Искам да пусна нова тема за асисините ("the Assassins"...)

[Хана]

Източникът, за който аз мога да гарантирам, е хроника от времето на 3-ия кръстоносен поход, което означава края на 12 век. Там се споменава за асасисините. Както каза Галахад, Марко Поло е първият европеец, който ги е описал. А иначе думата е била първоначално заета в латинския, а след това през инталианския или по-вероятно френския е преминала в английския. Поне така пишат речниците. А в Уебстър пише, че думата се употребява в англ. от 14 век.

[Sir Gray]

Аз някъде имах текст на писмо от Стареца от Планината до Леополд, херцога на Австрия. Ако не се лъжа годината беше 1193. Също така имам спомени за някаква комуникация между Ричард 3ти и Стареца - мотаят ми се също някакви писма или споменаване на такива в хроники. Така че кръстоносците от края на 12 век определено са знаели и са имали вземане даване със сектата.
Утре ще потърся текста на писмото (знам в коя книга е) и ще го пусна тук.

[mellisa]

,

[Sir Gray]

Писмо от Стареца от Планината до Леополд, херцог на Австрия, от замъка Масиаф, септември 1193г.

Много крале и принцове отвъд морето обвиняват Ричард, владетел на Англия, в убийството на маркиза. Аз се заклевам в Бог, вечно властвуващ и по чийто закони ние живеем, че той не е виновен в това деяние. Каквото наистина се случи е следното: един от нашите братя, идващ с кораб от Салтелея, беше изхвърлен от буря към пристанището на Тир. Маркизът нареди да го арестуват и екзекутират, след което си присвои голямата сума пари, която той носеше. Ние изпратихме пратеници при маркиза с молбата парите да ни бъдат върнати, както и да бъдем обезщетени за смъртта на нашия брат. Маркизът обаче обвини Рено, лорд на Сидон, за смъртта му. Ние, които толкова милеем за съдбата на нашите приятели, успяхме да разберем истината, а истината е, че маркизът го е убил и е взел парите.
Тогава ние проводихме втори пратеник, по име Еврис, а маркизът искаше да го изхвърли в морето, но ние имаме приятели, които успяха да го изведат от града, и той дойде при нас и ни разказа истината. И от този момент ние решихме да убием маркиза. Ние изпратихме двама братя в Тир и те го убиха в присъствието на всички хора. Така маркизът посрещна своята смърт.
Ние заявяваме пред вас, че лорд Ричард, крал на Англия, няма нищо общо с тази афера. Тези, които твърдят обратното, са му причинили много вреда, а няма основания за техните обвинения. Знайте, че ние никога няма да убиваме за пари или някакво друго заплащане, освен ако не ни е нанесена вреда. Знайте също, че това писмо беше написано в нашата резиденция, замъкът Масиаф, в средата на септември, в петата година на папа Александър.


Това горното е писмо от Стареца до Леополд по случай убийството на маркиз Конрад Монфератски, крал на Йерусалим.
Преди това Балудин 4ти, прокажения крал, също има връзки със сектата - може би дори алианс срещу Саладин.
Вече по-късно, по времето на Луи 9ти (сиреч 1254), сектата дори е нещо като съюзник. Луи посреща пратеници от Стареца, разменят подаръци, след което Луи дори изпраща собствения си преводач, Ив лБретон, при Стареца да състави доклад за вярванията и политическата насоченост на сектата. Самият доклад е загубен, но са останали откъслеци в писанията на Joinville, главния ни хроникьор от тогава, които е познавал Бретон и явно е имал високо уважение към него. Така че първия западняк, които със сигурност има дълбоки познания е Бретон. Преди това обаче, от поне 60тина години, кръстоносците са имали взимане даване с асасините и може спокойно да се предположи, че те са били поне донякъде опознати.
А, между другото - като говорим за Стареца от Планината, то се има предвид моментния водач на сектата, такива има няколко с течение на времето и всеки наследява "титлата" Стареца от Планината.
Всичките тези сведения са от книгата "Кръстоносци" на Роберт Пейн.

[Хана]

Благодаря, сър Грей! Ценно нещо.
И все пак кой е пратил асасина да убие Конрад дьо Монфера - Ричард Лъвското сърце или някой друг? Май първото се приема за достоверно. Или? Те имаха там някакви търкания, доколкото си спомням.

