Тевтонският орден

[Вилхелм Монке]

Какво е било числото на войските на Ордена във войните срещу Литва и Полша ?

[багатур]

По мое мнение между 20 000-30 000, нямам точни данни но мисля че просто няма как да са повече. Ордена е привличал "безработни" рицари, авантюристи, и много ревностни гонители на еретици.. Да се поддържа тази армия от наемници не е лесна работа, а на рекрути от местното население в Прибалтика не може да се разчита.Дори тези числа са доста завишени но мисля, че това е предела за възможностите на Ордена в началота на ХV век.

[Kujiro]

Страхотна статия, много ми беше интересно.

[танкиста от Харков]

Материалът за тевтонският орден е впечатляващ!
Мога да спомена, че любовта ми към историята започна, след като гледах филма Кръстоносци по Сенкевич. Това май беше в далечната 1960 г. После прочитах многократно и книгата и до днес мога цитирам някой пасажи!
Като прочетох текстовете на тевтонските песни се сетих нещо!
Понеже гледах скоро части от филма, някъде бях срещнал, че при създаването му поляците са намерили и пресъздали оригинална рицарска песен!?! Това е в епизода където един тевтонски пехотен отред преминава през една гора и е атакуван от селения и няколко полски рицари!
Може ли запознатите с темата да дадат някакъв текст на тази песен, ако е действително тевтонска или тя е рицарска песен добила популярност по това време и по-късно.
За битката при Грюнвалд съм чел версии, една от които е, че основната атака на рицарите е била спряна от руски пехотни части, след което полските рицари контраатакуват и разгромяват тевтонците.
Ако има повече подробности за самата битка моля да ги пуснете!

Предполагам, че аватара ми няма да ви навее на мисълта, че съм с фашистко или неофашистко мислене и разбиране!!!
Това в кръга на майтапа и в духа на закачката към младежа от НГДека!

[Вилхелм Монке]

Мисля ,че в Полша де организираше възстановка на битката при Танненберг ако има пари ще се ходи

[Guy de Mont Ferrand]

За битката при Грюнвалд съм чел версии, една от които е, че основната атака на рицарите е била спряна от руски пехотни части, след което полските рицари контраатакуват и разгромяват тевтонците.

Вярно е, става въпрос за трите смоленски полка на княз Витовт.

[Guy de Mont Ferrand]

Още малко за тевтонските владения в Морея:

През 1237 г. владетелят на франкското княжество Ахая предава сграда на Тевтонския орден в крепостта Клермон (Хлемуци). Макар и това да подсказва, че братята-рицари са подпомагали гарнизона на крепостта, Хлемуци по това време лежи далеч от каквито и да било граници и е проектиран повече като впечатляваща укрепена резиденция отколкото като военно укрепление.
Независимо от това дарението в Хлемуци свидетелства за близките връзки между тевтонците и владетелите на Ахая, една връзка, която придобива много по-голямо значение след 1300 г. Напр. според арагонската версия на „Морейската хроника” на ордена към края на XIV в. е предадена морейската крепост Кастело Нуово, около 100 години след като е била издигната от ахейския баил Никола III дьо Сент-Омер. Изглежда, че това представлява част от по-обширен план през XIV в. орденът да бъде използван в борбата срещу гърците от Мистра, тъй като ок. 1320 г. прецепторът на братята-рицари е убит, защитавайки замъка Св. Георги. Крепостта се намира недалеч от Каритена, която пада по властта на Мистра по същото време и се намира толкова навътре в територията на княжеството, че франките явно се нуждаят от цялата помощ, която биха могли да получат, за да спрат гръцкото настъпление. През 30-те години на XIV в. германският пътешественик Лудолф фон Зюдхайм също съобщава, „че в Ахая, Морея има братя от Тевтонския орден, които защитават много силни замъци и които постоянно се сражават срещу дуковете на Атина и гърците.” Това показва, че в течение на четринайстото столетие орденът вероятно взима активно участие в отблъскването на каталанските и византийските атаки срещу оставащите франкски земи в северната и западната част на Пелопонес. Както изглежда тевтонските рицари продължават да участват в тази борба до самия й край, тъй като последните им споменавания в Мощеница са от началото на XV век, време, по което по-голямата част от Месения вече принадлежи на гърците от Мистра.

замъкът Клермон-Хлемуци:

[Guy de Mont Ferrand]

Линк към една карта, показваща разположението на Тевтонския орден в Европа ок. 1300 г. - http://upload.wikimedia.org/wikipedi...uropa_1300.png

[Guy de Mont Ferrand]

