Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Мотивация/идентификация през Средновековието

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Мотивация/идентификация през Средновековието

    Отварям тази тема с цел да обсъдим едни въпрос, който възникна в хода на дискусия в раздел Средновековие. Слагам я точно тук, защото няма как да не прекрачим в границите на хипотетичното. За това имам и още една причина наум - в резултат на дискусията може да се пръкне модел, който да подлежи на някакъв тип проверка (най-вече в рамките на симулативна средновековна игра - и без друго от известно време в главата ми се въртят идеи за подобна).
    Дотук бе оправданието, нататък дефиницията на темата.

    1. ТЕМА: Модел на социум на средновековна държава от гледна точка на структурите за идентификация и мотивация.

    2. РАМКИ:
    2.1 ВРЕМЕВИ: Средновековие (ориентировъчен период ІХ-ХІV век);
    2.2 ПРОСТРАНСТВЕНИ: Европа - западна и източна.

    3. ОСНОВНИ ВЪПРОСИ:
    3.1 Идентификация на отделните групи население в рамките на социума. Вътрешна, политическа и т.н.;
    3.2 Мотивация на населението за участие в "проекти" - локални, глобални (държавни) и т.н.;
    3.3 Структуриране на идеологическия модел;
    3.4 Определяне на соицотипа.

    В рамките на темата е хубаво да се задават както конкретни материали (обобщени по възможност), така и аналитизи. Идеята е в крайна сметка да се създаде някакъв синтетичен модел.
    Last edited by модератор; 29-11-2005, 13:29.

    #2
    Пространен и интересен в много аспекти, като целеше да покаже не самосъзнанието на Асен, което е повече от ясно, а многоаспектността на средновековната воинска мотивация, та да се обори аргумента, че "войните били за плячка, затова не може да има високомотивирани войници, затова те не могат да правят трудни преходи и а свърши пътя, а армията се разпадна, тъй като може през 1885 година да са направили чудеса, но тогава са били национално мотивирани, а през средновековието са били само примитивно-имуществено мотивирани". Или поне аз това разбрах от изложеното.
    Понеже това е правилната тема и съм сигурен, че ще го прочетеш ще отговоря тук.
    Би ли ми посочил кога съм споменал това:
    "войните били за плячка, затова не може да има високомотивирани войници, затова те не могат да правят трудни преходи и а свърши пътя, а армията се разпадна, тъй като може през 1885 година да са направили чудеса, но тогава са били национално мотивирани, а през средновековието са били само примитивно-имуществено мотивирани"? Дори си го сложил в кавички. Аз лично изобщо не смятам, че движението е толкова зависимо от мотивацията на армията, макар последната да може да "сътвори чудеса" понякога. Изобщо пък не съм споменавал, че не може да има високомотивирани войници. "Примитивно-имуществено мотивирани" това незнам какво означава. "Свърши пътя" това пък не си го представям.
    Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

    Comment


      #3
      Че аз не визирах теб, а общо възприета от мене теза в предходната тема, която ми се струва, че може да се обобщи в кавичките.


      По тази тема:
      Пускам пак един извор, че тука му е мястото , да видим може ли да даде начало на някои изводи за мотивацията - речта на Асен, както знаем, от Никита Хониат, преди битката при Амфиполи на р.Струма през 1195 г. поводът й е брожението сред българската войска при слуха, че император Исак Ангел е сменен от много по-способния и авторитетен Алекий Ангел:

      “Не вярвяй на всеки слух; донася ли се мълвата, че известен човек е мъжествен, не се стряскай начаса, като че ли той наистина е такъв; говори ли се за някои, че е малодушен, страхливец, не рискувай и не зяпай, преди да се увериш, макар, разбира се, че не трябва да се запушват ушите съвсем, защото и слухът не всякога лъже, особено когато говори по-голяма част от народа. Трябва, подобно на пробен камък, да се преброят делата на хората, които мълвата хули или превъзнася, а в повечето случаи е необходимо всеки да постави своето око за съдия и тогава именно да приеме мълвата като справедлива или да я зареже като лъжлива. Всъшност, ушите не виждат делата, но като наберат всякаква глъч, запазват само чуждите и противоречиви разсъждения; само окото е най-надеждният проводник в пътя и свидетел без измама на всичко това, защото неслуша отстрани, както ушите, а направо самичко вижда. Затова вие не трябва да се смущавате от туй, че мълвата прославя сегашния византийски цар за храбър, а трябва да се види такъв ли е всъщност, за какъвто го величаят. Нека ви бъде вожд и верен ръководител в това дело предишния живот на тоя човек. Но ако вие го изследвате внимателно, ще видите, че тоя човек с нищо не е заслужил своята слава. Той съвсем не е взимал участие във войната, никога не с ее подлагал на опаност, като се е сражавал ии помагал на брат си в неговите битки за византийското владичестов – нещо, което знам много добре, аз, който постоянно грабих и опустошавах неприятелската земя, като постигах победи след победи и трупах трофеи над трофеи. И не в награда за трудовете си получи той багреница и царсйи венец, но, както е видно от делата му, овладял е скиптъра по играта на сляпото щастие. По това, аз право да си кажа, не мога да разбера, по какъв начин тоя човек, който ни веднъж не ми се епоказал в сраженията и който ни с ръка, ни със съвет, ни с реч никиога не е бъркал на нашите дела, изведнъж се е променил съвсем. Аз ще се помъча да обясня, доколкото е възможно, моята мисъл за този човек, и целият му род, с пример. Видите ли вие тъканите, които висят и се развяватпо моето копие? По цвят те са различни, но как са по материя? Всички са направени от една прежда и изтъкани от един тъкач. Като се различават по цвят, те като че ли се различават и по материя, но това не е и не е. Такива са и братята Исак и Алексий, от които единият е лишен вече от царството, а другият още носи багреницата и се украсява с венец; те са от един баща, една земя ги е родила, от всичко поравно са получили, освен, че вторият от тях, Алексий, ще бъде с години по – стар. От това, както ми се струва и както всички знаем от опит и на война между тях не ще има особено различие. Казвам, че ние по предишному, пак така, както по-напред, трябва да водим войната, като знаем, че знаем, че и сега ние ще застанем срещу същите хора, които по-рано побеждавахме, за да некажа, че те са станали още по-малодушни, тъй като, от една страна, явно е, че са паднали духом византийците, след като толкова пъти ги гонихме с позор, а те ни веднъж не можаха да поправят своите дела, а от друга страна, трябва да се вземе сметка, не ги ли е наказал Господ за това, че не законно лишиха от властта Исака, който ги освободи от тиранията. Хора, които се въоръжават така срещу своите спасители, не трябва ли да бъдат при първия удобен случай изтребени от враговете си като клетвопрестъпници?”

      Comment


        #4
        Иска ми се само да помоля за три неща:

        - да няма отклонения от темата;

        Постовете, които пишете да съдържат едно от следните неща:

        - първична информация или цитати от наумни изследвания, които смятате, че са по темата;

        - аналитични собствени разсъждения.

        Всичко, което се отклонява от тези изисквания ще модерирам. Въобще, иска ми се всеки пост освен тврдение да съдържа и аргументация защо смятате, че това твърдение може да бъде изказано и как точно се е осъществявала мотивацията/идентификацията на практика (като институции, идеология и т.н.).

        Comment


          #5
          Най-малкото нивото на раздела го иска

          Пускам още един цитат, от Лъв Дякон, реч към войската на Никифор Фока пред една битка:
          ""Я думаю, что никто из вас не забудет жестокости и зверства потомков рабыни, агарян, которым этот остров достался благодаря злостному попущению судьбы, не забудет и то, как они нападали и уводили в рабство людей и как гибельно отразилось это на ромеях. Разве не превратилось в пустыню почти все морское побережье из-за их разбоя? Не из-за их ли набегов опустела большая часть островов? [52] Вот почему провидение не позволило этим лжецам, этим ненасытным зверям, этим праздным обжорам [53] истребить до конца христианский народ. Воля властителя направила сюда нас, чтобы мы всемерно воздали за причиненные нам страдания. Доказательством сказанному служит недавняя [наша] победа. Мы едва успели завершить плавание и выйти на остров, нас еще мутило от путешествия по морю, а мы уже с помощью Всемогущего [54] обрекли большинство варваров мечу, остальных же без труда заперли в городе. Заклинаю вас, соратники, не склоняться к праздности и неге, пусть недавнее наше несчастье послужит вам примером. Если бы отправившиеся с Никифором Пастилой для обозрения страны не пренебрегли моими наставлениями и не предались излишествам и наслаждениям, они не погибли бы столь ужасно. Нарушив мои предписания, они понесли в заслуженную кару за свое неразумие. Остерегаясь бедственной участи товарищей, нам следует быть воздержанными и бдительными, со всем рвением и усердием разведать и выследить притаившихся здесь, подобно зверям, варваров, выгнать их из пещер и берлог и уничтожить. Не станем же тратить время в праздности и пьянстве, но будем ромеями и докажем в сражениях мужество и благородство нашего рода!" [55] "

          Анализът, понеже е по-сложничък все пак, ще пусна после, според нивото на възможностите ми, де.

          Comment


            #6
            ВРЕМЕВИ: Средновековие (ориентировъчен период ²Х-Х²V век);
            Предлагам малко да разширим периода откъм долна и горна граница и идем на V²-V²²в, съотв. ХV²²
            Така ще може да се разгледат 3 подпериода:
            1. Ранно Средновековие V²-Хвек
            2. Същинско Средновековие Х²-Х²Vвек
            3. Късно Средновековие Х²V-ХV²² век
            Разбира се границите са условни и предлагам да не спорим по тях, тъй като едва ли е имало посрещане на същинското Средновековие в стил "Милениум 2000", та да хванем точната дата.
            Типа общество, държава и алмия в разбичните периоди търпи различия, при това големи.
            През раното средновековие върху руините на римската империя възникват варварските държави. Периода е смисица между опитите на Византия да съхрани културата на Рим, чийто приемник тя се счита и появата на нова "варварска" култура. В крайна сметка се получава преливане. Това е времето на империите-гиганти: Европа се състои от 4 империи (Византия, България, СРИ и в края Русия)и буферни държавици и племена, жертва на борбите между големите. Армиите също са големи, търговията е замряла (освен във Визнатия).
            Същинското Средновековие е свързано със залеза на гигантите -държави, иначе казано времето на феодален разпад. Появяват се множество феодални държавици, повечето само теоретично зависими от някой сюзерен. Армиите също са малки. Търговския обмен вече е не толкова свързан с Византия, колкото с някои от държавиците като Венеция, Генуа...
            Късното Средновековие е свързан с времето на Ренесанса, великите географски открития, а също появата на национални държави, централизация на държавната власт и наред с това нарастването на армиите.

            Става по-голямо, но нали елитни е за по-дълги текстове.

            Comment


              #7
              Извинявай, Галахад, но като титуляр на темата ще си позволя да я огранича точно както съм я задал - тук ме интересува именно този времеви период (наистина, възможни са мърдания с 100-150 години надолу и 50-100 години нагоре, но не повече). Още повече, че периодът ХV-ХV²² век прекрачва съвсем другаде.
              Целта на това ограничение е и прецизирането - дори и в така зададените граници темата ще се разлее твърде нашироко, а искам да е максимално конкретна, а целта е конкретен модел/модели (ако и да са хипотетични, което е неизбежно донейде предвид тъканта, която ще изпредем в тая дискусия).
              Ако успеем поне донякъде да се справим с тази задача, нищо не пречи да се отворят нови теми и за периодите, които спомена (или пък друг да отвори допълнителна тема). Тази ще остане в зададените хронологични граници.

              Comment


                #8
                Просто се опасявам да не би в резултат от дискусията някой да остане с впечатление, че сме говорили за цялото средновековие, а не само за част от него. От дискусиите ми направи впечатление, че при числеността на армиите не се прави разлика дали говорим за армия от Ранното Средновековие или от същинското. А разликите и в структурана на обществото и в армията са големи. Това, което бих твърдял за обществото и армията през ²Хв. няма да има много общо с това, което бих казал за тях през Х²Vв.

                Още повече, че периодът ХV-ХV²² век прекрачва съвсем другаде.
                Точно това ми беше идеята. Историята да се разгледа като развитие, а не като отделни отрязъци, за които не става ясно кой ка се е появил.

                Comment


                  #9
                  Няма как да се случи, Галахад, ясно съм посочил хронологическите граници на темата. И идеята е в крайна сметка да получим един модел в развитие (т.е., с няколко етапа, аз поне мога да набележа поне три за упоменатия от мен период). Но не искам да разшияваме дотолкова много периода, защото ще се размие дискусията. А че става въпрос за процеси, това си е ясно и при аргументацията трябва да се посочва и миналото/бъдещето развитие на процеса. Но дсикусията си остава в тези рамки.
                  Иска ми се преди да продължим да изградим един предварителен теоретичен модел на това, за което ще пишем - т.е., на социума през зададения период на Средновековието. След това ще е добре да отграничим отделните подмодели, характерни за западна и източна Европа (или пък за отделни техни региони, ако дотам се стигне), както и периодите в развитието. Аз имам нещо наум и се надявам като ми намалеят служебните ангажименти да мога да го постна тук, но ще е хубаво и останалите участници в дискусията да представят своите модели на социума от гледна точка на идентификация/мотивация и техния генезис.

                  Comment


                    #10
                    Ако тръгнем от византия, защото тя е първата и най-голямата Средновековна държава, то там изначално има проблем в самоидентификацията. От една страна, императорите и жителите на Византия наричат сами себе си “римляни”=ромеи, от друга страна, те са елини, говорят гръцки, следват гръцките традиции, населяват гръцки територии. Самата идентификация като римляни вероятно е служила за идейно обединение на многобройните етноси във Византия. Идентификацията на всички тях е била първо религията, а второ – държавата. Самата държава учудващо от днешна гледна точка не е упражнявала и насаждала ксенофобия, на практика не е имало византизиране или ромеизиране на владените територии и етносите, влизащи в състава на Византийската държава – никоя държава от тогава насам не се е въздържала от политика на етническа асимилация при завладяване на територии. Насаждана е била единствено религията. Вярно, гърците са имали по-голям шанс за просперитет от не-гърците, но има и примери дори за императори-негърци. Идентификацията по език също ми се струва по-маловажна, защото за разлика от днешния човек или по-точно от вчерашния, защото днешния е достатъчно глобализиран вече, хората по това време в тази част на света са били естествени носители на 2 и повече езика. Почти всички градове са били мулти етнически, да не говорим за Константинопол с изключителното му разнообразие от народности. Затова езиковата идентификация, която е една от оснвонтие етнически инационални идентификации тогава не е играела чак толкова голяма роля.
                    Българите, които все пак са били пришълци по тези места заедно с други етноси, са се възприемали според мен първо като не-визаннтийци, като врагове на империята дори във времената, когато сме били подчинени на Византия.
                    Да обобщя. Според мен идентификацията е била на няколко равнища. Най-високото или най-основополагащата мотивация е била религиозната, като в случая много важно е било и деленето на източни и западни християни (протовопоставянето след схизмата; кръстоносните походи), и идентификацията с различните ереси.
                    На второ ниво е била идентификацията с идеята за държавност: примера с Византия, а също и с българите и славяните и въобще териториалното обединение на различни етноси в протодържавно формирование.
                    Следващата идентификация е била по място или осъзнаването на принадлежност към географското: жители на една област или на един град имат може би по-силни обединяващи ги мотиви от представителите на един етнос.
                    Едва на четвърто ниво слагам етническото и езиковото идентифициране, като дори се колебая дали то не е по-маловажно от
                    В Западна Европа ситуацията е малко по-друга. Несъмнено и там на първо място по важност е религиозното. Държавността обаче поради голямата раздробеност и по-другия характер на феодализма (на практика по-развит според мен) е оставала на заден план, а важна е била социалната роля на васал спряма сюзерена, сюзерена е определял осъзнаването в обществената структура. Друго нещо, което изцяло отсъства на изток, за част от обществото е било съсловието на рицарите и правилата за поведение и мотивацията в това съсловие, а ако говорим за военни начинания – рицарският идеал е бил много силен мотив в поведението. Езиковите и етнически различия на практика попадат във второто ниво, в идентификацията като васал на определен сюзерен.

                    Comment


                      #11
                      По начало Византия следва традициите на Римската империя - една многонационална държава. Сещата се за императорите как се титулевали - Готски, Алански... Византия и СРС следват този пример, откъдето навлиза традицията императорите да се титулуват с названията на няколко народа или етноса - цар на българи и власи, цар на българи и гърци, цар на сърби и гърци... В империите поначало попадат различни народи - във Византия - грузи, арменци, българи... В СРИ влизали и Бохемците (чехи).
                      Най-важния критерий бил религията. Дори различия в рамките на една религия като православни и католици правели трудно съвместими двете общности. Понякога етническо наименование се използа като религиозно (гърци=православни; франки=латинци и въобще католици), но основното начало е верския принцип.

                      Втори важен признак е владетелската династия. Ред владетели макар и с не висока титла били практически независими владетели и понякога с по-голямо значение дори от някои крале- напр. бургундския дук. Или пък когато една аристократична фамилия се отцепвала и сформирала собствена държава - така както Португалия се отцепила от кралство Галиция (Потрто-Галия, Пристанището на Галиция). Този втори признак е бил важен и за България - попадайки в пределите на Византия въстанията се ръководят от унгарския и сръбския клон на Комитопулите, но щом византийския клон се добира до престола в Цариград - бунтовете секват (поне тези, целящи отделяне на България).

                      Въпросът за етноса, нацията е сложен. От една страна се архаизира, като се ползват названията на римски провинции. Но тези названия понякога се оказват доста динамични - т.напр. с Македония се наричала не само някогашната римска провинция, но в отделни периоди части от Тракия (без това, което някога е било наричано Македония) и дори района на Варна.
                      Като последица от тази динамика през Средновековието с появата на националните държави в тях остават да битуват обособени региони - Бавария, Андалусия, Елзас, Лотарингия, Молдова...
                      Но някои държави, за които има използване на етнически признак са се запазили през Средновековието и са достигнали до наши дни (сред тях и България), докато други са изчезнали (аварския и хазарския хаганат...). Това ще рече, че и националния принцип е съществувал, макар и не така силно изразен както в периода след революциите.

                      Comment


                        #12
                        Относно идентификацията ми се струва, че трябва поначало да разглеждаме отделните социални групи, защото разслоението между тях е значително през Средновековието и ако правим обобщения от рода "византийците са се идентифицирали по ... ", то автоматично попадаме в грешка - дадена структура на идентификацията може да важи за благородническите фамилии, съвсем друга за простолюдието.

                        Ако се обърнем към средните и големи благородници, то несъмнено те са били доста по-"космополитни", което се дължи естествено на образованието и начинът на живот. При тях определено са съществували и са били разбирани понятия като държава, народ и тн, сиреч държавни структури. Но трябва да се отбележи, и тук се обръщам специално към Западна Европа, тези понятия не се разбират в географския смисъл, който им придаваме днес, а като система от титли в рамките на отношенията сюзерен-феодал. На реалното притежание на дадена кръпка земя не се отдава такова значение, както на легалното и признато според законите на феодализма притежание на титлата, вървяща към нея. Особено на запад, където държавните традиции на Рим се губят в много по-голяма степен, феодалните отношения между суверен и васал се явяват основната идентификация на благородническото съсловие. Идеята за държавност, в смисъл на цялостност на дадено кралство, по географски или етнически признак, макар да е съществувала ("освободителната" война на Жана дАрк), е стояла доста ниско в идентификационната стълбица.
                        Същевременно религията, макар да не губи от своето основно значение, все пак бива деградирана като идентификационен фактор донякъде, поне доколкото става въпрос за "вътрешно ползване". Срямо външни елементи, дали географски (неверниците - араби, турци и тн) или социални (евреите), то религията е удряла с пълна сила, тя е ставала основната идентификация. Но дори и така, идентификацията по титла/произход запазва голяма част от силата си - пример са кръстоностните походи например, където дори сред средите на сарацините са разпознавани и респектирани благородническите отношения, кодът на поведение на "синята кръв".
                        Идентификацията по етнически признак пък стои може би на дъното на стълбицата - нагледен пример са обичаите на женитбата, търси се девойка с достойно потекло (и зестра ), а откъде произлиза етнически е все тая.
                        Тези наблюдения са предимно за западното благородие, за изтока са нужни малко напасвания според мен:
                        Тук държавната традиция е доста по-запазена и съответно идеята за държава и идентификацията според нея се качват нагоре по стълбицата. Но също така, в разглеждания период се засилва и раздробяването на предишните големи държавни структури, което води реално до идентификация на местно ниво (донякъде наричана феодално раздробение, макар и не много правилно - типично феодалните връзки не са така силно изразени и раздробението е по-скоро административно). Благородниците се наричат първо владетел на еди кой си район и чак след това поданик/васал на еди кой си император/цар.
                        Религията подлежи на същите условия като на запад - базисна идентификация, но не с централна позиция за оформянето на индивида.
                        Етническия произход също е деградиран по същите причини като на запад - благородниците са общество сами за себе си и в него конкретният произход не е важен.
                        Като обобщение ми се струва, че на изток идентификацията на благородниците се върти около два фактора - произход/титла и административна власт/владение - за разлика от Запада, където първия фактор има преобладаващо значение. Влияние си оказва традицията - властта в Рим се предава по административен път и това се запазва във Византия и се смесва с определянето по произход.
                        XV mile the sea brode is
                        From Turkey to the Ile of Rodez...

                        Comment


                          #13
                          Омешването го е имало на всички нива, то е по-известно за върхушката по понятни причини.
                          За владетелските династии е излишно да говорим, там е ясно - омешани се колкото е възможно, че и малко отгоре.
                          Не че няма една мила бъркотия - напр. царуването на Иван Стефан го пишат като връх на сръбската хегемония, пък той бил първородния син (ролята на сърбите била, че избутал багренородния).
                          Съпругата на цар Петър ² редовно я описват като византийка (гъркиня), пък тя била от гръцко-арменско-слевянски произход.
                          Ромил Видински бил от българо-гръцки произход.
                          Йоан Катрари пък казва за своя (отрицателин) герой Неофит (със светско име Момчил), бе бил от гръко-българо-влашко-албански произход.
                          Но за социалните низини сведенията са поначало доста оскъдни. Броели са ги за ²²-ро качество хора.

                          Comment


                            #14
                            Нека сега разгледаме идентификационните приоритети на един прост селянин.
                            Първо и основно разбира се семейството, както винаги. Оттам нататък е важно предварително да определим "хоризонта" на тогавашния селяк, за да можем и да съдим към кои обекти може да се индентифицира. За Западна Европа е сигурно, че съответния личностен хоризонт е минимален, вероятно се ограничава до около ден-два път пеша в околовръст, сиреч 30-50 км. Повече е много малко вероятно, поради ред причини: простия селянин в никакъв случай не е разполагал с някакъв транспорт, ездитен кон да кажем, с който да отиде по-далеч, нито пък е разполагал с нужното време и свобода за това, селскостопанската работа обикновено е изтисквала цялата му енергия. Тези 30тина км са географския район, за който селянина знае от личен опит - или той е ходил, или някой от съселяните. Всичко извън тоя радиус вече се е познавало само от разказите на други и мимолетните случаи, когато външния свят се намесва в затворения на селото - да кажем мине някой благородник оттам. Съответно само за обекти в този радиус той може да се асоциира някак си лично с тях - например местното градче - за него може да си каже, да бях там на последния панаир, имаше много хубав ейл. Така че основните му идентификационни обекти ще трябва да са в този ограничен хоризонт, всичко отвъд него, дали градът Констатинопол или персоната на царя, има един нереален характер, нещо недостижимо и неопределимо. Всичките тези представи за царство, благородници, битки и тн са химерни за него, те са плод на фантазията, точно толкова реални както и демоните и ангелите, които го заобикалят в ежедневния му живот, но въпреки това недосегаеми. Не случайно около персоната на краля/царя се върти такава аура на митологизиране - за обикновения селянин той наистина е бил същество от друг свят, реално въплъщение на нещо свише, ходещ по земята герой от приказка.
                            За селянина реалния авторитет е първенеца на селото или местния дребен благородник. Това са хората, които познава, за добро или лошо - дали защото се е жалвал успешно пред първенеца за някаква жалба или защото роптае срещу поредната несправедлива ангария, която трябва да отслужи за благородника. Другия основен авторитет е разбира се местния религиозен служител, църквата и вярата са нещо реално, църковните обичаи и предписания са със същата "реалност" и значение като да кажем процедурите по засяване или въобще обработването на земята. Същевременно целия спектър от съпътстващи вярата митове, суеверия и местни обичаи, подсилени в голяма степен от ограниченото знание и неразбирането на заобикалящия го свят, са също толкова "реални" и съществуващи за средновековния селянин - не случайно са се появили приказките за таласъми, върколаци и тн.

                            Та както какъв се е разбирал нашият селяндур?
                            Първо, както вече отбелязах, като част от дадена фамилия/клан - в тогавашните времена човек е загубен оставен сам на себе си, оцеляването е било възможно само като част от дадена група с определен минимален размер. Всъщност най-вероятно се е разбирал на първо място като селянин в дадено село, защото семейните връзки с течение на времето се омешват в рамките на селото, а и основните социални занимания, селскостопанската работа, са именно в рамките на селото като цялостна единица.
                            Същевременно разбирането му за себе си като християнин е също толкова ясно изразено. Вярата за него е близка и дори вездесъща.
                            Като трети основен елемент бих отбелязъл идентификацията му към съответния местен дребен благородник, тази идентификация се явява в линията на администрацията/властта. Накратко казано чии заповеди трябва да се слушат? Ами на местния феодал. Той като каже ще ходим на война, отиваме на война (култов нагледен случай е в "Островът от утрешния/вчерашния(не помня вече) ден" - кога бащата на нашия герой беше събрал селяндурите от селото и ги надъхваше да тръгват на война: "Разбира се всеки отива напълно доброволно, не принуждавам никого. Който не иска да дойде нека си каже веднага, че да го обеся на ей онова дърво там."). Та по властовата стълбица селянина има жива представа и следователно се идентифицира най-много до местния дребен благородник. Да се твърди, че ще тръгне на война за крал и родина е абсурдно - за него краля е фигура от приказките, родината пък е нещо напълно неразбираемо, та той е роден в селото и е отрасъл в него, това е неговата родина. Така стигаме до общите идентификационни фактори, като държава, народност, етнически произход. Те не влиаят почти никак на неговата идентификация, просто защото за него това са нереални и неразбираеми понятия. Държавата/кралството за него може да е известно като понятие, но без съпътстващото го съдържание, което би позволило някаква пряка идентификация. В крайна сметка на него му е все едно и никак не го засяга в границите на чие кралство се намира - той ще си живее абсолютно по същия начин. Народността и етническия произход пък имат проблема, че при неговия стеснен хоризонт той няма как да ги почуства - това са понятия, характерни за големите мащаби. В неговото село и околностите му той познава само един етнос и един език. Ако се появи някой чужд индивид (например чергари като циганите, които са били често срещани или търговец-евреин да кажем), то той бива възприеман като чужда единица, нещо странично, но самостоятелно, не като част от някакъв общ обект като етнос. Сиреч реда на мисли е по-скоро "ДАйте да сложим Исак (конкретния човек) на кладата, щото е един такъв особняк", а не "Византийците са гадни империалисти и ние за това ги мразим".
                            Така че да обобщим: средновековния селянин разполага със строго локални обекти за идентификация - местния поп, местния феодал, съселяните си. Това е неговият светоглед, спрямо тях той се разбира като личност. Хоризонтът му е твърде ограничен, за да съществуват обобщаващи обекти като народност, държава и тн. Следователно мотивация от рода "За краля и страната!" е немислима - той се мотивира или по-точно бива мотивиран единствено от местния дребен благородник, който е директния му авторитет.

                            По-нататък ще трябва да разгледаме и другите, междинни така да се каже нива, дотук имаме на големите благородници, притежаващи един доста всеобхватен светоглед, които спокойно могат да боравят с понятия като държава и народ (и чиито светоглед ни се предоставя обикновено в хрониките, просто защото самите хроники са плод точно на този светоглед), и най-ниското ниво на селянина, затворен в своя минимален хоризонт. Следващи социални групи или нива може да са да кажем гражданите на по-големшките градове, търговците или пък професионалните войници (които ще имат доста голямо значение за оформяне на представата ни за мотивация на една средновековна армия)
                            XV mile the sea brode is
                            From Turkey to the Ile of Rodez...

                            Comment


                              #15
                              Нещата не са толкова единни. Със закрепостяването земеделците вече не са толкова подвижни. Но с намалянето на свободното селячество намалят и големите наборни армии, за сметка на малка, но добре въоръжена и обучена феодална дружина. Скотовъдите са били доста по-подвижни заради пасищата.

                              Съществен елемент са поклонническите пътувания. Не само до Йерусалим, Рим или Цариград, но и до местни светини. Най-често по храмовите презници на култовите места в региона и центъра на епархийската метрополия, а по-радко и но някоя светиня отдалечена повечко. Поради религиозния характер на тази пътувания, често съществен елемент в тях е оскъдната храна - не за да носят по-малко, а като съдържание на самото поклонение.
                              Други важни пътувания са пазарите. Практически градовете се издържат от занаяти и търговия, селата от земеделие. Обмена ставал по пазарите в градовете, нака че посещаването им е било просто необходимост.
                              Други пътувания са свързани с правене на салтанати на светски и духовни магнати.
                              Може да се изброят още, но тези са от най-необходимите.

                              Comment

                              Working...
                              X