Робството във Византия

[Гост]

Не знам защо, при мен се отвори без проблем. Слагам я пак тук от моя компютър. По принцип моя Акробат е стар и прави проблеми с отварянето, но за това нямаше.

[Хана]

Успях да се справя след кратка схватка с Акробата. Благодаря за инфото, на теб, Галахад, и на твоя човек.

На мен лично ми беше интересна съпоставката между робството във Византия и в около-византийския свят и най-вече в България. Явно по-новите държави са възниквали направо като по-скоро феодални и не са възприемали робите като производителна сила.

[byzantiner]

Благодарности на човека и от мене! Материалът е мног интригуващ, действително! За пръв път всъщност ми попада нещо(при все и да не се интересувам толкоз силно и вманиачено от икономически отношения и т.н.), в което да се казва това за българи, търговци на роби и т.н. Мерси още веднъж .

[г-н Никой]

Я, каква хубава тема, пък стои прашасала.

Ще пусна копие от една сходна тема в другия форум пък току виж се заформи дискусия.



Робовладелството във Византия и стратиотската й система

Това е една от темите, които от доста време чегърта мозъка ми и по която ми се ще да нахвърля малко щрихи с всичките слабости на импровизирано четиво. Класическата представа, насадена от студентските банки, е че в периода ²V–V²² век Византия е типична робовладелска империя поради наследената си от Рим съдба и обществено-икономическа структура. Струва ми се, че тезата за робовладелския характер на Източната римска империя (по-долу ИРИ), най-любима на представителите на съветско-марксистката (и епигонната й родна) историография заради идеята за замяната на обществените формации, има сериозни недостатъци. Лично аз обаче не съм срещнал досега задовoляващо ме обяснение на базата на какво възниква през втората четвърт на V²² век стратиотската институция на селяните-войници. Съмненията ми се засилиха особено много, след като ми се наложи да проучвам въпроса за робовладелството в Иран (под властта на Аршакидите и Сасанидите) и в древна Армения.

Аршакидо-сасанидски Иран има същата съдба като ИРИ – приписани голословно робовладелски характеристики на базата на рехава документна база и при пълно пренебрегване на географските характеристики (релефа) на Иран. Най-ценният източник за обществено-икономическата ситуация в иранските земи в предислямско време е сасанидският съдебник "Матакдан-и хазар датастан" ("Книгана хилядата съдебни решения"), компилиран около 620 г., и издаден в превод на руски с успоредна транслитерация на пехлевийския текст от Анахит Периханян през1973 г. в нищожния тираж от 600 броя, правещ го библиографска рядкост. Корените на някои от законовите положения в съдебника обаче стигат до ранносасанидската и дори до партската епоха, тоест до ²²² век. Общо в "Матакдан-и хазар датастан" под различни названия роби се споменават 35 пъти. От тях 8 пъти се говори за храмови роби (17-10, 1018-11, 10111-15, 10115-17,1034-6, 1039-10, А 401-3, А 403-6). В останалите 26 случая липсва конкретика къде са се трудели робите, дали са били домашни роби или са работели на открито. Само един единствен път се говори за роби, намиращи се в дасткарт, тоест в голямо поземлено имение (А 3616 – А 371), както и само в един единствен случай има географска конкретика къде в Персийската империя техният труд е бил прилаган – никъде в собствено иранските земи, а по бреговете на река Тигър, тоест в Месопотамия (А 13 11-13). Струва си да се отбележи, че в Талмуда се споменава за "дасткарт от роби" (dasqartā də 'abdē), който бил продаден заедно с тях. Според контекста въпросният дасткартсе е намирал отново в Месопотамия. Единствените сведения за широка употреба на роби в собствено иранските земи са за храмовите комплекси в Мидия, където, съдейки по Амиан Марцелин, храмовото земевладелие било особено силно.

