Критската война

[Кръстоносец]

Някой може ли да даде повече информация за Критската война описана във "Време разделно" между Венеция и Османската империя и обсадата на Кандия(днешния Ираклион)? И защо в книгата се казва, че Франция се бие на страната на Венеция при положение, че по това е съюзник на Турция срещу Австрийската империя?

[Thorn]

Темата е изключително интересна и отдавна се готвя да ровя за нея. Надявам се да сглобим една номрмална хронология.

[Thorn]

http://www.vokrugsveta.ru/encyclopedia/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%82

1644 По данным переписи населения, на Крите проживало 287165 чел.

Пиратское нападение, ставшее поводом для V венецианско-турецкой войны и захвата Крита. По словам Неофита, архимандрита монастыря Богородицы Акротириани[178], "...султан построил огромный и прекрасный корабль и, с большой суммой денег и товарами, в сопровождении двух меньших судов, отправил его в Египет. На большом корабле находился евнух с султанскими женами и другими женщинами Сераля, которые направлялись на поклонение к гробу ... Магомета, везя в виде приношения много денег и богатые султанские дары. На пути турецкие корабли встретились с шестью мальтийскими галерами. Между ними произошло сражение, и верх одержали галеры. Потопив в море два малых судна, они с ликованием захватили большой корабль. Рассказывают, что, овладев им, мальтийцы отвели его на Крит, к противоположному берегу, где не было ни крепости, ни селения, и здесь день или два пережидали бурю. Поскольку корабль находился у острова, а критяне не напали на мальтийцев, чтобы вернуть его, беззаконнейший правитель нарушил мир, сразу же собрал армаду из тысячи кораблей и, когда бедный Крит ни о чем не подозревал, напал на него. "[179]
*

1645, 23 июня Начало турецкого вторжения на Крит. Флот Юсуф-паши из 400 кораблей с десантом численностью 60 тыс. чел. под командованием Мусы-паши и Мурат-аги вош¸л в залив Ханья. Сначала были взяты укрепления на острове Фодоропуло (Thodoropoulo, Θοδωρόπουλο), названном в честь построенной на н¸м церкви св. Ф¸дора. Венецианцы называли остров Сан-Теодоро, San Teodoro или Турлуру, Turluru. Крохотный гарнизон держался несколько часов. Видя безнад¸жность положения, командир гарнизона Бьяджо Дзулиан (Biagio Zulian) имитировал капитуляцию. Когда турки вошли в открытые ворота, крепость взлетела на воздух вместе со всеми, кто в ней находился.
*

22 августа После кровопролитного приступа турки взяли Ханью. До конца года они покорили всю область Ханья, кроме провинции Сфакья.


Стены Кандии оставались 24 года неприступными для осаждавшей столицу Крита турецкой армии.

*

1646, 2 июля Турецкая армия численностью 40 тыс. чел. под командованием Дели-Хуссейна опустошила окрестности Ретимнона и осадила город с моря и суши. Захватчики воспользовались эпидемией, опустошившей город.
*

11 сентября Пробив брешь в стене, турки ворвались в город. Население и гарнизон укрылись в крепости Фортецца.
*

13 ноября Фортецца пала.
*

1648 Турки захватили весь Крит, кроме Кандии. Взята Сития и монастырь Акротириани.
*

1648-1669 Осада Кандии. Турки не сумели взять грандиозную крепость Кандия штурмом и начали осаду. Город снабжался только по морю. Как писал Неофит, "...турки имеют в своих руках весь остров, ...они — полные господа, и никто им не препятствует, ибо все критяне обездолены — одни умерли от чумы, другие погибли в сражениях, а третьи, не перенеся тиранство турок, рассеялись по миру. Венецианцы не владеют ничем, кроме метрополии — Хандака (Кандии), которая есть глава, но без рук и ног..."

Для обороны города венецианцы использовали на¸мников из разных стран Европы. Кандия снабжалась хлебом из Испании. Осада стала передовой линией борьбы с Турцией.
*

1661 Турецкое правительство возглавил великий визирь Фазыл Ахмед К¸прюлю. Реформатор, борец с коррупцией и сторонник веротерпимости, особенно в отношении православной церкви, он считал, что дело завоевания Крита надо довести до конца, иначе отступление Турции с Балкан будет трудно остановить. К¸прюлю взял на себя руководство осадой Кандии.
*

1666, 4 ноября Ахмед К¸прюлю прибыл на Крит во главе армии.



