Ливонска война

[plamen_starbov]

Предлагам ви, уважаеми форумовци, да направим една тема, подобна на тази за Англия през Средновековието. Но тази да е за Ливонската война. Не можах да открия подобна тема. Просто тя да е чисто информативна. Нека напишем нещо накратко за тази не толкова известна у нас, в България, война. Ако модераторите я изтрият, няма проблем.

[Bullseye]

Ето една статиика която мисля че ште даде отговори за тази война

Ливонската война (1558-1583) е военен конфликт между Русия и нейните северозападни съседи за контрол над днешната територия на Естония и Латвия, известна в миналото като Велика Ливония.

В края на 1550-те Ливонската конфедерация е отслабена от Реформацията, докато нейният източен съсед, Великото московско княжество, се засилва след победата си над мюсюлманските Казанско и Астраханско ханство.

Руският цар Иван Грозни изисква от Ливонската конфедерация непосилен данък от 40 000 талера. Спорът се задълбочава и завършва с руско нашествие през 1558. Руснаците завземат Дорпат и Нарва и обсаждат Ревел, като целта им е да си осигурят достъп до Балтийско море.

През 1561 отслабеният Ливонски орден е разпуснат и земите му са поделени между Полша (Курландия и Инфлантите), Швеция (Естландия) и Дания (Йозел). Швеция и Дания изпращат войски, за да защитят новопридобитите си територии. През 1561 градския съвет на Ревел се предава на шведите и градът се превръща в тяхна основно база в Източна Прибалтика. През следващата година във войната се включва и Полша.

Първоначално военните действия се развиват успешно за руснаците. Те успяват да превземат Полоцк (1563) и Пернау (1575) и завладяват голяма част от Литва до Вилнюс. Иван Грозни отхвърля предложенията за мир, но в край на 1570-те се оказва в затруднено положение. Докато опричнината изтощава руската икономика, Полша и Литва се обединяват в Жечпосполита (1569) и са оглавени от енергичен владетел - Стефан Батори (1576). Той не само си връща Полоцк, но през 1579 обсажда Псков. През 1581 шведите изпращат армия, която превзема стратегически важния град Нарва.

През 1582 Русия сключва с Жечпосполита договора от Ян Заполски, с който се отказва от претенциите си. На следващата година е сключен мир и с Швеция, като Русия губи излаза си на Балтийско море, положение, което се запазва за 12 години до договора от Тявзино.

[княз Крылов]

така и така нямах работа а и не съм много запознат с тази част от руската история и реших хем да се пообразовам, хем и да съм полезен и да попреведа туй онуй

--------------------------------------------------------------------------

Ливонска война (1558—1583) се водила от Русия на територията на Прибалтика и изхода към балтийско море, за да се разкъса блокадата от страна на ливонския Орден, Литва и Швеция и да се установят непосредствени връзки с европейските страни.

Предистория

Ливонски орден бил заинтерисевон в контрола над транзита на руската търговия и съществено ограничавал възможностите на руските търговци. В частност, целия търговски обмен с Европа можел да се осъществява само чрез ливонските портове в Рига, Ревел и Нарва и превозването на товарите можели да се пренасят само с корабите на Ханзенския съюз. Едновременно с това, опасявайки се от военото и икономическото засилване на Русия, Ливонският орден по всякакъв начин възпрепятствал на превоза на стратегически ресурси и специалисти в Русия, получавайки в това подкрепата на Ханза, Полша, Швеция и немските имперски власти.

През пролетта на 1557 година на брега на Нарва цар Иван ²V построява порт («Того же года, Июля, поставлен город от Немец усть-Наровы-реки Розсене у моря для пристанища морского корабельного»). Обаче Ливония и Ханза не пропускат европейските търговци в новия руски порт, и те са принудени да ходят, както и преди, в ливонските пристанища.

През 1503 година Иван ²²² сключил с ливонския орден премирие за 50 години, по условията на който Орденът трябвало годишно да внася данък (така раречената «юрьева дань») за град Юриев (Дерпт), който преди това пренадлежал на Новгород. Обаче това условие не се изпълнявало. когато срокът на премирието изтекъл, по време на преговорите през 1554 г. Иван ²V поискал изпълнение и възстановяване на неплатените данъци, отказ на ливонския орден от военните съюзи с Литва и Швеция и продължаването на премирието. Преговорите обаче се разтягали и през 1557 г. Иван ²V отказал да приеме посланиците на Ливонския Орден.

Ходът на войната

Ливонският орден към началото на войната бил отслабен от редица военни поражения и реформацията. От друга страна Русия набирала сила след победите наз Казанското и Астраханско ханство и присъединяването на Кабарда.

Война с Ливонския Орден

Русия започнала войната на 17 януари 1558 година. Още в първата година от войната били завладени Нарва (11 май) и Юриев (19 юли), Нейшлос, Нейгаус, войските на ордена били разбити при Тирзен близо до Рига, руските войски стигат до Коливан (Талин). Набезите на кримо-татарските орди по ужната граница на Русия, които започвнали още през януали 1558, не успели да сковът инициативата на руските войски в Прибалтика. Обаче през март 1559, под влиянието на дания и представителите на боярите, препятстващи разширяването на военний конфликт, било сключено премирие с Ордена, което продължи до ноември. През времето на премирието (31 август) магистърът на Ливонския Орден Гутард Кетлер склюбил във Вилн със литовския велик княз Сигизмунд ²² споразумение, спрое което земите на ордена и владенията на рижския архиепископ преминавали под "клиентела и протекция", тоест, под протекторат на Литва. В същата година (1559) Ревел премина към Швеция, а Езелският епископ отстъпил острова Езел (Сааремаа) на херцог Магнус, брата на датския крал, срещу 30 хиляди талера.

