Робството във Византия

[Sir Gray]

Сега изведнъж с присетих, че почти нищо не знам по този въпрос. Може ли някой да опише по-подробно какво точно е било икономическото значение на робството във Византия? Какво се случва с римската робска система?

[Хана]

По принцип робството във Византия е законодателно закрепено: в кодекса на Теодосий има отделна глава за селските роби и колоните. В кодекса на Юстиниан вече се твърди, че всеки човек е независим (не бяха точно това думите), но и след това изворите гъмжат от примери на взети или дадени в робство. Роби са или наследствено робите, или пленниците при военни действия, а ако не се лъжа има и случаи за наказание с преминаване в робство. На практика робство си има в цялата история на Византия, макар и държавата да се развива от робовладелска във феодална. Във Византия доста рано се появява свободната селска община, която си съществува наред с робовладението обаче.

Запазването на робството върви от северо-запад на юго-изторк, в Европа с навлизането на християнството и отминаването на варварския етап вече няма робство. Явно робството си е средиземноморско явление, защото то се запазва и до доста късно в Испания и южна Италия.

[byzantiner]

На практика робство си има в цялата история на Византия, макар и държавата да се развива от робовладелска във феодална.

Да де ама то робство като се замислиш си има навсякъде под някаква форма, щото ти като ми дадеш пари, а аз не мога да ти ги върна, кво ше стане...ще дойда при теб да бачкам.

[Гост]

Литература: В. Браунинг; Робство в Византийский империи (600-1200), ВВр, т. Х²V, 1958, сгп. 52-55
Кинам казва, че Мануил ² Комнин с грамота премахнал робството, тъй като искал да "управлява над свободни ромеи, а не над роби." ГИБИ, т.V²².

[Sir Gray]

А как стои с позицията на робите в икономиката? В Римската империя те са основата на икономиката и в някои изследвания феодалните отношения между благородник и крепостните се извежда именно от римската система на вила и прикрепени към нея роби. Крепостничеството се явява един вид развитие на робовладелческата систем. За това ми беше интересно дали и във Византия се наблюдава същото постепенно развитие или има някакви локално обосновани различия.

Галахад, мерси за книжката, ще я потърся в библиотеката. Ако си я чел можеш ли да пуснеш резюме тук?

[Гост]

Не е било основа на икономиката и дори не е било съществен икономически фактор; свързано е с личния статут, по-скоро като санкция. Отделно хрониките са пълни с това, как жителите на завладените градове били "поробвани", но това е по-скоро лишаване от собственост, принуждаване да се служи, но не и превръщане в трайна икономическа категория.
Иначе явно е било разпространено, тъй като има и правно уреждане на въпросите свързани с него:

из “Еклога” на Лъв и Константин:

“В ИМЕТО НА ОТЦА И СИНА И СВЕТАГО ДУХА, ЛЪВ И КОНСТАНТИН ЦАРЕ.
...
ТИТУЛ ОСМИ

За освобождавания и поробвания.

1. Дава се на роба свобода, когато от господаря му бъде освободен или в църква, или в присъствието на петима приятели, призовани за тази цел, или ако не се намират петима и до трима, като своето известие впишат и внесат в съответния акт; или с писмо на господаря му, което, както се каза, за тази цел е подписано от петима свидетели или и трима. На роба се дава свобода и като се запише в завещание.
2. Но и когато по желание на починалия или с позволение на наследника робът, носейки на главата платно, придружи погребалното шествие на умрелия.
3. Ако господарят подчинения си роб ожени за свободно лице.
4. Или пък ако неговият господар или и неговата госпожа или техните деца със знание и позволение на родителите го възприемат от светото и спасително кръщение, или и ако със знание и желание на господаря му стане духовно лице или монах. Поменатите свободи се дават от господаря веднага или под условие.
5. Ако някой, който по тези начини е бил награден със свобода, се държи в робство, да се отнесе до светата Божия църква и до надлежните началници, и пред тях да докаже дадената му свобода и да я получи
6. Който купи свободен пленник от неприятелите и го възстанови в къщата си, ако е в състояние да заплати уговорените между тях цени, да се пусне свободен. Ако пък не е в състояние, купувачът да го има като наемник, докато се изплати, което е уговорил, като, разбира се, се определи от съдии това, което трябва за всяка година да се смята като заплата на купувача.
7. Освободените, дори ако са чиновници, за подобни непризнателности се поробват: ако са нанесли побой на господарите, сиреч на освободителите им или на техните деца, или са ги обидили, или от някоя гордост са ги нагрубили, или изобщо да им са дали някоя малка причина на оскърбление, или са ги ощетили, или са конспирирали против тях, ако и едно от тия са докаже пред началник или съдия.
8. Робът, който е пленен от неприятелите, и като им причини някоя вреда в полза на държавата и така се завърне, веднага да се освободи. Който пък е пленен от тях, и пак като е избягал, без да им е причинил някоя вреда в полза на държавата, но така се връща, да робува пет години и така подир да се пусне свободен.
9. Който доброволно прибягва към неприятелите и пак като се разкае и избяга от тях и се завърне, защото изобщо като е дезертирал е прибягнал при тях, да бъде роб до края на живота си.

