Средновековна Албания

[DelaRea]

Мирът

След двете победни битки за албанците – при Скутари срещу венецианците и при Ораник срещу османците, Венеция поискала мир.

Андреа Вериер започва мирните преговори с Лигата и следствие на тях мирът е подписан в Алесио (Леже) на 4 октомври 1448 г. от Скендербег и Герги Арианити, от името на албанските първенци. Според клаузите на договора, Венеция запазва за себе си град Дагнум.

В замяна на това, венецианците се съгласяват Скендербег да получи годишна пенсия в размер на 1 400 дуката и годишно освобождаване от данъци за 200 "конски купища" сол от Дуръс.
В споразумението също така е казано, че се дават търговски привилегии на Арианити при търговските му отношения с Републиката.
Освен това, в случай че Скендербег бъде изгонен от Албания, той получава право на убежище във Венеция.
Уточнено е и размяната на дарове - две алени дрехи ще бъдат дадени на Скендербег в замяна на два сокола от албанеца.

Това е краят на войната между Венеция и Лежката лига.

[DelaRea]

Обсадата на Светиград

Разказът ни няма да е пълен, ако не отбележим един от знаковите сблъсъци по време на войните между албанци и османци. Една от ключовите битки по време на албанско-османските войни е тази при крепостта Светиград през пролетта на 1448 г.


По време на венецианско-албанската война, османските сили се активизират и започват поредната си офанзива срещу непокорните албанци. След многото неуспешни османски експедиции в Албания срещу Лигата от Леже, Мурад II решава да нахлуе с войските си в Албания и да достигне до бунтовната столица Круя през ключовата крепост Светиград (сега Коджаджик). Крепостта лежи на важен път между Македония и Албания, и нейното заемане ще даде на османците лесен достъп до Албания. Силата, събрана от Мурад е най-голямата армия, с която османците някога са атакували Скендербег.

Албанските разузнавачи съобщават на Скендербег, че голяма османска армия се подготвя за поход в Албания, като според тях османците са около 170 000 човека. В действителност, армията на Мурад е била от приблизително 80 000 човека, от които един „свеж „корпус от еничари, както и 3 000 човека, които са били изпаднали в дългово робство – задлъжняли до гуша или направо разорили се хора, които се борили за да получат обратно своята свобода с тази война. Османците водели със себе си и две оръдия, предназначени да събарят крепостни стени, с възможност да изстрелват гюлета с тежест от 91 кг. С тези значителни сили султаснът преминава през Битоля, Охрид и по долината на Черни Дрин напредва до Светиград.

За да и се противоспостави, Скендербег призовава за помощ своите съюзници от страната и Европа. Венеция, разбира се, отказва, понеже двете държави се намират във война помежду си. Помощ за албанците все пак идва, макар и само от Дубровник и Неапол. Скендербег вдига на оръжие населението в централната част на страната и засилва гарнизоните на крепостите Круя, Стелуши, Светиград и Берат.

Размерът на османската армия смущава Скендербег който се притеснява от ефекта, който може да има върху морала на войниците си и на местното население, което го подкрепя. Скендербег обикаля от село на село, преоблечен като прост войник, за да повдига лично бойния дух на хората. В резултат на това, местните вождове се съгласяват да се борят с османците и са убедени от Скендербег да следват и изпълняват стриктно плановете му за бойните действия.

Силите на Скендербег са всичко на всичко 2000 човека в града като гарнизон под командването на Петър Перлати, и още 4 000 конници и 8 000 пехота в околностите. Скендербег заема позиция на 7 мили (11 км) от турския лагер, като разпорежда да не се палят лагерни огньове, за да запази позицията си в тайна.

На двама от албанските командири - Моизи Арианит Големи (на илюстрацията) и Музаки Анджелина е наредено, заедно с тридесет конници, да се преоблекат като селяни и да влязат в крепостта. Те обаче са разкрити и нападнати от османците, което не им позволило да достигнат до града. Албанците успяват да избягат на конете си. Един от пашите обаче заподозрял, че това са от хората на Скендербег и решил да ги проследи, за да достигне и до основните албански сили. Така един отряд от 4 000 конници се понесъл в преследване на албанците на Моизи. Моизи обаче отвел османците в една долина, където те били чакани от Скендербег. Когато османците са на удобно разстояние, алабанците ги нападат изненадващо от засада и ги унищожават.

[DelaRea]

След това сражение, на 14 май 1448 г. султан Мурад наредил на войските си да не се впускат в подобни предприятия и заповядал да се започне една пълна обсада на Светиград. Османската войска се разполага около крепостта, а султанът предлага 300 000 аспри на този, който отвори портите на града и османската армия да влезе в крепостта без бой. Османските вестители, които предлагат тези предложения, влизат в крепостта през нощта и командирите на гарнизона им дават прекрасна вечеря, така че те да останат с впечатлението, че врагът е добре подготвена за дълга бсада. След вечерята предложението е отхвърлено и те са изпратени обратно към султана.

Междувременно албанците, по идея на господаря на Горица, започват да прилагат срещу османците тактиката на изгорената земя, чрез унищожаване на всички доставки, които биха могли да бъдат използвани от османската армия. Едновременно с това, Скендербег постоянно тормози обсаждащата армия с изненадващи засади на изолирани османските сили.