[Sir Gray]

Ами не е много ясно. Покрай разправията кой ще стане следващия крал на Йерусалим може и Ричард да му е набрал на Конрад. В полза на тая теза е сведението, че уж убийците след мъчения признали, че са действали по поръчение на Ричард. От друга страна имаме тезата, че убийството е план на Саладин в комбина със Стареца и че идеята е била да се убият едновременно и Ричард и Конрад, но Ричард се оказал твърде добре защитаван. Трети вариант е, че нито Ричард, нито Саладин имат нещо общо, а цялото е дело само на Стареца.
Ако допуснем, че е замисъл на Стареца, то какво би могъл той да спечели от това? Надали е както в писмото само отмъщение за отмъкнати пари - под престижа на сектата е да се занимава с отмъщение, те убиват само по високи политически цели или абстрактни принципи. Също така надали е било замислено като сериозен удар срещу кръстоносците - самата смърт на Конрад не е трагична за тях, просто могат да изберат друг крал. Виж ако беше убита и жена му Изабела, то короната би останала без пряк наследник. Също така варианта където Саладин плаща за убийството можем да го задраскаме - не е в характера на Саладин да поръчва подло убийство на крале.
Най-вероятно е, че убийството е замислено като показен акт - да се набие ясно на всички висши благородници в кралството, че живота им е на милостта на Стареца, да се всее терор и ужас от неговото име, съмнения и объркване.
Но във всеки случай мотивацията и целите на това убийство са доволно неясни.

[Гост]

А какъв е източника на писмото - то част от някоя хроника ли е или е запазено самото писмо (съотв. препис в някой регистър)? А и от къде го взе - бях мяркал 1-2 сайта свързани с кръстоносните походи, но тъй като ги гледах за друго, може да не съм обърнал внимание за сектата. Единия беше на английски и там имаше писма.
Защото това "старецът" малко ме смущава. Марко Поло използва "старецът", но смисълът е друг - става дума за своеобразен превод на "шейх".

[Sir Gray]

Аз лично го преведох от гореуспоменатата книга. Откъде го е взел авторът вече не знам, но предполагам от сериозен източник. Самият му вид - цялостен текст, непреразказан - говори по-скоро за цяло писмо, отколкото за нечия хроника (в хрониките от тогава не се цитират писма, а се преразказва смисъла)

[ALCIVIAD]

Преди всичко ще вмъкна,че предводителя на хашишините се е казвал Алаодин.Бях го прочел някаде във една книга.

[Гост]

Преди всичко ще вмъкна,че предводителя на хашишините се е казвал Алаодин.Бях го прочел някаде във една книга.

За това говорихме на стр.2

[Guy de Mont Ferrand]

Прекрасна тема ! Някой по-горе беше споменал как "Стареца от планината" се появява на сън на обсадилия крепостта му владетел, след което той бързичко се "изпарява" от там. Мисля че въпросният монарх е Салах-ад-Дин, по-познат на любителите на историята като Саладин, а крепостта е "орловото гнездо" Масиаф в северна Сирия.
Откак започнах по-сериозно да се интересувам от историята на Утремер, винаги ме е мъчил един въпрос, на който и досега нямам отговор...всички книги, които съм чел, посочват като основен център на хашишините крепостта Аламут, която се локализира в северен Иран...Там според тях (включително Марко Поло) живее главата на сектата- т.нар. (но не знам дали не само от западните извори) "Старец от планината"...Същевременно хашишините в Сирия имат своя "столица"- Масиаф и присъствието в нея на "Стареца от планината" е засвидетелствано многократно (напр. при несполучливата обсада на Саладин). И сега въпросът ми: това същият човек от Аламут ли е или асасините са имали локални лидери със същата титулатура и правомощия?

Благодаря за темата (този форум изобщо според мен е едно страхотно място и ако бих бил принуден да го напусна, наистина ще съжалявам)

[Caballero de Santiago]

Прекрасна тема ! Някой по-горе беше споменал как "Стареца от планината" се появява на сън на обсадилия крепостта му владетел, след което той бързичко се "изпарява" от там. Мисля че въпросният монарх е Салах-ад-Дин, по-познат на любителите на историята като Саладин, а крепостта е "орловото гнездо" Масиаф в северна Сирия.
Откак започнах по-сериозно да се интересувам от историята на Утремер, винаги ме е мъчил един въпрос, на който и досега нямам отговор...всички книги, които съм чел, посочват като основен център на хашишините крепостта Аламут, която се локализира в северен Иран...Там според тях (включително Марко Поло) живее главата на сектата- т.нар. (но не знам дали не само от западните извори) "Старец от планината"...Същевременно хашишините в Сирия имат своя "столица"- Масиаф и присъствието в нея на "Стареца от планината" е засвидетелствано многократно (напр. при несполучливата обсада на Саладин). И сега въпросът ми: това същият човек от Аламут ли е или асасините са имали локални лидери със същата титулатура и правомощия?