.....

ТИТУЛ СЕДЕМНАДЕСЕТИ

Наказание на престъпните въпроси.

1. Никой със сила да не отнема оногова, който прибягва в църквата, но да съобщава на свещеника вината на бежанеца и от него с обезпечение да получава прибягналия, за да бъде законно изследван и решен неговият въпрос. Ако пък някой се опита със сила да отнеме от църква бежанец, когото и да е, такъв да получи дванадесет удара и тогава, както подобава, да се изследва въпросът на същия бежанец.

6. Пленените от неприятеля и отрекли нашата на християните непорочна вяра, след като се завърнат в държавата, да се препратят на църквата.
.........
12. Стопанинът на крадеца роб, ако желае да притежава подобния роб, да обезщети окрадения, ако пък не желае да притежава подобния роб, да го предаде в пълна собственост на претърпевшия кражбата.
...
16. Който краде свободен човек и продава, да му се отреже ръката.
.....
17. Който подправя и краде и крие чужд роб, покрай възстановяването на подобния роб да даде на неговия стопанин и друг роб или стойността за него.
.......
21. Който има жена и се съвокупи с робинята си, след като се узнае работата, тя се отнема от местния управител и от него се продава през област, като цената й се внася в държавното съкровище.
......
22. Който блудствува с чужда робиня, ако е почтен, за подобната грешка да заплати на собственика на робинята 36 жълтици. Ако пък е прост, да се бие и колкото е в състояние да заплати съразмерно на 36 жълтици.
.....
42. Който, или свободен или роб, се намери, че по какъвто и да е повод даде питие, или жена на мъж, или мъж на жена, или роби на господаря, и от подобния повод попадне в болест онзи, който е взел питието, и се случи той да се изтощи и умре, да се накаже със смърт чрез меч.
......
49. Ако някой роба си е бил с ремъци или тояги и умре, госпадарят му не се осъжда като човекоубиец. Ако пък твърде много го е измъчил или с отрова е убил или е изгорил, да се накаже, като да е извършил убийство.”

[Sir Gray]

Не е било основа на икономиката и дори не е било съществен икономически фактор; свързано е с личния статут, по-скоро като санкция.

Това виси във въздуха - как така изведнъж от робовладелческа икономика щракват с пръсти и го премахват? Интересува ме по-пълен анализ на процеса, не такива твърдения напосоки.

[Гост]

Е, за пълен анализ нЕма време; а въпросът е интересен, защото касае точно същността на прехода от робовладелско към феодално общество във Византия, която тъй или иначе е приемник на Рим.
Пак така общо ще кажа, че доколкото си спомням тези процеси започват да текат още в "римксия" период на империята - колоната май става първообраз на феодалните връзки, които постепенно започват да доминират.

[Sir Gray]

Е, тогава що не изчакаме когато има време, иначе клатим само клоните.
Ето какво намерих в нета, публикация на Харвард, на бърз преглед изглежда много интересно:
http://www.doaks.org/EHB.html
Ще се отпечати утре и ще се чете.

[mellisa]

Какво ви кара да смятате, защото, доколкото разбрах всички вие споделяте това мнение, че Византия е феодална държава?

[Sir Gray]

Какво ви кара да смятате, защото, доколкото разбрах всички вие споделяте това мнение, че Византия е феодална държава?

