Мотивация/идентификация през Средновековието

[Хана]

Според мен известно объркване идва от начина на задаване натемата. Понятията "мотивация" и "идентификация" са различни, има мотивации за действия, които не се провокирани от идентификационни усещания. А като гледам, темата повече отива към обсъждане на типични социални роли в Средновековието. Аз разбирам това, което писа Грей, като характеристика на социалните роли през Средновековието. Идентификацията спроред мен е част от политическото, идеологическото, етническото, културното държавното осъзнаване, определяне или ориетниране на средновековния човек.
Може би да променим заглавието на "Социални роли и идентификация"?

[Гост]

Нека сега разгледаме идентификационните приоритети на един прост селянин......

Сър Грей, а защо не цитираш източници и аргументация /шеги и закачки, де/.

Съвсем набързо ще се опитам да споделя известно несъгласие с изводите ти, по-скоро със степента им, отколкото със самите тях.

/По-долу визирам само Бъгария и подобните й страни, Византия има културни и политически пластове на много високи нива, вкл. и висока гражданска култура на средностатистическия й поданик, особено градския жител и особено този на Константинопол. За западна Европа спорове няма.
България и сходните й държави обаче според мен имат специфики. Те не правят етническата идентификация надживяла времето си, но я избутват по-напред, отколкото при другите/.

1. “Селяк”, “селяндур” .... нещо ме смущава, и то е своеобразния дуализъм, който предполагат тези понятия. “Не-селякът” и “не селяндурът” са понятия от съвременността, през средновековието даже начетените и високообразовани духовници не са били далеч от селянина, често са произхождали от него. Какво остава за болярите, които са имали сходен манталитет. Това е особеност на българското общество и по-късно, а поради своеобразната “консервация” на турското робство ние можем да видим тоя модел от вече изобилните източници на 19 век. Казано по-просто, каквато разликата между селянинът и чорбаджията през 19 век, такава и между селянинът и боляринът през Средновековието. Разбира се, през 19 век имаме голяма грамотност, печатни източници на информация, и пр., но като съотношение на елитите към селяните в тяхното субективно състояние, на манталитети и психики и отношение към света, паралел е възможен.
И наистина, българският болярин, особено дребния и средния, с какво се отличава толкова от селянина? Има различно отношение, следователно и представа за държавата, пътувал е, знае къде са Търново и Цариград, дори да не ги е виждал. Контактува с големи началници и т.н., но дали този негов светоглед е тера инкогнита за селянина, дали никаква информация за това, че има държава и цар, не е текла надолу?

2. Действително, средновековното движение е ограничено. Човек може да се роди, да работи и да си умре в едно населено място, максимум ако е жена може да се омъжи в съседното село или през 3-4 села. Само че това не е абсолютно – има търговия, има животновъдсво, което значи движение из относително голям район /медвенските и котленски овачри и каракачаните минават по 600 км. на година от дълбоко турско време, защо не и от средновековно, или пък аналогии на това/. – има войни, когато с армията се ходи и се “вижда свят”; - има пътувания по различен повод – с болярина до Търново, че и по-далече, с някого си до еди-къде си за по-хубави коне, на пазар и пр.
Или, има и определена мобилност.
3. Освен нея и поради нея, има и пренос на информация за света извън този географски район. Един да отиде от цялото село, ще разказва по кръчми, седянки, гости и пр., ще украсява и т.н., но ПРЕДСТАВАТА за външния свят ще присъства, разбира се не в главата на всеки селски “идиот” /в 19-вековния смисъл на думата, не в съвремения – неизкушен и простодушен човек, както Вазов ги нарича/, но в главите на по-будните, които обикновено са къде 30% от всички.

4. В тази информация за външния свят не може да няма данни за това кой командва. Всички познават местния си болярин, но едва ли са в неведение за това, че има някой над него. Най-малкото защото не са редки случаите той да бъде сменен. Познават попа, но знаят и за владиката.

