Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Техническите "чудеса" на Византия

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Техническите "чудеса" на Византия

    Варварските нашествия унищожели много от познанията на античната Римска империя. На мястото на Западната Римска империя възникнали множество варварски държави. Макар върху тях да тегнела сянката на някогашната империя, те били далеч от нейната култура и технологии. За Източната Римска империя нещата се стекли по щасливо, поне до 15 век. Тя успяла да запази много от културните ценности и технологии на античния свят, а наред с това да добави към тях нещо ново. Постепенно с времето много неща изчезнали като статуята на Зевс Олимпийски изгоряла с Теодосиевия дворец или моста на Дунава, а други оцелели като храма "Св. София" в Цариград.

    Разбира се технологиите се пазели в тайна и днес е трудно да се установи с категоричност как е функционирал подвижния императорски трон и хреста с птиците, макар и да служели за демонстрация пред чужденците на техническите познания в империята.

    Ще започна с оптическия телеграф, за който вече стана дума. За него продължителя на св. Теофат сава следното описание:


    Как-то раз-сообщу, однако, сначала о способе, каким с помощью огней в кратчайшее время передавали и сообщали царю о походе на нас сарацин. Вблизи киликийского Тарса находится крепость под названием Лул. Ее стража, как только замечает набег, дает знать расположившимся на холме Аргей, а те в свою очередь находящимся на Исаме, а они-тем, кто в Эгиле, последние же-тем, кто на холме Мамы. За ним следует Кириз, потом Мокил, а дальше холм святого Авксентия мгновенно дает знать о случившемся предназначенным для этого служителям на террасе Фароса в Большом дворце.
    Разбира се няма изследване на български език, затова като допълнителна литература мога да посоча чужди книги, които не са достъпни в България ( а и аз ги нямам):

    Pattenden P. The Byzantine Early Warning System // Byz. 1983. Vol. 53. P. 258 suiv; Aschoff V. Ueber den byzantinischen Feuertelegtaphen und Leon den Mathematiker // Deutsches Museum. Abhandlungen und Berichte. 1980. Bd 48. S. 5 ff
    Това по долу е въз основа на бележките на Востлит към Теофановото продължение:
    Някои считат, че оптичния телеграф най-вероятно е бил изобретен от Лъв Математик.
    Оптичния телеграф представлявал верига от 10 станции, изградени така, че огъня от едната да се виждал от следващата. Началната станция се намирала при югоизточната граница на империята в крепостта Лул, а крайната в столицата. В началната и крайната точка на веригата имало синхронизирани часовници. В замисимост от времето, в което се запалвал огъня, той означавал различни неща: нападение на границата и т.н. По този начин съобщетието "пристигало" в столицата за 1-2 часа. Това е съоръжение е функционирало през ІХ век и е имало важно значение, защото територията на Византия по това време е била все още значителна.

    #2
    Преди известно време турски сеизмолог направи компютърен модел на уязвимостта на "Св.София" откъм земетръси. Надвишава 90 процента от днешните стандарти за строителство, доколкото помня. За баналности като "гръцкия огън" не приказваме. В Магнаурската школа са учили математика и музика заедно /а сетете се защо/.

    Comment


      #3
      На мен пък ми е интересен съставът на гръцкия огън, така че ако имате някакво инфо по въпроса, няма да е зле да споделите...
      sigpic

      Comment


        #4
        Мисля че телеграф трябва да е в кавички. Защото това усторйстов е много далеч от идеята, значението и мястото на реалният телеграф от Х²Х век. По-скоро ще е правилно да се нарече "сигнална система чрез огън" (или ако щеш, "оптична сигнална система"). Причините - тази система, поне така както си я описал, Галахад, може да се ползва не за предаване на произволна информация (не същестувва какъвто и да е кодов език за това, не могат да се "пишат" и предават съобщения), а за предаване на един от картък списък с предварително уговорени сигнали. В този смисъл, то не би могло да играе социо-кулутран роля сходна с тази на телеграфа - няма как да улеснява търговията и комуникациите и съответон да доведе до повишаване на интегритета на самия социум.
        Извинявам се за това уточнение, на мен ми се видя необходимо.

        Поздравления за самата тема - вижда ми се интересна :tup:, защото често в представите ни за отминалите времена липсва познанието за различните технологични достижения, които често са се забравяли и отнов "преоткривали". И на мен би ми било интересно нещо по-подбробно по повод на "гръцкия огън".

        Comment


          #5
          Съставът на гръцкия огън + химичните формули на действие на оръжието ги има в една книжка "Занимателна химия".

          По памет: колофон и други смоли, земен газ или нефт (?!), сяра, селитра и други.
          Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

          Comment


            #6
            бях постнал това материалче за гръцкия огън в темата завизантийската войска, ама май не са го видели много хора, затова ще го сложа тука пак :

            “Гръцкият огън”

            Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, “изстреляна” от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност – смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или пък, ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.
            Що се отнася до истинския “гръцки огън”, той се появява едва през “тъмните векове”, т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек. Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. “Течният огън” се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода.
            Постепенно “гръцкият огън” се превърнал в истинско “абсолютно оръжие” в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.
            Точната рецепта за изготвянето на “гръцкия огън” обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките и обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен “компонент”. Според някои изследователи, “огънят” най-вероятно е представлявал смес от негасена вар и сяра, която се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти “носители” като нефт или асфалт.
            За първи път тръбите с “гръцки огън” били монтирани на византийските бойни кораби “дромони”, а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673, според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ²V разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни “дромона”, снабдени с “гръцки огън”, както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия.
            Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел), но по-късно и двата били разгромени напълно от въоръжените с огнепръскачки византийски кораби.
            По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи “гръцкия огън”, били направени от бронз. Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941, с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол.
            Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от Х²² век нататък съобщенията за използването на “гръцкия огън” почти съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на “гръцкия огън” ? Кой знае?

            И още една добавка от ВИЗАНТИЙСКИЙ ВОЕННО-ИСТОРИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ на xlegio.ru :

            Pyrekbolous – огнемет (для метания "греческого огня").
            Пламен Павлов Бунтари и авентюристи в средновековна България:

            Русите особено много се страхували от прочутия "гръцки огън", средновековният "напалм", който правел византийските "огненосни кораби" ("дромони") най-силните морски единици през онази епоха
            На английски от Уикипедията

            И накрая една картинка, която Галахад май вече бе качвал, но нищо :
            Attached Files

            THE LABARUM


            sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
            ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
            ,sevogorob eht erew ysmim llA
            .ebargtuo shtar emom eht dnA

            Бе сгладне и честлинните комбурси
            тарляха се и сврецваха във плите;
            съвсем окласни бяха тук щурпите
            и отма равапсатваха прасурси.

            Comment


              #7
              Мисля че телеграф трябва да е в кавички.
              Да, телеграф е в кавички, но доста неща трябваше да са в кавички. Получи се думички в савички една до друга. Разбира се възможностите на охгичтия "телеграф" са доста по-малки от тези на другия, но и необходимостта е била по-малка. С феодалтия разпад на държавите дори съвсем изчезва. Както са се шегували за невските фюрстове, когато нощем си легнали, главата им била в тяхната държава, а краката в чуждата. Във всеки случой по времето на съществуването си е давал значително времево предимство на империята. Все пак дори Наполеон и Вашингтон не са разполагали с такава средство.

              Comment


                #8
                Много интересна тема! То почти всичко вече беше казано,само да добавя: гръцкият огън се е изготвял само в Константинопол и от там се е превозвал другаде когато се е налагало, съставът и начинът му на приготовление наистина са били държани в много строга тайна, охранявано е приготовлението му. Начинът за спасявяне бил с прясно одрани кожи от животни, които не се подпалвали от него. По същото време арабите ползвали нефт в подобни случаи.
                По повод на комуникациите: попадало ми е, че във византия е имало нещо като обществена поща с обществен транспорт: държавни коне и хора на служба, които са отговаряли за комуникациите в държавата.
                Византия е интересен исторически феномен. В определен смисъл тя "дръпва" напред, но в друг тя определено е изоставане, поне в темпа на развитие, от несъмненно великите и в материално и в културно отношение цивилизации, на които е наследничка: Рим и Древна Гърция. Би трябвало историята да върви напред, няма логика точно в този момент от развитието тя да спре на едно място и да се зачуди дали да се върне или да продължи. Обаче е спряла (поне според мен). Няма ги онези върхове в културата, философията и литературата, които имаме в античността.
                Имам няколко предположения:
                1. Влияние, макар и косвено, вероятно е оказала варваризацията на Европа през ранното Средновековие.
                2. Византия е първата религиозна държава, държавната власт на практика не е отделена от църквата и е силно повлияна от нея. Църквата влияе много силно и на културата, и на науката. Но пък от друга страна, същата тази църква е изиграла определено прогресивна роля в Западна Европа.
                3. На мен ми се струва, че историческото развитие е задължително и културно и научно (науката в смисъл на теория) развитие. Обаче може и да греша: културата си има върхове, които не задължително са цивилизационни пикове.

                Comment


                  #9
                  Действително едно навлизане в детайлите е много интересно. Така като чета, налага се извода за съществени разлики между византийското и западното средновековие.
                  Културния напредък не е задължително и държавен такъв. Даже има случаи, когато културния цъвтеж е симптом на скорошна гибел ...

                  Църквата си има голямата и прогресивна роля в средновековеито, особено във Византия. Само не знам, занимавала ли се е тя с образованието, или то е било държавно? По-скоро само с религиозно-етичната страна на обществото.

                  Та затова си мисля, че и ние на Балканите, а в ония времена това е България и донякъде Сърбия, особено във ВБЦ, каквито сме "copycats", не може да не сме "намазали" /не в циничния смисъл/ от целият този блясък около нас. Пъпът на света тогава е бил еднозначно в днешен Истанбул. ...

                  ПП
                  А военна пощенска служба не може да не е имало и в България, просто няма начин.

                  Comment


                    #10
                    KG125 написа
                    ПП
                    А военна пощенска служба не може да не е имало и в България, просто няма начин.
                    КейДжи, просто ме убиваш с този тип аргументация
                    Има един много приятен разказ на Чехов "Писмо на учения съсед", в който съседът, разсъждавайки за разни научни теории, заключава:
                    "Этого не может быть, потому что этого не может быть никогда".

                    Comment


                      #11
                      Та затова си мисля, че и ние на Балканите, а в ония времена това е България и донякъде Сърбия, особено във ВБЦ, каквито сме "copycats"
                      ОФФ
                      Мисля, че прекалено много хора се поддават на тенденцията едва ли не да уеднаквяват Византия и Средновековна България, което е едва ли е много исторично и възможно най-обективно. Казвам го, при все че съм любител на Византия. Макар такава тенденция внашата историаграфия да си е налице...с Дуйчев и т.н. Все пак си мисля че трябва да правим по-големи разграничения между двете култури, колкото и да си приличат и влияят взаимно. Все пак да не продължавам да философствам :fight: :1087: :twisted:

                      THE LABARUM


                      sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                      ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                      ,sevogorob eht erew ysmim llA
                      .ebargtuo shtar emom eht dnA

                      Бе сгладне и честлинните комбурси
                      тарляха се и сврецваха във плите;
                      съвсем окласни бяха тук щурпите
                      и отма равапсатваха прасурси.

                      Comment


                        #12
                        Математика и музика

                        KG125 написа
                        ...В Магнаурската школа са учили математика и музика заедно /а сетете се защо/.
                        Много интересен въпрос, но само можем да гадаем защо. Херман Хессе го е направил най-добре ("Игра на стъклени перли"). Интересното за мен са аргументите на съвременниците на хората, формулирали учебната програма на Магнаурската школа.

                        Някой да знае нещо за мотивите им?
                        Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
                        A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

                        Comment


                          #13
                          В определен смисъл тя "дръпва" напред, но в друг тя определено е изоставане, поне в темпа на развитие, от несъмненно великите и в материално и в културно отношение цивилизации, на които е наследничка: Рим и Древна Гърция. Би трябвало историята да върви напред, няма логика точно в този момент от развитието тя да спре на едно място и да се зачуди дали да се върне или да продължи. Обаче е спряла (поне според мен).
                          Това е много интересен въпрос, но ми се струва, че изисква самостоятелна тема (още повече, че бързо ще надхвърли рамките на Византия или Античността/Ранното Средновековие). Може би ще е добре да се обмисли винамтелно и да се отвори тема (примерно в "Анализи").

                          Comment


                            #14
                            Nick написа
                            Интересното за мен са аргументите на съвременниците на хората, формулирали учебната програма на Магнаурската школа.
                            Някой да знае нещо за мотивите им?
                            Уви, не знам защо. Казваше го покойният Петър Увалиев. Предполагам, защото са стигнали до прозрението, че и едното, и другото е свързано със съотношения, или пък просто за баланс на нагласите. Фактът е много интересен.

                            byzantiner написа
                            ОФФ
                            Мисля, че прекалено много хора се поддават на тенденцията едва ли не да уеднаквяват Византия и Средновековна България, което е едва ли е много исторично и възможно най-обективно.
                            Откъм държавно устройство и закони ВБЦ е почти копие на Византия. Е, не едно към едно.

                            Хана написа
                            КейДжи, просто ме убиваш с този тип аргументация
                            О, нека краткостта да не те подвежда От мързел е. В случая, имам предвид, че армия и държавни власти не може да функционират без пощенска комуникация.
                            Last edited by ; 03-11-2005, 20:24. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                            Comment


                              #15
                              KG125 написа
                              А военна пощенска служба не може да не е имало и в България, просто няма начин.
                              Каква пощенска служба? Тоест, с какъв характер? Служба предполага служители, пощенски станции, пътища, такива работи. Та ако може да уточниш предположението си.
                              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                              Проект 22.06.1941 г.
                              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                              Comment

                              Working...
                              X