"Осажд¸нная Кандия". Венецианская раскрашенная гравюра со схемой боевых действий в ходе осады Кандии турками в 1669.

*

1667, 8 мая Начало минной войны против защитников города по всем правилам военного искусства. Из Кандии в турецкий лагерь бегут дезертиры, в том числе офицеры, желающие предстать перед великим визирем. К¸прюлю награждал и одаривал дезертиров за ценную информацию, и в городе об этом знали.
*

ноябрь Положение защитников города осложнилось, когда к туркам переш¸л полковник Андреа Бароцци и выдал самые слабые места обороны.
*

1669, 19 июня На помощь защитникам Кандии прибыла французская эскадра под флагом герцога де Бофора (François de Vendôme, duc de Beaufort), адмирала и бывшего фронд¸ра.


*

24 июня Попытка снять осаду одновременной атакой на суше и на море. В самом начале атаки взорвался французский 58-пушечный корабль "Тереза" ("La Thérèse").[180] Неожиданная гибель корабля, не получившая тогда объяснений, сорвала замысел союзников и угнетающе подействовала на их боевой дух.
*

25 июня Герцог де Бофор погиб в бою.
*

29 августа Утратив надежду получить подкрепления, на¸мники ушли из города.
*

16 сентября Франческо Морозини, Franceso Morosini, командующий гарнизоном Кандии, подписал капитуляцию. Столица Крита стоила турецкой армии 130 тыс. чел., за время осады погибло 30 тыс. греков и венецианцев. Народ Республики встретил побежд¸нного Морозини как героя. Власти обвинили его в предательстве, но большинством голосов коллегии судей он был оправдан. [181]

Слава о героической обороне Кандии разнеслась по всей Европе, достигнув России. Неизвестный русский автор в "Описании Турецкой империи" около 1680 года писал: "А от той великой земли [от Пелопонесса] морем добрым ветром езды 1 день до того великого острова, до места Кандии, какое место турок воевал 30 лет, а ныне место то Кандия под турком..." [182]

[править]
В составе Османской империи (1669-1898)
Мечеть Кучук-Хасан, или "Янычарская" в Ханье - старейшее турецкое здание на Крите. Построена в 1645 году.
Увеличить

Мечеть Кучук-Хасан, или "Янычарская" в Ханье - старейшее турецкое здание на Крите. Построена в 1645 году.

*

1669, 27 сентября Согласно договору между великим визирем Ахмедом К¸прюлю и последним комиссаром Крита Франческо Морозини, остров полностью переш¸л во власть Турции, кроме тр¸х островных крепостей - Суда, Спиналонга и Грамвуса - оставшихся венецианскими.
*

1671 Турки ввели новую систему налогообложения, поощрявшую переход в ислам. Крит стал административным регионом высшего порядка - эйалетом под управлением бейлербея, со столицей в Кандии, которую называли по-турецки "Кандийе". По данным налоговых органов, население сильно уменьшилось. Например, восточную часть Крита населяло 65 тыс. чел., тогда как до 1645 года - 100 тыс. Так как должности в турецкой администрации продавались, должностные лица стремились скорее обогатиться. Каждый новый администратор, прибывая на остров, изобретал для населения новые поборы. У греков сложилась пословица: "Если видишь турка, значит, турок хочет денег".
*

1691, 6 декабря турки взяли венецианскую крепость Грамвуса, подкупив е¸ коменданта.
*

1692 Неудачная попытка венецианцев отбить Крит.
*

1715 После длительной осады венецианцы сдали Суду и Спиналонгу. Обе крепости турки не сумели взять штурмом. Согласно договору, турецкий адмирал должен был доставить гарнизоны на Корфу. Это обещание не было выполнено.

