, като Василий ²² например, които благодарение на личната си енергия и авторитет са задържали положението докато са били живи. Но факторите за упадъка са много, а процесите са си процеси, гениите са си гении, идиотите пък са си идиоти и всичко върви ръка за ръка.

[княз Крылов]

а едно нездраво ги създава - факт че една личност трудно може да съсипе цяла империя. Това са според мен разни лигенди битуващи в ариала на така наречения Култ към Личността и крайни течения на хуманизма Но както някой с право ще отбележат - това е философски спор, който може да ни отклони от темата (преди имаше специална тема за ролята на Личностите в Историята). Та моето мнение че така наречените гении и злодеи са по-скоро порождение на обществото отколкото неговата основна движеща сила. Те са нещо като катализирал образ на това общество, който показва накъде всъщност вървят нещата в него. Именно затова гениите биват разбирани много добре 1-2 поколения след смъртта си (според мен).

Както казах, философски въпрос и по-добре да не задълбаваме с него. Няма нужда да ме оборвате, приемете това като мнение , а не крайно твърдение или вердикт

[Last roman]

http://wikislice.webaroo.com/external/Byzantine_army?wikitrail=Byzantine%20Army,Byzantine%20military

[pnp5q]

"(From) Orbicius*, on the formations of the army. One should know, with regard to the formations and commands of the army, that a force of five men is called a pempas, of which the commander is a pempadarchos; a force of ten men is a dekas under a dekarchos; twenty-five men a lochos under a lochagos; fifty men a pentêkostus under a pentêkontarchos; a hundred men a taxis under a taxiarchos, two hundred and fifty men a suntagma under a suntagmatarchos; five hundred men a pentakosiotus under a pentakosiarchos; a thousand men a chiliostus under a chiliarchos; two thousand men a merarchia or telos under a merarchês or telarchês; four thousand men a phalanx under a phalangarchês; ten thousand men a muriostus under a muriarchos. Two diphalangarchiai are a tetraphalangarchia, of one thousand six hundred men, of which the commander is a tetraphalangarchês. An army which is wholly infantry is called a phalanx, having the same name as its constituent units, of which the leader is a stratêgos, while a hipparchos leads the cavalry; but an army that is both infantry and cavalry is a stratia. The so-called “front” (metôpon) of the army is what they also call the first rank, the prôtostatai, of which the leader is a prôtostatês. The men deployed on either wing, the right and the left, these are both parastatai, and the commander is similarly named. The men deployed in depth behind them are epistatai, while their last rank is called the “tail” (oura) or ouragia, under an ouragos; this man is also an opisthophulax, who is customarily called the pentêkontophulax.
The man who heads the whole army, however, is the emperor."
* Автор на Tacticon, края на V в., нач.на V² в.
Във The Etymologicum Magnum and the “Fragment of Urbicius” от Philip Rance
Превод: (От) Орбиций, за формированията в армията. Нека се знае относно формированията и командването в армията, че сила от 5 човека се нарича пемпа и се командва от пемпадарх, сила от 10 души е дека под [командването на - доб.моя] декадарх, 25 човека са лох?а под лох?аг, 50 човека са пентекоста под пентеконтарх, 100 човека са такса под таксиарх, 250 човека са синтагма под синтагматарх, 500 човека са пентакосиота под пентакосиарх, 1000 души са хилиоста под хилиарх, 2000 са мелархия или телос под меларх или теларх, 4000 са фаланга под фалангарх, 10000 са мириостус под мириарх. Две дифалангархии са тетрафалангархия. Армия, която е само пехота, се нарича фаланга, със същото име като съставящите я части и лидерът и е стратег, докато хипархът води кавалерията; но армия, в която има и пехота, и кавалерия, е стратиа.
Така нареченият "фронт" (metopon) на армията е това, което наричат също и първа редица, protostatai, и лидерът й е протостат. Мъжете на двете крила, дясното и лявото, са все парастати и командирът се нарича съответно. Мъжете в дълбочина зад тях са епистати, докато последният ред е наречен "опашка" (oura) или ouragia под оураг; този човек е също опистофилакс, който е обичайно наричан пентеконтофилакс.
Човекът, който води цялата армия обаче, е императорът.