Значението на тактиката и нейното постоянно усъвършенстване било познато на монголското племенно опълчение още в хода на "малката война", която в същността си е степна война. Такава в която всички племена воюват по между си, а недостатъка в жива сила на воюващите страни се компенсирала както с индивидуалното бойно майсторство на войните, така и от постоянното усъвършенстване на тактиката при бой.
В основния монголски източник "Съкровенното сказание" /СС/ има безценни указания за това как монголците са разделяли фазите на сраженията, а именно:
1. Придвижване - "хараган"
2. Развръщане - "наур"
3. Сражение - "шиучи"
В СС е упоменато, че почти винаги тактиката на монголците се осъществява по следния ред:
Отначало войската се придвижва в походен строй, след това се развръща на обходни и обкръжаващи части, и разбира се части, които ще извършат първата атака. Последните се придружават от резерв, който обикновено се разполага няколко километра зад линията на атакуващите.
Системата на качествено управление на войските, добрата сигнализация, качественото изпълнение на планираните действия между отделните групи били основните гаранти за бойната мощ на монголската конница.
Обхода на противниковите войски чрез използване на мобилни конни части за нанасяне на флангови удари е основния тактически прийом на монголската армия. При това обкръжението било особено изгодно, тъй като давало преимущество за използване на най-доброто оръжие на монголците - лъка. Ударите на такива обходни конни части се нанасяли масирано и се сменяли бързо на няколко вълни, засипвайки противника със дъжд от стрели, от безопасно за монголите разстояние. Някои съвременни учени споменават, че монголските лъкове били по-далекобойни от лъковете на останалите народи.
За достигане целта на тази тактика монголците обикновено примамвали врага на предварително избрано от тях място, като често имитирали отстъпление. Така увлечени в преследване противниковите войски, които не съзнавали, че в същност влизали в капан. За тази тактика на монголците дава ценни сведения и Марко Поло.
За обходните маневри монголците изпозлвали отряди от лека конница, въоръжени основно с лъкове, които описвали дъга около войските на противника и преграждали фланговете му. За примамване на противника също се използвали подобни части, които били по-малобройни.
Развиването на идеята за използване на обходни маневрени групи, било причина монголците да предвидят тактически резерв, който можел да се използва, или като засадно подразделение, или като подкрепление за оснвните сили на монголците в критичния момент на битката. Осъзнавайки всички свои силни и слаби страни монголците въвели особена тактика на водене на бой, която се използвала практически като шаблон.
Огромно значение в тактиката на монголците се придавало на внезапността на удара и скриване в тайна придвижването и развръщането на войските. Основна роля за това играели отлично организираните разузнавателни части на монголците. Монголските пълководци разбирали добре, че не могат да скриват дълго съсредоточаването на войските си и тяхното придвижване /особено при рейдове на тумени/ и правели всичко възможно да нанесат бърз удар по противника на място, от място където той най-малко очаква. Така например в знаменития поход на Субедей и Джебе в Кавказ и Деш-Кипчак, техните два тумена, преминали не през Дербентския проход, който от векове се считал за единсвения път, годен за поход на войски от Закаваказието за Северен Кавказ, а през неочакван за всички маршрут. Арменските източници от 13-ти век съобщават, че монголците преминали през Ширванските клисури /място трудно проходимо и стръмно/, особено за конница.
По въпроса за използването на таранния удар от монголците като ударна тактика има противоречиви становища. Работата е в това, че самото съществуване на тежковъоръжени ударни части в армиите на Чингис хан е дискусионен и проблемен въпрос. И макара да има сведения за наличние на конни войни от монголската армия в тежко въоръжение /за които обаче не се отбелязва да са използвани за таранни удари/, няма археологически находки за монголски ударни копия, шпори, специални седла с опори и т.н. Подкрепа за това твърдение може да бъде факта, че не е съществувала традиция при монголите да подковават бойните си коне. Освен това тежки доспехи в монголската армия са носели главно богатите и знатни монголи. Видимо те съставлявали отбрана част, която участвала във финалното настъпление в определана битка, доубивайки противниковите войни, които не били поразени от леката конница. Но за това не са били нужни татанни оръжия, а само саби и леки копия.
Може само да се предполага, че таранни части са имали, воюващите в състава на монголската армия подразделениа на уйгури, киргизи и тайджути.
Трябва да се отбележи, че монголците започнали да използват тежка кавалерия в пълния смисъл на понятието значително по-късно, когато световната им империя се разпаднала на няколко части. В тях взели връх различни военни традиции и тактики, които изместили класическите монголски принципи за водене на бой. Любопитно е, че само Тамерлан се връща към тези монголски традиции / с определени усъвършенствания/ и на практика е направил ренесанс на монголското военно изкуство от славните години на Чингис хан.
