Демография, природни условия и прехрана

[gollum]

Първо какъв е проблема, че една от снимките не е от Европа - пишем във форумния раздел "Световна история", а не "Европейска история". Или средновековие е имало само в Европа?

Но обсъждаме (поне досега) изключително и само европейското средновековие (даже се забелязва тенденция за съсредоточаване върху Източна Европа).

А за средновековните селища и крепости, които днес са гори като общ брой е трудно да се говори, защото има такива, които въобще не са описани и изследвани.

В този случаи нямаш никакво право да правиш генерализирани изводи.

Аз ползвам численост на армии от средновековни съчинения, то там: 1. Има конкретни цифри (на хора, военни подразделения и др. под.), които позволяват да се говори за определа численост; 2. армията определена стректура, свързана с численост и по това може да се определи макар и приблизително броя й; 3.военачалникът и обкръжението му е трябвало да знаят с колко хора разполагат. Възможно е някаква неточност на автора, но това важи за всяко писания.
Тъй че моито цифри са от средновековните автори. Който има други да посочи откъде ги взима.

Ок, в такъв случай за теб дискусията поначало е приключила, защото не приемаш да се гледа критично на тези текстове.

Отклоних се от залесените крепости - ами дори на старопрестолния Търново укрепителната система е в това състояние: като се почне от залесяване - парков тип на Трапезица и около "Св.Петър и Павел" и се свърши с горичката "Девингран"(хълма!"Момина крепост", а поселището между него и Царевец днес си е гол баир).

Както отбелязах, за да имаш правото да обобщаваш и да правиш генерализирани изводи, то трябва примерите ти да имат статистическа тежест. Например, ако смяташ, че в Средновековна България (примерно) е имало 10 000 населени места (въсщност, за да съвпадат напълно с днешните трябва да са доста повече), то трябва да докажеш, че поне 50% от тях (т.е., местата, където са се намирали) са в момента залесени. Тогава доказателството ти ще има някаква тежест.

И накрая да поясня собствената си позиция, която си засегнал тук:

Това, че някои говорят от името на Археологията и правят кардинални изводи от непроучени от археолозите обекти не е мой проблем.

Аз нищо не се опитвам да докажа, всичко, което написах дотук не е плод на мои собствени изследвания (не съм професионалист историк или археолог), а на изследавния на историци-професионалисти, които съм чел. Ако ще ги оборваш - обровай тях, не мен (аз в случая съм по-скоро посредник в информационно отношение).

[Хана]

Попаднах на едно любопитно изследване
New Light on the ‘‘Dark Ages’’

С две думи: направено е метаизследване на размерите на скелети от Северна Европа през различните периоди, обощени са данните от няколко хиляди подобни археологичеси находки и е направен слединят извод: човешкият ръст през 1200 година е приблизително равен на човешкия ръст в началото на 20 век, като във времето между това ръстът постепенно намалява, за да падне до най-ниската си степен някъде около 1800 година, като разликата между средностатистическите показатели за 1200 и 1800 е 7 см. Авторът обяснява с много причини това явление, като според него основен принос в това "намаляване" има т.нар. Малка ледникова епоха.
Така че като говорим за дребосъците от миналото, миниатюрни доспехи, потресаващия ръст от 188 см на Калоян, трябва да имаме предвид, че хората тогава не са били по-ниски отколкото сега. 188 и сега е висок ръст, но за потресаващо висок надали може да мине.

[Satavaxan]

