Позачетох се малко в историята на венецианско-генуезките войни. Направи ми впечатление, че още в битката при Айас /или при Александрета/ през 1294 г. генуезците свързват корабите един с друг с вериги, лишавайки ги от маневреност, но превръщайки ги в огромна крепост. И побеждават. Значи свързването с вериги при Слюйс през 1340 г. не е било импровизация, а стандартен генуезки прийом. Какъв упадък на военноморското изкуство! Не само, че както справедливо се отбелязва, подобен строй е възможно най-желаната цел за брандери, които кой знае защо нито венецианците, нито англичаните се сещат да използват, но и самите генуезци имат опита от победата си при Курцола през 1299, когато натъпканият нагъсто венециански флот практически не може да се сражава и огънят минава от кораб към кораб.
Не мога да си представя такава тактика през античността с нейните тарани или през ранното средновековие с византийските дромони с гръцки огън. Те щяха да се разправят с лишените от маневреност уж "бойни кораби" практически без собствени загуби.
Не мога да си представя такава тактика през античността с нейните тарани или през ранното средновековие с византийските дромони с гръцки огън. Те щяха да се разправят с лишените от маневреност уж "бойни кораби" практически без собствени загуби.
Comment