Продължавайки темата за присъствието на тевтонския орден в Морея, любопитно е, че според Морейската хроника (гръцката версия) ок. 1219 г. Жофроа I дьо Вилардуен конфискува земите на ордените, оплаквайки се, че те не му помагат по никакъв начин в защитата на княжеството. Странно какво ли е очаквал при положение, че няколко години по-рано им дарява само по 4 рицарски фиефа (за сравнение - бароните на Ахая получават по 24). След посредничеството на папата и уверенията за по-голяма помощ в бъдеще, Жофроа връща земите на ордените. Откъслечни податки в оскъдните извори обаче свидетелстват за относително по-голяма роля на ордените в следващите години - нещо, което вероятно е свързано с увеличаване на грантовете за тях от местните владетели - било то къщи, болници, църкви или пък цели замъци. През 1278 г. Гийом дьо Вилардуен иска да бъде погребан в тамплиерската църква, която е дарил на Ордена на Храма в Андравида (френска версия на "Хрониката", част 535; гръцка, стр. 504 (изданието на Шмит от 1904 г.)). Арагонският автор на "Хрониката", писал ок. 1393 г. (terminus post quem за тази версия), твърди, че важният замък Шатоньоф в централна Ахая по това време се намира във владение на тевтонците.
Може би някои документи от богатия архивен фонд на Тевтонския орден, съхранен в Германия, Австрия и другаде, биха могли да допринесат за изясняване на интересното присъствие на Ордена на Балканите в тази твърде размирна епоха непосредствено преди османското завоевание

[Guy de Mont Ferrand]

Реших (след известно закъснение ) все пак да пусна едно материалче за най-известната битка на Тевтонския орден:

Битката при Грюнвалд (Таненберг)

От 8 октомври 1409 до 4 юли 1410 г. между враждуващите страни (Полша и Литва и тевтонците) се установява примирие по време на което и двете страни се подготвят трескаво за нов конфликт. Кралете на Бохемия и Унгария правят опити да посредничат в конфликта, за да се сключи мир, но усилията им остават безплодни. Владислав II Ягело и Витовт решават да обединят силите си в северна Полша през юни 1410 г., след което се насочват през Прусия към Мариенбург - столицата на великия магистър Улрих фон Юнгинген.

На 15 юли 1410 г. полско-литовската армия е пресрещната от тевтонците в полетата ок. селата Таненберг (дн. Щебарк), Грюнфелде (Грюнвалд) и Лудвигсдорф (дн. Лодвигово) в тевтонската командория Остероде. Средновековните хронисти съобщават невероятни цифри за числеността на двете армии, като се говори дори за милиони (!) бойци. Няма напълно точни данни, но по всяка вероятност броят на тевтонската армия е бил ок. 15-20 000 човека, съставени от повечето братя-рицари от Ордена, пруско опълчение, 3 700 наемници, повечето от Силезия и по-малки отряди от Померания, както и западноевропейски рицари-пилигрими, дошли на традиционното reise. Според повечето изследвачи полско-литовската армия е значително по-голяма, а в редовете й има многобройни отряди, рекрутирани от империята на Витовт, състоящи се от руси, татари и молдовци, както и наемници, които идват главно от Бохемия.

Точното местоположение на битката или поредицата от сблъсъци и разположението на армиите са предмет на спорове до наши дни. Последното селище, през което преминават тевтонците, е Таненберг, откъдето идва и немското название на битката. Поляците я наричат битката при Грюнвалд, твърдейки, че полските войски напредват и се сражават в близост до Грюнвалд. На литовците е известна като битката при Жалгирис (Жалгирис е букв. превод на немското Грюнвалд).

Сражението започва в късната утрин. Тевтонците се намират срещу слънцето и Витовт и Ягело предвидливо изчакват то да се издигне по-високо и да заслепи врага им. След това Витовт атакува левия фланг на Улрих фон Юнгинген. В сблъсъка побеждават тевтонците и част от литовската армия се обръща в бягство, преследвана от рицарите, които обаче нарушават бойния си ред. Атакувани от силни полски съединения отстрани, те са разбити и отхвърлени назад, като по този начин цялото ляво крило на тевтонците е разгромено. През това време десният тевтонски фланг води отчаяна битка срещу поляците. Виждайки, че победата клони към съперниците му, великият магистър решава да нападне центъра на войската им заедно с третия му отряд, който дотогава е държан в резерв и се състои само от тежка кавалерия. Атаката на рицарите е смазваща и те три пъти пробиват линията на врага и се връщат обратно. В крайна сметка обаче съюзнците надделяват и ги обръщат в бягство. Битката е крайно ожесточена и продължава чак до залез слънце, когато с щурм е превзет укрепения лагер на Ордена.

Според полски източници в битката особено големи загуби понасят литовците и тевтонците, докато полските са относително малки. Загиват великия магистър на Тевтонския Орден, всичките му висши офицери, повече от 200 братя-рицари и хиляди бойци. Знамената на победените са събирани цели три дни от бойното поле и след това триумфално изложени в литовската и полската столици.


Битката при Грюнвалд (гравюра на Мартин Бйелски от 1554 г.)

[Guy de Mont Ferrand]

И отново за "тайнственото" и на пръв поглед необичайно присъствие на тевтонците на Балканите през XIV в.: оказва се, че братята от ордена са използвали венециански кораби, за да комуникират с владенията си в Пелопонес. Такъв е случаят с пътуванията на командора Йохан Винтер фон Брюнингисхайм през 1333 и 1336 г. от венецианската лагуна до своя район в "Романия". Липсата на собствен флот на тевтонците в Средиземно море явно не пречи на комуникациите с морейските им владения, но определено не засилва позициите им там. Разбира се, основните интереси на ордена по това време отдавна са пренасочени към северния край на Европа...