През 1560 г. Русия възобнови военните действия и постигна редица победи: бяха превзети Мариенбург (днес Алуксне в латвия) и Фелин (днес Вильянди в Естония). Ливонската армия била разбита и орденът се разпаднал. Но сега Русия била принудена да води война с коалицията на Литва и Швеция.

Войната с Литва и Швеция, набези на кримските татари.

На 26 ноември 1561 г. германският император Фердинанд забранява снабдяването на Русия през порт Нарва. Ерик Х²V, крал на Швеция, блокира нарвския порт и праща шведски капери да прехващат търговските кораби, отиващи към Нарва.

През 1562 се извръшват набези на литовски отряди над Смоленск и велиж. През лятто на същата година кримските татари разоряват околностите на Мценск, Одоев, Новисл, Болхов, Белев; това измества сроковете за руското настъпление към Ливония за есента.

През 1563 руските войски превзели Полоцк. Но през 1564 руснаците претърпели поражение (битката при Чашники). На страната на Литва преминал боярин и умел военначалник, фактически командващ руските войски на Запад, княз А.М. Курбский, той предава на краля царските агенти в Прибалтика и участва в литовския набег срещу Великите Луки. От към юг, по посока на Рязан, бил нанесен удар от кримския хан Девлет ² Герай. На военните неуспехи и нежеланието на боярите да водят борба срещу Литва цар Иван Грозни отговорил с репресии срещу боярството. През 1565 била въвведена опричнина. През 1566 в Москву пристигнала литовска делигация, предлагала подялба на Ливония въз основа на съществувалото по това време положение. съзвания по това време Земски събор поддържал намерението на Иван Грозни да се води борбата в Прибалтика до завладяването на Рига.

Сериозни последствия имала Люблинската уния, обединила през 1569 година Полското кралство и Великото княжество Литовско в една държава Жеч Посполита. Сложно положение се оформило в северната граница на Русия, където отново се изострили отношенията със Швеция, а на юг (походът на турското воинство към Астрахан през 1569 и войната с Крим, по време на която армията на Девлет ² Герай опожарила Москва през 1571 и подложи на страшни разорения южните руски земи). Обаче настъпването в Полша на дълго "безкралие", създаването в Ливония на васалното кралство на Магнус, имал първоначално симпатиите на населението на Ливония, отново позволили да се наклони везната вв полза на Русия. През 1573 руснаците със щурм превзели Вейсенщайн (Пяйде), което им позволило да контролират централната част на Естония. През 1575 войските на Магнус превзели крепостта Саге, руснаците - Пернов (днешен г.Пярну в Естония). После кампанията от 1576 Русия завладя цялото побережие, освен Рига и Коливан (Талин).

Обаче неблагоприятната международна обстановка, раздаването на земите в Прибалтика на руски аристократи, отблъскваща от Русия местното население, сериозни вътрешни проблеми (надвисващо над страната стопанско разорение§ отрицателно се отразили на последващия ход на войната за Русия.

Война с Литва, Швеция и Полша

Възкачил се при активната поддръжка на турците (1576) на Стефан Батори върху полския престол преминал в настъпление, завладял Венден (1578), Полоцк (1579), Сокол, Велиж, Усвят, Велики Луки. В завзетите крепости поляците и литовците напълно унищожавали руските гарницони. Полските и литовски отряди разорявали Смоленските, Северските земи, Рязанщина, юго-западните земи на Новгород, разграбвали руските земи чак зо горното течение на Волга. Свършените от тях опустошения напомняли на най-лоши татарски набези. литовския войвода Филон Кмита от Орши изгорил в западните руски земи 2000 села и поробил много хора. Литовските магнати Острожски и Вишневецки с помоща на леките конни отряди разграбили земите на Чернигов. конницата на шляхтича Ян Соломерецки разорила околностите на Ярославл.

През 1581 полско-литовските войски, в състава на които влизали наемници почти от цяла Европа, обсадили Псков, искайки в случай на победа да продължат към Новгород Велики и Москва. През 1581 шведите превзели Ругодив и Корела. героичната отбрана на Псков през 1581—1582 от гарнизона и населението на града определи по-благоприятния за Русия изход на войната: неуспехът под Псков накарал Стефан Батори да търси мирни преговори.

През януари 1582 г. в Ям-Заполски (недалеч от Пскова) бе сключено 10-годишно премирие с Жеч Посполита (така наречение Ям-Заполски мир). Русия се отказала от Ливония и белоруските земи, но са и били върнати някои гранични земи.

През май 1583 г. бе сключено 3-годишно Плуско премирие с Швеция, според което Русия отстъпвала на Швеция Копорье, Ям, Иванград и прилягащите към тях територии от южното крайбрежие на Финския залив. Руската държава отново се оказала отрязана от морето. Страната била разорена, северо-западните райони се обезлюдили. Русия загубила значителна част от териториите си.