Всъщност както ръстът на хората, така и продължителността на живота им драматично са се увеличили от началото на 20 век насам спрямо предходния период от време.
Тук става дума за масовия мащаб, а иначе високи и дълголетни хора е имало и преди.
По-ниския ръст на поколенията преди началото на 20 век се вижда ясно и от многобройните шлемове, ризници, а също и цивилни одеяния по различните музеи. Те не биха станали на хора с днешния среден ръст - определено са по-малки.
Сведенията са многобройни, като някои са и доста показателни - така за двора на една от френските кралици от 18 век е било норма талията на придворните дами да не е по-голяма от 33 сантиметра. Сега, независимо от пристяганията с корсети, такъв показател е невъзможен при ръст от 170 см., че дори и по-малко.
Друго много показателно е посоченото в различни художествени произведения от 19 век, как ръста на някой от героите бил цели 6 фута и това се представя като много висок човек. 6 фута са 183 см. което в днешно време не е нищо особено.
Прочее, разликите в ръста се виждат и с просто око и при сегашните поколения.
Смята се, че към началото на 20 век средният ръст на мъжете е бил ок. 165-170 см, а на жените - 155-160 см.
Удължаването му до днешните размери се дължи изцяло на подобреното хранене, благодарение на което са се удължили и костите на повечето хора.
Разбира се, винаги и във всички епохи е имало високи хора - такива които са се хранили добре или пък генетично предразположени. Но правилото е било друго.

[Guy de Mont Ferrand]

Сега попаднах на едни любопитни данни за Трапезундската империя от XIII-XIV в. Според тях печалбата от малко парче земя (един choinix, което не знам на колко се равнява) е равна на 5 аспри. Това същевременно е цената на едно цяло агне, но един меден котел втора ръка вече е осем аспри, а едно седло е 11-12. Ездитен жребец се продава между 150 и 400 аспри. Изводът е, че хубав кон струва колкото 80 choinix земя, за която не е дадено какво качество е, но бихме могли да приемем условно, че 1 choinix = един декар и е сравнително плодородна като се има предвид, че понтийските долини не са средноанадолската пустиня и многобройните реки носят тлъсти наноси.

Черкезка робиня на 11 години струва 600 аспри, на 18 години цената вече е 900, като пак не е дадено качеството . Същевременно цената, определена от туркмени за откуп на сестрата на някакъв местен йеромонах, е била 850 аспри т.е. с този откуп номадите са можели да закупят няколко коня за стопанството си.

[Хана]

Сега попаднах ...

Prices and Wages in the Byzantine World

Само дето е подробно като телефонен указател , а за хора заети (и мързеливи ) това не е много добре. Но пък може да се сравнява страшно много инфо.

[bsb]

Сега попаднах на едни любопитни данни за Трапезундската империя от XIII-XIV в. Според тях печалбата от малко парче земя (един choinix, което не знам на колко се равнява) е равна на 5 аспри. ........

Това choinix не е ли мярка за обем, "мера"? Между другото, изобщо не бих се учудил, ако "шиник" идва от същата гръцка дума.

[Guy de Mont Ferrand]

Това choinix не е ли мярка за обем, "мера"? Между другото, изобщо не бих се учудил, ако "шиник" идва от същата гръцка дума.

Ами нямам представа, възможно е.

[Guy de Mont Ferrand]

Prices and Wages in the Byzantine World

Само дето е подробно като телефонен указател , а за хора заети (и мързеливи ) това не е много добре. Но пък може да се сравнява страшно много инфо.

Знам го, тази статия от (доколкото аз мога да преценя) едни компетентни в материята автори е част от може би най-доброто изследване върху икономическата история на Византия излизало изобщо - едно доста обемисто томче под редакцията на Ангелики Лайу.

[Guy de Mont Ferrand]

Още една малка разходка из цените в средновековна Византия и нейния хинтерланд. Един роб през 50-те и 60-те год. на 14 век в Константинопол и Крит струва между 25 и 100 хиперпера, жените са малко по-скъпи от мъжете. Годишната заплата на византийски военен (офицер) е между 150 и 400 хиперпера, наемни капитани на венецианска служба в Крит - рицари - 240 хиперпера, пехотни - 148 хиперпера, сержанти - 35 хиперпера (значи за една година с нормалната си заплата един наемник сержант може да си позволи роб второ качество - ако пести, разбира се, обикновено храната на военнослужещите в тази епоха се осигурява безплатно, както и жилищата). Годишен доход на средновековен лекар в Крит - 250 хиперпера, на зидар - 100 хиперпера (наистина повече от обикновен войник (вж. спора ни с Гладиатор преди време), но пък едва ли е включена и безплатна храна). Обикновен кон в същия период струва 12-14 хиперпера. Зестрата на горе-долу заможна щерка може да надхвърли 100 хиперпера.

