Благодарение на тежката си конница, реформирана от крал Стефан Батори, 1576-1586 г., полско-литовсака държава постигнала ред победи над силни и опасни противници, като руси, шведи, турци и татари. Тази конница получила названието хусари, което не трябва да ни заблуждава с леките конници.
Системата за набиране на хусари през 17 в. била много подобна на средновековната. Наричала се товарищеского почта. Шефът на ротата-ротмистър, получавал специално разрешение от краля да наема бойци. Той наемал от числото на шляхтата товарищей. Всеки от тях бил длъжен да доведе със себе си войни, които се наричали пахолками-оръженосци или шеренгови-рядови, обикновенни.
Доспехите на хусарите зависели от тяхното имотно състояние. Най-тежко били въоръжени товарищите. Те носели шлем, кираса, нараменници, налакътници. Шлемовете били от няколко различни модела. Най-често срещаният се наричал шишак. Той имал източно произхождение, а от Полша и Унгария, проникнал и в Западна Европа. Шишакът притежавал висок, коничен купол, към който посредством панти имало прикрепени набузници и съставен от няколко свързани хоризонтални пластини натилник. Над челото имало козирка, а през специален отвор прокаран наносник, който можел чрез винт да се вдига или смъква.
През втората половина на 17 век навлезли и кожени шлемове с нашити железни пластинки, препокриващи се като рибешки люспи. Те можели да имат защитни детайли за врата и скулите, но можели и да са само един купол.
Кирасата се състояла от отделни пластини, наричани фолги, които имали дебелина до 5 мм. Свързвали се с нитове, поставяни в правоъгални отвори, като се получавало приплъзване между отделните части. Така боецът можел да се движи в доспеха, поне минимално. Тежината била около 7 кг. Най характерната украса, показваща че собственикът на доспеха е християнин, било изображение на Богородица върху сърцето, а от дясно малтийски кръст.
Нараменниците били масивни, с тежина около 3 кг.и се свързвали чрез ремъци с кирасата. Предмишницата се защитавала от наръкавник с тежина от 2,5-3 кг и съставен от отделни подвижно свързани фолги. Налакътниците, състоящи се от извит лист метал, защитавали ръката от лакътя до дланта и тежели около 0,5 кг.
Постепенно от отделните детайли се отказали като останала само кирасата. Срещал се вариант където тя имала само нагръдна плоча, скрепена чрез ремъци на гърба.
Най-интересната част от доспеха били огромни крила, закрепвани върху гърба. Те били изработени от дървени дъги, със закрепен пера от големи птици. Има различни хипотези за какво са служели те. Явно навлезли от турците, те тракали при езда, създавайки шум плашещ противника. Възможно е и да са посрещали саблените удари, омекотявайки ги преди да попаднат върху доспеха.
През втората половина на 17 в. получил разпространение доспех от кожа с нашити метални пластини-карацена. Въпреки, че били лесни за производство, тежали около 20-25 кг. И се отличавали с малка еластичност.
Обикновените хусари, които не можели да си позволят скъпите доспехи носели плетени ризници,
По някога се използвал метален кръгъл щит с диаметър около 60 см, наричан калкан.
Докато в Западна Европа почти се отказали от пиката в Полша тя продължила да се ползва с голям успех. Пиките имали дължина достигаща до 5 м., като най-често били боядисвани в червен цвят. На върхът им се намирал флаг, с дължина около 1-1,5 м., носещ цветовете на конкретното военно формирование.
Освен пиката, хусарите имали сабя, а често с нея и прав, тънък меч, с дължина около 1,2-1,5 м., наричан концчар. Докато със сабята се поразявали не бронираните противници, той служел а се пробиват доспехите. Срещу тях се използвал и боен чук-надзяк. В употреба били и бойни брадви-чекан.
Както може да се очаква хусарите не изостанали от военната мода и необходимост. Носели пистолети, в кобури към седлото и къс аркебуз-бандолет. Все още се използвали и лъковете.
