Хуни и алани

[viking heart]

Ги, това за аланите определено не го знаех. Звучи интересно. Благодаря за информацията.

[Guy de Mont Ferrand]

Ето малко за аланите от Пламен Павлов:

Още в навечерието на въстанието на Петър и Асен във византийския гарнизон на Солун имало и българи, и алани. Може би някои от тези алани да са преминали на българска страна, но преки данни за подобно нещо няма. През 1207 г. обаче в Калояновата армия, където ръководна роля играел Манастър, за когото стана дума по-горе, имало контингенти от кумани, гърци, руси и алани. Тези алани, подобно на русите-бродници, идвали на Балканите заедно с куманите. Може би алани имало и в куманската "вълна", заселила се в България през 1241 г., бягайки от Унгария. Знаем със сигурност, че сред хората на хан Котян "Сутоевич" Тертер имало яси/алани. Техните потомци, наричани "язиги", днес са една интересна етнографска група в състава на модерната унгарска нация.

Нова аланска "вълна" дошла пред българските граници през 1301 г. Тези алани били в състава на най-верните Ногаеви войски и се страхували от гнева на Токту. Теодор Светослав също изпитвал опасения да ги приеме на своя територия и ги оставил през България да отидат във Византия. Андроник II Палеолог и неговия съвладетел Михаил IX решили да използват аланите против турците, но акцията не се увенчала с успех. Аланите участвали и в каталанската експедиция (вж. разказа за Хранислав в очерка "Съратници и последователи на Ивайло"), но били в крайно лоши отношения с водача й Роже дьо Флор. На 30 април 1305 г. Роже намерил смъртта си в Одрин, където го нападнали и убили хората на аланския предводител Гиркон. След ожесточени боеве около Галиполи аланите и техните съюзници ромеи и туркопули били разбити от каталаните. Преследвани от тях и разочаровани от Византия, през 1307 г. остатъците от тази аланска общност поискали убежище от цар Теодор Светослав. Каталонецът Рамон Мунтанер разказва как след поредното поражение в Тракия, при което загинал вождът им Гиркон, аланите заживели при "императора на Загора [=България]". Византийските автори допълват, че при отиването си в България аланите били охранявани от българска войска. Тези "най-добри конници на Изтока" (Мунтанер), които били възприели много черти от военното изкуство, тактиката и дори от бита на своите някогашни господари, татарите, вече били намалели чувствително. Според цитирания каталонски водач и хронист от три хиляди конници и шест хиляди пехотинци оцелели не повече от 300 души... Вероятно тези твърдения са силно преувеличени, тъй че българската държава в лицето на аланите се сдобила с поне две-три хиляди опитни и смели войници.

Аланите се заселили неизвестно къде в България (според Мунтанер на 12 дни път от Галиполи, т.е. на шест-седем от Одрин!), получавайки статут на военизирано население. През 1323 г. няколкостотин алански конници, водени от вождовете си Итил ("Волга") и Темир ("Желязо"), бранели Пловдив под командването на Иван Русина. Тюркските имена на водачите показват влиянието на тюркоезичната, най-вече куманска среда върху иначе ираноезичните алани. Те обаче от векове били православни християни и навярно сравнително бързо се интегрирали в българската народностна среда. Оставащите в татарската "степна империя" техни сънародници не винаги удържали под натиска на утвърждаващия се в "Златната Орда" ислям. През 1365 г., както научаваме от един унгарски извор, във войската на видинския цар Иван Срацимир (1356-1397) имало "яси измаелити", т.е. мюсюлмани.

Много интересен е въпросът за т.нар. "Господство Яшко", което, ако се съди по името на гр. Яш (рус. Яси, рум. Яши), се е намирало в днешната румънска част на Молдова. Според сръбски извори тези алани били съюзници на Михаил III Асен Шишман във войната със Стефан Дечански през 1330 г. Този алански "господин" вероятно бил в някакви съюзнически или даже "васални" връзки с царете Теодор Светослав и Михаил Шишман. Ако съдим от случая с болярската фамилия Прочелници (Стоян Прочелник и неговите потомци) в средновековната молдовска държава през XV в., то следите от някогашната българска власт могат да бъдат търсени и в далечния на пръв поглед район на Яш. С други думи, българо-аланските връзки през XII-XIV в. били твърде разнопосочни, но като цяло със сравнително висока "плътност". Последният извод изисква тяхното по-сериозно проучване и популяризиране.

