Синовете на Слънцето

[gladiator]

Гладиатор, тези картинки са от завладяването на Мексико, няма ли нещо за инките? Тук по принцип за тях става въпрос, ама може да направим и отделно тема за подвизите на Кортес, щото така докато си говорим прескачаме от Мексико в Перу, а все пак не става въпрос за едно и също нещо.

Сложих ги защото времето е близко и испанците нямат голяма външна промяна. Мисля, че на един сайт на Британският музей съм виждал шлемове на инките.

[D3BEP]

Кожени, понякога дори и "окосмени" шлемове са често изпозлваната инкска модификация.
Вече не знам, инките са познавали доста сплави, бронз и т.н. та не е изключено някой инкски вожд или аристократ да е използвал и метални шлемове.
Имам картинка на такъв(кожен), но от етнографския музей в Берлин. Ако е преместен междувременно, не знам.
Арауканите живеят в неприветлива местност, в близост до пустини и са много войнствени. По - скоро това, а не великата им сила или уменията са факторът успешно да "резистват" на нашествениците. По мое мнение за инките експедицията срещу арауканите по - скоро не си е струвала, отколкото каквото и да било друго. Както и срещу "дезертиралите" чанки.
Картинката ми тук показва голям нож за операции, изглежда метален, със сърповидно острие. След него има два скалпела, подобни по острие на ножа, но по - малки, с различна контактна повърхност и с по - тънки дръжки с орнаментирани ръкохватки, предназначени за прецизно държане с пръсти. Единият е с дървена, другият - с костена дръжка. По - нататък има миниатюрен бронзов скалпел, който няма орнаменти, а е просто пристегнат с въженце за да не плъзга при хващане и голямо бронзово острие, явно имало някога "топоришка" или по - скоро дръжка, предназначено за костите при ампутации.
Всичко това са просто разновидности на ножовете за операции, намерени в гробове - може би на лечители.
Само това трябва да ви говори за какво ниво на медицината и хирургията си говорим. За мен това е ясна специализация на уредите; не проста шаблонна операция на пукната киферица.
Имам и боздугани. Общо взето принципът им е сходен с чука от съвременен тип: топоришка, може би метална/дървена/костена, на края на която се прикача глава на боздугана с различна форма. Главата може да е каменна или метална.

[Warlord]

Вече не знам, инките са познавали доста сплави, бронз и т.н. та не е изключено някой инкски вожд или аристократ да е използвал и метални шлемове.

Естествено, че инките са познавали бронза (и не само него) и масово са използвали метални шлемове, които всъщност са най-твърдата и устойчива част от предпазното им облекло. Кожените шлемове (аз бих ги нарекъл по-скоро шапки) по никакъв начин не могат да спасят воина от удар с боздуган по главата.
Шлемовете на инките са с овална форма и украса от пера, като те покриват само черепа, но не и тила и лицето.
Боздуганите, които ползват са много видове. Както казваш те са с дървена дръжка (по правило не много дълга) като в края е прикрепена главата, понякога и с въже. Формата й е доста разнообразна. Най-често плоска във формата на слънце със стърчащи шипове на всички страни, прикрепена перпендикулярно или успоредно на дръжката. Има и боздугани съставени изцяло от масивна и дълга дървена дръжка с втъкнати в горния и край остри метални пластини. (трудно ми е да ги опиша с думи, по-лесно щеше да е ако имах картинки)

В областта на анатомията и медицината на перуанските индианци освен трепанацията има още нещо, което преди време много учуди археолозите. Бяха открити гробници, в които черепите бяха силно издължени назад и на горе(сякаш са на някакви извънземни) така че главата на тези хора е станала поне два пъти по издължена от обикновеното. Това са го постигали като са поставяли главите на малките бебета да лежат между две каменни плочи. Това се прави в периода когато бебето расте най-бързо - почти с 1 милиметър на ден, а най-вече нараства черепната кутия. И когато е плътно притисната от страни тя започва да нараства само нагоре и назад, при което се получава силна деформация. Не знам как това не е вредяло или убивало малките деца, но черепите са на вече възрастни хора. Това се е прилагало само на аристократите при някои племена, защото се е смятало за по-красиво.

