Фулфорд и Стамфорд Бридж - прелюдия към Хейстингс 1066г.

[viking heart]

Няма сериозни исторически източници за това, че Хардрад ослепява Делян. Съществуват само легенди и литературни украски.

[Guy de Mont Ferrand]

Любопитно ми стана, че в битката при Хейстингс Гийом (т. нар. Вилхелм) Завоевателя изглежда е използвал някаква тактика, подобна на монголската по- късно. Според някои съвременни английски историци армията на Харолд в началото отблъснала норманите и разбила левия им фланг, но част от десния фланг на англо-саксите се увлякла в преследване и била обградена и унищожена от по-мобилните конни рицари. Подтикнат от това, Гийом приложил същия номер още два пъти като рицарите му нападали, престрували се, че бягат и после се обръщали и прегазвали "ярловете." Тези, които довършили битката, били норманските стрелци, на които била дадена заповед да стрелят така че стрелите им да падат отвисоко върху англичаните. Уморените от продължителната битка (11 часа!) бойци вече нямали сили да вдигнат щитовете си, за да се запазят от стрелите и сред улучените бил и самият крал Харолд.

[Кухулин]

Любопитно ми стана, че в битката при Хейстингс Гийом (т. нар. Вилхелм) Завоевателя изглежда е използвал някаква тактика, подобна на монголската по- късно.

Норманската конница е използвала копията за хвърляне, а не за мушкане. Взимат копия, препускат към върха на хълма, мятат ги по стената от щитове и се връщат за нови копия. Така няколко часа. Наистина може да се намери известна аналогия с монголите.

[Guy de Mont Ferrand]

Норманската конница е използвала копията за хвърляне, а не за мушкане. Взимат копия, препускат към върха на хълма, мятат ги по стената от щитове и се връщат за нови копия. Така няколко часа. Наистина може да се намери известна аналогия с монголите.

Мисълта ми беше, че норманите увличат англо-саксите в преследване, а после се връщат и ги заобикалят. Иначе това за копията не го знаех...

[Кухулин]

Разбира се, от тази гледна точка също има сходство. Feigned retreat

[Last roman]

Разбира се, от тази гледна точка също има сходство. Feigned retreat

Препускане около неприятелския строй и мятане на копия е и типичната тактика на римската помощна кавалерия.

[Кухулин]

Препускане около неприятелския строй и мятане на копия е и типичната тактика на римската помощна кавалерия.

Поразрових в нета, но нещо не успях да намеря инфо. За кой период става дума, примерно в кои битки се използва?

[Guy de Mont Ferrand]

Норманската конница е използвала копията за хвърляне, а не за мушкане. Взимат копия, препускат към върха на хълма, мятат ги по стената от щитове и се връщат за нови копия. Така няколко часа. Наистина може да се намери известна аналогия с монголите.

На гоблена от Байо, обаче, норманските рицари при Хейстингс са изобразени ползващи копията както за хвърляне, така и за мушкане.

[Кухулин]

На гоблена от Байо, обаче, норманските рицари при Хейстингс са изобразени ползващи копията както за хвърляне, така и за мушкане.

Гоблена е бая мащабна продукция (поклон към средновековните дами) и несъмнено могат да се открият сцени с мушкане. Все пак копието си е копие, как да не мушнеш врага...

Нека обаче се концентрираме върху самата кавалерийска атака в деня на битката.

1) Начало на атаката:



Норманите се движат в галоп, копията са на нивото на шлема, върховете им са по-високо от петите, ръцете са изнесени назад;

2) Съприкосновението с врага:



Горната схема се запазва, но вече се виждат и летящи копия. От дясната страна имаме едно евентуално мушкане;

Според мен картината се очертава сравнително ясно - основния метод е хвърлянето, но понякога се случва и да мушнат. Тъй де, битка е.

Към този извод бихме могли да посочим още малко косвени аргументи.

3) Логистиката:



Много копия. Нещо повече - акцентирано е върху копията;

4) Щитовете:

http://www.youtube.com/v/2FbKYdJpCPM след 2:50

Специфична форма на щита, кореспондираща с хвърлянето;

5) Лингвистика. Думата "lance" означава копие за мушкане. Същевременно имаме "launch", чиято етимология е следната:

c.1300, from O.N.Fr. lancher (O.Fr. lancier) "to fling, hurl, throw, cast," from L.L. lanceare "wield a lance," from L. lancea "light spear" (see lance). Sense of "set (a boat) afloat" first recorded c.1400, from notion of throwing it out on the water; generalized by 1600 to "any sort of beginning."

Вижда се, че вероятно по френските земи копията са се използвали за хвърляне, оттам думата навлиза в английския (с норманите?) и по-късно "lance" се превръща в копие за мушкане.

Та така, има известно основание да се предположи, че норманите са обичали да хвърлят копия. А какви са основанията за "мушкане"?

[Francis Drake]

На гоблена са представени три техники за боравене на кавалерист с копие, а имеменно: хвърляне, "мушкане" - удар отгоре-надолу (kопието е хванато с приповдигната и сгъната ръка, което е било предопределено от факта, че норманите при Хейстингс са се сражавали срещу пехота) и таранен удар (копието е използвано като пика, здраво придържано в хоризонтално положение).
Ето и пример за "мушкане" и таранен удар.



При таранен удар копието почти винаги се чупи, но ефекта е максимален.

[Кухулин]

Tази сцена е след разпадането на стената от щитове.

[Last roman]

Поразрових в нета, но нещо не успях да намеря инфо. За кой период става дума, примерно в кои битки се използва?

Период - главно 1-2 век:

http://hippogriff.org.uk/trajan/page5.html

[Кухулин]

Интересен линк, благодаря ти.

[Хана]

Гоблена е бая мащабна продукция (поклон към средновековните дами)

Ти като един истински рицар се прекланяш пред средновековните дами, но може би те нямат заслуги за това. Специално за авторите на Байо не знам, но фламандските гилдии на гобленарите са имали строги забрани за участието на жени в шиенето на гоблени.

[Кухулин]

Ти като един истински рицар се прекланяш пред средновековните дами

А, рицар... типичен балкански мазник
В Уикипедия е писано доста за произхода на гоблена. Има вероятност да е дело на англо-саксонските шивачи, което звучи по-зле и от фламандски гобленар