5. Ако пък се случи селата да са близо до град, до път или мъжкото население да е ходило на война /където 20 000 души от цялата държава се събират на едно място и не може да не обменят информация кой откъде е, как се кара там Великден, какви песни се пеят и, колко интересно и смешно! – какъв е начинът по който се говори и как викат на еди-кое си нещо там, какви са нивите, местностите, горите и реките и има ли наблизо ромейска граница или не, кой командва пък там и кой е над него/, тогава потокът от информация е колосален за ония времена. Следователно, имало е ПРЕДСТАВА за външен свят, вълните от тая информация са достигали до селските глави.

6. Възможно ли е от тая информация да липсват темите за народ и държава? Според мен, не. Езикът на който 20 000 души се командват в армията е един, като изключим наемниците. Обичаите на християните са близки, има местни специфики, както и в езика, но както той е разбираем, така и обичаите са сходни или се възприемат с локалната си специфика /”по нас на Заговезни се пали огън и по тях се пали, ама те го прескачат, пък ние не”/.
Всеки, който е бил във войската знае, че тя се командва от цар и началници, че те са в йерархичен ред. Понятие за институции и държава съществува и по отношение и във връзка с църквата – в една книга за българските църковни институции, чието заглавие ще пусна се сочат множество примери за църковен съд, за разводи, а за това нещо се чака владиката. Ако е далече, може и след 2 години да отидеш или той да дойде, обаче ти ЗНАЕШ за него.

7. Затова ми се струва, че “химерността” на представите за благородници и царство не са ТОЛКОВА химерни, колкото ги описваш. Това е така за определени места, хора и времена, но не винаги. Защото демони и ангели селянинът не вижда никога, ако и да се кръсти заради тях по сто пъти на ден, но боляри, ниски и високи началници, попове и владици, търговци и пр.вижда доста, хеле пък ако му се е случило да върви и да си дойде от войната. Защо царят да е бил за един войник нещо свише? А за хората от неговото село, на които той е разказал за него, в положителен или отрицателен смисъл? Ами ако е видял нелепата гибел на Михаил Шишман, а са я видели хиляди?
Освен това, данни за такова обожествяване на български цар няма.

8. Разните несправеливости също не са били третирани по днешните мерки. Подчинението е толкова присъщо на средновековието, че просто не знам какви са им били разбиранията за справедливост или несправедливост на господарските заповеди. Сигурно е имало такива, защото откакто има хора, има и етика.
Сочиш безбройните суеверия, таласъми и т.н. – те са богата гама и са част психиката на хората тогава. Само че те са продукт не толкова на ограничения начин на живот, който е факт, но на близостта с природата и на ДОНАУЧНАТА представа за нея, а също и на липсата на друг вид обществено творчество. Те са част от богатия и наситен с образи и емоции фолклор, който замества днешните литаратура, новини, филми, музики и пр.. То и днес, като влезеш в една гора нощем в планината, какво ли не ти идва на ум, па камо ли тогава.
Или, суеверието не е белег за ограниченост, а част от тогавашния светоглед /защото ограниченост пак се мери с днешното, а нещата трябва да се мерят едно спрямо друго както са били тогава/.
Освен суеверията, съществувал е и голям обем от вековни практически знания – земеделски, ловни, бойни, строителни, медицински /и малко вещерски: )/, чисто житейски хитрости. Това пак е информация, която няма как да остане в регионалните селски рамки, при всеки възможен контакт с някой “отвън” тя се обменя и обогатява.

9. Селото и семейството несъмнено са първа част от самоидентификацията. Тука бих добавил и нещо, което изпускаш – РОДА, кръгът от роднини, което е силно понякога и до днес. Често и особено в ранните етапи селата са сбор от родове, а родът е сериозен идентификационен фактор /виж например Омуртаговите надписи – “еди кой си, годината му еди коя си, а родът му - ......”/
Основната функция остава в селото, не случайно и когато се дава владение на един болярин или манастир, му се дава село. Това е основната стопанска единица в българското средновековие – няма имения, манори, замъци и пр., има СЕЛА. /Вкл. и в турско/.
Религият също.