Охраната на тила при монголската армия обикновено се състояла от няколко хиляди война. На нея било отделяно значително внимание.
Пленниците по време на походите били използвани от монголците в челните удари с противника като "жив щит". Наред с това този от тях, който се отличил в битка не получавал нищо и си оставал пак пленник. Този пък, който си позволявал да не се бие бил жестоко съсичан за назидание на останалите.
Тактическото разузнаване била важна организационна единица на монголската армия. Практически във всички източници за сраженията се споменава за разузнаване, или спецаилно отделени за разузнаване авангардни части.
Функциите на авангардните разузнавателни части били следните:
1. Караулна служба, изнесена на терен на около стотина километра преди монголската армия. Осъществява се от малочислени и високо мобилни конни отряди.
2. Патрулиращи отряди /от около 150-200 конника/-извършват денонощен обход на по-мащабна площ територия и сравняват информацията от стратегическото разузнаване, разположено далече напред.
Конните разузнавачи при монголците били изключително многобройни по численост. Така например в похода срещу Хорезм Джебе и Субедей използвали хиляди леки конници за разузнаване. В житието на Мамулаг - Тегин, внук на уйгурския предводител Барчук "Юан Ши" съобщава: "/Мамулаг-Тегин/ командвал 10 000 човека конни разузнавачи и заедно с Харалдай баатур и сина му Чилгутай-Таки извършил наказателни походи в Хъджоу и имал заслуги за овладяването на Дяоюшан. За успеха, помогнали хората му разузнавачи, които били навсякъде". Естествено е, че тези 10 000 души не действали в един строй, а били разделени на оряди от 500 до 1 000 души. Персийския автор ан-Насави съобщава, че монголците използват разузнавателни групи с численост от 700 до 1 000 души. Такива отряди получавали задачи, или зьа скрито наблюдение, разсеяни по границата, или влизали в контакт с противникови сили и пленявайки войници взимали информация разузнавателна информация, която сравнявали с друга такава.
Аналогичен дозорен отряд бил унищожен от руските войски през 1223г. в началния стадии на битката при река Калка. Но съдейки по окончателния резултат от битката, отряда изпълнил отлично задачата си. Монголците получили достатъчно информация за руската войска, за да изберат печелившата тактика.
В основния монголски източник "Съкровенното сказание" /СС/ има безценни указания за това как монголците са разделяли фазите на сраженията, а именно:
1. Придвижване - "хараган"
2. Развръщане - "наур"
3. Сражение - "шиучи"
В СС е упоменато, че почти винаги тактиката на монголците се осъществява по следния ред:
Отначало войската се придвижва в походен строй, след това се развръща на обходни и обкръжаващи части, и разбира се части, които ще извършат първата атака. Последните се придружават от резерв, който обикновено се разполага няколко километра зад линията на атакуващите.
Системата на качествено управление на войските, добрата сигнализация, качественото изпълнение на планираните действия между отделните групи били основните гаранти за бойната мощ на монголската конница.
Обхода на противниковите войски чрез използване на мобилни конни части за нанасяне на флангови удари е основния тактически прийом на монголската армия. При това обкръжението било особено изгодно, тъй като давало преимущество за използване на най-доброто оръжие на монголците - лъка. Ударите на такива обходни конни части се нанасяли масирано и се сменяли бързо на няколко вълни, засипвайки противника със дъжд от стрели, от безопасно за монголите разстояние. Някои съвременни учени споменават, че монголските лъкове били по-далекобойни от лъковете на останалите народи.
За достигане целта на тази тактика монголците обикновено примамвали врага на предварително избрано от тях място, като често имитирали отстъпление. Така увлечени в преследване противниковите войски, които не съзнавали, че в същност влизали в капан. За тази тактика на монголците дава ценни сведения и Марко Поло.
За обходните маневри монголците изпозлвали отряди от лека конница, въоръжени основно с лъкове, които описвали дъга около войските на противника и преграждали фланговете му. За примамване на противника също се използвали подобни части, които били по-малобройни.
Развиването на идеята за използване на обходни маневрени групи, било причина монголците да предвидят тактически резерв, който можел да се използва, или като засадно подразделение, или като подкрепление за оснвните сили на монголците в критичния момент на битката. Осъзнавайки всички свои силни и слаби страни монголците въвели особена тактика на водене на бой, която се използвала практически като шаблон.