[boilad]

Коментар на публикации, засягащи числеността на населението в българските земи.

[boilad]

Регламентираните хранителни дажби в средните векове

Събра ми се доста материал по въпроса и вместо да задръствам темата за финансовите въпроси ще го поставям в тази.

Първо ще дам енергийната стойност на някои от най-употребяваните храни в ккал./гр.:
хляб - 2,5
месо - 2,09
риба - 1,04
вино - 0,8
сирене - 3
масло 5,8

Дневните енергийни потребности на организма могат да се видят от тук: http://chencho.blog.bg/drugi/2008/04...-balans.184129

Ранновизантийски дневни военни дажби:

533-543г.
хляб - 6 паунда
вино - 1 секстарий
месо - 1/2 паунд

563 г.
хляб - 3 паунда
вино - 1 секстарий
месо - 1 паунд
масло - 1/10 секстарий

Мерните единици: византийския паунд - литрата е 327 грама; секстария е около 0,55 литра.

Източник: "Prices and Wages in the Byzantine World"
Cecile Morrisson and Jean-Claude Cheynet

[boilad]

Няколко интересни статии за прехраната през средните векове:

http://www.desant.net/show-news/22829/

http://modvsvivendi.org/forum_1/viewtopic.php?f=6&t=269 (Thorn във форума на Modus vivendi)

http://www.segabg.com/article.php?id=0001301&issueid=4707&sectionid=5

http://www.segabg.com/article.php?id=407260

http://asnoc.wordpress.com/2012/06/28/english-logistics-and-military-administration-871-1066-the-impact-of-the-viking-wars/

[boilad]

Манастирски годишни дажби във Византия:

"Лавра" (1016 г.)
пшеница - 15 модии
вино - 25 мерки (measures)
зеленчуци - 3 модии
и 6 номизми за плат

"Лавра" (1101-1102 г.)
пшеница - 12 модии
вино - 40 мерки
зеленчуци - 3 модии
масло - 6 литри
мед - 1 мегарикон (megarikon)

"Diataxis" (1077 - преди 1118 г.)
пшеница - 24 модии
вино - 24 мерки
зеленчуци - 3 модии
масло - 2 мерки
сирене - 50 паунда

"Пантократор" (1136 г.)
пшеница - 20 модии
вино - 18 мерки
зеленчуци - 2 модии

"Docheiariou" (1381 г.)
пшеница - 8 тагария
вино - 5 и 1/3 тагария
зеленчуци - 1 и 1/3 тагария
сирене - 50 паунда

"Esphigmenou" (1388 г.)
пшеница - 12 тагария
вино - 24 мерки
зеленчуци - 2 тагария
масло - 6 мерки
сирене - 30 паунда

Мерните единици: византийския паунд - литрата е 327 грама; 1 модий е 36 литри (около 12 кг.); 1 тагарий е 2 и 1/4 модии; 1 мярка е около 3 литра; на мегарикона не можах да намеря съответствие, но доколкото разбирам приблизително отговаря на 1 мярка.

Източник: "Prices and Wages in the Byzantine World"
Cecile Morrisson and Jean-Claude Cheynet

[boilad]

Дневни военни дажби на Запад

Замъка Мурола в Оверн, Франция (1411-1418 г.)
зърнени - 1250 грама
вино - 1,8 литра
месо, риба - 410 грама
сирене - 70 грама
мас или масло - 13 грама

Трябва да се има предвид, че в Югоизтока (особено Византия и ранната Османска империя) основната зърнена култура е пшеницата, докато на Запад тя отстъпва пред ечемика и овеса, а последния е на особена почит в Англия.

Средни дневни войнишки дажби от края на 15 век по време на кампании:
хляб - 1270 грама
вино, ейл, или сайдер - 2 литра
месо - 468 грама
сирене - 14 грама
масло - 14 грама
1 яйце на седмица

Източник: http://teron.ru/index.php?showtopic=690872

[boilad]

Робски дажби на венецианска галера през 12 век:

хляб - 709 грама
месо - 57 грама
сирене - 40 грама
зеленчуци - 100 грама
вода - 1,9 литра

Източник: http://www.shadowedrealm.com/medieva...-_A_Comparison