Изследвайки въпроса за робовладелството в предислямски Иран, Анатолий Новоселцев на свой ред без стеснение заключава, че съгласно проучванията на А.Ю. Якубовски в дийа, тоест в дасткартите от V²²–²Х век, земята не се обработвала от роби, а от изполичари. Тази практика била запазена в Иран чак до 70-те години на ХХ век. Новоселцев продължава:

"Няма никакви основания да се допуска, че в Иран през V²² век дастакертите са робовладелски латифундии, а сто години по-късно – частни земи, реализирани според правата на архаичния институт на изполицата. За Армения и Кавказка Албания няма такъв род сведения, но няма и основания да се смята, че тамошните дастакерти принципно са се отличавали от иранските. Впрочем и за по-ранно време (²V–V век) привлечените данни от Вавилонския Талмуд и сирийските източници (за V–V² век) разкриват за Иран същата ситуация: основна фигура в производството бил крепостникът-изполичар (hокхер), арендуващ земя при едрите земевладелци...Съпоставката на всички тези материали дава основание да се твърди, че през сасанидската епоха в Иран основна фигура на производителя в дастакерта бил изполичарят-арендатор, обезземлен, но лично свободен селянин.
Приведеният материал се отнася предимно за Месопотамия – икономически най-развитата област в Иран; в собствено персийските области ситуацията е била вероятно донякъде различна и по-близка до задкавказката. Създава се представата, че тук по-дълго време се запазило свободното селячество. Например в Албания съгласно Каноните на Вачаган селяните-общинници все още имали земя през втората половина на V век, въпреки че съществувала и категория на непосредствени производители, лишени от пасища, лозя и др."

Горните наблюдения са особено ценни. За съжаление Новоселцев не уточнява дали дасткартите са били основно концентрирани в Месопотамия или са били разпространени във всичките ирански земи. Съдейки по данните от "Матакдан-ихазар датастан" и от Талмуда, стопанствата с приложение на робски труд са се намирали в Месопотамия, което може да се обясни с факта, че зърнопроизводството, характерно като поминък за равнинните части на Предна Азия, изисква голямо количество работна ръка. Докато планинските или полупланинските собствено ирански територии, непригодни за зърнопроизводство, са били специализирани в изискващите по-малко работна ръка скотовъдство и овощарство и в тях робство практически нямало или било крайно ограничено. По тази причина през Античността са възхвалявани партските коне от Ниса или през Средновековието ширазкото вино, но не и ечемикът или житото им.

Придвижвайки се на запад към границите на Източната римска империя веднага следва да се отбележи (както го прави и Новоселцев), че икономическата ситуация в Армения е била почти същата като тази в Иран, ако не пълно пълно нейно копие. Подобно на иранските земи и в Армения дасткартът (арм. дастакерт) принадлежал на целия род, а не на отделния индивид, но юридически притежател бил главата на рода. Подобно на иранците, и в арменските земи се запазват до много късно родовите отношения и силни селски общини и подобно на иранските земи Армения преминава (за ужас на марксистките историци) директно от родовия строй (да не се смесва сродовообщинния) към феодалния. Древна Армения (а и десетократно по-малката съвременна) е била бедна откъм обширни площи, удобни за създаването на големи или огромни стопанства от латифундиален тип, чието основно производство да са зърнените храни и които да са изисквали многобройни тълпи от роби. Единствените подходящи за такава дейност земи са били Араратската долина и югозападните по-равнинни части на Армения. Там биха могли да възникнат едри земеделски стопанства, прилагащи робски труд, собственост на едрата аристокрация. В останалите части на Армения нагънатият релеф не е благоприятствал възникването на големи дастакерти, чиято основна продукция да бъдат зърнените храни. По тази причина още от ахеменидско време Армения е била известна със своето скотовъдство и овощарство, но не и като износител на зърнени храни, тоест имаме икономическо профилиране много сходно с това на собствено иранските територии на Партия и Персия.

От оскъдните данни за роби в Армения се разбира, че техния труд е бил прилаган основно в храмовите стопанства преди покръстването, ситуация, която удивителнонапомня приложението на робски труд в храмовите стопанства в съседна Мидия, но и в храмовите комплекси в съседна Кападокия, намираща се на територията на ИРИ, за което споменава на границата между двете ери Страбон.

