Аз пък хич не съм убеден в абсолютизма на тази верига. На какви основания твърдим, че задължително определено цивилизационно-обществено ниво (какво точно ниво - полис? империя??) предполага монотеизъм?
Основното предимство на монотеизма е ролята му на социална спойка. И оттам би могло да се изведе, че "тежките" организации, да кажем империи, се нуждаят от този допълнителен споител за оцеляването си. Но пък спрямо този извод има конкретни обратни примери (пак се сещам за южно-американските империи, щото са пресни ).
С две думи, какви са тези характеристики на обществото, които не само предполагат, но и изискват монотеизъм?
@Tom_Calm - никой не отрича рецесията през Средновековието. Но да се "обвинява" някой за това е глупаво. От една страна въпросната рецесия, както добре подчерта ДЗВЕР е продукт от огромен комплекс фактори, от които църквата (още по-малко монотеизма) съвсем не е основния. Процесите, довели до разпад на Античния свят са вътрешни и отдавна протичащи, ранната църква влиза във вакуума така създаден. Същевременно ролята на църквата е по-скоро положителен, отколкото отрицателен за опазването и предаването не само на "цивилизацията" под формата на наука, закони и знание, но по-важното на организационните принципи на обществото. Рецесията в цивилизационното ниво през ранното Средновековие се дължи на пълния разпад на социалните структури като резултат от дългото им загниване в Античния свят и катализатора на новите варварски нашествия, църквата тук няма нищо общо. Реално дори след самопричинената дискредитация на старата секуларна власт и нейното силово унищожаване от варварите и наложените от тях радикални промени административната структура на църквата се явява единственото наследство на организационните постицения на Атничността (в социално естество имам предвид). Целия тоя момент се клишира често с "облагородяването на варварите", което прави църквата. но клишето в тоя случай е подходящо. Като доказателство за не-църковния първоизточник на рецесията е факта, че тя се проявява само в Западна Европа, Византия, въпреки (или благодарение?) на религия и църква, си остава цивилизационен център.
В един по-друг аспект -този на променения светоглед (където видите ли хората си губели времето да мислят за отвъдното вместо за философия) - нещата нито са така драстични, нито могат да бъдат "етикьосани" като пагубно зло. Светогледът се променя да, и новият носи съвсем други черти спрямо стария, но първо, светоглед винаги има, един или друг, и второ, новият има толкова положителни качества, колкото и отрицателни (което може да се каже за всеки един светоглед, античния също).
Относно първото - светогледът на Античността се самоубива и хората губят даваните от него насоки за самоидентификация. Църквата предлага нов такъв, с нова възможност за идентификация и този нов светоглед изиграва основната си роля в запазването на тъканта на обществото като организирана единица. Църквата не е злият демон (айде пак религиозни асоциации ), който унищожава Стария свят, а се явява спасението в сполетялата го катастрофа.
Относно второто - да се съди или оценява светоглед е безсмислена задача - такива има много, те никога не са "хомогенно" зли или добри, а на всичкото отгоре и всяка личност си има собствен. И основното е, че са естествено явление, раждат се, променят се през цялото си съществуване и понякога еволюират, понякога биват заменени до нов такъв. Но винаги са плод на предшественика си и стават основа на наследика си, дали като част в еволюционния вариант, дали като отрицание в революционния.
Конкретно за нашия средновековен светоглед и дали цивилизационната рецесия е резултат от него? Ами не, не е, тя е резултат от социалния крах на Античния свят и то се ограничава само до ранното Средновековие. През Същинското и Късното "цивилизационното ниво" се различава, но не отстъпва на античното. Така че не църквата е виновна за "назадничването" (олеле, Хана и Док ще ме набият както си измислям нови думи така), а обществените процеси на разпад.
Което ни довежда до предложението на Голъм за хипотетично развитие без монотеизъм (прекалено преплитаме църква и монотеизъм струва ми се). Според мен античния свят преживява вътрешна криза и в тази криза разрастването и установяването на църквата се явява резултат, не причина. Какво би станало без наладането на "имерска религия"? Много по-бърз и директен разпад на Западна и Източна империя, вероятно със засилени центробежни движения в допълнителни райони от тях. При идването на варварите пълна разлагация на "стария ред", липсваща допирна точка с нашествениците, осигурена в ТР от религията и църквата, с резултат почти повсеместно налагане на тяхната култура, а глобално погледнато засилване на културните диференции между отделните райони (всяко племе, всеки район ще развива собствена религия и култура). Византия естествено въобще няма да съществува, ще се разпадне на различни дребни царства по линията на провинциите - Египет, Сирия, Киликия, Понт, Армения и тн - обусновано от липсващата обединителна идея. И като цяло на запад пълна загуба на античното наследство под варварския натиск, на изток зависи от външните заплахи - при липса на такива запазване на разпокъсани и дребни наследници, приличащи си културно, но не съвсем, при наличието също попадане под чуждо влияние. С много смелост по-нататък прогнозирам западането на Западна Европа в исторически план, запазването на изтока като цивилизационен център, лиспващ Ренесанс, липваща колонизация. липсваща Europa Universalis...