Благодаря за темата (този форум изобщо според мен е едно страхотно място и ако бих бил принуден да го напусна, наистина ще съжалявам)

Главата на сирийския клон на исмаилитите - "Старецът от Планината" /опит за франкски превод на арабското "Шейх ал-Джебал";ислямските хронисти от епохата наричали владетеля на Аламут “мукадам” (върховен), “хадрат” или “сахиб” (господар), докато за хашишините той бил “саийдна” или “маулана” (“нашия учител”)/, резидиращ в Масиаф не е суверенен владетел, а е подчинен на главата на сектата и предводителя на персийските исмаилити (въпросният "Мукадам"), резидиращ в Аламут и претендиращ да бъде "Скритият Имам". Сирийският и персийският клон поддържат връзка. Дори самият Рашид ад-Дин Синан (който за първи път в генеалогията на сектата е наречен от франките "Старецът от Планината") идва в Сирия тъкмо от Аламут.
Е, разбира се, когато през 1256г. монголските орди, водени от внука на Чингиз хан – Хулагу – унищожили тотално хашишините, техните водачи и гордите им планински замъци, сирийския "Старец" останал единствения глава на сектата, докато и остатъците от сирийския клон не угаснали малко по-късно под ударите на египетските мамелюци.

p.s. По време на въпросната обсада на Масиаф от Саладин, "Старецът" всъщност не е в вътре в замъка си, а в околностите му зад обсаждащата войска и тъкмо при опит на Саладин да го залови, той демонстрира някакви мистични "магически" способности, които в добавка от асасински курабийки, отровен кинжал и заплаштелно писмо, оставени до леглото на Саладин докато той самия спял, окончателно опънали нервите на последния, в следствие на което той свалил обсадата и обещал на шейха никога повече да не закача исмаилитите, ако му позволи да се оттегли жив и здрав!...

[Caballero de Santiago]

Източникът, за който аз мога да гарантирам, е хроника от времето на 3-ия кръстоносен поход, което означава края на 12 век. Там се споменава за асасисините. Както каза Галахад, Марко Поло е първият европеец, който ги е описал. А иначе думата е била първоначално заета в латинския, а след това през инталианския или по-вероятно френския е преминала в английския. Поне така пишат речниците. А в Уебстър пише, че думата се употребява в англ. от 14 век.

Ето го този прочут текст на Марко Поло в "Милионът", от който насетне тръгва легендата за "хашишините", която обаче няма почти нищо общо с истинската история на тази интересна средновековна ислямска секта!:: ”В градината имало три ручея, като в единия течала вода, в другия-вино, в третия-мед; там били събрани най-хубавите момичета и момчета на света; никой по-добре от тях не можел да пее, свири и танцува”… В този Едем можели да влязат само онези младежи, които искали да станат асасини. Когато Старецът решавал, че те са готови за посвещение, давал на юношите питие, изготвено от хашиш, докато те не изпаднели в дълбок, тридневен, наркотичен сън. Докато спели, младежите били внасяни в градината, където се събуждали изумени от райското великолепие, което ги заобикаляло: ”…там те намирали всичко, което пожелавали, и никога по свое желание не напускали това прекрасно място”.
В замяна на тези наслади, асасините били задължавани да изпълняват безпрекословно заповедите на Стареца от планината. В противен случай те били изгонвани от “рая”. Ето защо младежите охотно се подчинявали и отивали на смъртоносните мисии, на които били изпращани, за да се върнат отново в градината и да постигнат райското блаженство. Според Марко Поло, ако асасинът успеел да изпълни повелята на Стареца и да убие набелязания от своя господар човек, той наистина се връщал в градината, но ако по време на мисията си бива заловен: ”…не се страхувал да умре, защото смятал, че по този начин ще си възвърне правото да бъде допуснат в рая”.