На 22 юни Скендербег предприема една нощна атака срещу османския лагер. Отново е използуван Моизи, който с няколко мъже, пак преоблечени като селяни, разузнават лагера на османлиите. Скендербег говори на своите войски да не се увличат да вземат плячка от лагера, тъй като това може да даде възможност на османците да се съвземат и да контратакуват. Албанците започнаха атаката си, но шумът на бронята и цвиленето на конете проваля пълна изненада на нощната битка. Крайните части на лагера са нападнати успешни и са хвърлени в паника. Шумът от започналото сражение вдига по тревога останалата част от османците, които се съвземат, ораганизират се и успяват успешно да изтласкат албанците от лагера с цената на множество жертви. Скоро след това нощно сражение Скендербег напуска бойното поле за да се заеме с войната срещу венецианците, с която се запознахме в предните постове.

За да предотврати по-нататъшни подобни изненадващи атаки през нощта, Мурад сформира самостоятелен контингент от войски начело с Фируз паша, за да се охранява лагера от набезите на албанците, но пашата се оказва склонен да дезертира и е заловен.

Турците атакуват крепостните стени, след като успяват да ги разрушат частично, но албанския гарнзон успява да отблъсне атаката. Сред защитнииците вече започват да се появяват надежди, че и този път ще успят да спрат османската инвазия, и че скоро Мурад ще върне армията си в Одрин. По-късно, албанците от гарнизона също прави няколко успешни излизания срещу османците, за да ги разколебае допълнително.

Междувременно моралът на османците наистина започнал да се губи, а увереността им в неизбежната победа да се разклаща. Боевете наистина стигат до задънена улица и Мурад започва да обмисля следващия си ход. Той е бил посъветван да се оплячкоса провинцията, но околните поля вече са били опожарени от Скендербег. Султанът решава да спре с „гоненето на мъже в горите”, за да предотврати по-нататъшни жертви. Мехмед, синът на Мурад, предлага дори да изоставят Светиград и да напреднат направо към столицата Круя. Мурад веднага отхвърля това, поради факта, че след като османците не могат да завземат Светиград, то как ще превземат Круя, който ще бъде по-силно защитаван от Светиград, а и османците ще имат в гърба си една непревзета крепост, която може винаги да им отреже пътищата и за снябдяване, както и за отстъпление. Така Султанът решава да остане в тук, и да подложи обсадената крепост на глад.

[DelaRea]

Докато Скендербег успява да нанесе сериозно поражение на венецианците на 23 юли 1448, при кампанията си срещу Скутари, обсадата на Светиград от османците продълава.

Османците успяват да прекъснат водоснабдяването на крепостта, като прекъсват водопровода. Единственият източник на вода за защитниците остават кладенците в самия град, но в един момент те откриват в един от кладенците труп на умряло куче. Според това, което пише Мартин Барлети, това е дело на подкупен от османците войник. Така или иначе албанците от гарнизона не посмяват да пият повече вода от кладенците в града, понеже се опасяват, че може да са отровени. Накрая това довежда и до капитулацията на Светиград.

Като взема предвид обстоятелствата, албанският командир Петър Перлати обещава на султана предаване на крепостта, ако на гарнизонът му бъде позволено безопасно преминаване през османските линии. Османският престолонаследник Мехмед предлога на гарнизона да се обещае безопасно преминаване и след това да бъдат избити, но Мурад отхвърля предложението на сина си, от страх, че въстанието само ще бъде засилено при един подобен акт.

Султанът приема предложението на албанците и им обещава почетно оттегляне във вътрешността на страната. На 31 юли 1448 г. гарнизонът напуска крепостта и Светиград пада в ръцете на османците. Мурад поставя там собствен гарнизон от еничари и нарежда на хората си да се ремонтират стените.

Перлати и неговите войници отиват при Скендербег, за да моли за милост след капитулацията. Скендербег помилва войниците си за предаването на крепостта и дори им благодари за това че са устояли толкова дълго, колкото са успяли.

[DelaRea]

След завлядяването на Светиград, османските войски на султан Мурад са твърде отслабени (загубили са 20 000 човека), уморени и демотивирани, за да продължат своето настъпление в Албания и не атакуват столицата Круя.

Две седмици след падането на Свети град, Скендербег успява да се завърне от "северния фронт", след като е разбил венецианците. Сега той се завръща на "източния фронт" срещу османците, които са нахлули в Албания и ги среща само три седмици след победата си при Скутари.

На 14 август 1448 г. в сражението при Ораник 15 хилядният османски експедиционен корпус е разбит от шестте хиляди на Скендербег. В сражението Мустафа паша е загубил 3000 души, както и сам бил заловен с още дванадесет високопоставени свои офицери. Скоро е откупен за 25 000 дуката от османците.

Крепостта Светиград обаче остава в османски ръце и това им позволява за в бъдеще лесен достъп до страната на бунтовниците. Сега османците биха могли да предприемат три координирани нашествия от юг, югоизток и североизток в Албания.

Скендербег се опита да си възвърне Светиград и го атакува на 23 септември, но няма артилерия, за да го постигне. Обсажда крепостта, но разбира, че неговата позиция е безнадеждно и вдигна обсадата.

През октомври същата година (1448-ма) султан Мурад успява да нанесе сериозен поражение на силите на Янош Хуняди при второто сражение в Косово. Скендербег планира да се присъедини към армията на Хуняди с 20 000 души, но не стига навреме, защото Георги Бранкович блокира пътищата към Косово.