Акънджиите

[KIZIL DELI]

Брат ми питам ти какво казваш, не тя кво пише? Вземи та го формулирай най-накрая с изречения, няма да се охабиш толкова.

[Guy de Mont Ferrand]

Брат ми питам ти какво казваш, не тя кво пише? Вземи та го формулирай най-накрая с изречения, няма да се охабиш толкова.

"...аз...идентифицирам "племенното опълчение" с "акънджиите и азебите" (племенната туркоманска конница и пешаци - б.м.)"

[Stan]

Сега остава да се уточти и какво значи аджеба "племенно опълчение", щото лично за мен това едно доста размито понятие.

[KIZIL DELI]

E, не исках аз да го казвам да не излезе, че зорлем се заяждам с Ги.

[Guy de Mont Ferrand]

Сега остава да се уточти и какво значи аджеба "племенно опълчение", щото лично за мен това едно доста размито понятие.

Вж. бел. 2 от: http://vladislavivanov.blogspot.gr/2...-warriors.html

[KIZIL DELI]

"...аз...идентифицирам "племенното опълчение" с "акънджиите и азебите" (племенната туркоманска конница и пешаци - б.м.)"

[2] В които (както и изобщо в онези социуми, намиращи се в т.нар. стадий на „военна демокрация”) всеки мъж, годен да носи оръжие, е и воин, като, най-грубо, носенето на военната служба се извършва: 1) по задължение (когато е необходимо да се защити рода/племето) и 2) по собствено желание (когато се извършва набег/нападение срещу враговете).

Демек в ранния преддокументален период акънджиите са до един тюркмени, правилно ли разбирам? Добре де а контингентът примерно на Кьосе Михал и той ли влиза в това (племенно опълчение = бел.2)? Самият той е някакъв бичим византиец, командващ някакви пишман-акрити, които може да са всичко, но едва ли са точно тюркско племенно опълчение. Едва ли някой ще оспори, че Кьосе Михал и потомците му се превръщат в едни от най-влиятелните акънджийски предводители, демек акънджийството им няма как да бъде оспорено. За капак, за да е по-весело и трудно за предлагане на прости решения на комплицирани проблеми, тъкмо хоратата от това семейство се явяват също и потомствени водачи на яя пехотата на разни места. А в крайна сметка сметка искам да кажа, че подобно на теб съм твърдо убеден, че основната маса от хора, които пълнят редиците на акънджиите в Мала Азия и на Балканите са различни тюркмени (то няма нужда да си гений, за да се сетиш, че тъкмо те вършат чудесна работа за типа военни задания, които изпълняват), но явно за разлика от теб развитието на този корпус (защото те са опреден войскови тип) никак не ми изглежда така ясно и линейно.

[Guy de Mont Ferrand]

Че е сложно - сложно е, но е много по-опростено от византийската система - поне в началото. Никъде в материала не съм писал, че са само тюркмени - точно обратното - пиша, че включват всякакви типове. Така напр. Иналджък пише за азебите (явно повлиян от Енвери) в частност , че били масово "попълвани" от бивши ромейски моряци, останали без работа след реформите на Андроник II - става въпрос, разбира се, за т.нар. "морски бейлици". В текста използвам епитети като "най-грубо", "опростено" и тн., което важи и за постовете тук.

Що се отнася до контингентите на Кьосе Михал и Евренос, то те само от бивши византийски акрити ли се състоят? Това има ли някаква доказа?

Нали в литературата се дава известния пример с приелите исляма Караханиди в непосредствена близост до тюркската прародина - Алтай; инструкциите как да използват "газавата" и как това им се връзвало идеално с лайфстайла на номадските им поданици? Набези за грабеж ("акън") - ми че това е идеално за мобилни типове като тюрките и татарите, които не гледат дали е Рум или Китай, а какво могат да отмъкнат в бивака. Всъщност и арабите още не са я много прокопсали като излизат от пустинята и стават "газии".

За "азебите с червените шапки" вече споменахме, ами акънджиите? Защо всички автори наблягат на безспорно основаната на този тип тактика система "удж" като най-важна за ранните османски завоевания? А изворите говорят за атакуваща ги "сбирщина", въоръжена "само с по един боздуган" - това само пропаганда ли е или е истински шок от система, която е чужда на възприетите при тях начини на водене на военни действия?

Сега: като са "волни интерпретации", ОК, контрирай с нещо, което ги сваля в прахта директно! Само дето аз не се сещам, а все пак съм попрочел това-онова. Целенасочено съм се стремял да избягвам по-късни извори и периоди, едвам се навих да използвам Константин Михайлович и то защото и той отразява едно все още не чак толкова късно и "преходно" състояние на нещата, от друга страна адашът му от Костенец е доста по-ранен...поради което ми се стори ценен извор!

[Stan]

Това с "военната демокрация" е малко като клише. Реално погледнато даденото определение може да се приложи и за 20 в., ама нито Германия, нито СССР са в стадий "военна демокрация".