[Obi1]

Методът за издължаване на черепа е познат и на други индиански племена. По-интересно е че се е използвал и в Европа и Азия. Според някой и българите са го практикували.
И като стана въпрос за разбиране за красота (въпреки че в горния случай не съм много съгурен дали това е причината), маите са смятали че една жена е красива ако е кривогледа. В случай, че не е надарена с кривогледство, винаги е можела да използва топче смола, което поставено в (или около) окото би могло да промени този недостатък .
В тази тема много малко е казано за инженерните постижения на инките. По-голямата част от империята им се намира на много голяма надморска височина, но въпреки това те изграждат много добра система от пътища, напоителни канали, терасират хълмовете. В резултат на това успяват да изхранят голямото население на империята си. Използвали са някой похвати, които и до днес не са известни. Например впечатление на учените е правило това, че част от каналите във високопланинските плата са с прекалено голяма широчина, за да се използват само за напояване. Предназначението им се изяснява, когато археолози възтановяват такъв канал край едно село. Оказва се, че водата през деня акумулира известно количество топлина и по този начин създава микроклимат в района, предпазвайки растенията от измръзване през студените пролетни нощи.
За съжаление след нахлуването на испанците, инките унищожават голяма част от иригационните си съоръжения и тераси. В резултат на това, днес в Перу се произвежда по-малко количество селскостопанска продукция, отколкото по времето на инките.

[Thorn]

1). Hauna tipo tumi (Bronze Axe on a Wooden Stick)

2). A Stone Mace

3). and 4). Bronze Axes

5) Close-up of a Bronze Ax head

6) Inca Slingshot

7) Inca Slinger


златна броня

[haha]

Браво Thorn !

[BAGA_TUR]

Например впечатление на учените е правило това, че част от каналите във високопланинските плата са с прекалено голяма широчина, за да се използват само за напояване. Предназначението им се изяснява, когато археолози възтановяват такъв канал край едно село. Оказва се, че водата през деня акумулира известно количество топлина и по този начин създава микроклимат в района, предпазвайки растенията от измръзване през студените пролетни нощи.

Гледах преди години документален филм за Тиахунако, и там стана дума за същото.. Учените са се чудили, как безплодното плато е могло да изхранва многобройното население в миналото.. Оказало се, че напоителните канали действително акумулирали топлина и въздействали на микроклимата. Те повишавали денонощната температута едвам с няколко градуса - но те били достатъчни, за да виреят растителните култури..

.

[Warlord]

Картинките са много добри :nworthy: :nworthy: :tup:

[Warlord]

Залезът на Инкското Слънце

Испанците за пръв път стъпват в империята на инките през 1528 г. (година след смъртта на Хуайна Капак) в град Тумбес, където първоначално завързали приятелски отношения с индиянците, но още в самото начало целта им била да заграбят техните богатства. Местните големци получили като подаръци желязна брадва, прасета, кокошки и петли, каквито дотогава не били виждани в Америка, показали им и как се стреля с аркебуза, което предизвикало голямо удивление. След това корабът командван от капитан Франсиско Писаро се спуска на юг по крайбрежието и стига до 10 градуса южна ширина. Тогава испанските авантюристи разбрали, че пред тях стои една огромна индиянска империя и решили да се върнат при изходната си позиция в Панама за да съберат сили и средства за превземането й. Но местният нов губернатор отказал да ги финансира и Писаро се решил да замине за Испания за да иска помощ от краля Карлос ². След дълги протаквания, премеждия и разправии (включително и попадане в затвора) Писаро се озовал отново в Панама начело на 3 кораба, 190 пешаци и 27 конника. По-късно към него се присъединили и изпечените банди на Ернандо де Сота и Себастиан де Беналкасаро.

