Има нещо странно в първата половина на 16 век.
В началото на века Хенри VІІІ Тюдор сключва по волята на баща си т.нар. династически брак с вдовицата на брат си, Катарина Арагонска, наследница на династиите на Арагон и Кастилия. Катарина твърди, че бракът й с първия й съпруг е неконсумиран. Никой не може нито да потвърди, нито да отрече този факт, който впоследствие се оказва твърде важен.
След 18 години спокоен, макар и не много верен съпружески живот Хенри среща и се влюбва в Ана Болейн жена от не особено високопоставен произход, която дръзва да откаже да му стане любовница. Колкото повече тя се дърпа, толкова по-настоятелен става Хенри, но Ана не е съгласна на нищо по-малко от брак.
My Lord, your wife I cannot because you have a Queen already.
Your mistress I will not be.
Този отказа да стане любовница и твърде голямото желание да стане кралица ще й костват главата в буквалния смисъл на думата.
Папата не разрешава развода между Хенри и Катарина, която е ревностна католичка и наследничка на видна католическа династия. Тогава Хенри решава да застане на страната на набиращите все повече популярност реформаторски идеи и издава акт за върховенството на монархическата власт на църковната в Англия. Това поставя началото на Англиканската църква. Едно от следствията на този акт е признаването на несъстоятелността на брака между Катарина и Хенри и съответно разрешението за брак между Хенри и Ана Болейн.
Би било много романтично да обявим, че реформаторството на Хенри е водено единствено от любовта му. Причините са комплексни и Ана със сигурност е между тях, но по-важното е политическото следствие от този Акт. Хенри е на практика единствения монарх-реформист в Европа, при това достатъчно ранен реформист, не че това спасява Англия от религиозните напрежения, характерни за цяла Европа. Желанието да се ожени отново е продиктувано донякъде и от липсата на мъжки наследник, който безусловно би наследил трона. Хенри се е опасявал от династични борби след неговата смърт, а един наследник би спасил Англия от втора война на Розите. От брака си с Катарина той има само една дъщеря, Мария Тюдор (Кървавата Мери), която въпреки всичките му усилия за наследник все пак го наследява след смъртта му.
Четири месеца след сключването на брака между Ана и Хенри се ражда дъщеря им, Елизабет (четирите месеца показват, че все пак Ана не е била толкова упорита в отказите си). Бракът трае 3 години това е времето, за което любовта на Хенри се изпарява, но тъй като дори англиканската църква вече не би могла да разтрогне брака им, Хенри обвинява Ана в изневяра и магьосничество второто е типично средновековно обвинение. Ана е била много красива жена и вероятно наистина е омагьосвала околните (мъже) само че в преносния, а не в буквалния смисъл, но е била набедена, че ги омагьосва в буквалния, включително, че е омагьосала и Хенри.
Ана е обезглавена, а също и една от по-следващите жени на Хенри, Кетрин Хоуърд, 30 години по-млада от него, за която е женен едва 2 години. Тя също е обезглавена по обвинение в изневяра на краля. Преди нея Хенри се жени за Джейн Сиймор, която най-после дава желания наследник на краля, и Ана Клевска. Случаят с Ана Клевска е също любопитен: от една страна това е пак династичен брак тя е наследничка на идейно сродна протестантска династия. При договарянето на брака Хенри изпраща придворния си художник да нарисува портрет на Ана. Кралят се запознава с бъдещата си жена първо виртуално по портрета, но когато Ана се появява в плът и кръв в Англия, Хенри отказва брак под предлог, че на портрета Ана е много по-красива отколкото в реалността.
На пръв поглед браковете на Хенри са продиктувани от дипломатически, династични и политически съображения: желанието за наследник от мъжки пол, стремеж към независимост от Рим и католическата църква, избягване на претенции към престола и династични борби. Обаче Хенри е наследен последователно и от двете си дъщери, т.е. това не е било проблем, а дори и след раждането на момче той се жени още 3 пъти! Дали използва реформаторските тежнения в обществото за решаване на личните си желания или криейки се зад семейни и династични проблеми се разграничава от Рим не е много ясно. нещата са доста преплетени.
И така, имаме 3 основни типа отношения брачни отношения, които имат политически последствия.
