Тежката конница на Жеч Посполита

[gladiator]

Благодарение на тежката си конница, реформирана от крал Стефан Батори, 1576-1586 г., полско-литовсака държава постигнала ред победи над силни и опасни противници, като руси, шведи, турци и татари. Тази конница получила названието хусари, което не трябва да ни заблуждава с леките конници.
Системата за набиране на хусари през 17 в. била много подобна на средновековната. Наричала се товарищеского почта. Шефът на ротата-ротмистър, получавал специално разрешение от краля да наема бойци. Той наемал от числото на шляхтата товарищей. Всеки от тях бил длъжен да доведе със себе си войни, които се наричали пахолками-оръженосци или шеренгови-рядови, обикновенни.
Доспехите на хусарите зависели от тяхното имотно състояние. Най-тежко били въоръжени товарищите. Те носели шлем, кираса, нараменници, налакътници. Шлемовете били от няколко различни модела. Най-често срещаният се наричал шишак. Той имал източно произхождение, а от Полша и Унгария, проникнал и в Западна Европа. Шишакът притежавал висок, коничен купол, към който посредством панти имало прикрепени набузници и съставен от няколко свързани хоризонтални пластини натилник. Над челото имало козирка, а през специален отвор прокаран наносник, който можел чрез винт да се вдига или смъква.
През втората половина на 17 век навлезли и кожени шлемове с нашити железни пластинки, препокриващи се като рибешки люспи. Те можели да имат защитни детайли за врата и скулите, но можели и да са само един купол.
Кирасата се състояла от отделни пластини, наричани фолги, които имали дебелина до 5 мм. Свързвали се с нитове, поставяни в правоъгални отвори, като се получавало приплъзване между отделните части. Така боецът можел да се движи в доспеха, поне минимално. Тежината била около 7 кг. Най характерната украса, показваща че собственикът на доспеха е християнин, било изображение на Богородица върху сърцето, а от дясно малтийски кръст.
Нараменниците били масивни, с тежина около 3 кг.и се свързвали чрез ремъци с кирасата. Предмишницата се защитавала от наръкавник с тежина от 2,5-3 кг и съставен от отделни подвижно свързани фолги. Налакътниците, състоящи се от извит лист метал, защитавали ръката от лакътя до дланта и тежели около 0,5 кг.
Постепенно от отделните детайли се отказали като останала само кирасата. Срещал се вариант където тя имала само нагръдна плоча, скрепена чрез ремъци на гърба.
Най-интересната част от доспеха били огромни крила, закрепвани върху гърба. Те били изработени от дървени дъги, със закрепен пера от големи птици. Има различни хипотези за какво са служели те. Явно навлезли от турците, те тракали при езда, създавайки шум плашещ противника. Възможно е и да са посрещали саблените удари, омекотявайки ги преди да попаднат върху доспеха.
През втората половина на 17 в. получил разпространение доспех от кожа с нашити метални пластини-карацена. Въпреки, че били лесни за производство, тежали около 20-25 кг. И се отличавали с малка еластичност.
Обикновените хусари, които не можели да си позволят скъпите доспехи носели плетени ризници,
По някога се използвал метален кръгъл щит с диаметър около 60 см, наричан калкан.
Докато в Западна Европа почти се отказали от пиката в Полша тя продължила да се ползва с голям успех. Пиките имали дължина достигаща до 5 м., като най-често били боядисвани в червен цвят. На върхът им се намирал флаг, с дължина около 1-1,5 м., носещ цветовете на конкретното военно формирование.
Освен пиката, хусарите имали сабя, а често с нея и прав, тънък меч, с дължина около 1,2-1,5 м., наричан концчар. Докато със сабята се поразявали не бронираните противници, той служел а се пробиват доспехите. Срещу тях се използвал и боен чук-надзяк. В употреба били и бойни брадви-чекан.
Както може да се очаква хусарите не изостанали от военната мода и необходимост. Носели пистолети, в кобури към седлото и къс аркебуз-бандолет. Все още се използвали и лъковете.
Като допълнителен атрибут се използвали и кожи от екзотични животни, наметнати върху доспехите. Така най-богатите носели трофеи от тигър, лъв, леопард, рис. По-обикновените бойци се задоволявали с кожи от мечки или вълци.

