Пускам това изложение във връзка с 201-годишнината от сражението.
ПРЕДИСТОРИЯТА
След ювелирно проведената операция при Улм (21.10.1805),в която унищожава 90-хилядната армия на австрийския генерал Карл Мак, пленявайки една трета от състава й, Наполеон напредва на изток на австрийска територия. Независимо от успеха в Бавария, положението му е твърде сложно: Прусия, подложена на силен дипломатически натиск от Русия, се готви да се намеси на страната на антифренската коалиция; има опасност от английски и шведски десанти, която принуждава императора да държи над 100 000 войници в Северна Европа; от юг французите са застрашавани от две австрийски армии, командувани от ерцхерцозите Карл (в Северна Италия) и Йохан (в Тирол), срещу които стоят френските корпуси на Ней, Ожеро и Массена; от изток настъпват русите и макар че главните им сили, които трябва да подкрепят австрийците, са още много далеч, в западна Австрия се намира техният авангард 50 000 души под командата на Михаил Кутузов. Последният предпазливо не се съединява с австрийските войски при Улм и започва незабавно отстъпление на изток след капитулацията на Мак, за да не попадне под ударите на прввъзхождащите го корпуси на французите.
За Наполеон приключването на войната с Австрия е особено важно. Ако военните действия се проточат, това ще даде възможност на съюзниците да съсредоточат срещу него всичките си сили и да получат опасно надмощие. Ето защо първата му работа след Улм е да осуети оттеглянето и съединяването на корпуса на Кутузов (към който са се присъединили и част от успелите да избегнат плена австрийци) с главните сили на руската армия. Обаче всички опити това да бъде постигнато се оказват неуспешни Кутузов не само успява да отстъпи и да се съедини на 19.11.1805г. с главните руски сили, но и неколкократно в малки ариергардни боеве нанася доста неприятни загуби на преследващите го френски войски.
Французите заемат Виена, която Кутузов се отказва да брани, въпреки заповедите на австрийския и руския император, но въпреки това се намират в лошо стратегическо положение: русите се обединяват с австрийците, армиите на двама ерцхерцози , които заплашват дълбокия тил на императора, продължават да задържат част от войските му, англичаните се опитват да десантират на о.Валхерен, френските части са изгонени от Хановер, Прусия подписва военен договор с Русия и се готви да се включи в антифренската коалиция: формирани са 4 корпуса, а при Наполеон във Виена е изпратен като представител на пруския крал Хаугвиц, който да му връчи ултимативни искания, а след тях и акта за обявяване на война. Френските корпуси са капнали от ускорените двумесечни маньоври и са разпръснати между Залцбург и Виена под личното командуване на императора има едва 50 000 души, срещу които вече настъпват 86 000 руси и 16 000 австрийци заедно с двамата владетели Александър I (1801 1825) и Франц II (1792 1835).
Сега Наполеон трябва да печели време. То му е необходимо, за да даде все пак някаква почивка на войските си и да ги съсредоточи. Ето защо той дава вид, че е разколебан, изпраща адютанта си генерал Савари при руския цар с предложение за преговори (но Александър I отказва да го приеме и Савари е надменно отпратен) и дори нарежда на аванпостовете да не оказват много силна съпротива, ако бъдат атакувани. Същевременно той организира втора (резервна) комуникационна и снабдителна линия през Брюн, Иглау и Пассау.
Начело на обединените руско-австрийски войски е поставен Кутузов. Той предлага продължаване на отстъплението, но австрийският и руският император, които са при армията, отхвърлят тази възможност. Смесен съюзнически щаб, ръководен от генерал Войротер, изработва плана за стратегическо настъпление: основната му идея е Наполеон да бъде откъснат от Виена, разбит и отхвърлен в Бохемските планини, където армията му да се унищожи окончателно. Този план залага главно на факта, че основната снабдителна линия на французите е на юг от Дунава (Войротер не знаел, че е създадена нова, северно от реката). Към 27 ноември съюзническите войски са вече в настъпателно положение по посока на Брюн (дн. Бърно), а на следващия ден те разбиват една бригада от френския авангард, което рязко повишава самочувствието им.
По движенията на противника Наполеон разгадава стратегическия замисъл на съюзниците, но той не го тревожи. Дори да бъде откъснат от австрийската столица, новата комуникационна линия ще обезпечиава достатъчно. При него са събрани вече 5 от корпусите му (на Бернадот, Лан, Султ, Мюра и Даву), които заедно с гвардията броят около 73 000 души и той решава да даде сражение, като избира за целта полето западно от Аустерлиц, през което от север към юг протича река Сантона. Полето се доминира от височините при с.Працен, разположени почти в центъра му и Наполеон забелязва веднага, че ако те бъдат заети от достатъчно силни части с многобройна артилерия, съюзническото настъпление ще бъде осуетено. Но в такъв случай това ще бъде само едно обикновено сражение , казва той на маршалите, които го придружават при рекогносцировката. А на него му е необходимо не обикновено, а генерално сражение, което да обърне целия ход на войната. Поради това на Праценските височини е оставени само конен разезд без нито едно оръдие.
На 1 декември съюзниците се придвижват на запад, заемат Праценските височини и се разполагат на биваци пред Аустерлиц. Към девет часа същата вечер Наполеон заедно със свитата си прави преглед на своята армия на светлината на факли едно впечатляващо зрелище. Блестящата кавалкада от маршали и генерали в сърмени мундири, на фона на които скромният шинел на императора рязко се отличава, препуска пред цялата френска линия, съпровождана от френетични възгласи в негова чест. На войниците е прочетена специална прокламация, в която Наполеон не само им обещава победа, но и разяснява как точно тя ще бъде спечелена. Не го е грижа, че намеренията му могат да станат известни на съюзниците те са така противоречащи на здравия разум, че той е сигурен, че ще бъдат счетени за целенасочена дезинформация.
