Стопанска и социална информация за ранното Средновековие

[SRH]

Мисля, че тия книжки ще са полезни на всеки, който се интересува от стопанската история през средните векове:

http://www.questia.com/library/economics-and-business/medieval-economic-history.jsp

[Marin]

Ето една карта, която съдържа информация за стопанството на Византийската империя: http://store2.data.bg/geodesy/atlas/...izant11-12.jpg.
Направена е главно по The economic history of Byzantium from the seventh through the fifteenth century (http://www.doaks.org/EHB.html). Дано да ви хареса, защото все пак играе роля на първото ми мнение във форума . Във всички случаи едва ли е напълно вярна, но винаги може да се промени.

[Guy de Mont Ferrand]

Ето една карта, която съдържа информация за стопанството на Византийската империя: http://store2.data.bg/geodesy/atlas/...izant11-12.jpg.
Направена е главно по The economic history of Byzantium from the seventh through the fifteenth century (http://www.doaks.org/EHB.html). Дано да ви хареса, защото все пак играе роля на първото ми мнение във форума . Във всички случаи едва ли е напълно вярна, но винаги може да се промени.

Супер е картата, ама много "бедни" си ги направил малоазиатските провинции :p Особено в района на богатата византийска Месопотамия би трябвало да има разни занаятчийски производства (по-специално на копринени платове) или поне така си мисля...

[albireo]

Обаче предоставените текстове са мн. интересни. Поздравления

[Хана]

Яков Риер
Цивилизации средневековой Европы

[Requiem]

Щом разглеждаме и социалното развитие на Средновековието, би било интересно да се види и развиването на "рицарската" класа като такава, и как например в царуването на Джон в Англия тази класа възниква като социален строй, различен от "барони" и висша аристокрация.

Има и книги по въпроса които не знам дали могат да се намерят в България, понеже са бая специализирани:

Kings and Lords in Conquest England на Р. Флеминг
The Lands and Revenues of Edward the Confessor на Граси - това е статия в едно английско историческо списание, и като се върна в унивеситета ще мога да го сваля и кача тук ако има интерес.
Land, Law and Lordship in Anglo-Norman England на Джон Хъдсън
Medieval England: Rural Society and Economic Change, 1086–1348 на Милър
The Medieval English Economy, 1150–1500 на Болтън

[НВС]

Малко цифри за отправна точка - през 14-а година (1-ви век) е направено преброяване на населението на Римската империя - цифрите (числата) са: около 5 млн. граждани и 54 млн. нямащи римско гражданство жители.
Източникът е в Библиотеката на Яков Кротов - хронологията. Интересно би било да се направи хронологична таблица за бройката народонаселение за Европа като цяло и за отделни региони - това би дало полезна информация за стопанската дейност и движението на населението. Например от този 1-ви век до към 13-и-14-и век например. Ровене в източниците...

[han asd]

Малко цифри за отправна точка - през 14-а година (1-ви век) е направено преброяване на населението на Римската империя - цифрите (числата) са: около 5 млн. граждани и 54 млн. нямащи римско гражданство жители.
Източникът е в Библиотеката на Яков Кротов - хронологията. Интересно би било да се направи хронологична таблица за бройката народонаселение за Европа като цяло и за отделни региони - това би дало полезна информация за стопанската дейност и движението на населението. Например от този 1-ви век до към 13-и-14-и век например. Ровене в източниците...

Аз от доста време търся подобно нещо в интернет, но не мога да намеря глобално, за северна европа и англия извори достатъчно - но за балканите, близкият изток, индия и китай аз поне не съм намерил нищо
Ако някои има достъп до такива източници и ги пусне като hyperlink
т.е. не му се занимава съм готов да направя нещо подобно за свое собствено удовлетворение.
Според мен все някои историк бил той български или чужд би трябвало да е правил такава статистика. Може би трябва да попитаме хората завършили история/археология и т.н. дали нямат нещо подобно

[Хана]

В тази тема имаше разни линкове и информация

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7568

[Guy de Mont Ferrand]

Да разширим и обновим темата с малко нова информация, която тръгна от следното мое изказване в тази тема:

...българите избират неучастието си в "морската" политика, за което са нужни твърде големи средства за поддържане на конкурентноспособността. Тези средства изглеждат неоправдани за държава, чиито приходи не идват от морето, както между другото решава и Андроник II, но което в неговия случай е ужасна грешка, призната от огромно множество модерни историци. Обаче държава, чиито приходи идват от морето, като Добруджанското депотство, представлява различен случай. Населението било пра-гагаузи, гърци, нзн си кво. Средновековните хора не са разсъждавали по този начин, те са били първо "християни", после "поданици" на Йоан Александър, на императора, на Добротица, няма кой знае каква разлика. Между другото за един развиващ се град, с добро пристанище като Варна е било по-изгодно да е под властта на Добротица, отколкото под тази на Константинопол.

След което дойде отговорът на потребителя sewast:

...Средновековните хора не са разсъждавали по този начин, те са били първо "християни", после...