Обаче не само. Култова /освен комична до припадък/ е сцената от “Островът от предишние ден” на Умберто Еко, където ония тръгват на война, но направи ли ти впечатление в СЛЕДВАЩИТЕ сцени що народ срещнаха и че ЗНАЕХА, че отиват на война, защото шефът им има задължение към граф еди-кой си? А към кого са задълженията в България? Към челника или войводата? Да, ама всъщност са към царя. Или, връзката е много по-директна от тази в Европа, защото сложната тамошна система от феодално-васалски и етично-рицарски отношения /които наистина са толкова далеч от главата на селянина, колкто Сервантес ни илюстрира със Санчо/ са заместени от държавно-служебни.
Или, пак се връщаме на това, че се знае кой е царя и каква му е функцията /”Бог високо, цар далеко”/.

8. А знае ли се че има цар, знае се и че има държава. Според мен не е вярно и няма основания да се смята, че селянинът се се идентифицира най-много САМО до местния дребен благородник. Та нима от 100 войника от едно село никой не знае що е то цар?! Или хиядник? Или 33-те длъжности на Първото българско царство?!

Разбира се, най-близко до сърцето му е селото и неговите си познати и началници, но той има всички основания и поводи да ЗНАЕ и за останалото. Доколко то е мотивирало неговите пориви към голямото, най-често изразени във военни подвизи в битките, може само да се гадае, но и то е налице.
Че в решителни моменти ЦАРЯТ е този, който лично увлича в битките войската, не местния селски болярин, когото по стар източен обичай началниците хокат пред всички подчинени, както той хока тия подчинени, та всеки от тях разбита веднага, че има и по-горни от него.

9. По-високите нива разкриват още по-интересна картина. Ако земеделецът спокойно е можел да си прекара живота на село /например при управлението на Петър и 40 годишния мир точно така сигурно е било/, то на занаятчията се налага да учи занаята извън него. Всяко село е имало ковачи, но строители – едва ли. В България занаятчиите са цяла каста, наричат се “технитари” през Средновековието, а сложната система на гилдии, задруги, обучения, чираци, калфи и майстори и правила за дейността им не е измислена от описващите ни ги Захари Стоянов и Иван Хаджийски, ами от много стари времена. Такъв тип информационен обмен просто няма как да остане в рамките на две-три села, което значи, че носителят му няма как да има ограничен кръгозор. И наистина, в Банско през 18 век /което си е диво средновековие в Османската империя/, Велян Огнев идва от Дебър в Банско да прави иконостаси, че самата традиция, днес наречена “дебърска” или друга школа докъде ли не стига! Ами със занаятчията пътуват едно 5-10 помощника!
Освен това, държавата е била бъкана с “царски хора” и други служители, които също са излизали далеч от ограничителните рамки.

А един да види Цариград, той ще го разкаже поне на 50 човека .......


Или – в светогледа на средновековния човек външният свят е присъствал в степен, достатъчна според тогавашните нива на комуникация да обособи представи за държава и народ, разбира се не при всички и само в определена степен.

