Контрареформация

[Вилхелм Монке]

Драги съфорумци ,искам да споделя с вас един въпрос, който ме вълнува от известно време - Контрареформация, продукт на зароденото простестантство или ,каактко спроред някой католически историци процес на обновление, започнат много преди Лутер? Ще се радвам да чуя вашите мнения по въпроса .

моля, оправете си правописа - бел. мод.

[von Danitz]

Самият термин "Контрареформация" говори за ответно действие. Извън формализма, Трентският събор, в решенията си, говори за разликите, отливащи католицизма от протестантизма. Обществото на Исус също е плод на едно наистина ново желание и възраждане, но не е повече от реакция. Но ако е до трупане на книжнина, буквално не в столетие а във всяко десетилетие е имало желания за обновяване, и те могат да се открият като автори, инциклики, конклави и съответно цитират, като тезата за предпротестантски контрареформизъм веднага ще ни закара към нещо което идиологически се появява по-късно, старокатолицизма. Католицизмът си е жив и здрав, а това за един организъм винаги включва обновяването.

[Вилхелм Монке]

Осмелявам да пусна едно малко инфо-
Възникването на Реформацията хвърлило папската църква в шок. Европа на север от Алпите била на път да се реформира. Тогава в ход е пусната Контрареформацията. Последвали гонения срещу реформаторите. Все пак били предприети промени в църквата, но повече като алтернатива на Реформацията, а не от искрени подбуди. Контрареформацията се изразява главно в следното:

4.1. Вътрешно обновление.

То е предприето от папа Павел ²V (1476-1559), който подкрепял всяка инициатива, която могла да обнови Римската църква. Създават се нови религиозни ордени, за да бъде ограничено протестансткото влияние, напр., Театински, Капуцински, Урсулински, Исусовото общество и др.

Сикст V провежда и финансова реформа. Тъй църквата ,, прочистена отгоре,, успява да сведе реформите и до местните църкви, което връща много протестанти обратно към католицизма.

4.2. Тридентски събор.

Свикан от папа Павел ²²² в гр. Тридент (Трент). Състоял се от 1545 до 1563 г. На този събор протестантите възлагали надежди за примиряване на двете страни - католици и протестанти. В действителност съборът се превръща в съд над протестантите. Този събор създава нови моменти в догматиката на папската църква, а именно: 4.2.1.

В периода 1545-1547 г. са разгледани доктринални въпроси:

* Свещеното предание, както и църковната традиция имат еднакъв авторитет със Св. Писание.

* Вулгата е единствения истински превод на Библията (в противовес на Лутеровия немски превод). Неканоничните книги били обявени за канонични (в противовес на Лутеровата Библия, в която те липсвали).

* Забранява се на миряните да четат Библията. 4.2.2.

В периода 1551-1552 г.:

* Потвърдена е догмата за преосъществяването.

* В ръцете на папата била съсредоточена още по-голяма власт.

4.2.3. В периода 1562-1563 г.:

* Католическият катехизис (символ на вярата) бил обявен за единствена норма за вяра и живот на вярващия от римокатолическо изповедание.

Същинското значение на събора се състои в трансформиране на средновековното Томистично богословие в авторитетна догма, отнасяща се до всички вярващи.

В резултат на действията на контрареформаторите Австрия, Полша и Чехия са върнати в лоното на папската църква.

4.3. Игнатий Лойола (1491-1556) и Исусовото общество.

През 1540 г. папа Павел ²²² узаконява ордена на йезуитите и през 1432 г. въвежда Инквизицията. (Основана в Испания от Торквемада още в 1480 г. като орган за изтребване на еретиците).

Основател на йезуитския монашески орден “Общество на Исуса” е Игнатий Лойола – испански благородник, който през 1523 г. се посвещава да служи на Бога, а през 1540 г. заедно с още шестима негови поддръжници образуват ядрото на новия орден. Шест години по-късно орденът набраява ок. 6000 души. Орденът се отличавал със: строга дисциплина, живот в пълна бедност, обет за целомъдрие, безпрекословно послушание на вишестоящия, донасяне на вишестоящия за думите и постъпките на равните и нишестоящите, пълно подчинение на папата. Орденът бил организиран по военен принцип - водачите били наричани офицери, а начело на ордена стоял генерал.

Папите дали много привилегии на йезуитите. Наричани “черната гвардия на Ватикана”, те застанали начело на контрареформацията. Те провеждали систематични гонения и убийства на протестанти.

Осн. функции на ордена са:

* Образование;

* Борба с ересите;

* Мисионерство.

Йезуитите контролират най-важните образователни институции на Римската църква.