Аз все още не смятам, защото не знам достатъчно . Но в първите уводни глави на това горното се споменаваше подобна тенденция във Византия от 11 век нататък някъде. Предполагам в съществената част ще бъде разгледан по-подборно въпроса.

[Гост]

Галахад, мерси за книжката, ще я потърся в библиотеката. Ако си я чел можеш ли да пуснеш резюме тук?

Не съм чел статията, намерих я като заглавие.

В Римската империя те са основата на икономиката и в някои изследвания феодалните отношения между благородник и крепостните се извежда именно от римската система на вила и прикрепени към нея роби.

Веизантия следва традициитена Рим доколкото е възможно. Но робството дори и през античността не винаги и навсякъде е основа на икономиката. Иначе статута на зависимото селячество - каквито са клириците и париците наистина е близък до този на римските колони.
Иначе робството е просъществувало до първата четвърт на 20 век. Решаващ обаче е делът на робската производителност в стопанството.

[Хана]

Грей, имай милост, това е над 1000 страници!!!
Добре, че има индекс накрая

Ето за робите в селкото стопанство (рр.241-42):

References to slaves and wage laborers on domanial lands suggest, while not in themselves proving, the existence of a significant level of direct farming in the earliest periods. At the end of the eighth century, the Life of St. Philaretos mentions only nu-merous “servants” (oiketai)on the holy man’s domains in Paphlagonia.36 During the sec-ond half of the ninth century, the famous widow traditionally named Danelis owned “a part of the Peloponnese that was not small” and thousands of slaves, many of whom may have merely held domestic roles or done artisan work,37 while others may have worked on the land. Also in the tenth century, lands belonging to the emperor, “to archontes or other persons,” were probably exploited by slaves,38 but these slaves could be established on a piece of land, as was the case with the douloparoiko of Macedonia in the ninth to eleventh centuries.39 In the tenth century or a bit later, the Fiscal Treatise also refers to the presence of slaves, wage laborers, “and others,” without specifying the work performed by each of these categories.40 Despite their lack of precision, such references, which are plentiful,41 suggest that slaves had played an important part in the domanial economy since the seventh century, and increasingly so following the Byzantine reconquests.42 However, nothing specific is known about their function; they assisted the master of the place or his agent in all sorts of ways in the business of managing the estate. Further mentions of slaves occur in the eleventh century when they were freed, and they disappear from the sources after the twelfth century.43

Ето за робите в градовете (рр.420-21):

A number of studies have examined the persistence of slav-ery and even its renewed importance in the ninth and tenth centuries,144 coinciding with the urban revival and the military successes of Byzantium. Slavery is essentially an urban phenomenon, but it may not (or may no longer) be seen as the driving element of a “slave system of production.”
A number of different cases should be noted. Most of the slaves of wealthy artisans, like those of wealthy aristocrats, belonged to the household and were not involved directly in production or sale.
There is another category as well: slaves forced by their masters to work in their shop or workshop on the same terms as free employees. Their price varied according to their intellectual and technical skills: skilled slaves (physicians, secretaries or “notaries,” bookkeepers, specialists in goldwork, weaving, or manufacture) sold at approximately ten times the price ofunskilled slaves

В главата за цените има извадени сведения от източниците за цените на робите.

Може да се обобщи, че робите са активно използвани предимно в занаятчийството и като домашна прислуга, също и в селското стопанство в ранното Средновековие, във войската роби не са използвани. Робството не е означавало задължително и бедност, нито пък необразованост. Сещам се сега, че евнусите в двора са били също роби, изобщо голяма част от обслужващия персонал (според Ана Комнина).
След 11-12 век използването на роби в икономиката на практика изчезва.

[Гост]

С любезното съдействие на Баудолино от форума "Виз. держава" ето

В. Браунинг; Рабство в Византийский империи (600-1200), ВВр, т. Х²V, 1958 - в PDF- формат. Статийката не е кой знае колко голяма - 16 страници.

[Хана]

С любезното съдействие на Баудолино от форума "Виз. держава" ето

В. Браунинг; Рабство в Византийский империи (600-1200), ВВр, т. Х²V, 1958 - в PDF- формат. Статийката не е кой знае колко голяма - 16 страници.

На мен ми излизат само празни страници в ПДФ-а