1. Династични причини за брак, макар и при династичния брак от жената се е очаквало да не е крокодил (вж. случая с Ана Клевска)
2. Класика в жанра брак по любов (по скоро по привличане, защото и двата така наречени брака по любов на Хенри са траели 2-3 години и са завършили с "гилотинирането" на любимите му)
3. Извънбрачни отношения
При Хенри извънбрачните връзки не са успели да изиграят голямо политическо значение не му е останало време да бъде повлияни от тях, той просто се е женил за всичките си по-продължетелни връзки. но по същото време от другата страна на Ламанша Анри ІІ живее десетилетия под чехъла на любовницата си - 20 години по-голямата от него Диана де Поатие (уау, евала на тази жена!). Рим в този случай не възразява срещу тези отношения, дори при празници праща подаръци както на съпругата Катерина Медичи, така и на любовнцита.
А по същото време на другия край на Европа негово Величество Сюлейман, наречен Великолепния, добрува под терлика на любимата си Роксолана. Там системата е друга: династичните бракове по това време практически няма, бракът губи политическата си функция, харемът на султана се формира от робини, закупени или спечелени по цялото Средиземноморие. Момичетата са подбирани и обучавани в различни умения, сред които например и да разказват добре истории и приказки. Сюлейман се привързва към една от тях и положението й не е много по-различно от това на Диана де Поатие - тя коли и беси в буквалния и в преносния смисъл.
Малко продължение на историите: Катерина Медичи, съпругата на Анри ІІ, живяла 30 години в ревност, е известна най-вече с идейното си вдъхновителство на Вартоломеевата нощ. Мария Тюдор, дъщерята на разведената Катарина Арагонска, първата жена на Хенри VІІІ, известна като Кърватата Мери, също остава в историята с масовите убийства на некатолици в Англия. Не знам дали това е свързано с нещастния им семеен живот, но е възможно. Много по-разумно би било все пак да не се използва за политически цели една чисто емоционална, духовна и физическа форма на човешки отношения каквото е семейството. Та затова казвам, че има нещо странно в първата половина на 16 век, някакъв хормонален взрив сред монархическите кръгове, довел до доста сериозни политически последствия: не може да се очаква нищо добро от триумфа на нагона над здравия разум.
В началото на века Хенри VІІІ Тюдор сключва по волята на баща си т.нар. династически брак с вдовицата на брат си, Катарина Арагонска, наследница на династиите на Арагон и Кастилия. Катарина твърди, че бракът й с първия й съпруг е неконсумиран. Никой не може нито да потвърди, нито да отрече този факт, който впоследствие се оказва твърде важен.
След 18 години спокоен, макар и не много верен съпружески живот Хенри среща и се влюбва в Ана Болейн жена от не особено високопоставен произход, която дръзва да откаже да му стане любовница. Колкото повече тя се дърпа, толкова по-настоятелен става Хенри, но Ана не е съгласна на нищо по-малко от брак.
My Lord, your wife I cannot because you have a Queen already.
Your mistress I will not be.
Този отказа да стане любовница и твърде голямото желание да стане кралица ще й костват главата в буквалния смисъл на думата.
Папата не разрешава развода между Хенри и Катарина, която е ревностна католичка и наследничка на видна католическа династия. Тогава Хенри решава да застане на страната на набиращите все повече популярност реформаторски идеи и издава акт за върховенството на монархическата власт на църковната в Англия. Това поставя началото на Англиканската църква. Едно от следствията на този акт е признаването на несъстоятелността на брака между Катарина и Хенри и съответно разрешението за брак между Хенри и Ана Болейн.
Би било много романтично да обявим, че реформаторството на Хенри е водено единствено от любовта му. Причините са комплексни и Ана със сигурност е между тях, но по-важното е политическото следствие от този Акт. Хенри е на практика единствения монарх-реформист в Европа, при това достатъчно ранен реформист, не че това спасява Англия от религиозните напрежения, характерни за цяла Европа. Желанието да се ожени отново е продиктувано донякъде и от липсата на мъжки наследник, който безусловно би наследил трона. Хенри се е опасявал от династични борби след неговата смърт, а един наследник би спасил Англия от втора война на Розите. От брака си с Катарина той има само една дъщеря, Мария Тюдор (Кървавата Мери), която въпреки всичките му усилия за наследник все пак го наследява след смъртта му.