[Guy de Mont Ferrand]

Това с "военната демокрация" е малко като клише. Реално погледнато даденото определение може да се приложи и за 20 в., ама нито Германия, нито СССР са в стадий "военна демокрация".

Ха-ха, да, но пък не гледат ли с "добро око" на тази "степен на историческо развитие"?

Тия "клишета" между другото все пак са и продукт на дългогодишни проучвания и много специалисти

[Stan]

Тия "клишета" между другото все пак са и продукт на дългогодишни проучвания и много специалисти

Това, разбира се, въобще не оправдава безкиритичното им ползване. Продукт на същите дългогодишни проучвания и труда на много специалисти са и други клишета като "феодализъм във Визанития през 8 в.". В крайна сметка, работата на историка е да се отнася критично и към изследванията на предшествениците си и наложени постановки и интерпретации. Между другото, самото понятие "военна демокрация", как да кажа, мирише доста на марксически нафталин.
Нали не искаш да кажеш, че през 14 в. Османската империя е на ниво "военна демокрация"?

[Guy de Mont Ferrand]

Между другото, самото понятие "военна демокрация", как да кажа, мирише доста на марксически нафталин.
Нали не искаш да кажеш, че през 14 в. Османската империя е на ниво "военна демокрация"?

Каквото съм искал - казал съм го. Самото изказване и особено подчертаното: "Османската империя е на ниво "военна демокрация"" е абсурдно като стил и очевидно не заслужава коментар.

[KIZIL DELI]

Каквото съм искал - казал съм го.

Ясно, разбрах! Предагам тук да спрем, че много наспамихме темата. Чакам с интерес да прочета целия текст за ранното османско общество, моля те не забравяй да ми го пратиш щом излезе. Иначе, щом се видя с малко време тези дни ще бутна темата в друга посока - да пробваме да поразмислим върху документа от 1472 г., който анализира и Лоури.

[KIZIL DELI]

Ето ги материалите, за които споменах, че можем да обсъдим.

Недков, Османотурска дипломатика и палеография, т. 2







И четенето на Лоури, The Nature of the Early Ottoman State





В момента нямам много време да пиша подробно за самия документ, но да кажем, че за всеки, който има някаква представа за акънджиите той представя интересна информация. Само да припомня, че точно по същото време, Анджиолело (за справка енциклопедичната статия по-горе), един от надеждните извори от времето твърди, че акънджиите се издържат от каквото си хванат и като цяло не са особено организирани. Изявления от този род на други съвременни автори (някои дори описващи акънджиите като въоръжени с по една тояга или по един боздуган, дет вика Ги) имат сериозно отражение върху съвременната историография, която на свой ред е произвела митологичен образ на акънджията, който събирателно изглежда като последен измикяр - гладник, голтак, бандюга, в чията глава бие неспирно камбаната, тласкаща го в чужди земи за плячка. Нещата, както често се получава, са естествено далеч по-сложни. Самите военни успехи, които бележат походите, водени от акънджийските бейове, показват струва ми се, че в организационно отношение акънджиите са били поне една идея по-различни от зле въоръжена банда разбойници . Та документът по-горе повдига някои въпроси като начин на рекрут, издръжка, структура и даже дава възможност да се помисли върху етническия състав на хората в корпуса. Лоури прави голяма работа от това, аз не бих . И така нататък ... хвърлете око на документа и ако има интерес да го побистрим.

[boilad]

Нещата, както често се получава, са естествено далеч по-сложни. Самите военни успехи, които бележат походите, водени от акънджийските бейове, показват струва ми се, че в организационно отношение акънджиите са били поне една идея по-различни от зле въоръжена банда разбойници .

Струва ми се, че успехите на акънджиите се дължат по-скоро на по-доброто взаимодействие с останалите родове войска, а не на някаква по-съвършена организация. В Средновековието има достатъчно примери за подобни армейски отряди, които действат успешно, чиято основна задача и цел е плячкосването и опожаряването, а затова не е необходимо тежко въоръжение (например алмугаварите, споменавани на няколко места из форума). Обикновено това са, или най-бедните пехотинци, или професионалисти, които поради спецификите на дейността им пренебрегват тежкото въоръжение, т. е. социално-икономически и военни съображения определят рекрута.
Филип Контамин цитира каталонски хронист, чието описание на алмугаварите е сходно с описанието, което Дука (ако се не лъжа) прави на османските отряди, а ако Графа се завърти тъдява може да направи аналогия с акритите и с какви прийоми са си служили при изпълнение на служебния си дълг. И последно - на Запад често описват градските опълчения като "лошо въоръжени и почти голи" (пак по Контамин).

[Guy de Mont Ferrand]

градските опълчения като "лошо въоръжени и почти голи"

Браво на Къзъл Дели за труда, като имам повече време да прочета и ще коментирам.