Пленяването на инката

Пристигайки отново в цветущият някога град Тумбес те били неприятно изненадани от гледката на развалини и трупове оставена от кървавите войни между скараните до смърт братя Хуаскар и Атахуалпа. Испанците се спуснали още по-на юг по крайбрежието и там основали първото испанско селище в Южна Америка - Сан Мигел, където се заселили за постоянно 60 човека от експедицията му, а останалите конкистадори потеглили към планините на Перу, където току що била приключила жестоката гражданска война. Сега срещу Атахуалпа, владетел на 1 000 000 кв. км. земя и 10 000 000 поданика, разполагащ с 250 000 войска напредвали 177 европейски авантюристи. Атахуалпа не искал да се среща с т.нар. "бели богове" и им проводил пратеници, които с ценни дарове трябвало да ги разубедят от всякакви начинания в тази страна. Те не могли да възпрат конкистадорите, които решително напреднали към главния вододел на Андите (над 4000 м надморска височина) прекосили го и достигнали Кахамарка - средно голям инкски град с храм на Слънцето покрит със златни плочи, манастир "Деви на Слънцето" и крепост с яки каменни стени. Тъй като в момента тук пребивавал инката край каменните сгради се виждали разпънати шатрите на почетната гвардия, стражата му и още 40 000 обикновени войника! Писаро пратил хора при инката в двореца му за да уговорят срещата им. Испанците били настанени в къщите на триъгълния площад в Кахамарка, опасан от три ниски и дълги сгради, които били удобно прикритие за тях. Писаро заповядал всичките войници от стражата да бъдат избити, само инката да бъде заловен жив.
Така следобяд на 16 ноември 1532 г. на площада в Кахамарка се състояла историческата среща на Атахуалпа с Писаро. Инката пристигнал на уговореното място със свитата си. Преди него минали стотина метачи, които лъснали до блясък площада, по който трябвало да мине златната носилка на инката. Атахуалпа бил заобиколен от 6 000 войници въоръжени с бойни прашки и копия, а с тях крачели и големците на империята облечени в туники украсени със злато и сребро. Инката се разгневил на отсъствието на непознатите белокожи и когато извикал "Къде са?!" пред него от прикритията излязъл монахът Винсенте де Валверде, в скромно расо, с кръст в лявата ръка и библия в дясната ръка, а с него вървял и един индиянец преводач. Монахът казал, че го изпращал испанският крал отвъд морето, който го призовавал да стане негов подчинен. Казал и че е дошъл тук за да покръсти в правата вяра инкския народ. И на самият инка монахът започнал да разказва за бога-отец и неговия син Исус Христос, който страдал и издъхнал на кръста, разказал и как папата, божият наместник на земята, бил дал на испанския крал правото да владее Америка и найните народи. След този поток от думи той показал на инката библията, в която били изложени свещените истини на белите богове. Синът на Слънцето поискал да провери това и се помъчил да отвори странното нещо, накрая разгърнал страниците и зяпнал в тях без да разбира нищо. Все пак се помъчил да отговори достойно на грозното брадато същество пред себе си. Инката отвърнал, че отказва да приеме господството, на който и да било владетел. Инката нервно заявил и че онзи папа нямал никакво право да раздава на кралете земи и народи. По същия категоричен начин той отрекъл думите на Валверде, че бог бил умрял на кръста. Той казал, че Слънцето бил единственият бог, който съвсем не е умрял защото всяка сутрин изгрява отново. Накрая ядосаният погледнал гнусливо свещената за европейците книга и я хвърлил на земята. Тогава отец Валверде се разкрещял бясно: "Избийте до крак езичниците, тези индиянски кучета"! Испанците решили, че това е най-подходящия момент и наизскачали от трите ниски сгради. Когато бил открит огън с двете оръдия по тълпата индиянци настанала страшна паника. Оръдейната стрелба и конете толкова изплашили индиянците, че те не могли да окажат каквато и да било съпротива. Докато испанците избивали поголовно бягащите в безредие стражи, Писаро с елитната си дружина успял да си пробие път до Атахуалпа. Писаро искал жив Атахуалпа, той дори бил ранен, когато защитил с тялото си инката от един побеснял свой войник, който щял да го прониже с кама. Раната на Писаро, нанесена му от испанец, била единствената, която белите завоеватели понесли в тази битка. Те не загубили нито един войник, а изклали почти всички индиянци на площада в Кахамарка!

Откупът

Плененият Атахуалпа предложил да откупи живота си срещу толкова злато, колкото щяло да изпълни цялото помещение, в което бил затворен на височина 2.94 метра и двойно повече сребро, като обещал всичко това да бъде докарано от поданиците му в Кахамарка за 60 дни. Писаро се съгласил на великолепното предложение и към Кахамарка започнали да се стичат от цялата империя кервани от лами носещи приказни богатства. И наистина в обещания срок помещението с площ 30 квадратни метра и обем 88 кубични метра било изпълнено със злато. Всички предмети, които били докарвани денонощно се претопявали в редица малки пещи. Сред превърнатите в стопилка уникални произведения на инкското изкуство имало огромен златен фонтан от владетелския дворец, златна чешма украсена с фигури на хора и птици, статуи на лами в естествен ръст, позлатени барабани, сребърни съдове с форма на кондори и орли, съдове за царевица от чисто злато. Всичко на всичко откупът възлизал на 50 тона злато и 12 тона сребро! Щом той бил събран Писаро веднага изпратил Атахуалпа на съд пред набързо съставения "трибунал". Инката бил осъден задето извършил "най-различни престъпления", задето "прахосвал златото и среброто" в собствената си империя и защото бил "многоженец". Присъдата била смърт чрез изгаряне, но Атахуалпа се съгласил да приеме християнската вяра и да бъде "само" удушен. Така на 19 август 1533 г. в Кахамарка, след 7-месечно пленничество загинал тринадесетият инка.