Марко Поло обаче e не първият, а по-скоро един от последните средновековни европейци, описващи сектата и главен виновник за фантастичните легенди, разнасяни в Европа за тях, при това писал за тях десетилетия след като сектата вече не е съществувала. Още през XII в. Гиййом от Тир, Арналд от Любек и др. са писали за тях! И освен това темата за "Кръстоносците и Асасините" започва далеч преди Третия кръстоносен поход и съвсем не се изчерпва с бегли споменавания на преминаващи поклонници! Отношенията между утремерските франки и сирийските хашишини датират още от 20-те години на XII в., когато исмаилитите предлагат на франките помощта си за превземането на Дамаск в замяна на предаването на Тир в тяхно владение, но заговорът е разкрит от турците и планът пропада. По-късно, триполитанският граф Реймонд II става една от първите франкски жертви на асасините. Исмаилитите се съюзяват с франките срещу обединителя на Сирия - Зенгидът Нур ад-Дин, а по-късно и срещу Саладин. През 70-те години на XII в. сирийският клон на сектата плаща данък за някои от селищата си на ордена на Тамплиерите, а "Старецът" преговаря с йерусалимския крал Амори за съюз с франките и предлага дори да приеме християнството лично, заедно с целия си народ, ако кралят го освободи от тамплиерския данък. Обещано било и франкско пратеничество до асасините, което да затвърди преговорите, но исмаилитските пратеници били пресрещнати избити по пътя за дома от тамплиерите, което предизвикало гнева на Амори, който след тази случка решава да залови извършителите и да репресира и дори да разпусне ордена на тамплиерите! Едва след тази дълга история на взаимоотношения от различен характер между утермерските франки и исмаилитите от Ливанските планини, идват историите от Третия поход, свързващи Ричард и Конрад (последния фатално) с асасините! Взаимоотношенията не се изчерпват с това - те продължават и по-късно при крал Амори II Лузинян, с ордена на Хоспиталиерите през 30-те години на XIII в. и по-късно при пребиваването на Луи IX Свети в Сирия, когато неговият пратеник и личен преводач от арабски Ив льо Бретон е изпратен на дипломатическа мисия в Масиаф и тъкмо той е оставил един от най-интересните разкази на европейци за сектата на хашишините!

Впуснах се да изпиша всичко това, защото ми прави впечатление, че в тази дискусия, с изключение на преведения извор (писмото), се разчита на иформация преди всичко от случайни интернетски попадения, които в повечето случаи са на твърде популярно ниво, а този форум все пак е специализиран! Поради това и си позволявам да ви предложа доста по-сериозно четово по темата, отколкото разни статийки в интернетски енциклопедии! Ето го: http://digicoll.library.wisc.edu/cgi...2.0019&isize=M
Поздрави!

[Caballero de Santiago]

Ами не е много ясно. Покрай разправията кой ще стане следващия крал на Йерусалим може и Ричард да му е набрал на Конрад. В полза на тая теза е сведението, че уж убийците след мъчения признали, че са действали по поръчение на Ричард. От друга страна имаме тезата, че убийството е план на Саладин в комбина със Стареца и че идеята е била да се убият едновременно и Ричард и Конрад, но Ричард се оказал твърде добре защитаван. Трети вариант е, че нито Ричард, нито Саладин имат нещо общо, а цялото е дело само на Стареца.
Ако допуснем, че е замисъл на Стареца, то какво би могъл той да спечели от това? Надали е както в писмото само отмъщение за отмъкнати пари - под престижа на сектата е да се занимава с отмъщение, те убиват само по високи политически цели или абстрактни принципи. Също така надали е било замислено като сериозен удар срещу кръстоносците - самата смърт на Конрад не е трагична за тях, просто могат да изберат друг крал. Виж ако беше убита и жена му Изабела, то короната би останала без пряк наследник. Също така варианта където Саладин плаща за убийството можем да го задраскаме - не е в характера на Саладин да поръчва подло убийство на крале.
Най-вероятно е, че убийството е замислено като показен акт - да се набие ясно на всички висши благородници в кралството, че живота им е на милостта на Стареца, да се всее терор и ужас от неговото име, съмнения и объркване.
Но във всеки случай мотивацията и целите на това убийство са доволно неясни.

Всъщност, причинатa за убийството на Конрад е далеч по-проста от всякакви опити да бъде свързана с политическите игри и конспирации на деня! Зад него стои просто един пиратски акт! Самият Конрад бил ограбил най-разбойнически стоката на някакъв търговски кораб на "Стареца от Планината" и безцеремонно го потопил, което разбира се предизвикало честта и фаталния гняв на исмаилитския шейх, последван от убийството на пиемонтеца!

[Sir Gray]

Възможно е. Все пак Старецът си го признава в прав текст в писмото до Леополд. Обаче пък не подхожда на реномето му на "политически убиец" Което нищо не означава разбира се...