Тактика на средновековната монголска армия

[Darkas]

На мен ми е интересна битката при Самарской Луки 1223 между монголци и Волжски българи. Имаш ли нещо интересно там?

[resavsky]

Абе колеги SS - man провява забележителна компетентност по отношение на монголите но все пак не ви е безплатна енциклопедия.

[Darkas]

Именно, може той да е намерил нещо по - интересно от енциклопедията

Ето колко е постно в енциклопедията:

http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Samara_Bend

[viking heart]

Действително в уикито информацията за битката при Самарской Луки е постна. Като цяло историческите извори за това сражение са много малко. По-обстоен поглед върху събитията има в "Джагфар Тарихи", но и там фактите са размити с фалшификати и легенди и е трудно да определеиш кое е истина и кое чиста лъжа.
През 1223г. монголите водени от Субедей и Джебе покоряват Закавказието и навлизат в Източна Европа. Пътят им е осеян с победи и реки от кръв. След като разбиват поголовно русите и половците при река Калка, монголите се насочват към земите на Волжка България. По това време Волжка България се управлява от хан Габдула Челбир /1178-1225/. Волжките българи вече са чували за монголците и напълно ясно са осъзнавали, че опасността от нашествие вече е реална. Челбир не е глупав и изпраща разузнавачи, за да прецени обстановката. Новините са тревожни. Разездите донасят, че монголците напредват към земите на Волжка България, усилвайки войските си кумански добороволци /половци/.
Твърди се, че армията на монголите е била приблизително 2 тумена, т.е. около 20 000 война.
Челбир преценява трезво обстановката и организира войската си в отбрана. За тази цел започва трескава дейност по изкопаването на множесто укрепени защитни валове край близките реки Урал, Бела, Кандурча и река Ик. Интересно е, че през 1391г. именно при река Кандурча Тамерлан унищожава армията на Златната орда. Достигайки до река Идели, Субедей решава да атакува от север. Устремените в атака конници се натъкват на Симбирския вал и са подложени на масиран обстрел със стрели. Монголите не успяват да преминат вала и се връщат. Субедей е хладнокръвен и разсъдлив пълководец. След неуспеха не изпада в ярост а заповядва на монголски отряд да атакува от юг. И тази атака се оказва пълен провал, след като татарите се натъкват на Арбугинския вал. Оставяйки около хиляда трупа те се оттеглят в главния стна на Субедей. Зада премине реката, Субедей проявил хитрост, подкупвайки местни руски рибари, които трябвало да прекарат част от войските му през реката. За командващ монголския отряд, Субедей назначил своя син Уран-Кадай. В "Джагфар Тарихи" се споменава, че този отряд включвал около 3 000 монголци и 14 000 тюркмени и кумани. Татарите преминават реката спокойно и без да срещант съпротива достигат крепостните стени на Кермек. Не намирайки никакви войски по пътя си, Уран-Кадай съобщава на баща си, че пътят е чист. Субедей поема с част от войските си към Кермек. Отряда на Уран-Кадай не проявява необходимата бдителност и внимание и не изпраща разузнавачи да проучат местността. Заради своята самонадеяност, монголите плащат скъпа цена. Силите на Субедей са атакувани от лека и тежка конница на волжките българи, която до този момент е била умело прикрита. Изненадата в началото обърква монголите, но битката продължава. В същото време Субедей научава, че по реката се движи флота на Нукрат, която заплашва тила му. Субедей праща още подкрепление на сина си и се връща спешно в стана си, за да избегне обкръжение.
В същото време при селището Самарской Луки започва ожесточено сражение. Уран-Кадай и хората му постепенно са изтласкани назад в една равнинна местност. Пътя на татарите за отстъпление бил открит, но никой не напуснал полесражението. Впрочем това едва ли е за учудване, имайки се в предвид жестоките закони на Чингис хан, за воденето на войната. Всеки монголски войн е знаел много добре какво го чака, ако напусне полесражението и избяга. Битката е изключително ожесточена. И двете страни се бият настървено и смело. Постепенно обаче волжките българи успели да създадат плътен обръч около татарите. Уран-Кадай проумял, че няма да спечели битката и предпочел да се предаде, отклкото да загине заедно с хората си. Твърди се, че пленените били около хиляда души, начело с Уран-Кадай. Субедей преценил правилно ситуацията и предложил мир на Челбир. Хана на Волжка България се съгласил на мирното предложение като предал пленените монголци на Субедей. Челбир унижил татарите, като поискал за всеки пленен монголец по един овен. А за глупостта на Уран-Кадай поискал 10 овена. Според преданието волжките българи изпекли и изяли овните пред погледа на татарите.Поради това тази битка станала известна като "Овнешката битка".
Сражението при Самарской Луки е от важно значение за военната история, поради факта, че е първото крупно поражение на монголската армия по пътя на завоеванието и. Татарите били унижени, за първи път армията им трябва да се върне в Монголия победена.
От анализа на битката следва да се направи извода, че при правилна преценка на обстановката и разполагане на силите и средствата за водене на бой всяка армия би имала успех срещу монголите. Нещо, което е слабо осъзнато от противниците на монголите.