Манко ²² и инкските съкровища

След покоряването на Кахамарка и убийството на Атахуалпа, и дори след разграбването на Куско на много обширна непристъпна за европейците високопланинска територия продължили да царуват други Синове на Слънцето. Манко ²² бил брат на Атахуалпа, който при превземането на Куско първоначално привидно сътрудничел на испанците. Но неочаквано напуснал столицата с много свои хора и започнал голяма освободителна война против конкистадорите. Той се оттеглил в град Вилкабамба откъдето управлявал поданиците си и също така откарал там огромно количество съкровища от Куско. Всичките тези съкровища, които инките успяли да съхранят, както и самият град Вилкабамба, а и много други градове никога не били открити от европейците и до днес е загадка къде се намират. В непокорените от Писаро земи дори били построени нови градове от инките - това са Паитити, Виткос, Вилкабамба и др.
През лятото на 1533 г. паднала столицата Куско и Писаро заедно с бандата му се отдали на така жадувания грабеж. Още докато бил в Кахамарка Писаро изпратил свои хора, които само за един ден успяли да отмъкнат от храмовете на Куско 600 златни плочки с общо тегло почти 10 тона! Но когато самият Писаро заедно с всичките си войници нахлул в златният град плячката, която била заграбена възлизала на 27 тона злато и почти толкова сребро.
Обаче цялото огромно количество съкровища заграбено от испанците от Куско било нищо в сравнение с действителното богатство на този приказен град. Още щом пратениците на Писаро започнали да свалят златни плочки от храмовете, хората в Куско започнали да крият и събират всичко, което могли и то било отнесено от Манко ²² в непристъпните крепости на Андите, които европейците открили чак в началото на ХХ в., а повечето от тях въобще не открили. Така, че все още Перу крие някъде в планините си колосални количества злато, което ежегодно се трупало в Куско през цялото му съществуване като независим град и по закон всичкото злато постъпило веднъж там не трябвало да се изнася от града. Все още не е намерена например златната верига, която Хуайна Капак поръчал да изработят по случай раждането на първият му син. Тя била дълга 400 метра и толкова тежка, че 200 яки мъже едва я влачели. С нея бил ограден главния площад на Куско за тържествената церемония. Този златен синджир всъщност е най-големият златен предмет изработван някога в историята.
Когато Куско вече бил завладян и инката Манко ²² се срещнал с пратеник на испанците, изсипал пред него едно гърне с царевични зърна, взел едно от тях и казал: "Само толкова успяхте да плячкосате от златото на инките, а всичко това ни остана!" - казал той сочейки купчината царевични зърна. Понеже Манко добре познавал ненаситната жажда за злато, от която страдали белите, той предложил на пратеника да даде всичкото това злато на европейците ако завинаги напуснат родината му. Испанците обаче не склонили да напуснат континента и никога не открили богатствата, за които говорел Манко ²².
В крайна сметка Манко ²² бил убит от Диего де Алмагро и дружината му авантюристи, които били приети великодушно от инката, дал им убежище във високопланинската столица.

Последни водачи на съпротивата

Освен Манко ²², Саири Тупак и Титу Куси са други предводители на инките, които все още се съпротивлявали на конкистадорите, дори след падането на Куско и убийството на Манко ²². Но и единия и другия били отровени. През този период само за 30 години колониално владичество населението на бившата империя намаляло на половина.
Тупак Амару - той бил последният инка предводител на съпротивата, който бил пленен и екзекутиран от испанците през 1572 г.

[gladiator]

малко войни

[Batko Charly]

Току-що гледах един документален филм точно за пленяването на Атауалпа. Филма се казва "Стомана, бактерии и барут" и цели да обясни по-обстойно защо европейските завоеватели и колонизатори успяват да се наложат в начинанията си. Та там ставаше въпрос за срещата между Писаро и Атауалпа. Атауалпа и инките били в тържества и той решил да отиде при Писаро невъоражен, той както и цялата му свита. Имало слухове, че испанците били богове. Та той решил да провери. Знаейки численото си превъзходство, мислел, че щял да се покаже къде по-голям ако се справи с белите хора без оръжие. Тогава той щял да бъде още по-божествен от тях ... Някви такива работи. После се появява попа и се развивка аккто сте описали и испанците тогава изкачат въоражени и на коне. Така почва касапницата. Носачите и другит еприслужници пък като луди тичали да заместват съсечените носачи да не се сгромоляса тва на което носят божествения инка ...