Основното предимство на монотеизма е ролята му на социална спойка. И оттам би могло да се изведе, че "тежките" организации, да кажем империи, се нуждаят от този допълнителен споител за оцеляването си. Но пък спрямо този извод има конкретни обратни примери (пак се сещам за южно-американските империи, щото са пресни ).
С две думи, какви са тези характеристики на обществото, които не само предполагат, но и изискват монотеизъм?
@Tom_Calm - никой не отрича рецесията през Средновековието. Но да се "обвинява" някой за това е глупаво. От една страна въпросната рецесия, както добре подчерта ДЗВЕР е продукт от огромен комплекс фактори, от които църквата (още по-малко монотеизма) съвсем не е основния. Процесите, довели до разпад на Античния свят са вътрешни и отдавна протичащи, ранната църква влиза във вакуума така създаден. Същевременно ролята на църквата е по-скоро положителен, отколкото отрицателен за опазването и предаването не само на "цивилизацията" под формата на наука, закони и знание, но по-важното на организационните принципи на обществото. Рецесията в цивилизационното ниво през ранното Средновековие се дължи на пълния разпад на социалните структури като резултат от дългото им загниване в Античния свят и катализатора на новите варварски нашествия, църквата тук няма нищо общо. Реално дори след самопричинената дискредитация на старата секуларна власт и нейното силово унищожаване от варварите и наложените от тях радикални промени административната структура на църквата се явява единственото наследство на организационните постицения на Атничността (в социално естество имам предвид). Целия тоя момент се клишира често с "облагородяването на варварите", което прави църквата. но клишето в тоя случай е подходящо. Като доказателство за не-църковния първоизточник на рецесията е факта, че тя се проявява само в Западна Европа, Византия, въпреки (или благодарение?) на религия и църква, си остава цивилизационен център.
В един по-друг аспект -този на променения светоглед (където видите ли хората си губели времето да мислят за отвъдното вместо за философия) - нещата нито са така драстични, нито могат да бъдат "етикьосани" като пагубно зло. Светогледът се променя да, и новият носи съвсем други черти спрямо стария, но първо, светоглед винаги има, един или друг, и второ, новият има толкова положителни качества, колкото и отрицателни (което може да се каже за всеки един светоглед, античния също).
Относно първото - светогледът на Античността се самоубива и хората губят даваните от него насоки за самоидентификация. Църквата предлага нов такъв, с нова възможност за идентификация и този нов светоглед изиграва основната си роля в запазването на тъканта на обществото като организирана единица. Църквата не е злият демон (айде пак религиозни асоциации ), който унищожава Стария свят, а се явява спасението в сполетялата го катастрофа.
Относно второто - да се съди или оценява светоглед е безсмислена задача - такива има много, те никога не са "хомогенно" зли или добри, а на всичкото отгоре и всяка личност си има собствен. И основното е, че са естествено явление, раждат се, променят се през цялото си съществуване и понякога еволюират, понякога биват заменени до нов такъв. Но винаги са плод на предшественика си и стават основа на наследика си, дали като част в еволюционния вариант, дали като отрицание в революционния.
Конкретно за нашия средновековен светоглед и дали цивилизационната рецесия е резултат от него? Ами не, не е, тя е резултат от социалния крах на Античния свят и то се ограничава само до ранното Средновековие. През Същинското и Късното "цивилизационното ниво" се различава, но не отстъпва на античното. Така че не църквата е виновна за "назадничването" (олеле, Хана и Док ще ме набият както си измислям нови думи така), а обществените процеси на разпад.
Което ни довежда до предложението на Голъм за хипотетично развитие без монотеизъм (прекалено преплитаме църква и монотеизъм струва ми се). Според мен античния свят преживява вътрешна криза и в тази криза разрастването и установяването на църквата се явява резултат, не причина. Какво би станало без наладането на "имерска религия"? Много по-бърз и директен разпад на Западна и Източна империя, вероятно със засилени центробежни движения в допълнителни райони от тях. При идването на варварите пълна разлагация на "стария ред", липсваща допирна точка с нашествениците, осигурена в ТР от религията и църквата, с резултат почти повсеместно налагане на тяхната култура, а глобално погледнато засилване на културните диференции между отделните райони (всяко племе, всеки район ще развива собствена религия и култура). Византия естествено въобще няма да съществува, ще се разпадне на различни дребни царства по линията на провинциите - Египет, Сирия, Киликия, Понт, Армения и тн - обусновано от липсващата обединителна идея. И като цяло на запад пълна загуба на античното наследство под варварския натиск, на изток зависи от външните заплахи - при липса на такива запазване на разпокъсани и дребни наследници, приличащи си културно, но не съвсем, при наличието също попадане под чуждо влияние. С много смелост по-нататък прогнозирам западането на Западна Европа в исторически план, запазването на изтока като цивилизационен център, лиспващ Ренесанс, липваща колонизация. липсваща Europa Universalis...
Comment