[Saratok]

Според мен силата на монголските конни стрелци се състои (освен в скорострелността им и рефлексния лък, който са използвали) и в това, че, свършвайки стрелите, те са можели да се сражават ефикасно и в близък бой, разполагайки със защитно въоръжение (съставни брони на конете и на самите себе си), саби и мечове. В това отношение най-прилични на тях са били японските самураи. С което не искам да отричам и наличието на монголска тежка конница, специализирана за бой с големи и дълги копия.

Ето един лък за онагледяване на темата.

[Thorn]

SS mann, грам не вярвам на Джагфар тарихи

[НВС]

SS mann, грам не вярвам на Джагфар тарихи

Ами колегата ясно даде да се разбере че и той има съмнения в началото на последния си пост, така че всеки трябва да чете през призмата на собствените си виждания. Иначе - изказвам възхищението си от познанията на SS-man по тези въпроси и му благодаря за интересния материал. Езикът му е много свеж и става за добър писател! :tup:

[viking heart]

Thorn, имаш пълното право да не вярваш, че "Джагфар Тарихъ". Аз самият не се доверявам изцяло на написаното там. Причината да я използвам като източник е предизивкана от факта, че като цяло повечко информация за битката при Самарской Луки въобще липсва. А там е отделено място за това сражение, макар и не толкова прецизно и точно описано. Поне в исторически аспект.....

[Thorn]

SS mann, нищо не спомена за още един важен фактор в многлоската тактика - хашар.

[viking heart]

Предвидил съм да напиша доста неща за тактиката на средновековната монголска армия, като отделя внимание и на обсадната технология. Даже последните неща, които написах не трябваше да са тук, а в други теми, защото се отнасят за отделни сражения и нямат общо с обсъждания въпрос. Проблемът е, че не разполагам с необходимото време да се заема с по-сериозно представяне на нещата. За което се извинявам. Ще се постарая да кача всичко, което съм предивидил за важно и значимо, но просто не мога да обещая кога...

Между другото бих бил благодарен на всеки, който запълва темата. Така материала ще бъда по-богат откъм съдържание и надявам се наистина полезен и интересен. В този форум има достатъчно хора, които могат да дадат своя принос по въпроса Стига да имат възможност и желание.

[viking heart]