[gladiator]

Още малко неща.

[gladiator]

и пак картинки

[krum-strashni]

Самите поляци са изключително горди от постиженията на хусарията (така ги наричат). За най-големия и важен успех си смятат отблъскването на османците при Виена под ръководството на Ян III Собиески през 1683г, защото изиграват решителна роля за ограничаването на османската заплаха и спасението на Западна Европа. Така ги учат тях. Все пак полската армия(ок.30 000)пристига като подкрепление за Хабсбургите, които имат под знамената си ок.100 000-на армия. Но наистина ударът е решителен и е в точния момент.
За Полша хусарията се превръща в нещо като национален герой, идол. Години по-късно по време на полско-съветската бойна и всв, много поляци събуждат спомена за великите непобедими конници. Дори полските летци, много от които се сражават героично в битката за Англия, са се идентифицирали с хусарията.
Факт е, че полско-литовската държава достига огромни размери през 16-17 век. Много голяма част от този успех несъмнено се дължи на отличната армия. Хусарията многократно разгромява врагове, които в пъти са я превъзхождали. Най-голям проблем обаче са имали срещу украинските казаци. Тъй като ми стана интересно, смятам да се поровя и да изкарам малко инфо за по-големите битки, но утре

Що се отнася до шлема, турските спахии са носели подобен, а преди тях арабите(по скоро арабските халифати в Персия). А западноевропейската "рачешка опашка" е абсолютно същия шлем. Изглежда ми доста функционален и удобен, неслучайно остава основния кавалерийски шлем в Европа в продължение на 200г.
Не съм съвсем сигурен, но мисля, че някъде съм виждал индийски моголски шлем, който до голяма степен бе същия.

[gladiator]

западноевропейската "рачешка опашка" е абсолютно същия шлем. Изглежда ми доста функционален и удобен, неслучайно остава основния кавалерийски шлем в Европа в продължение на 200г.
Не съм съвсем сигурен, но мисля, че някъде съм виждал индийски моголски шлем, който до голяма степен бе същия.[/QUOTE]

Тези две столетия са много. Рачешката опашка, или pot helmet използва главно през 17 век

[Гост]

Голъме, според мен крилата, които са носели полски хусари са използвани във всички или почти всички битки от края на 16 век до края на 17 век век, а може би и до средата на 18 век. За пръв път крила са носени от полските хусари може би някъде към 30 те години на 16 век. Пъвоначално една от идеите за носене на такива крила може би е била да се плашат противниковите коне от създавания шум ( а може би и самия вид на крилата да е плашел конете на неприятеля ), а също и да се предпази гърба на конника, така че той да не може да бъде уловен с ласо хвърлено от татарските конници. Разбира се може да се спори много по този въпрос и все още се спори дали крилете са използвани във всички битки или не, така че това си е мое лично мнение.

http://kulichki.com/gusary/istoriya/polish/vasilev/

http://pnaf.us/Battle%20Tactics%20of%20the%20Polska%20Husaria.pdf

[Pendergast]

Най-голям проблем обаче са имали срещу украинските казаци.

Не съм сигурен, че е справедливо да се вкарват в категорията "проблемни" казаците. Все пак, понеже явно визираш бунта на Хмелницки, опустошенията и най-вече позорът, които лепва на Жечпосполита, хубаво е да се отчетат и следните фактори:
1) участие не просто на татарски легиони, а на самия кримски хан
2) участие на турски легиони
3) тромавата варшавска бюрокрация, подценяването и смъртта на краля и забавянията по избора на следващия

Колко проблеми да са имали иначе срещу враг, превъдхождащ ги минимум 10 пъти в цялата кампания, не знам. Определено не съм съгласен, имайки и предвид изхода, който със сигурност не е осигуряване на бленувата свобода за селяните и казаците и изкореняване на шляхтата(това става едва през 20-те години на 20-ти век, ако не се лъжа).

Иначе подбуждам темата, за да изразя благодарността си към автора за предоставената статистика. Определено ще се захвана сериозно с въпроса. Мисля, като за начало, да препрочета Сенкевич.

[Юлиан Август]

Мисля, като за начало, да препрочета Сенкевич.