[gladiator]

От външнополитическите събития ускорили идването на власт на везирската фамилия Кьопрюлу, най-голяма роля изиграва османо -веницианската война от 1645 - 1663 г. Основна причина за започването и е стремежа на Османската империя на всяка цена да отнеме от веницианците важната морска база- о. Крит. На острова намират приют голям брой християнски корсари, нападащи постоянно морските комуникации на турците. Ако те го превземат, ще могат да си тгарантират пътищата на Изток и към Северна Африка. Още от ХV² в. острова е обект на множество нападения, но всички без успех.
Към края на управленето на Мурад ²V за първи път е подготвена военна експедиция за завладяването на Крит. След като узнават това, веницианците се опитват да предотдратят войната. Те предлагат на Високата порта 45000 жълтици, за да се откаже от начинанието. Смъртта на султана възприпятства договореностите. След идването на власт на Ибрахим ² веницианците подновяват предложението си, като го вдигат до 50 000 дуката. Големият откуп е приет, подготовката е отложена.
Случва се обаче неочакваното...
през 1644 г. Сюнбюл ага е свален от поста казъларагасъ и трябва да отиде в Египет. По това време за кадия на Мека е назначен Мехмед Ефенди. Заедно с него тръгват 600 души на поклонение. Към тях се присъединява и Сюмбюл ага. Блшзо до Крит, пладнохода е нападнат и завладян от малтийски рицари. П-оголяма част от пленниците са избити, а 60 заедно с Мехмед Ефенди са пленени. По-късдно те са потопени заедно с кораба.
След като вестта достига до Истънбул, е взето решение за война.
През април 1645 г. за острова тръгва флот от 300 кораба След десант са завладени няколко крепости, но не и столицата Кандия.

[Кръстоносец]

Всъщност мястото на темата е в подфорум "Ренесанс и религиозни войни" само, че аз не погледнах къде я пускам за, което съжалявам! Ако може някой от модераторите да я премести.

[Sula]

Торн е описал всичко, мога само да добавя още подробности като това, че французите на Бофор създават повече проблеми отколкото да решават такива. Систематичните венецианци гледат със съжаление и презрение на недисциплинираността им, дължаща се на опитите да се покажат кой е по-смел и по-благороден от другите. Бойците на републиката очевидно имат проблем с това да разберат кому е нужно всичко това, а не могат да не съжаляват, че се губи ценен човешки ресурс по такъв безсмислен начин.

Мога да дам и имената на седемте дожда управлявали Серенисимата по време на войната, но по-важното е, че по стара традиция никой от тях не е под 70 годишна възраст.

Споразумението за предаването на крепостта е подписано на 6. ²Х. 1669г. като на венецианците са дадени 12 дена да евакуират гарнизона (3 600 души) и населението. На 26. ²Х. 1669 г. след 465 години владение на тази база, знамето на Сан Марко е свалено с почести от кулата на града за винаги.

В заключение: никоя друга война в историята на Венеция не е била толкова продължителна, нито пък е струвала толкова скъпо на републиката 4 392 000 дуката само за една година -1668 г. За загубата на жива сила да не говорим. Още е важно да се отбележи, че нетипично за Серенисимата, през тази война тя е почти сама срещу османците, изоставена от всичките си традиционни съюзници, които в редките случаи когато помагат, правят това бавно, с много задни помисли и винаги крайно неефективно.

Интересно е, че след завръщането си в града, героят на обсадата - коменданта Франческо Моросини е обвинен от Avogador di Comun (нещо като градски прокурор) Антонио Коррер, между другите неща и в страхливост. Той обаче има достатъчно покровители на високи места, за да излезне с ненакърнена репутация и впоследствие извършва не малко други полезни дела за Серенисимата.

Иначе ако имате въпроси питайте мисля, че имам доста добри познания по историята на Венеция.

[Thorn]

Ще питаме подробности. Франческо Морозини е същият, който по-късно става дож и командва ескадрата , пратила в небитието Партенона, нали?

[Sula]

Thor,

Да, същият в плът и кръв. Всъщност той води най-успешната война на Венеция срещу Османската империя. Бил е доста сносен пълководец.

[von Danitz]

Само за протокола, че четат и по-млади любопитковци, които трябва правилно да научат: Войната се нарича Войната за Кандия, War of Candia, Guerra di Candia или V² Венецианско-Османска война. Макар напоследък в институции като Уикипедия да се среща термина Критската война, трудно ще намерите литература за задълбочаване, търсейки така в библиотеката. Дори Антон Дончев, чиято сага се развива по нейно време, си я нарича с нормалното име: войната за Кандия, по венецианското име на обсадения Ираклион.

