IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Тевтонският орден
Collapse
X
-
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
-
Вилхелм Монке написатевтонците са ми любият рицарски орден !A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
багатур написаПрекрасна статия Ги! Нямаш ли нещо за "ледената битка" върху Чудското езеро?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Guy de Mont Ferrand написаТевтонци срещу монголи
Битката при Лигниц
Татарите по принцип са се готвели да нахлуят на запад, а тая разправия послужила на хан Бату за повод да проводи хабер до Бела ²V, че ако не подобри рязко дискриминативната си политика спрямо куманското население (или слугите на татарите), самите татари ще дойдат и ще им разрушат каквото имат. Бела ²V се посепнал, но в унисон с дръзките обичаи на времето, понатупал пратениците, а после поискал помощ от всичките съратници надлъж и шир. Впрочем мурафета е интересен - един меч оплескан с кръв се движел из страната, което значело "Гответе се за война!".
Както и да е, татарите си живеели нейде из южна Русия и Украина, когато става ясно, че ще има тупаник. През февруари 1241 г. (малко след убийството на хан Котиян) татарите поемат в две направления към Буда-Пеща. Общата им численост е била към 70 000 души. Татарите обаче преценили, че близкото роднинство между европейските владетели вероятно ще означава и общо противодействие. По тоя повод тая армия от 70 000 души се разделила на две: по-голямата част (50 000 души) били предвождани от Суботай и от върховния главнокомандващ Бату и се насочила към Унгария. Там всъщност се очаквало голямата битка. Тая част се разделила на 2 групи - едната се движела към Буда от югоизток (начело с Кадан), а Бату се движел по пряка линия. По-малката част от голямата армия (сещате се - 20 000 души) поела към Полша. Тая селекция била водена от двама треньори - Бейдар и Гайду. Именно те повеждат на еуропските футбалери с 1:0 на финала в Лигниц.
Оттук нататък гледаме само тоя отбор. Тия юнаци тръгнали право на север и първи пада града Сандомир. На 3 март пада Краков, а на 18 март е разбита нова полска армия при Хмиелник. Така на 24 март Бейдар и Гайду стигат до Бреслау. Крепостта обаче не пада толкова лесно и татарите продължават, но не защото не са могли да превземат Бреслау. Просто осъзнават, че с всеки изминат ден поляци и други (между които и тевтонските рицари) ще мобилизарат силите си. Просто няма време за дълги обсадни действия, пък и екипировката им не е позволявала това. Но татарите знаят нещо повече от основния враг там (Хайнрих): бохемският крал Венцеслас напредва към Лигниц с 50 000 души и е на 2 дни път от обединяване на силите с Хайнрих. Това всъщност би означавало за татарите бягство.
По тая причина Бейдар и Гайду бързат към място, наречено "избраното място" - недалеч от Лигниц. И така Хайнрих се натъква първи на чакащите татари. В тоя момент Хайнрих води един сборен отбор, който не е подреден по никакъв признак. Все пак времето е достатъчно и Хайнрих успява да организира четири подразделения: първото подразделение е от рицари от всякакви националности. Тази част е била подкрепена от миньори от Голдберг, командвани от Болеслав (син на маркграфа на Моравия). Второто подразделение включва оцелели краковчани и други полски рицари. То се е водело от Сулислав, син на последния командващ Краков. Третото подразделение е съставено от рицари от Ополе, както и от тевтонски рицари от Прусия. Ополските рицари били водени от херцога на Ополе Мешко, а тевтонците от Heermeister Poppo von Ostern. Четвъртото подразделение било водено лично от Хайнрих и е включвало пешаци от Бреслау, пешаци и рицари от Силезия, както и френски тамплиери. Е, както се вижда тевтонците не са криви за изядения пердах, поради малкия си брой
Все пак именно тевтонците и тамплиерите са тези с най-добра дисциплина и боен опит, та те оформят и фронтовата линия чрез спорадични сблъсъци с татарите. От другата страна обаче цари железен ред, а командващите туманите са хора с доказани умения, а не както е при командващите европейските части - на база привилегии. Освен това, тая битка край Лигниц показва и различни преимущества на ползваните оръжия от двете страни - тежкото въоръжение срещу подвижните и мобилни татари. Оттук лесно се прави и друг извод: европейците приемат битките от такава дистанция, че стават много уязвими за татарските лъкове (за тия се твърди, че хвърлят на по 270 метра). Един вид татарската тактика надделява.
И така, битката започнала с няколкото схватки на тевтонците и тамплиерите с татарите (както казах, това е оформило фронта). Татарите обаче не тръгнали в атака с разни фанфари и надувания на рогове, а мълчешком. В някакъв момент за европейците това се оказало голяма изненада да видят твърде близо татарските стрели. В същото време (някой си направи майтап с конете), татарските коне били по-малки като размер, но доста по-издържливи и пъргави, което способствало тяхната мобилност.
Първи в боя влезли хората на Болеслав и успели да влязат в пряк двубой. Само че татарите лесно и пъргаво успявали да отстъпят, заобиколят и атакуват странично, което нанасяло големи поражения. На всичкото отгоре никой не им помогнал и Болеслав се принудил да отстъпи. Втори в битката се включили хората на Мешко и Сулислав. Изглеждало, че тия са много по-успешни, понеже разкъсали бойния ред на татарите и даже изглеждало ония да бягат. Тогава обаче се появил конник, който на добър полски взел да вика "Бягайте!" и поляците се вързали... Е, най-малкото спрели за известно време настъплението. А после се случило вече описаното от Ги - уж бягащите минали флангово на европейците и по тоя начин ги обградили. Известно е да са ползвали и други номера - например да палят огън между пехотата и рицарите, като по тоя начин създават впчетлание у пешаците, че рицарите са унищожени. По тоя начин въсщност прекъсвали помощта за конниците - чрез демотивация и чисто физически затруднен достъп.
Та, според мен, европейците са изкарали голям късмет, че Угедай хан умира и Бату се връща да дели наследство
Comment
-
SRH написаБейдар и ГайдуA strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Вилхелм Монке написаинтересуваме дали тевтонци са участвали в някой от кръстосните походи по наще земи ?
Я да сложим малко картинки на тевтонски рицари и техни артефакти за разкрасяване на темата:
битката при Лигниц:
Високопоставен член на ордена:
Битката при Грюнвалд:
Тевтонски шлем:
Тевтонски рицар:
По литовските села:
Рицари:
Печат на великия магистър на ордена:
Монета на ордена:
Last edited by Guy de Mont Ferrand; 07-07-2009, 11:51. Причина: Автоматично сливане на двойно мнениеA strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Вилхелм Монке написакрасота особено тевтонците в атака никой не може да ги спре ! а какви са били отношенията с ордена ?
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Вилхелм Монке написамежду другото възхитен от знанията ви в тази област чудех с какво се занимавате ? Аз уча в НГДЕК . Рицарите от тевтонският орден ми е доста по -симпатичен от полските селяндуриA strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
Comment