Павлов. Пл. Бунтари и авантюристи в Средновековна България.

[viking heart]

Да, логично е да копират военното изкуство от татарите, макар, че по онова време то се влияе /не толкова силно, имайки се предвид господстващата им роля/ от военното дело на покорените племена, влизащи в състава на Златната орда /половци, волжки българи, черкези и т.н./. Ги, благодаря за пояснението. Интересно ми е, да науча нещо повече за военното изкуство на аланите, преди да попаднат под силното влияние на татарите. От това, което чета, личи, че са били доста изкусни и добро бойци. Като почти всички чергарски племена тогава.

[Guy de Mont Ferrand]

През късната античност аланите са били известни като коневъден народ, доколкото ми е известно, подобни по начина си на воюване по-скоро на по-ранните скити, отколкото на сарматите или готите т.е. войската им се е състояла предимно от по-лековъоръжена и мобилна конница. Те са "първата жертва" при нашествието на хуните в Европа. Бойните качества на аланите са високо ценени през цялото средновековие- от хуните, германските племена през епохата на ВПН, византийците, монголите и българите, които ги използват като наемници. Вероятно през късното Средновековие като цяло бойните им порядки не са се различавали съществено от тези на останалите северокавказки народи, например от тези на черкезите.

[viking heart]

Благодаря...

[viking heart]

Между другото черкезите са правили големи проблеми на тогавашните си господари. Тамерлан няколко пъти е принуден да потушава техни въстания в Кавказ с цената на доста усилия. По-късно по време на Астраханските походи през 16-ти век турско-кримските войски са подложени на постоянни нападения от черкезите, преминавайки през Северен Кавказ.

[Guy de Mont Ferrand]

Местя темата в раздел "средновековие", защото мисля, че и хуните, и аланите имат твърде малко общо с класическото разбиране за "античност"

Между другото черкезите са правили големи проблеми на тогавашните си господари

Техните потомци и сродници правят проблеми и на днешните си господари :p .

[НВС]

През късната античност аланите са били известни като коневъден народ, доколкото ми е известно, подобни по начина си на воюване по-скоро на по-ранните скити, отколкото на сарматите или готите т.е. войската им се е състояла предимно от по-лековъоръжена и мобилна конница. .

Мисля че трябва да поразровим източниците, защото съм попадал на материал с точно противоположно съдържание - аланите са били известни тъкмо с тежката си бронирана (?) конница, а при битките с татарите(или може би за хуните ставаше въпрос), последните са предприемали против тях специфичната си тактика на много движение и маневри и са ги побеждавали само по този начин! Обещавам (честна пионерска :tongue5: ) да потърся източника.

[viking heart]

HBC, за кой период се отнася това твърдение, че са известни с тежката си конница?

[Darkas]

Логично е. Аланите са смятани за наследници на сарматите, а те са били тъкмо по тежката конница. Освен това не може да се смятат за чергари. Подобно на другите ираноезични племена в Кавказ, аланите са живеели (и са обработвали) хлебоносна земя в Закавказието, което векове е била територия, изхранваща различните Русии. Това, че са имали конна армия, не ги прави "кочевники", т.е.чергари като татарите например.

[Guy de Mont Ferrand]

Логично е. Аланите са смятани за наследници на сарматите, а те са били тъкмо по тежката конница. Освен това не може да се смятат за чергари. Подобно на другите ираноезични племена в Кавказ, аланите са живеели (и са обработвали) хлебоносна земя в Закавказието, което векове е била територия, изхранваща различните Русии. Това, че са имали конна армия, не ги прави "кочевники", т.е.чергари като татарите например.

Е що да са смятани за наследници на сарматите Сарматските племена съществуват паралелно с аланските т.е. съвсем различни етноси са, макар и двата да са от иранската група.

Аланите може и да са използвали тежкото бойно копие, типично за сарматите, но това е било на съвсем ранен стадий и по времето на хунското нашествие тежката им конница като цяло е напълно изместена от леката. Аз, доколкото знам, те са си лековъоръжена конница и са ценени именно като такива през целия период на Средновековието. Използват масово рефлексния лък.

Виж за готите да кажеш, че е типична тежката конница- разбирам.

Монголите според мен не са имали кой знае какъв проблем с подчиняването на аланите, а ако в поста на НВС става въпрос за хуните, то във въпросния текст сигурно става дума за подчиняването от хуните на готите, а не на аланите .