[Гост]

Понеже Кръстоносец пита не е ли Франция съюзник на Турция през Критската война следва да се отбележи че през 1669 година Франция не е била съюзник на Турция и по-горе е описано че френска част през 1669 г. се бие против турците на Крит и това не е случайно.След края на така наречената War of Devolution и подписването на мирния договор от Аахен на 2 май 1668г то естествено е че през 1669 г Франция не воюва с Испания а през 1669г Австрия не воюва нито със Турция нито с Франция и дори ако се върнем няколко години назад от 1669 а именно през 1663-1664 ще видим че през 1663-1664 Франция като част от Рейнската лига воюва на страната на Свещената Римска империя против Турция тоест Франция се бие против Турция,но тъй като в тази тема е споменат Франсоа де Бурбон-Вандом втори дюк(херцог на български) дьо Бофор искам да отбележа че този дюк е син на Сезар дьо Бурбон (който има титлата дюк дьо Вандом) а самия Сезар дьо Бурбон е незаконен син на краля на Франция Анри IV и на Габриел Дестре-метреса на Анри като същата Габриел по-време на зачеването и по-време на раждането на сина си Сезар от краля Анри IV e била омъжена за Никола Ламервал де Лианкур като по-късно за да може Анри IV да се ожени за Габриел бракът на Габриел с Никола е бил анулиран и бракът на Анри IV с кралица Маргьорит де Валоа е бил разтрогнат( като Маргьорит запазва правото да се титулува кралица и след разтрогването на брака и).Габриел Дестре за малко да стане кралица но няколко дена след като изрича знаменитите думи "Само Господ или смърт на краля може да сложи край на нейното щастие" и само ден след като ражда четвърто дете от краля тя умира(според някои източници е отровена) преди да стане кралица което ако не бе смъртта и е било сигурно тъй като през март 1599 получава пръстен от краля за предстоящата и коронация като кралица.Същата Габриел е била херцогиня дьо Бофор и две години до смъртта си е била пер на Франция.Майката на Франсоа дьо Бурбон-Вандом дюк дьо Бофор е била Франсоаз де Лорен и е била племеница на съпругата на краля на Франция Анри III кралица Луиза Лотарингска.За мен е загадка защо в постнатия по-горе портрет на Франсоа дюк де Бофор има надпис под портрета че е пер на Франция а доколкото знам той никога не е бил пер на Франция.Перовете на Франция са могли да бъдат съдени само от специален съд в който съд са могли да бъдат съдии само други перове на Франция.Същия Франсоа дюк де Бофор заради участието си в заговора срещу Мазарини е бил арестуван и затворен във Венсанския замък през 1643 откъдето избягва след 5 години и може би това бягство е пресъздадено в романа продължение на романа Тримата мускетари а именно романа "20 години по-късно на Дюма".А споменатия по-горе заговор е известен като "Cabales des Importants" а същия дюк де Бофор е бил виден лидер на Фрондата и е бил наричан от парижани "Roi de Halles".

[Guy de Mont Ferrand]

Само за протокола, че четат и по-млади любопитковци, които трябва правилно да научат: Войната се нарича Войната за Кандия, War of Candia, Guerra di Candia или V² Венецианско-Османска война. Макар напоследък в институции като Уикипедия да се среща термина Критската война, трудно ще намерите литература за задълбочаване, търсейки така в библиотеката. Дори Антон Дончев, чиято сага се развива по нейно време, си я нарича с нормалното име: войната за Кандия, по венецианското име на обсадения Ираклион.

Именно за Кандия си е била войната, забележете за колко дълга обсада става въпрос. Венецианците неслучайно са се сражавали толкова ожесточено, тъй като на острова е било пълно с колонисти от метрополията, които се установяват там още от времената на размяната с Бонифачо ди Монфера. Това изобщо е най-стабилната венецианска колония за всички времена и загубата й е страшен удар за La Serenissima. Обикновено се твърди, че това е така и за Османската империя, която изтощила ресурсите си до крайност в неимоверното усилие да превземе Кандия. Действително малко по-късно военната мощ на империята е съкрушена под стените на Виена и Средна Европа завинаги се отърсва от турската заплаха.