Това е много разпространено и подкрепяно твърдение, като цяло продукт на високата писмена култура, върху която обаче имат монопол църковни лица и това малко изкривява образа. Поне на мен така ми се струва.
1. Защото грамотността извън клира е изключение, а не правило и защото високата писмена култура е изцяло религиозна - следователно, това налага някаква идеологема върху възприемането на човешкия свят през епохата, която идеологема по-скоро не е успяла да проникне в народните религиозни форми;
2. Защото самото това самовъзприемане първо като християни, води не до някакъв "средновековен интернационализъм/глобализъм", а по-скоро се ползва за прокарване на различия - с друговерци, с еретици и т.н. Много интересно в това отношение е псувателството на Лиутпранд от Кремона към византийците - не, казва той, аз не съм римлянин (ромеин) и затова съм истински християнин, а не еретик, грешник и женчо; интересното стои в това вкарване на етнически нюанс в различието: ние, германците, придаваме на християнството сила, добродетелност и крепкост, вие, гърците, го пълните с развала (има един момент, в който Лиутпранд пита, естествено реторически, коя ерес не е тръгнала от изток);
3. Защото във фаблиотата, например, които са форма на народна, тоест, не-висока, култура, особено се натрапва тъкмо "етническо" делене - лоренци, савойци, парижани, баски, гасконци, които са коварни чужденци (в едно описание на поклонническия маршрут до Сантяго да Компостела, между другото, фигурира същото предупреждение за баските и гасконците);
4. Защото в университетите студентите се делят на "нации", nationes, които се определят твърде любопитно - през отдалечеността на земите, от които студентите идват: в Париж френската нация определя само тези, идващи приблизително от територията на дн. Ил-дьо-Франс, тоест, от кралския домен; докато германската нация включва всякакви чужденци, напр. идващите от Лунд; в Болоня и Падуа пък италианците си се делят по градове, а идващите оттатък Алпите, всичките, са просто natio transalpina, кокто и идващите от изток - византийци и балканци, напр. тези от Дубровник, са natio ultramarina.

Та предположението ми е, обаче е само предположение и не мога да го докажа, че първичното самовъзприемание и самоопределение на средновековните хора идва по етнически признак, който се възприема като родова принадлежност (демек, по кланов признак), и по тясно регионално-географски признак (примерно, аквитанец, елзасец, лувенец и т.н.).

[gollum]

извън темата

Севасте, напълно съм съгласен с теб само с едно важно уточнение: не става въпрос (според мен) за етническа идентификация (поне определено не в смисъла, в който ние днес влагаме в понятието), а за локална, местна, т.е. човек се идентифицира на първо място с рода/семейството си; след това със съселяните / съгражданите си (в този случай вероятно с тези, които са от същия цех, улица и прочее първо, а след това с целия град) и .т.н в този ред. Затова и най-вече "парижани", "болонци" и прочее (вместо "французи", "италианци" и т.н.).
Обаче дори това няма да е съвсем точно ако ще възприемаме (това мисля го обсъждахме поне в няколко други теми преди доста време) идентификацията като нещо твърдо и еднократно структурирано ("първо такива, после онакива..."), а, според мен, по-скоро става въпрос за един динамичен механизъм, за процес, при който в зависимост от контекста и ситуацията на преден план изплуват различни слоеве или контури, по които се "плъзга" съзнанието в рамките на общуването си с "своите" и / или "другите".
Т.е. когато съм изправен пред друговерци или схизматици е най-вероятно на първо място да съм християнин (на практика зависи както от степента на фанатизираност, така и от контекста на ситуацията - срещата, т.е. дали основна е нуждата да се отгранича или да се сближа с тях); сред единоверци, но с различен (етнически) произход вероятно на първо място ще бъда от "моите" си хора (т.е. ще се държа за "етническата" принадлежност). И т.н. до най-низките нива (родно място, род, семейство).
Кое ще е най-силно много зависи от това какъв типаж имаме пред себе си. Едно ще е за високо образован или пък много пътувал из чужди земи търговец, друго ще е за селянин, който никога не е ходил на по-далеч от десет километра от родното си място или пък за градски занаятчия, чийто живот е минал изцяло в рамките на цеха и задругата му; трето ще е за обитател на манастир, в който живеят монаси с най-различен произход и прочее. Така че е трудно да се обобщава, трудно и, мисля, вредно. Но вероятно може да се каже, че най-силни ще да са били идентификациите по минимум и максимум (образно казано), т.е. по верска принадлежност и по родно място (род).

ПП Може би си струва да се отдели в отделна тема, даже не знам дали нямаше такава.

[НВС]

http://www.dokumentalni.com/?p=1984

[pnp5q]

Много приятна обзорна статия за средновековния Новгород (на руски) - включва интересна икона, която лично за мен показва, че в Х²V в. има някаква по-масова вълна на разчупване на канона сред иконописците

[pnp5q]