Недей.
Като минимум, може Адам Замойски - например това. Не че е върха, но определено има връзка с обективната реалност. Сенкевич е направо фентъзи.

[Kramer]

При Берестечко Чарнецки с няколко хорунгви решава битката.

[zmaj]

Недей.
Като минимум, може Адам Замойски - например това. Не че е върха, но определено има връзка с обективната реалност. Сенкевич е направо фентъзи.

Точно пък Замойски е историк тип "Сенкевич": поляците имали най-добрата пехота, с най-много изстрели в минута, биели по умения дори прословутите испански полкове, а кавалерията им мачкала наред шведи, руснаци, татари и турци, като поляците винаги са в съотношение 1:3 спрямо останалите. А и артилеристите на Жеч Посполита били ненадминати. С два топа обръщат цяла орда в бягство. Има нещо вярно в цялата работа, но така звучи представено през очите на поляк - върл националист /не знам дали има по-различни типове поляци/.

Аз харесвам Сенкевич, затова мен Замойски не ме подразни, но друг би се издразнил вероятно

[Юлиан Август]

Замойски определено не е специалист по отношение на военното дело, но затова пък има много умерен и самокритичен поглед върху политическото, икономическото и културното развитие на Полша. Сенкевич е белетрист, при това тотално скаран точно с политико-икономическите фактори, които влияят на събитията. Романтик.

Колкото до преувеличенията и шовинизма, поляците нямат равни, но едно трябва да им се признае - в периода на разцвета на крилатите им хусари, имат на-добрата конница в цял свят. Не просто като отделни качества, но и като доктрина, тактика и съвкупност.

[nokolov]

Интересно е да се направи съпоставка пиката на полския хусар до 5 м.дължина и двата вида пики на казаците с дължина 3,20-3,80м., които са с ремък по средата за да се придържат за ботуша на конника при преходи . Интересни са и бойния чук , и бойната брадва , и сабята и меча и преценката с оръжието ли са по добри за времето си от противниците си, или с личните си умения ?!

[Blackwolf]

Успехите, които бунтовниците по време на бунта на Хмелницики постигат се дължат на неспособността на короната да мобилизира достатъчно сили, в резултат на което инсургентите имат значително числено превъзходство. Когато поляците успяват да съберат достатъчно армия, при Берестечко се вижда.

Прочее, при хусарите вълча кожа по традиция носи ротмистрите.

[Thorn]

Не ги превъзнасяйте чак толкова. В този период те не участват в тридесет годишната война за да ги видим срещу първокласните европейски армии, срещу турците по-скоро отстъпват,по време на Потопа приемам, че основните проблеми са политически, но и тактичаски кой знае колко не блестят срещу шведите, че и срещу руснаците. Реално излиза, че в отделни моменти са имали отделни съединения елитна тежка конница на световно ниво. При политически хаос, примитивна система за комплектуване на армията, бардак в командването, небалансираност, скапана финансова система.Реч Посполита през 17 век губи войните си по-често, отколкото ги печели и реално губи територии. И от шведи и от турци, и от руснаци.

[Юлиан Август]

Бият се многократно срещу шведите. От тях по-първокласна протестантска армия - здраве. Ако се бяха включили в Тридесетгодишната война, то щеше да е на страната на католиците и пак чисто политически щяха да имат проблеми, предвид това, че голяма част от магнатите все още са лутерани. Иначе шведите са корав противник, но са яли прилично количество бой от полската конница. Великия Густав Адолф два пъти е бит от Конецполски. Турците пък само те си знаят колко народ са изгубили под копитата на хусарите...

По скоро странното е, че макар "политическия хаос, примитивна система за комплектуване на армията, бардак в командването, небалансираност, скапана финансова система" поляците изкарват толкова време до разделенията. От големите си поражения те губят мизерно малко територии, изключая Украйна, макар в нейния случай самата загуба на територия да е само върха на айсберга. Това, че се измъкват почти безнаказано им изиграва лоша шега, т.к. не вземат поука и затъват все повече в анархията, докато големите хиени на 18 век не ги поделят като на майтап. Само че по това време хусарията, за която е и темата, вече я има само по картините из магнатските владения.