Варяжките наемници във Византия

[Хана]

По-скоро 3000-6000. Възприели са византийските порядки в почти всяко едно отношение, имам чувството, че и брадвичките са ги носили повече като отличителен белег, а не толкова като орьжие.
Вьобще въпросьт с междуетническите разлики във военно отношение по принцип, не само между викинги и византийци, е доста по-неясен от междуетническите разлики в други сфери.

[viking heart]

Хана, не мислиш ли, че е твърде голяма цифра 3-6000 викинги наемна армия, като се има предвид, че Хардрад излиза на Стамфорд бридж с около 12 000 армия. Не знам? Все пак ми се струват доста за стандартите на викингските армии по онова време, ако разбира се може да се говори за някакви стандарти.

[Хана]

Не бих спорила за цифрите, но това не е толкова много като се има предвид, че императорската гвардия се е състояла от всякакви северняци: норвежци, датчани, шведи, англичани и дори руси (руски варяги). Дори мярках някъде, че англичаните преобладавали, а не скандинавците. Така че се връзва логически 3000-6000 в различните периоди общо всички народности и 12000 войската на Харалд.
Проблемът е, че говорим за период от около 3 века, а числеността им вероятно е варирала през това време.
Любопитно ми е как са били рекрутирани, надали византийци са биели път на север да обещават голямо заплащане. Също така ми е интересно, че не са оставали, а са се прибирали или оттегляли по някое време, т.е. това е била временна служба, вероятно доста почетна и желана. Дали са били освобождавани от служба или сами са си давали някакъв период служба? Общо взето, нещо средно между гастарбайтърство и следване в чужбина, само че в посока запад-изток. И затова е доста логично, че се задържат на тази служба до 12-13 век, когато вече няма какво толкова да черпят от Византия и могат да печелят добре и у дома, на север, а и самата Византия вече не е толкова платежоспособна.

[Ханс]

Веднага си признавам, че не съм запознат с подробности свързани с тази тема. Освен това също толкова без бой си признавам, че числата ме смущават, което няма да изненада никой. Също така бързам да уточня, че от гледна точка на темата(поне както изглежда в момента) въпросите за числеността са несъществени.

След като толкова много глупости събрах в не толкова много думи да кажа нещо и по темата.
Без да съм се задълбочавал смятам, че гвардията съвсем не се е организирала на индивидуален принцип - отделният човек идва и "се наема". Също така се съмнявам византийски пратеници да са обикаляли далечни земи за да търсят безделници(ще ми простите тази дума, но вярвам в нея когато стане дума за наемници). Струва ми се, че най-вероятният механизъм за наемане е на водач с прилежащата му група. Това е съвсем естествено като се отчете в каква степен северните общества(а също и англичаните доколкото е правилна тази дума към този момент) са запазили елементи от социалната организация на древните германци. Визирам най-вече института на "хускарлите" или "сътрапезниците" ако трябва да използвам по-позната дума. Подобен институт съществува в руските земи под формата на "дружина", но не онази болярската, а типична варяжка.
Тук става дума за лидер(предполагам задължително от знатен произход) около който се е образувала група зависима от него. Членовете на тази група са обвързани не само от личният си интерес, но и от клетва, което в онези времена има определено значение(което от своя страна не бива да се надценява).
Та да се върнем на Византия. Според мен наемане се извършва на лидера, който вероятно договаря броя на хората, които може да "доведе" и условията на службата. Тоест модела силно напомня на по-късното кондотиерство, но характера на групова организация е друг.
Вероятно наемането става за срок при определено заплащане, но силно се съмнявам тези неща да са строго спазвани. Вероятно когато на лидера му писне си събира "чуковете" и бандитите и хваща пътя, а на работодателя и през ум не минава да пречи.

Признавам си тези неща са мои предположения и мисли, които вероятно имат малко общо с действителността. За да бъде дадено по-аргументирано и точно становище е необходимо поне малко проучване на въпроса, което признавам си не съм извършил.

[viking heart]

Когато писах за Хардрад бях споменал, че отива в Холмгард/Киев/, заедно с най-приближените си и оцелели войни от битката при Стиклестад. От Киев дружината му тръгва с кораби към Миклагард/Константинопол/ и там се предлага в услуги на византийския император/поне така е записано в сагите/. Въпреки, че самото му пътуване до Византия няма да е било случайно, освен ако не е знаел, че се търсят войници, които да се сражават за империята. Известно е, че викингите са отивали на походи винаги с дружини. Всяка дружина си има водач, а няколкото водачи на дружини се подчиняват на един човек. Обикновено той е най-често ярл/едър земевладелец в Скандинавия/, или конунг/крал/. Неговите заповеди били задължителни за всички. Плячката била разпределяна по прост начин: всеки задържал, това което успеел да заграби. В сагите се споменава, че Хардрад и войската му често са влизали в конфликт с византийския пълководец Георги Маниак, главно по въпроси, свързани с разположението на армиите и тактиката на боя. Скоро своенравния Харалд прекъснал отношенията си с Георги Маниак и тръгнал сам да плячкосва по Средиземноморието. Това показва, че не е имало някаква санкция за наемниците/поне за скандинавците/, които по време на службата сами се разпуснат.
Връзката между водач и подчинени войни била много силна, което е характерно за повечето средновековни армии, но отношенията между самите викинги, напомнят малко на отношенията между командващ подчинен във Waffen-SS. Всеки е бил длъжен да отмъсти за смъртта на падналия си другар, а много често командирите на викинските отряди са давали част от плячката си на проявилите се във боя викинги. На онези, които паднат в бой им се отделя също определено богатство, което е било давано на семействата, ако имат, или са ги погребвали заедно с него. Всеки един викинг е можел да даде мнение по въпрос за тактиката на боя, което се е изслушвало от главния водач. Разбира се имало стотици отряди викинги, които са се занимавали само с грабежи, не са се подчинявали на краля, или на ярла, не са плащали данъци, и обикновено между тях са действали законите на пиратството. Голяма част от тези отряди са били следени от кралската власт и в скандинавската история има не малко битки между непокорни викинги и дружините, служещи на кралете и ярлите.

[ragna]

Браво, супер, толкова интересни неща за варягите (викингите) накуп!

[byzantiner]

Ето нещо и от мен, на което се натъкнах днес:

http://www.geocities.com/egfrothos/Adoption.html

[Хана]

Ето нещо и от мен, на което се натъкнах днес:
http://www.geocities.com/egfrothos/Adoption.html

Брей, наистина никой никого не чете

Както се оказа, наистина те само са възприемали от византийците:
THE ADOPTION OF BYZANTINE EQUIPMENT AND CUSTOMS BY THE VARANGIAN GUARDS
И изобщо на когото му се чете цял богат сайт за Varangian Guard

А междувременно попаднах и на това:The New Varangian Guard

[byzantiner]

Тези дни имах може би един от най- важните изпити в живота си, и признавам си, че не съм чел много обстойно темите до онзи ден, съжалявам за повторението

[gladiator]

http://photofile.ru/users/torir/2032853/

http://www.tforum.info/cgi-bin/ikonboard.cgi?;act=SF;f=7