Огромно значение в тактиката на монголците се придавало на внезапността на удара и скриване в тайна придвижването и развръщането на войските. Основна роля за това играели отлично организираните разузнавателни части на монголците. Монголските пълководци разбирали добре, че не могат да скриват дълго съсредоточаването на войските си и тяхното придвижване /особено при рейдове на тумени/ и правели всичко възможно да нанесат бърз удар по противника на място, от място където той най-малко очаква. Така например в знаменития поход на Субедей и Джебе в Кавказ и Деш-Кипчак, техните два тумена, преминали не през Дербентския проход, който от векове се считал за единсвения път, годен за поход на войски от Закаваказието за Северен Кавказ, а през неочакван за всички маршрут. Арменските източници от 13-ти век съобщават, че монголците преминали през Ширванските клисури /място трудно проходимо и стръмно/, особено за конница.
По въпроса за използването на таранния удар от монголците като ударна тактика има противоречиви становища. Работата е в това, че самото съществуване на тежковъоръжени ударни части в армиите на Чингис хан е дискусионен и проблемен въпрос. И макара да има сведения за наличние на конни войни от монголската армия в тежко въоръжение /за които обаче не се отбелязва да са използвани за таранни удари/, няма археологически находки за монголски ударни копия, шпори, специални седла с опори и т.н. Подкрепа за това твърдение може да бъде факта, че не е съществувала традиция при монголите да подковават бойните си коне. Освен това тежки доспехи в монголската армия са носели главно богатите и знатни монголи. Видимо те съставлявали отбрана част, която участвала във финалното настъпление в определана битка, доубивайки противниковите войни, които не били поразени от леката конница. Но за това не са били нужни татанни оръжия, а само саби и леки копия.
Може само да се предполага, че таранни части са имали, воюващите в състава на монголската армия подразделениа на уйгури, киргизи и тайджути.
Трябва да се отбележи, че монголците започнали да използват тежка кавалерия в пълния смисъл на понятието значително по-късно, когато световната им империя се разпаднала на няколко части. В тях взели връх различни военни традиции и тактики, които изместили класическите монголски принципи за водене на бой. Любопитно е, че само Тамерлан се връща към тези монголски традиции / с определени усъвършенствания/ и на практика е направил ренесанс на монголското военно изкуство от славните години на Чингис хан.
Охраната на тила при монголската армия обикновено се състояла от няколко хиляди война. На нея било отделяно значително внимание.
Пленниците по време на походите били използвани от монголците в челните удари с противника като "жив щит". Наред с това този от тях, който се отличил в битка не получавал нищо и си оставал пак пленник. Този пък, който си позволявал да не се бие бил жестоко съсичан за назидание на останалите.
Тактическото разузнаване била важна организационна единица на монголската армия. Практически във всички източници за сраженията се споменава за разузнаване, или спецаилно отделени за разузнаване авангардни части.
Функциите на авангардните разузнавателни части били следните:
1. Караулна служба, изнесена на терен на около стотина километра преди монголската армия. Осъществява се от малочислени и високо мобилни конни отряди.
2. Патрулиращи отряди /от около 150-200 конника/-извършват денонощен обход на по-мащабна площ територия и сравняват информацията от стратегическото разузнаване, разположено далече напред.
Конните разузнавачи при монголците били изключително многобройни по численост. Така например в похода срещу Хорезм Джебе и Субедей използвали хиляди леки конници за разузнаване. В житието на Мамулаг - Тегин, внук на уйгурския предводител Барчук "Юан Ши" съобщава: "/Мамулаг-Тегин/ командвал 10 000 човека конни разузнавачи и заедно с Харалдай баатур и сина му Чилгутай-Таки извършил наказателни походи в Хъджоу и имал заслуги за овладяването на Дяоюшан. За успеха, помогнали хората му разузнавачи, които били навсякъде". Естествено е, че тези 10 000 души не действали в един строй, а били разделени на оряди от 500 до 1 000 души. Персийския автор ан-Насави съобщава, че монголците използват разузнавателни групи с численост от 700 до 1 000 души. Такива отряди получавали задачи, или зьа скрито наблюдение, разсеяни по границата, или влизали в контакт с противникови сили и пленявайки войници взимали информация разузнавателна информация, която сравнявали с друга такава.
Аналогичен дозорен отряд бил унищожен от руските войски през 1223г. в началния стадии на битката при река Калка. Но съдейки по окончателния резултат от битката, отряда изпълнил отлично задачата си. Монголците получили достатъчно информация за руската войска, за да изберат печелившата тактика.
Comment