Като допълнителен атрибут се използвали и кожи от екзотични животни, наметнати върху доспехите. Така най-богатите носели трофеи от тигър, лъв, леопард, рис. По-обикновените бойци се задоволявали с кожи от мечки или вълци.
Системата за набиране на хусари през 17 в. била много подобна на средновековната. Наричала се товарищеского почта. Шефът на ротата-ротмистър, получавал специално разрешение от краля да наема бойци. Той наемал от числото на шляхтата товарищей. Всеки от тях бил длъжен да доведе със себе си войни, които се наричали пахолками-оръженосци или шеренгови-рядови, обикновенни.
Доспехите на хусарите зависели от тяхното имотно състояние. Най-тежко били въоръжени товарищите. Те носели шлем, кираса, нараменници, налакътници. Шлемовете били от няколко различни модела. Най-често срещаният се наричал шишак. Той имал източно произхождение, а от Полша и Унгария, проникнал и в Западна Европа. Шишакът притежавал висок, коничен купол, към който посредством панти имало прикрепени набузници и съставен от няколко свързани хоризонтални пластини натилник. Над челото имало козирка, а през специален отвор прокаран наносник, който можел чрез винт да се вдига или смъква.
През втората половина на 17 век навлезли и кожени шлемове с нашити железни пластинки, препокриващи се като рибешки люспи. Те можели да имат защитни детайли за врата и скулите, но можели и да са само един купол.
Кирасата се състояла от отделни пластини, наричани фолги, които имали дебелина до 5 мм. Свързвали се с нитове, поставяни в правоъгални отвори, като се получавало приплъзване между отделните части. Така боецът можел да се движи в доспеха, поне минимално. Тежината била около 7 кг. Най характерната украса, показваща че собственикът на доспеха е християнин, било изображение на Богородица върху сърцето, а от дясно малтийски кръст.
Нараменниците били масивни, с тежина около 3 кг.и се свързвали чрез ремъци с кирасата. Предмишницата се защитавала от наръкавник с тежина от 2,5-3 кг и съставен от отделни подвижно свързани фолги. Налакътниците, състоящи се от извит лист метал, защитавали ръката от лакътя до дланта и тежели около 0,5 кг.
Постепенно от отделните детайли се отказали като останала само кирасата. Срещал се вариант където тя имала само нагръдна плоча, скрепена чрез ремъци на гърба.
Най-интересната част от доспеха били огромни крила, закрепвани върху гърба. Те били изработени от дървени дъги, със закрепен пера от големи птици. Има различни хипотези за какво са служели те. Явно навлезли от турците, те тракали при езда, създавайки шум плашещ противника. Възможно е и да са посрещали саблените удари, омекотявайки ги преди да попаднат върху доспеха.
През втората половина на 17 в. получил разпространение доспех от кожа с нашити метални пластини-карацена. Въпреки, че били лесни за производство, тежали около 20-25 кг. И се отличавали с малка еластичност.
Обикновените хусари, които не можели да си позволят скъпите доспехи носели плетени ризници,
По някога се използвал метален кръгъл щит с диаметър около 60 см, наричан калкан.
Докато в Западна Европа почти се отказали от пиката в Полша тя продължила да се ползва с голям успех. Пиките имали дължина достигаща до 5 м., като най-често били боядисвани в червен цвят. На върхът им се намирал флаг, с дължина около 1-1,5 м., носещ цветовете на конкретното военно формирование.
Освен пиката, хусарите имали сабя, а често с нея и прав, тънък меч, с дължина около 1,2-1,5 м., наричан концчар. Докато със сабята се поразявали не бронираните противници, той служел а се пробиват доспехите. Срещу тях се използвал и боен чук-надзяк. В употреба били и бойни брадви-чекан.
Както може да се очаква хусарите не изостанали от военната мода и необходимост. Носели пистолети, в кобури към седлото и къс аркебуз-бандолет. Все още се използвали и лъковете.
Като допълнителен атрибут се използвали и кожи от екзотични животни, наметнати върху доспехите. Така най-богатите носели трофеи от тигър, лъв, леопард, рис. По-обикновените бойци се задоволявали с кожи от мечки или вълци.
Comment