[Guy de Mont Ferrand]

Днес е 600-годишнината от битката при Грюнвалд. Поляците са спретнали един тв-спот по случая:

http://www.youtube.com/watch?v=RTxkqzyiUzU

[Guy de Mont Ferrand]

Верно, че си пиша сам, но не мога да не отбележа, че данните на Зюдхайм и Морейската хроника донякъде влизат в противоречие с един списък на замъците в Ахая, който хронологично е разположен точно между двете извовори свидетелства. Аз лично в този списък открих два замъка на йоанитите, но нито един на тевтонците. Едно приемливо обяснение е, че тевтонците имат силно присъствие в Морея през първата половина на XIV в., после следва "отлив" и след това пак се появяват към края на XIV и нач. на XV в. Изкушаващо за мен е предположението, че намесата на ордена се появява точно, когато е целенасочено "търсена" - и двата посочени времеви периода съвпадат със силен византийски натиск срещу Ахая. Интересно обаче по каква линия биха могли да са се осъществили контактите между местните власти и ордена и, в крайна сметка, откъде, за Бога, са дошли тези тевтонци на майната си в п-в Пелопонес?

Предвид богатите съхранени исторически архиви на Тевтонския орден предполагам, че все нещо се е запазило и по този интригуващ въпрос. Понеже ме е избило на фантазии, може да поспекулираме още малко: братята-рицари точно от този орден доволно често са били приемани като архи-врагове на Русия и от там на православието, а всеизвестно е, че центърът на православието е Константинопол. Тевтонците фактически са представяни като специалисти по борба не само с езичниците, но и с православните руси (да си спомним за Св. Александър Невски и "Ледовое побоище"). Сега ще предизвикам смях, но представете си единен анти-православен тевтонски фронт от Новгород до Морея, минаващ през Трансилвания и Банат. Тези западноевропейци, воюващи с православни през XIV-XV в. са фактически само тевтонците на север (срещу новгородци и руските/белоруските/украинските поданици на Литва); унгарците (срещу българи, сърби и власи, като тук към маджарите включвам и Босна) и Княжество Ахая. И на трите места е засвидетелствано присъствието на Тевтонски рицари. А сега де! Почвам да се чувствам малко като Дан Браун, който в едно интервю беше казал, че бил измислил "Шифърна на Леонардо" и всичко вътре било фантасмагория, но впоследствие фактите все повече и повече го убеждавали в историческата достоверност на романа му

[Guy de Mont Ferrand]

Единствената област, контролирана от тевтонците и заплашена пряко от турците е неговият баилаж в Латинска Морея. Центърът му се намира в Мощеница. През 1410 г. тевтонците се опитват да продадат своите притежания там на Венеция (след битката при Грюнвалд), но Серенисимата не е заинтересована. При завоюването на княжеството от византийците през 1430 г. тези владения са изгубени.

Интересно, сега пак погледнах списъка и ми се струва, че все пак е възможно един от замъците в Ахая да е тевтонски и може би точно въпросната Мощеница.

Ето статията за Мощеница в уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Mostenitsa

На панорамната снимка долу вляво се виждат някакви разрушени каменни основи, които биха могли да са от едновремешния замък. както се вижда, днес това е малко селце (189 човека през 2001 г.), разположено в планинска и силно залесена местност по границата на Елида - областта, в която е разположен центърът на Княжество Ахая. Аз съм склонен да идентифицирам Мощеница, чието име собствено не присъства в списъка, със "замъка на планината на монасите" (букв.), а тези монаси изглежда логично да са тевтонците. Другият вариант за тевтонски замък в списъка е този на "Св. Илия на месир Никола Алеманина" т.е. на Никола "Германеца", стига това да не му е просто фамилията, а не прозвището. Не мога обаче да идентифицирам замъка Св. Илия, пак е в областта Елида, но по всяка вероятност не е Мощеница (на снимките в уикипедия има някаква църква, но тя е на...св. Йоан , което пък по чиста теория на вероятностите може да свидетелства за хоспиталиерско присъствие в селището). Последно: нещо, който подкрепя сведенията на Зюдхайм и Морейската хроника за борба на тевтонците с ромеите е фактът, че през XIV в. Мощеница вече се намира на границата с Византийския деспотат.

[Гост]

Ги , защо в темата нищо не е писано за великите магистри Лютер фон Брауншвайг и Дитрих фон Алтенбург и не е писано нищо за полско - тевтонските войни от 1326 до 1332 г. .По това време полски крал е бил Владислав I Локйетек и не знам дали знаеш , че този крал е бил потомък на легендарния новгородски княз Рюрик , а сина на Владислав Локетек -крал Кажимеж III Велики e прадядо на знаменития император Сигизмунд Люксембургски , който пък е пра-пра...дядо на Всерусийската императрица Екатерина II Велика.