Йезуитите занасят християнството (католическата вяра) в Индия, Индокитай, Япония и др. Те са високообразовани, изкусни майстори в спора. Успяват да проникнат навсякъде, особено в управлението на държавите в качество на съветници и т.н. Днес йезуитите заемат отговорни управленчески постове в много университети, академии.

4.4. Тридесетгодишната война.

Сблъсъкът между католици и протестанти е бил неизбежен. В 1608 г протестантстките князе се обединивят в “Евангелски съюз”, срещу който застанала “Католическа лига”, основана през 1609 г. от принцовете-католици. . Войната пламнала в 1618 г. в Бохемия поради окупирането на Прага. Протестантите били разпокъсани (главно поради противоречията между лутерани и калвинисти) и действали нерешително, поради което Лигата удържала победа през 1620 г. в околностите на Прага.

През 1625-1629 г. във войната се намесва датският крал Християн ²V на страната на протестантите, обаче бил разгромен от Фердинанд ²². Протестантските князе били лишени от достойнство, власт и земя и прогонени на север.

Протестанството било спасено от Густав Адолф - крал на Швеция. В решителната битка при Лютцен в 1632 г. католическата лига била разбита, но самият Густав Адолф паднал убит. Но в крайна сметка протестантите не успяват да си върнат Южна Германия. На страната на протестантите застава и Франция, която иска да се възползва от слабостта и изтощението на католическа Испания и на Свещената римска империя.

Войната завършва с подписването на Вестфалския мир в 1648 г.

В резултат Холандия и Швейцария са признати за протестантски. Франция, Швеция и Прусия придобиват значителни територии. Лутеранството и Калвинизмът получават религиозно признание.

По това време и под влиянието на идеите на Реформацията са живяли и творили големите композитори Шутц и Бах.

[Kramer]

Контрареформацията е контраатака на мракобесието срещу хуманизма.

[bulldog4eto]

Драги съфорумци ,искам да споделя с вас един въпрос, който ме вълнува от известно време - Контрареформация, продукт на зароденото простестантство или ,каактко спроред някой католически историци процес на обновление, започнат много преди Лутер? Ще се радвам да чуя вашите мнения по въпроса .

Нито едното, нито другото.
Отговора на въпроса, преминава през един друг отговор. Що за "животинка" е Реформацията и какво я налага?
Ако във Франция с конкордата от 1516 между Франсоа I и папа Лъв X утвърждава френският кралски галиканизъм, една фактическа независимост на френската църква от Рим и полагане основите на абсолютизма, то във Англия нещата не стоят така. Английското отделяне от Рим е ръководено "отгоре" по причини имащи малко общо с вяра и религия. Източника на Английската реформация е политически и се корени в желанието на короната да ликвидира папския контрол върху английската църква. Атаката срещу църквата е проведена от всички, които хвърлят око върху църковните богатства. Короната се нуждае от пари, джентрите от земи. В годините до 1540 манастирите са разпуснати, а техните поземлени владения минават в ръцете на короната. Управлението и традициите, оставени от Хенри VIII, според който именно краля се явява формален глава на реформираната английска църква, довеждат до създаването на англиканската църква. Дадох тези малки разяснения до тук, за да се разбере какви сили движат Реформацията.
В тази обстановка е повече от ясно, че римската църква не ще да се примири толкова лесно със силите на Реформацията. Затова тя преминава в контранастъпление. Както вече бе опоменато по горе от колегата von Danitz папа Павел III свиква един от най-важните събори в историята на църквата - Тридентския (Трентския). Сямата се, че именно този събор дава лицето на модерния католицизъм. Тук се сблъскват две течения. От една страна е германското духовенство, което е за толерантно отношение към ересите и за допускане на известни компромиси. От друга обаче стоят екстремистки настроените италиански кардинали, застъпващи се за строго спазване на католическата догматика. Това е течението, което постига надмощие в крайна сметка.
Католическите държави поставят знак за равенство между вярата си и националната си политика. Принципът "На когото е властта, на него е и вярата, който засяга еднакво католицизма и протестантството, по необходимост приравнява религиозното инакомислие (десидентството) с държавната измяна и дава правото на официалната власт да преследва религиозните общества с цялата си сила. Така както основната причина за Реформацията е политическа, такава е тя и за преследването на "чуждата" вяра. В основата стои стахът, че инакомислието ще подкопае единството на държавата. В крайна сметка с управлението на Филипе II, иквизицията и йезуитите на Лойола, Испания е страната която се превръща в меч на Контрареформацията, имаща една цел възстановяване господството на католицизма. Тоест доминация на Религиозната над Светската власт