Говорителите във филма имаха интересни обяднения за някои неща. Наблягаха много на географията и на географичните и други естествени случайности. Сравняваха двете Америки с Азия и Европа. Единия от аргументите беше, че докато идеи, чалъми, технология, животни, растения и пр. лесно се разпространяват хоризонтално между Европа и Азия, то в Америка не е имало такъв обмен поради вертикалната смяна на географски ширини, климат, релеф и пр. Инките например за това нямат писменост или (кой знае какъв) културен обмен с Маите и Ацтекитие.

За болестите също бесте доста интересно. Защо испанците не страдат от същите болести, а индианците да? Индианците защо нямат пагубни болести които на свой ред да натресат на испанците? (чудя се само дали сифилиса не идва от Южна Америка) Както и да е, нещата опират до питомните животни в Европа. Най-голямата концентрация на кофти бактерии била при тях, но в Европа имало множество опитомени животни и хората били свикнали да живеят в близост с тях. В последствие, когато избухват епидемии, европейците постепенно развиват имунна защита. При инките е имало предимно лами, а те не били източник на кой знае колко бактерии (не дават мляко например), а и не били опитомени животни, част от живота на всички инки. Според някои учени, около 95% от населението на континента измира като цяло от испанските инвазии.

[Warlord]

После се появява попа и се развивка аккто сте описали и испанците тогава изкачат въоражени и на коне. Така почва касапницата. Носачите и другит еприслужници пък като луди тичали да заместват съсечените носачи да не се сгромоляса тва на което носят божествения инка ...

Ама аз пак не мога да си представя, как така 177 човека избиват на едно място 6000. Съотношението в този момент е било 34:1 в полза на индиянците. Да не говорим, че отделно край града е разположена 40 000-на армия, която блее през цялото това време. Та те са можели да ги пречукат и с голи ръце! Вместо това едни са се разбягали панически, а други само са им се изпречвали на пътя пред инката без да правят нищо друго, испанците са ги секли и те са падали като непомръдващи отсечени дървета.
Толкова ли силно им е влияело предсказанието за "Белите богове", че ги е било страх да се съпротивляват дори и при положение, че ги избиват като кучета. Това е нещо твърде нехарактерно за свирепи воини като инките...

[Batko Charly]

Не подценявай силата на поверията!

После, не знам дали наистина става въпрос за 6000 избити или 6000 разбити, но ти казах, че свитата на Атауалпа е била невъоражена. Той ги е посрещнал като за тържество и е искал да ги смачка с величеството си. А след като го пленяват, останалата бройка няма значение, всичко друго се подчинява.

[Obi1]

Има един филм на американския изследовател Бил Съливан. Въртят го по History. В него той прави изследване на легендите на инките. Инките също както и маите са имали добре развита астрономия. То това си е нормално при положение, че живеят на големи височини и звездното небе се вижда много по-добре. Та значи Съливан замества животните от легендите със съответните им съзвездия и проверява положението им по времето на Писаро. Оказва се че легендите предвиждат събития като залеза на дадено съзвездие, което е логично понеже все пак звездите се движат по небето с определена закономерност, и според това движение инкските астрономи (шамани?) стигат до извода че идва край на епохата им. Това комбинирано с легендите за белите брадати хора (не мисля че инките са ги смятали за богове), които ще дойдат да сложат този край, води до всеизвестния резултат. Даже според Съливан, когато испанците се появяват от всякъде се стичат инки, включително и Атауалпа, за да видят тези, които ... ще ги унищожат.

[Batko Charly]

Пак ми попадна документален, не знам дали беше само от същата поредица. Там ставаше въпрос за бунта на Мaнко. Абе тоа на смалкo да ги е бил унищожил всичките конкистадори в Перу. Дори се е бил научил да язди кон... Допуска обаче няколко съществени грешки. Освен тва шарката пак си взима жертвите. Направи ми впечатление обаче бойното снаряжение на инките. Та те се биеха предимно с камъни, каменни прашки и каненни брадви... за доспехи да не говорим. Испанците ползват яко стомана, огнестрелни оръжия, брони, коне.