Тъй като ми остана малко време, ще напиша нещичко за хашар.
Хашар, или буквално преведено "тълпа" е отделно средство в обсадната тактика на монголците. Хашара като метод на обсадната технология е отдавна известен в Азия. Най-общо той се свежда до следното: войската завоевател използва плененото население по своя път на завоевание като го ангажира в тежки строителни дейности, преди всичко свързани с обсадата на градове и крепости.
Садр ад-Дин Али ал-Хюсейни в своето "Съобщение за селджукската държава" периодчиески съобщава за използваната от селджукските турци тактика на хашар. Същото съобщават и някои китайски автори, за методите на обсада, използвани от киданите, джурджените и самите китайци. Доста историци правят оценка, че методът хашар е осъвършенстван напълно от монголците, по време на техните завоевания в Азия.
Примерното съотношение на хашар към собствената войска дава Рашид ад-Дин при описание на обсадата на Ходжент. Той посочва:
"Петдесет хиляди хашар /местно население/ и двадесет хиляди монголци."
Хашар бил точнои ясно организиран, впрочем като всяко друго военно съединение на монголската армия по онова време. Състоял се от десетки и стотни. Рашид ад-Дин уточнява: "Начело на всеки десятък, състоящ се от таджики, бил назначен монгол."
Най-често хашара е използванот монголците за строителството на подземни ходове и обсадни валове. Ибн ал-Асир споменава, че понякога монголците използвали хашара за строителството и на дървени крепости.
Монголите развили всестранно техниката хашара, започвайки да го иползват и като жив щит при нападението си срещу укрепените градове и крепости, най-често под формата на таран.
Освен това монголите използвали хашара и като първа вълна при щурм на дадена крепост. Този метод, колкото и жесток давал на монголците голямо предимство. Обсадените използвали своите средства за отбрана срещу хашара, а монголската армия се съхранявала за финалната фаза на сражението. Ако някой от хашара посмеел да отстъпи бил обезглавяван на секундата, което стимулирало останалите да настъпват ожесточено срещу крепостта, осъзнавайки какво ги чака, ако отстъпят.
В "Мън-да бъй-лу" има пълно и систематическо описание за това, как действали монголците при превземането на градовете и какво вършил хашара:
"Всеки път при настъпление към голям град, те /монголците/, първо нападат малките градове и селата, хващат в плен населението и го използват в обсадната дейност. След това дават заповед всеки монголски конник да вземе 10 души от пленените. Когато се съберат достатъчен брой люде, монголците ги карат да секат дърва и да работят по строителството на обсадните установки. Татарите гонят пленените ден и нощ, и ако някой от тях /пленените/ падне от немощ го убиват. Когато хората свършат работата си, ги изтикват пред стените на крепостта, където ги карат да запълянт рововете. Тук ги използватза различни работи. Някои обслужват куполите за щурм, други пък за катапултните установки. При това татарите не щадят дори десетки хиляди души. Когато градските стени паднат татарите нахлуват вътре и убиват всички, не разграничвайки стари от млади, красиви и грозни, бедни и богати. Всеки, който при приближаване на монголците не се подчини на заповедта за капитулация незабавно се наказва, колкото и от знатен произход да е."
Под словосъчетанието "купол за щурм" се има предвид средство за защита на движещите се към стените на обсажданата крепост атакуващи хора и стенобойни оръдия.

[Thorn]

http://steppe.konvent.ru/materials/gorelic-07.shtml - въоръжение

[viking heart]

Thorn, благодарности за линка. Има доста полезни неща.

[Saratok]

Според информацията, която аз намерих, "свистящи стрели" са специфичен тип стрели и са много малко от общия брой, на война явно са се използвали специфично за сигнализация, но произходът и основната им употреба ще да са били ловни. Свистющите стрели са измислени като такова средство. Самото "свитене" се е получавало за сметка на специфичен наконечник с канали, който едва ли е ставал за боен.
Сигурно е можело да се ползват вече изстреляни стрели, но все пак за целта противникът първо трябва да остъпи, за да могат стрелците да си приберат стрелите. А и ми се върти в главата, че едва ли много от тях могат без поправка (или пък въобще) да се изстрелят пак.

gollum, "свистящите стрели" не са точно монголско изобретение. Въобще, не знам кой е автор на тази идея. Такива стрели има и при китайците, и при келтите, и при траките след III век. Не мисля, че са ловни стрели, защото във всички случаи са от масивен метал, а видът/ромбовиден или лавроволистен/ винаги е еднакъв с този който не е "свистящт", както го наричате. Разликата е единствено в това, че едните имат кръгли или надлъжни отвори, а другите нямат. Даже мисля, че ефектът на свистене е бил забелязан в последствие, а първоначалното намерение е било да се окачват цветни връви на стрелата. Не малко са и копията с прорези!?

[Thorn]

не ги ли беше въвел Моде?