Даже за селянина е имало определени възможности да получи информацията, която да го изведе на по-високи нива на самоидентификация

[Sir Gray]

Лелее, КГ, колко много написано, а накрая обобщено в едно изречение

Но нека първо един кратък отговор към Хана относно идентификацията. Аз заорах в различните социални роли защото според мен под идентификация разбираме като какъв се възприема/мисли даден човек. И следователно в зависимост от социалната роля на този човек идентификацията може значително да варира - например как може да се идентифицират на държавно ниво ако няма представа за държава въобще (само като пример, да не скокнете сега ). И съответно обобщения за целия социум бихме могли да направим ако сме разгледали преди това поне основните му елементи

А сега да продължим с КГ . Значи основната ти теза е, че средновековният селянин не е бил напълно изолиран от околния свят. Но аз никъде не съм и твърдял такова нещо . Представа за заобикалящите го неща е имал, къде повече, къде по-малко, но това е било именно представа - нещо, за което си научил по непряки канали. С такова нещо не можеш да се идентифицираш като личност, идентификацията върви към обекти, заобикалящи личността в ежедневието му. Да, селянинът може и да е знаел в кое кралство се намира, но ако го питаш "кой си ти" най-вероятно ще ти отговори "Аз съм еди кой си от еди кое си село", а не "Аз съм ... от кралство ...".
Също така ми се струва, че пак мислиш за селянина като за такъв от 19 век, а разликата между двамата е огромна. През Средновековието селянина е непрекъснато борещ се за оцеляването си, селскостопанската работа отнема цялото му време. Разходки до пазари са немислими, това е привилегия на по-издигнатите в обществото, търговци, селски първенци и тн. Така че самият селянин да види свят е почти невъзможно (дори на война отиват изключително малка част от селяните, при това предимно свободните такива), всичко което има е именно бегла представа за него, а относно идентификацията и представата виж по-горе
Но да се впуснем малко в детайли:
1. Голяма грешка е да приравняваш отношенията благородник-селянин от Средновековието с тези между чорбаджията и по-късните селяни. Самите селяни се различават първо коренно. Второ чордабжията никога не може да придобие статута на благородника от Средновековието - чорбаджията е просто малко по-богат селянин, благородникът е друг вид човек. Благородникът придобива статуса си по кръвна линия, не по имуществена. Дори и пълен бедняк той е на километри в социалната стълбица преди селянина. Разбира се на местно ниво в ежедневието сигурно са се създавали доста връзки между селяните и дребния феодал, но основната разлика винаги е била налице. Същевременно имаме разбира се доста голяма вариация в светогледа и оттам идентификацията по самата стълбица на благородниците - естествено е някой селски феодал да е "загубен провинциал", а големите бароните да мислят къде-къде по-мащабно.

2. и 3. Движението е било резервирано за единици или определени групи (споменатите от теб скотовъдци например - те влизат в друга категория). От едно средно или голямо село са били единици тези, които са ходили до някъде по-далеч от 30тина км в радиус. Така че хората, които директно "са видяли свят" са изключенията. РАзбира се, те са разказали на другите това онова, но към една гола представа не можеш да се идентифицираш.

4. Да, несъмнено, но за кой ще милеят повече? За попа или за владиката, за който само са чували? Не става въпрос дали е имало чистото познание имало ли е еди какво си или не - то ние така или иначе никога няма да можем да кажем със сигурност да, те са знаели това, това и това - а за това кои обекти са били част от ежедневието им, добре познати и подходящи за идентификация. Въпрос на степенуване на познанието един вид.

5. и 6. се повтарят с горните - информация може и да е имало, но тя е посредствена и неподходяща за идентификационен обект.

7. Тук ми се щеше повече да напиша. Селянинът е виждал демони и ангели, даже навсякъде. За него те са си били напълно реални, точно толкова, колкото и някое дърво да кажем. Но не в това е въпросът. Значи какво имах предвид под "химерен" - не нещо, което е несъществуващо реално или пък нещо свише, а такова, което не е познато и познаваемо пряко, а е плод на представи и разкази. Един селянин може да види Шишман, но никога не би могъл да си престави какво го вълнува този човек, какви са му мъките и надеждите. Той не може да се идентифицира с него. Той вижда шатрите, знамената, броните, прислугата и всъщност разбира, че това там е просто един друг, непонятен свят. И като прибавиш и статута на благородника като богоизбран, то не е чудно ако нашия селянин започне да гледа на краля със стахопочитание и боязън, която е запазена обикновено за обектите на вярата. Една аналогия, макар и не много подходяща - в днешно време знаем, че светът се врътка от няколко големи корпорации, знаем също така, че там някъде горе има един борд от директори, които взимат може би съдбоносни решения. Но нито знаем кои точно участват, нито можем да си представим какви са като хора - дали обичат да пият по бира с приятели, дали обичат жена си, дали имат лапета. Техният свят е напълно изолиран от нашия и до голяма степен неразбираем. И дори да си служител в съответната фирма, ти няма да се идентифицираш с тях просто защото не ги познаваш като личности. И това в днешно време, а какво остава за Средновековието, с неговата ограничена обмяна на информацията.

