Маккуитл е вид оръжие на ацтекските воини и други индиански цивилизации,населяващи Централно Мексико. Думата “Маккуитл” произлиза от езика на индианците нахуатл, “maitl” (ръчен) и “cuahuitl” (дърво/стик). Повечето изследователи характеризират това оръжие като меч, правейки културно сравнение, точно както са го асоциирали конкистадорите, когато са го видели за първи път. Но названието е неправилно, тъй като маккуитл няма еквивалент сред европейските оръжия. Последният автентичен маккуитл е унищожен при пожар в Мадрид през 1884г. – познанията за това оръжие са основно от илюстрации и записки на испанските конкистадори, датиращи от времето на техните завоевания в дн. Мексико от 16-ти век. Доколкото е известно, най-ранните сведения за употребата на подобен вид оръжие е от маите, а ацтеките го взаимстват впоследствие. “Мечът” е изработен от дърво и е способен да нанася сериозни разкъсвания, чрез редовете от обсидианови остриета, прикрепени по краищата му. Съществуват поне две разновидности на оръжието – известния маккуитл, дълъг около 70-80 см и широк около 8 см, имащ най-малко 6-8 остриета по всяка страна и по-малката версия на оръжието – с дължина около 50 см и най-малко 4 остриета по всяка страна. Оръжието е снабдено с дръжка, във вариант за употреба както с една, така и с две ръце. Браздата по цялата дължина на меча позволява вмъкването на остри парчета обсидиан, или в по-редки случаи, остриета от кремък. Тези парчета се прикрепят към браздата посредством лепило от смола. В някои случаи, обсидиановите парчета са разположени с известни разстояния между тях, а в други, редовете обсидианови остриета са плътно едни до други, така че образуват непрекъснат режещ ръб, по подобие на европейските мечове. Обсидианът е вулканичен стъклен камък, намиращ широка употреба сред ацтеките и други пред-Колумбови мезоамерикански цивилизации, за направа на инструменти и оръжия, поради липсата на металургия. Открити са ножове, ножчета за бръснене, стъргалки, върхове на стрели, изработени от обсидиан. Съвременните ножове трудно достигат остротата на обсидиановото острие. Но съществен недостатък е фактът, че обсидианът е много крехък. В резултат на това, той не може да запази остротата си за дълго, тъй като е лесно чуплив.
Писмени източници преувеличават потенциала на маккуитл, съществуват твърдения, че “мечът” може да обезглави човек, а според конкистадора Бернал Диас дел Кастильо – дори и кон. Франсиско Ернандес уверява, че маккуитл може да се ползва пълноценно само в една битка, тъй като остриетата му се похабяват/счупват и трябва да бъдат подменени. Вероятно бойците са носели допълнителни остриета, за смяна на повредените преди следващото сражение. Оръжието има следните основни елементи: дървена основа, остриета,смола за прикрепяне на остриетата към дървото, връв за прикрепяне към китката, предотвратяваща избиването на маккуитла от ръката на воина, изработена от здрави растителни влакна, например влакно от лико. Спорен е въпросът от каква дървесина е изработено тялото на маккуитл – бор, върба, или най-вероятно дъб, поради неговата здравина.
Стабилността на оръжието, поради специфичния дизайн и тежестта на дървения материал, е по-скоро лоша и не предполага особено добра маневреност при изпълнение на различни движения. Друг недостатък е отнемането на повече време, за замахване и нанасяне на удар, отколкото при европейския меч. Тъй като е предназначен за нанасяне на предимно разсичащи удари, за удобното му размахване е необходимо повече пространство и при по-голяма гъстота на сражението , ефективността му намалява. Маккуитл е способен да разкъса тъканта и мускулните влакна и да причини фрактура на костта, без да я ампутира напълно, като при удар, в тялото на жертвата проникват изпочупени микрочастици обсидиан, които инфектират раната. При удар в костта, ако остриетата не са здраво прикрепени към браздата, би могло да бъдат напълно избити от нея, но в противен случай, ако са здраво прикрепени, атаката с маккуитла може да продължи, дори и остриетата да са вече пречупени от удара. При ударите дървеният материал не претърпява особени щети. Воините ползват кръгъл щит, тъй като маккуитл не е конструиран за защита, а само за нападение. Ниската маневреност и тежестта на оръжието, предполагат то да се използва с две ръце, което увеличава разсичащата му мощ и подобрява стабилността. Масивната, плоска дървена част позволява нанасянето на силни зашеметяващи удари, във връзка с местната традиция за залавяне на пленници в сраженията.
Съпоставка на оръжията на ацтеки и конкистадори, частта за маккуитл започва при 3:20, демонстрирана е разсичащата му мощ и трошливостта на обсидиана:
http://www.youtube.com/watch?v=LBa1G12KyTM
Отсичане на конска глава, от балистичен гел:
http://www.youtube.com/watch?v=9QZWZknIc-4
Писмени източници преувеличават потенциала на маккуитл, съществуват твърдения, че “мечът” може да обезглави човек, а според конкистадора Бернал Диас дел Кастильо – дори и кон. Франсиско Ернандес уверява, че маккуитл може да се ползва пълноценно само в една битка, тъй като остриетата му се похабяват/счупват и трябва да бъдат подменени. Вероятно бойците са носели допълнителни остриета, за смяна на повредените преди следващото сражение. Оръжието има следните основни елементи: дървена основа, остриета,смола за прикрепяне на остриетата към дървото, връв за прикрепяне към китката, предотвратяваща избиването на маккуитла от ръката на воина, изработена от здрави растителни влакна, например влакно от лико. Спорен е въпросът от каква дървесина е изработено тялото на маккуитл – бор, върба, или най-вероятно дъб, поради неговата здравина.
Стабилността на оръжието, поради специфичния дизайн и тежестта на дървения материал, е по-скоро лоша и не предполага особено добра маневреност при изпълнение на различни движения. Друг недостатък е отнемането на повече време, за замахване и нанасяне на удар, отколкото при европейския меч. Тъй като е предназначен за нанасяне на предимно разсичащи удари, за удобното му размахване е необходимо повече пространство и при по-голяма гъстота на сражението , ефективността му намалява. Маккуитл е способен да разкъса тъканта и мускулните влакна и да причини фрактура на костта, без да я ампутира напълно, като при удар, в тялото на жертвата проникват изпочупени микрочастици обсидиан, които инфектират раната. При удар в костта, ако остриетата не са здраво прикрепени към браздата, би могло да бъдат напълно избити от нея, но в противен случай, ако са здраво прикрепени, атаката с маккуитла може да продължи, дори и остриетата да са вече пречупени от удара. При ударите дървеният материал не претърпява особени щети. Воините ползват кръгъл щит, тъй като маккуитл не е конструиран за защита, а само за нападение. Ниската маневреност и тежестта на оръжието, предполагат то да се използва с две ръце, което увеличава разсичащата му мощ и подобрява стабилността. Масивната, плоска дървена част позволява нанасянето на силни зашеметяващи удари, във връзка с местната традиция за залавяне на пленници в сраженията.
Съпоставка на оръжията на ацтеки и конкистадори, частта за маккуитл започва при 3:20, демонстрирана е разсичащата му мощ и трошливостта на обсидиана:
http://www.youtube.com/watch?v=LBa1G12KyTM
Отсичане на конска глава, от балистичен гел:
http://www.youtube.com/watch?v=9QZWZknIc-4
.Шегувам се.Да не кажете,че съм зъл.
Comment