Като една скоба може да се спомене, че Новоселцево смята, че в примерите от Кападокия и Армения не следва да се имат предвид храмови роби в тесния смисъл на думата, а хора, намиращи се в една или друга степен на зависимост от храмовете и дори за зависими селяни от протофеодалентип. За това свое заключение Новоселцев се опира на едно сведение от "Матакдан-и хазар датастан" описващо съдбата на изпадналия в немилост персийски (по-скоро партски) аристократ Михр Нарсе, който заедно с жена си и роба си бил предаден в храма, за да изпълнява функциите на āturvaxš или ātarvaxš, тоест на младши жрец. Новоселцев отбелязва, че ситуацията с този персийски аристократ удивително напомня (със съответните специфики) практиката в средновековните християнски страни изпадналите внемилост или провинили се аристократи да бъдат изпращани в манастири, което изобщо не значело, че те били превръщани в роби или крепостни селяни. По-важното е, че като икономика Кападокия е била много сходна със съседна Армения, а и с иранските земи, което се дължи на сходния високопланински релеф, не позволяващ изграждането на стопанства от латифундиален тип с мащабно прилагане на робски труд. Точно тази аналогия би следвало да бъде отправната точка към въпроса за робовладелството в Източната римска империя.

Географски земите на империята са разделени на две големи части – равнините на Сирия, Северозападна Месопотамия и Египет и планинските области на Анатолия и Балканите. За Египет и Сирия има достатъчно данни още от елинистическата епоха за наличието на големи латифундии с мащабно приложение на робски труд. Египет е бил до 641 г. и житницата на империята. Точно тези земи през 634 г. стават първата жертва на арабското нашествие и ИРИ ги губи. Исторически те никога не са били източник на военни набори.

Другата географска зона в ИРИ е като цяло планинска. По аналогия със съседна Армения и по-далечните ирански земи, също планински или полупланински, логично е да се допуснат сходни икономически характеристики за Кападокия и Мала Азия като цяло,както и за Балканите – тоест липса или слабо развитие на робовладелските отношения, липса на големи имения от латифундиален тип произвеждащи зърнени храни, по-дребни имения, обработвани от труда на изполичари или ратаи, основно скотовъден и овощарски поминък, съхранени селски общини и дребна позембена собственост. Тази социално-икономическа ситуация в зоната на Мала Азия и Балканите обяснява и опровергава 2 неща:

1.Изтъкваната от историците от руската школа голяма роля славянското заселване на Балканите за възникването на свободната селска община. Числеността на славяните обаче е била в рамките на 500 000 души от Дунава до Пелопонес, твърде малка, за да може да доведе до такъв коренен социално-икономически обрат в балканските територии на империята. Тази свободна селска община е можела да възникне само, ако е... предсъществувала и оцеляла въпреки славянските и аварските наществия, а не е възникнала благодарение на тях.
2.Появата на същата свободна селска община в Мала Азия, където няма славянско заселване и оттам промяна на етническата карта. Наличието на такава община в Мала Азия, синхронна като време на тази на Балканите, може се обясни именно с нейното съществуване още от епохата на Античността.

Тези 2 момента хвърлят светлина и върху още един важен пункт, а именно върху наличието на човешки ресурс, който да бъде впрегнат през V²² век и по-късно в изграждането на стратиотската институция. Ако населението на Мала Азия и Балканите е било основно робско или поставено в колонатна зависимост, то е нямало как да осигури човешкия ресурс от свободни хора, макар и обезземлени, които да поемат бремето на войници-земеделци. И обратното – наличието на значителен, дори преобладаващслой от свободно население от Кападокия до Дунава е онзи фактор, осигурил човешкия ресурс за военната реформа, извършена от Ираклий и наследниците му. Впрочем сходната с тази в Армения социално-икономическа ситуация в Кападокия като че отлично обяснява и защо именно от тази провинция империята е набирала едни отнай-добрите си войски, преобладаващо съставени от арменци.