8. Тука нещо не разбрах какво искаш да кажеш. Аз суеверията ги засегнах само бегло, не смятам че имат такова отношение към идентификацията.

9. Нищо не съм пропуснал Само дето не го наричам род, а клан като по-широко понятие. Освен това не си прав, че се различаваме особено от Западна Европа - просто са различни наименованията, при нас село там манор, иначе е едно и също. Замъци също колкото искаш - е в Мелник това си е ама типичен феодален замък, а съответния болярин Влас (ако не се лъжа) си е имал бая именийце наоколо, при това независимо от разни царе и тн - как се наричаше това, май феодално раздробяване ))

Ъ, грешка в номерацията - пак 8. Това дали се знае или не, че има цар и държава не е толкова релевантно. Аз може и да знам, че съм българин, но това да не ме интересува. Самото познание не е равнозначно на идентификация. В случая с цар и държава познанието няма как да не е непряко и доста бегло (дори ако го има, което също е съмнително), което го задрасква и като основен идентификационен фактор. (между другото бих бил адски учуден ако някой селяндур тогава въобще е имал представа, камо ли пък да е знаел тези 33 служби от ПБЦ

Та едно кратко обобщение - никой не отрича, че информация е било възможно, макар и малко вероятно (в зависимост от случая), да се получи. Но тази информация в никакъв случай не е била с нужната непосредственост за да бъде идентификационна такава. Светогледът на селянина си е концентриран върху тези 30км околовръст около селото и там лежи неговата идентификация.

[Хана]

Адалберон от Лан, Поема за капетингския крал Робер Благочестиви, ок.1020 г.

Обществото на правоверните образува единно тяло, но държавата се състои от три тела. Домът Божи, който смятаме за единен, е разделен на три: едните се молят, другите воюват, третите работят. .... Едната класа, това са воините, защитниците на църквата, те бранят народа. Другата класа, това са крепостните: тези нещастни хорица придобиват всичко единствено с цената на своя мъчителен труд.

Т.е. сами себе си средновекивните хора са възприемали като общество от три класи или три социални слоя: духовенство, рицари и селяни. Аристокрацията е приравнена към рицарството, основната й роля е военната, а не управленческата. На практика тази схема е запазена и в трите френски съсловия.

Още един документ от 13 век.

Дяволът има 9 дъщери, които омъжи за:
симонията - за мирските клирици
лицемерието - за монасите,
грабежа - за рицарите,
светотатството - за селяните,
преструването - за слугите,
лъжата - за търговците,
лихварството - за буржоата,
светската сета - за матроните,
а похотливостта не пожела да омъжи, но я предложи на всички като обща метреса.

[Гост]

Второ чордабжията никога не може да придобие статута на благородника от Средновековието - чорбаджията е просто малко по-богат селянин, благородникът е друг вид човек. Благородникът придобива статуса си по кръвна линия, не по имуществена. Дори и пълен бедняк той е на километри в социалната стълбица преди селянина.

Това не е съвсем така. Имало три начина да се стане богат - да спечелиш, да се ожениш и ... да наследиш. Като се замисля, така се става и благородник. Теоретично наистина богаташа и благородника се различават в обществената стълбица. Но слабостта на богаташите към титли май иде повече от суетното схващане, че с пари могат да си купят всичко. Иначе богатия търговец винати е бил по влиятелен от бедния благородник.