[Darkas]

На някои места ги пишат като част от сарматите, според други теории са дошли по - късно от тях и са източноирански племена.

Дай малко повече инфо за готите. Те пък откога станаха специалисти по тежката кавалерия? Да не са се смесвали със сармати?

[Guy de Mont Ferrand]

Дай малко повече инфо за готите. Те пък откога станаха специалисти по тежката кавалерия? Да не са се смесвали със сармати?

Ми смесвали са се сигурно.

[Last roman]

Ми смесвали са се сигурно.

Интересното е, че през 3 век готите нямат читава кавалерия. Далматинските конници на Галиен ги мачкат като въшки. През 4 век обаче готската конница е на ниво, може би в резултат от съжителството с аланите, които пазели източната граница на създадената от Германарих конфедерация.
Е, после дошли хуните и разказали играта и на едните и на другите.

[НВС]

За произхода (да ме извини Ги) на аланите има също спорове дали е тюркски или ирански. (Следва процедура...!)

Тук искам да уточня нещо, което е важно и което по една или друга причина се пренебрегва в тези и подобни спорове, секстимирани неотдавна - много често се забравят различията между генетичните и лингвистичните характеристики на племенно-народностната съвкупност, а най-вече развитието им във времето. . Голяма част от тюрколозите базират своите изводи на лингвистичен анализ, което до известна степен е оправдано, но до голяма степен е недостатъчно, особено ако е откъснато от останалите фактори. Същото , но в по-малка степен важи и за привържениците на други "основополагащи" нации. И когато едни говорят за генетично, а други за езиково подобие, споровете са колкото ожесточени, толкова и безмислени.

Така че одобрявам действията на модераторите в това отношение, но все пак тези шест месеца след шест месеца или :p след година ще свършат. И тогава? :wo-oh:

Не е ли по добре предварително да определим приоритетите и правилата в едни такива дискусии, т.е. да ги обсъдим :sm186: в една отделна тема, пък била тя и "форумни впечатления" докато нещата се избистрят?

А, ето от къде съм го прочел това за бронираната конница на аланите:
Гумилев, "История народа хунну" - http://gumilevica.kulichki.net/HPH/hph15.htm

"...Соседи гуннов - аланы - применяли, как юэчжи и парфяне, сарматскую тактику боя. Это были всадники в чешуйчатой или кольчужной броне с длинными копьями на цепочках, прикрепленных к конской шее, так что в удар вкладывалась вся сила движения коня. По данному вождем сигналу отряд таких всадников бросался в атаку и легко сокрушал пехоту, вооруженную слабыми античными луками.
(Съседите на хуните - аланите, използвали...сарматска тактика в боя. Те са били конници с плетена или люспеста метална броня с дълги копия с каишки, прикрепени към конската шия, така че силата на движението на коня се е предавала на копието при удара. По даден от вожда сигнал отряд такива конници се хвърлял в атака и лесно разбивал пехотата, въоръжена със слаби антични лъкове)

Преимущества нового конного строя обеспечили сарматам победу над скифами, но хунны Модэ и Лаошаня и гунны вождя Баламира, в свою очередь, одерживали дважды полную победу над ними. Сарматской тактике удара гунны противопоставляли тактику совершенного изнурения противника. Они не принимали рукопашной схватки, но и не покидали поле боя, осыпая противника стрелами или ловя его издали арканами. При этом они не прекращали войны ни на минуту, "разнося смерть на широкое пространство". Тяжеловооруженный всадник, естественно, уставал быстрее легковооруженного и, не имея возможности достать его копьем, попадал в петлю аркана....
(Преимуществата на новия конен строй обезпечили сарматската победа над скитите, но хуну на Моде и Лаошан и хуните на вожда Баламир, на свой ред извоювали на два пъти пълна победа над тях. На сарматската тактика хуните противопоставяли тактика на пълно изтощаване на противника. Те не приемали ръкопашен бой, но и не напускали бойното поле, засипвайки противника със стрели и ловейки го отдалече с ласа (аркан)... Тежковъоръженият конник, естествено се уморявал по бързо от лековъоръжения и нямайки възможност да го стигне с копието, попадал в примката на аркана)
"

Доколкото знам "кольчуга" означава плътна броня, най-вероятно метална, а "чешуйшатая" е вероятно ризница от метални плочки (дано не бъркам тотално - ако да, моля за поправка и извинение! )

...поправих се по забележката на Торн по долу! :1087: