Демография, природни условия и прехрана

[boilad]

Студентски живот

Храната на студентите в колежа Монтегю на ден през 15 в.
младши:
парче хляб
едно яйце
половин херинга
старши:
1/3 пинта вино
1/30 фунта масло
евтини плодове
една херинга
две яйца
парченце сирене

12 флорина годишно стигали само за храната и квартирата на един студент.

[Imperial]

Храната на студентите в колежа Монтегю на ден през 15 в.
младши:
парче хляб
едно яйце
половин херинга

Колко е голямо това парче хляб?? Щото тука не виждам да съберем и 1000 калории... няма начин да са оцелявали само с това.

[boilad]

Нямам представа колко голямо е парчето хляб, но със сигурност не са карали само на този порцион. Петрушенко откъдето взех данните пише, че по-заможните студенти продавали дажбите си на по-бедните си колеги, тъй че явно не е било проблем при желание, и финансова възможност най-вече, да се снабдяват допълнително с храна.

[boilad]

Средновековна демография

"Избави нас, Господи, от чума, глад и война" - френска селска молитва от XVII в.

Франция, XVII в.
облагаемо съсловие - 8 млн.
дворяни - 1 млн.
чиновници - 0,5 млн.
свещеници - 0,5 млн.
нищи - 2 млн.

Лондон, първа пол. на XVII в.
до 16 г. доживяват 40% от новородените
до 26 г. доживяват 25% от новородените
до 46 г. доживяват 10% от новородените
до 76 г. доживяват 1% от новородените

Холандия, знатни семейства
до 15 г. доживяват 70% от новородените през XVI в.
до 15 г. доживяват 61% от новородените през XVII в.
до 50 г. доживяват 33% от новородените през XVI в.
до 50 г. доживяват 25% от новородените през XVII в.

средна брачна възраст
за Европа
жени 14-18 г.
мъже 20-28 г.
Флоренция, 1427 г.
жени - 17,6 г.
мъже - 27,5 г.
Прато 1372 г.
жени - 16,8 г.

брачната раждаемост варира от 5,4 до 9,6 деца през XVII и XVIII в.
незаконнородените варират от 1% до 4% през XVII и XVIII в.

раждаемост:
Флоренция, 1470 г. - 4%
селския окръг на Флоренция, 1470 г. - 6,1%
Барселона, 1494 г. - 4,4%

живи деца в семейство
Арл, 1340-1440 г. - 2
Нюрнберг, ок. 1450 г. - 1,64
Фрайбург, ок. 1450 г. - 1,74
Ипр, ок. 1450 г. - 2
Тулуза, първа пол. на XV в. - 2-3

женската смъртност при раждане е ок. 20%

полова структура (брой мъже на 100 жени, нормалното съотношение е 105):
Флоренция, до 1348 г.
115
Флоренция, 1427 г.
124,6 при възраст до 4 години
117,6 при възраст 23 - 27 години
Флоренция, 1437 г.
81,5
Флоренция, втора пол. на XV в.
103,5 до 105
Англия, 1377 г.
93 - 95
Франкфурт:
1385 г. - 91
1440 г. - 85
Реймс, 1422 г.
91,3
Фрайбург, 1444 - 1448 г.
81,9
Нюрнберг, 1449 г.
83, 5
Базел, 1454 г.
93
Ипр, 1506 г.
83
Цюрих, 1467 г.
139
Прато:
1371 г. - 97,9
1427 г. - 106,6
1470 г. - 107,3

възрастова структура (поради наличните данни предимно от XIV - XV в. са отразени значителни дисбаланси вследсвие на периодично завръщащите се чумни епидемии):
Реймс, 1422 г. (по данни от енорията Сен Пиер)
до 15г. - 25%
15-45 г. - 59%
над 45 г. - 16%
Прато, 1371 г.
до 15 г. - 39,7%
15-65 г. - 56,5%
над 65 г. - 3,8%
Прато, 1427 г.
до 15 г. - 36,1%
15-65 г. - 54,3%
над 65 г. - 9,5%
Прато, 1470 г.
до 15 г. - 38,7%
15-65 г. - 54,2%
над 65 г. - 7,1%
Верона, 1425 г.
до 15 г. - 28,6%
15-65 г. - 62,8%
над 65 г. - 8,6%
Верона, 1502 г.
до 15 г. - 35,3%
15-65 г. - 58,8%
над 65 г. - 5,9%

естествения прираст за XVII и XVIII в. съставлява 0,6 до 1,1%

Цюрих, края на XV в.
45% от възрастните мъже не са женени основно по финансови причини

Кралство Неапол
1505 г. 255 хиляди огнища (домакинства)
1545 г. 422 хиляди огнища (домакинства)
1595 г. 540 хиляди огнища (домакинства)
1648 г. 500 хиляди огнища (домакинства)

средна продължителност на живота:
23 г., Генуа, втора пол. на XVI в.
30 г. през X в. при германския род Ветинги (без да се отчита детската смъртност)
30,7 г. сред английската кралска фамилия
за Англия Ръсел дава следните цифри:
1276 - 1300 г. - 31,3 г.
1348 - 1375 г. - 17,3 г.
1426 - 1450 г. - 32,8 г.
Флоренция, XIV - XV в.
ок. 35 г.
37,2 г. мъже
33,1 г. жени

духовенството съставлява 1,5 до 3% от цялото население

градско население:
9 - 12% (Англия, XIII в.)
17 - 18% (Ено, XV в.)
26,3% (Тоскана, XIII в.)
45 - 50% (Северна Италия, XIV - XV в.)
66% (Фландрия и Брабант, XV в.)

плътност на градското население:
Париж, XIII в. - 16 000 души на км2
Лондон, XIV в. - 12 000 души на км2
Падуа, XIV в. - 12 000 души на км2
Барселона, XIV в. - 10 000 души на км2
Брюж, ок. 1300 г. - 8 900 души на км2
Гент, ок. 1300 г. - 10 000 души на км2
Лил, ок. 1300 г. - 13 700 души на км2
Тулуза, ок. 1300 г. - 13 800 души на км2
Нюрнберг, ок. 1300 г. - 14 200 души на км2

площ на средновековните градове
Париж, XIII в. - площ 3,8 км2
Лондон, XIV в. - площ 2,9 км2
Флоренция, XIV в. - площ 5 км2
Нюрнберг, XV в. - площ 1,4 км2
Тулон, XIII в. - площ 0,18 км2
Лимож, XIII в. - площ 0,32 км2

площ на замъците
Сен Фуа ле Гранд - 0,28 км2
Монпасие - 0,16 км2
Монсегюр - 0,16 км2
Лаленд - 0,05 км2

обитателите на замъка (освен сеньора и семейството му, по примера на замъка на люксембургския граф в Арлон, 1309 г.): капелан, писар, лесничей, привратник, охранител на моста и охранител на кулата, каруцар, ловец и риболовец, майстор на покриви

численост на градските центрове:
Англия, 1377 - 1381 г.
над 10 000 души - 2 града
5 000 до 10 000 души - 5 града
3 000 до 5 000 души - 11 града
до 3 000 души - ок. 250 града

миграции към градовете:
като социален състав преселниците от близките до града райони са основно селяни, а идващите от по-далеч са основно търговци, заможни занаятчии и представители на свободните професии
разстояние от което идват преселниците:
малки градчета (по примера на Монбрисон, ср. на XIII в.)
40% от преселниците идват от разстояние до 10 км
40% от преселниците идват от разстояние от 10 до 20 км
20% от преселниците идват от разстояние над 20 км
за големите градове (ок. 10 000 жители) основната маса от преселници, до 80%, идват от разстояние до 40 км
в Англия през XIII - XIV в. основната маса преселници, ок. 80%, идват от разстояние до 65 км
при големите градски центрове положението е различно (по примера на Лондон)
20% от преселниците идват от разстояние до 30 км
27% от преселниците идват от разстояние от 30 до 65 км
18% от преселниците идват от разстояние от 65 до 100 км
7% от преселниците идват от разстояние от 100 до 130 км
11% от преселниците идват от разстояние от 130 до 160 км
приток на имигранти в градовете (души за година):
Любек:
до 1350 г. - средно ок. 175
1350 г. - 196 за пет месеца
1351 г. - 422
след това средно ок. 200
Ипр, втора пол. на XIV в. - средно 113 на година
Франкфурт, втора пол. на XIV в. - средно ок. 30 на година
Франкфурт, 1430 - 1500 г. - средно ок. 90 на година

грамотност:
Лангедок, XVI в. - 3% сред безимотните можели да напишат името си, сред заможните селяни до 10%
4% до 8% средна грамотност

Флоренция 1336-1338 г. (по Джовани Вилани)
население общо - 90 000 души
граждани способни да носят оръжие от 15 до 70 годишни (мъже?) - 25 000 от тях 1 500 са грандове
бедни (социално слаби, хора, които поради имущественото си положение не подлежат на данъчно облагане) - 17 900 (по сметки на М. Мола според сведение на Вилани отнасящо се към 1333 г.)
раждаемост 5 500-6 000 деца годишно (момчетата са с 300 до 500 повече от момичетата)
грамотност:
8 000-10 000 деца умеят да четат
1 000- 1 200 деца учат смятане в шест училища
550-600 деца учат граматика и логика в четири големи (висши?) училища

неимущи (хора, които не подлежат на данъчно облагане)
42% (Париж, 1297 г.)
47% (Париж, 1298 г.)
18% (Люнел, Лангедок, 1295 г)
33% (Каркасон, 1304 г.)

Процента на слепите хора по примери от Франкфурт през XIV в. е 0,2 до 0,42% и на Ипр (1431-1501 г.) 0,36-0,39%
Робите в късното средновековие съставляват 0,75% от населението на Флоренция (300 на 40 000 души)
В края на XV в. във Флоренция 60% от жените работещи под наем (за заплата) са заети като домашна прислуга
Англия, нач. на XIV в. 7 убийства на 100 000 души, което седем пъти повече от края на XX в., но пък е съпоставим със съвременния брой на убийствата в Литва например.

50 години след Черната смърт населението на Европа е 60% от това до нея.
по време на епидемията смъртността достига 12-27%, като най-висока е при първото появяване на болестта (по данни от Англия през втората пол. на XIV в.)

В периода между битката при Банокбърн и смъртта на Робърт ² дохода от църква принадлежаща на манастира Дърам паднал от 412 на 10 фунта годишно.
1435 г. в Лимож живеели само пет човека. При погрома, който Черния принц устроил над Лимож през 1371 г. по думите на Фруасар загинали 3 000 жители.
Околностите на Амиен били до толкова разрушени, че повечето църкви трябвало да се строят наново. Дори през 80-те г. на 15 в. се чувствал недостиг на добитък вследствие на грабежите през войната(а може би и на чумата). Мъже, жени и деца от цели области се впрягали в плуговете.

П. п. Постарах се да систематизирам що годе данните, тъй че надявам се ще бъде интересно, макар и изнесеното да е основно сухи цифри и статистика.

[Zalmoxis]

П. п. Постарах се да систематизирам що годе данните, тъй че надявам се ще бъде интересно, макар и изнесеното да е основно сухи цифри и статистика.

Интересно е, както винаги

1435 г. в Лимож живеели само пет човека. При погрома, който Черния принц устроил над Лимож през 1371 г. по думите на Фруасар загинали 3 000 жители.

Според хрониката на съседното абатство са били само 300 (не че е малко).

Англия, нач. на XIV в. 7 убийства на 100 000 души, което седем пъти повече от края на XX в.

Малко съмнително, а?

[boilad]

Англия, нач. на XIV в. 7 убийства на 100 000 души, което седем пъти повече от края на XX в.

Малко съмнително, а?

Става въпрос за престъпления, а не за жертви на войни или феодални междуособици, затова предполагам, че статистика е сравнително точна.

[gollum]

Още повече, че от тогава има запазени документи.
Иначе темата и последния ти пост, boilad, е много интересен. Забавно ми беше да го сравнявам с разни допускания, които правехме в един ред други теми, където се обсъждаха много спекулативни демографски въпроси, свързани с българското средновековие. Ще е хубаво в някакъв момент всичките данни да се систематизират.

[boilad]

Нещото което на мен лично ми направи впечатление са данните на Вилани за средновековната грамотност, едно от малкото автентични средновековни сведения в тази насока. От изнесените от него данни следва, че елементарно образование (четене) получават повече деца отколкото е раждаемостта във Флоренция, а това означава, или че раждаемостта няколко години по-рано е била по-висока, което си е направо невероятно на фона на изнесеното, или, че в градските училища елементарна грамотност получават и голям брой от децата от хинтерланда на града, който като брой население по онова време е приблизително равен на флорентийския, но пък раждаемостта със сигурност е по-висока от градската. Извода, който правя за мен е, че един значителен процент от жителите на селските райони са получавали тогавашния еквивалент на елементарно образование.

[monte christo]

Селяните не са получавали образование, а някаква грамотност. Има разлика, нали? В това отношение (елементарна грамотност) Западна Европа изостава от Източната империя, предполагам, с около пет века.

[Amazon]

Забавно ми беше да го сравнявам с разни допускания, които правехме в един ред други теми, където се обсъждаха много спекулативни демографски въпроси, свързани с българското средновековие.

На мен ми хареса идеята и си поиграх малко
http://forum.boinaslava.net/showthre...d=1#post385934

Иначе както винаги, страхотна компилация от данни ни е намерил boilad.

[boilad]

Селяните не са получавали образование, а някаква грамотност.

Аз, точно това казвам, някаква грамотност - може би погрешно съм се изразил по-горе (четене, или може би наизустяване - без разбиране - на някакви църковни книги, псалтира най-вече). За Империята в момента подготвям един текст точно по този въпрос - образоваността най-общо казано, но има още доста работа по него, а и не съм решил под каква форма да го пусна. Като предварителна информация може и в някоя от тукашните теми.

Иначе както винаги, страхотна компилация от данни ни е намерил boilad.

Малка поправка, не съм я намерил, а съм я съставил, събирайки и систематизирайки информацията основно от 3-4 източника и един извор - Вилани.

[KIZIL DELI]

Eто и моите 5 ст. - обобщени данни за населението на Европа, които обединяват данните на голяма част от водещите съвременни изследвания по темата.

Въобще струва си преглеждането на сайта, където са достъпни много от статиите на проф. Маланима, има много полезни четива

http://www.paolomalanima.it/

[monte christo]

В тази връзка няма да е зле да поразгледаме ето тази книжка: Ливи Баччи, Массимо. Демографическая история Европы (2010) (http://www.booksgid.com/istorija/376...ja-evropy.html - натискате оранжевият бутон "Скачать книгу" и изчаквате да ви излезне автоматично хиперлинка)

А тук: http://demoscope.ru/weekly/2010/0439/biblio02.php демографски таблици от същата книга на Ливи Баччи.

[Dinain]

Малка поправка, не съм я намерил, а съм я съставил, събирайки и систематизирайки информацията основно от 3-4 източника и един извор - Вилани.

Благодаря за труда, за мен беше много интересно.

[SRH]

В тази връзка няма да е зле да поразгледаме ето тази книжка: Ливи Баччи, Массимо. Демографическая история Европы (2010) (http://www.booksgid.com/istorija/376...ja-evropy.html - натискате оранжевият бутон "Скачать книгу" и изчаквате да ви излезне автоматично хиперлинка)

А тук: http://demoscope.ru/weekly/2010/0439/biblio02.php демографски таблици от същата книга на Ливи Баччи.

Графе, като я свалих книгата ми иска парола. Някакви идеи?

Иначе качвам една статияTHE DEVELOPMENT OF CITIES IN ITALY 1300 - 1861

И накрая дали някой има Medieval Regions and their Cities на Russell, J.C. (1972)?