Четири месеца след сключването на брака между Ана и Хенри се ражда дъщеря им, Елизабет (четирите месеца показват, че все пак Ана не е била толкова упорита в отказите си). Бракът трае 3 години това е времето, за което любовта на Хенри се изпарява, но тъй като дори англиканската църква вече не би могла да разтрогне брака им, Хенри обвинява Ана в изневяра и магьосничество второто е типично средновековно обвинение. Ана е била много красива жена и вероятно наистина е омагьосвала околните (мъже) само че в преносния, а не в буквалния смисъл, но е била набедена, че ги омагьосва в буквалния, включително, че е омагьосала и Хенри.
Ана е обезглавена, а също и една от по-следващите жени на Хенри, Кетрин Хоуърд, 30 години по-млада от него, за която е женен едва 2 години. Тя също е обезглавена по обвинение в изневяра на краля. Преди нея Хенри се жени за Джейн Сиймор, която най-после дава желания наследник на краля, и Ана Клевска. Случаят с Ана Клевска е също любопитен: от една страна това е пак династичен брак тя е наследничка на идейно сродна протестантска династия. При договарянето на брака Хенри изпраща придворния си художник да нарисува портрет на Ана. Кралят се запознава с бъдещата си жена първо виртуално по портрета, но когато Ана се появява в плът и кръв в Англия, Хенри отказва брак под предлог, че на портрета Ана е много по-красива отколкото в реалността.
На пръв поглед браковете на Хенри са продиктувани от дипломатически, династични и политически съображения: желанието за наследник от мъжки пол, стремеж към независимост от Рим и католическата църква, избягване на претенции към престола и династични борби. Обаче Хенри е наследен последователно и от двете си дъщери, т.е. това не е било проблем, а дори и след раждането на момче той се жени още 3 пъти! Дали използва реформаторските тежнения в обществото за решаване на личните си желания или криейки се зад семейни и династични проблеми се разграничава от Рим не е много ясно. нещата са доста преплетени.
И така, имаме 3 основни типа отношения брачни отношения, които имат политически последствия.
1. Династични причини за брак, макар и при династичния брак от жената се е очаквало да не е крокодил (вж. случая с Ана Клевска)
2. Класика в жанра брак по любов (по скоро по привличане, защото и двата така наречени брака по любов на Хенри са траели 2-3 години и са завършили с "гилотинирането" на любимите му)
3. Извънбрачни отношения
При Хенри извънбрачните връзки не са успели да изиграят голямо политическо значение не му е останало време да бъде повлияни от тях, той просто се е женил за всичките си по-продължетелни връзки. но по същото време от другата страна на Ламанша Анри ІІ живее десетилетия под чехъла на любовницата си - 20 години по-голямата от него Диана де Поатие (уау, евала на тази жена!). Рим в този случай не възразява срещу тези отношения, дори при празници праща подаръци както на съпругата Катерина Медичи, така и на любовнцита.
А по същото време на другия край на Европа негово Величество Сюлейман, наречен Великолепния, добрува под терлика на любимата си Роксолана. Там системата е друга: династичните бракове по това време практически няма, бракът губи политическата си функция, харемът на султана се формира от робини, закупени или спечелени по цялото Средиземноморие. Момичетата са подбирани и обучавани в различни умения, сред които например и да разказват добре истории и приказки. Сюлейман се привързва към една от тях и положението й не е много по-различно от това на Диана де Поатие - тя коли и беси в буквалния и в преносния смисъл.
Малко продължение на историите: Катерина Медичи, съпругата на Анри ІІ, живяла 30 години в ревност, е известна най-вече с идейното си вдъхновителство на Вартоломеевата нощ. Мария Тюдор, дъщерята на разведената Катарина Арагонска, първата жена на Хенри VІІІ, известна като Кърватата Мери, също остава в историята с масовите убийства на некатолици в Англия. Не знам дали това е свързано с нещастния им семеен живот, но е възможно. Много по-разумно би било все пак да не се използва за политически цели една чисто емоционална, духовна и физическа форма на човешки отношения каквото е семейството. Та затова казвам, че има нещо странно в първата половина на 16 век, някакъв хормонален взрив сред монархическите кръгове, довел до доста сериозни политически последствия: не може да се очаква нищо добро от триумфа на нагона над здравия разум.
Comment