Разходки до пазари са немислими, това е привилегия на по-издигнатите в обществото, търговци, селски първенци и тн.

Ходенето до пазара не е развлечение. Ако някой е на противното мнение, нека пробва да се конфровтира с магазина и да не взима от там нищо лично или чрез други хора за 3-4 месеца. Та и селяните е трябвало да ходят - за коса, за подкови... А с паричния оборот и да продават стока за да си платят данъците. Става дума за необходимост.

[Sir Gray]

Е, купуването на титли е отклонение, което не ни интересува в момента . Същественото е основната разлика в статуса на благородниците и останалите (търговци, селяни и тн). Но и този аспект се явява всъщност отклонение от темата, за това предлагам да го приемем за приключен.

А относно пазаруването - това, което описваш е ходене до близкия пазар, което е малко различно от това да идеш до Константинопол . Местното градче, където е бил и пазарът, сигурно е било посещавано от селяните без съмнение. Но това градче все още се намира в 30км светоглед Например в онова имение, което бях пуснал за Карл Велики, пазарът, занаятите и тн са около феодалния замък, което струпване се явява зародишът на по-късните градчета. Към това ядро са прикачени няколко по-близки и по-далечни села, които като цяло формират "имението". "Административната" зависимост несъмнено е отразявала и икономическа такава. Много подобна структура може да се проследи и в споменатия по-горе наш си Мелник. Та това са грубо описаните хоризонти на простия селяк. Разбира се може да е имало и изключения - авантюристи, късметлии, по-заможни селяни и какви ли още не, които да са пътували примерно до някой голям град, но това са изключения. За това като обобщение мисля, че можем да кажем, че селяните са доста привързани към селото си и неговите околности, откъдето пък следва, че главните им идентификационни обекти трябва да се търсят в тези околности.

[Гост]

Причини за пътуване е имало много. Всъщност броя на пътуващите по различни причини не е бил чак толкова малък. Разбира се не може да се мери с днешните далечни пътувания. Но и сега поне в България доста хора не се отдалечават много от селището, в което живеят.
А крепостните просто нямали избор при индентификацията - те си били вързани за техния феодал.

[Хана]

Ще ви предложа една хипотеза. Ако си спомняте, темата донякъде тръгна от спора дали средновековният човек е имал мотивация в действията си, основана на национална идентификация (ще изпозвам думата "национална" за по-удобно, въпреки че тя не е точна: през Средновековието няма формирани нации, но иначе трябва да употребя държавностна идентификация, което е по-точно, или народностна идентификация - и двете не звучат добре като израз).

Според мен, националната идентификация през Средновековието се е формирала в основно във военна дефанзивна ситуация или по-просто казано при застрашаване и защита на държавата. Тази ситуация е давала възможност на народа да се идентифицира с върховната власт в държавата, а не с местния феодал, като тази възможност не се е реализирала винаги. Процесът е налице най-вече в късното Средновековие и това е свързано с политическите и икономическите промени. Ще дам един пример: по време на съда над Жана д`Арк на въпроса дали според нея Бог не обича англичаните (тя обяснява всичките си действия с Божия промисъл), тя отговаря: Не знам дали Бог обича или не обича англичаните, но той не би искал тази земя да е тяхна (цитирам по памет). Значи, по това време защитата на френската корона и едни династични проблеми вече са възприемани от обществото като национални. Това се е отразило и в съществуването на национална (на краля и държавата), а не феодална (на конкретния владетел) войска, както и в появата на народно опълчение.
Друг пример: Османското нахлуване е основната причина за обединението от Скендербег на албанските княжества в държавно формирование, каквото преди това, в спокойна обстановка, не е имало предпоставки да бъде съдадено.