БИТКАТА
В нея съюзниците влизат със 114 баталиона (ок.76 000 души), 131 ескадрона и 5 казашки полка (ок.26 000 души) и 330 оръдия под главното командуване на Михаил Иларионович Кутузов. В интерес на справедливостта трябва да се отбележи, че неговите действия и оперативни решения са ограничавани както от предварително изработения план, предвиждащ главният удар да се нанесе върху десния френски фланг, така и от присъствието на двамата съюзни императори руския и австрийския на полето на боя.
Французите разполагат с 99 баталиона (ок.51 000 души), 152 ескадрона (ок.22 000 души) и неуточнен брой оръдия под главното командуване на самия Наполеон. Отгатвайки, че съюзниците ще се опитат да разбият десния му фланг, императорът преценява, че това ще ги принуди да отслабят центъра си и възнамерява да нанесе именно тук решаващия удар.
В деня на сражението (2.12.1805), който е и годишнина от коронацията на наполеон, войските са разположени по следния начин:
Французите:
- левият фланг, командван от маршал Лан (20 баталиона и 16 ескадрона, общо ок. 11 000 души) е развърнат зад р.Сантона, на север от пътя за Брюн и с фронт, обърнат към с.Дварошна;
- центърът, командван от маршалите Бернадот и Мюра (18 баталиона и 92 ескадрона, общо ок. 17 000души) е разположен от Брюнския път на юг до с.Пунтовиц, но все така зад течението на реката. Зад тях в резерв под свое командуване Наполеон задържа дивизията на Удино (12 баталиона, ок.10 000 души) и гвардията (ок.5000);
- десният фланг, командван от маршал Султ (31 баталиона и 12 ескадрона, общо ок.24 000 души) е изтегнат на юг от Пунтовиц до брега на замръзналото езеро Зачан, като пехотните дивизии на Сент Илер и Вандам заемат района между Пунтовиц и Гирцковиц, а дивизията на Льогран и леката кавалерия на Маргароне пространството от Кобелницките блата до селата Соколниц и Телниц, северно от езерото.
Западно от тези части, около с.Райхерн, са разположени в резерв пехотната дивизия на Фриан (10 баталиона) и драгунската на Бурсие (18 ескадрона) под общата команда на маршал Даву.
Съюзниците:
- десният фланг, командван от княз Багратион (14 баталиона, 30 ескадрона и 2 казашки полка, общо ок.15 000 души), е разположен източно от с.Дварошна, в района на селата Крук и Коваловиц;
- центърът, командван от Кутузов (но тук е и император Александър), включва руската гвардия на великия княз Константин (10 баталиона и 22 ескадрона, от които само част са на полесражението, а останалите се намират в Аустерлиц и пристигат доста по-късно общо 12 000 души) и корпуса на Коловрат (27 баталиона, ок.17 000 души), развърнат между с.Збедшау и пътя за Аустерлиц;
- левият фланг, командван от граф Буксхевден (63 баталиона, 79 ескадрона и 3 казашки полка, общо ок.58 000 души) е развърнат между селата Працен и Ауезда и включва пехотните корпуси на Кинмайер (7 000), Дохтуров (15 000), Ланжерон (12 000) и Пржибишевский (9 000), както и кавалерийския корпус на принц фон Лихтенщайн (ок.15 000), разположен зад пехотата.
Битката започва при изгрева с атака на съюзническата пехота от левия фланг към френските позиции в селата Соколниц и Телниц, където е разположена бригадата на генерал Мерл. Първоначално атаката е отбита, но скоро Буксхевден вкарва в боя целия корпус на Кинмайер, поддържан от дивизионната кавалерия на Дохтуров, които изтикват Мерл. Очаквайки все по-голям натиск на десния си фланг, Наполеон нарежда на маршал Даву да подкрепи Мерл с дивизиите на Фриан и Бурсие. Даву контраатакува и отхвърля назад съюзническата пехота. Телниц и Соколниц отново минават в ръцете на французите. Към седем и половина сутринта боят на този фланг става все по-ожесточен: в тесния участък срещу командваните от Даву 2 дивизии и бригадата на Мерл Буксхевден хвърля всичките си корпуси с изключение на кавалерията на принц фон Лихтенщайн почти 43 000 души.
По същото време войските на Багратион заемат с.Дварошна и настъпват срещу корпуса на маршал Лан. Поддържан от кирасирските дивизии на Нансути и Гону от резерва на Мюра, Лан контраатакува и отблъсва русите. Недостигът на кавалерия на това крило на съюзниците се чувства много силно и това кара Кутузов да насочи на север целия корпус на Лихтенщайн. Но австрийските ескадрони се бавят и на полесражението при Дварошна се явяват само 25 руски ескадрона под командата на граф Уваров. Забелязвайки затрудненията на Багратион, великият княз Константин се спуска с пехотните полкове от гвардията към с.Блашовиц, изтиква французите и заема селото, но атакуван на свой ред от кавалерийската дивизия на Каффарели е принуден да отстъпи. Руската гвардейска кавалерия се намесва, отбива атаката, прогонва французите и преследвайки ги, нахлува сред корпуса на Бернадот, но е обсипана с град от куршуми, губи 1/3 от състава си и побягва обратно. Единствено появата на австрийската кавалерия, пристигнала към осем и половина при Блашовиц, възстановява равновесието и задържа френското настъпление.
Междувременно стоящият в съюзническия център корпус на генерал Коловрат настъпва бавно на запад след колоните на Буксхевден. По заповед на Кутузов, чийто команден пункт се придвижва с Коловрат, корпусът спира на Праценските височини в самия център на фронта на битката. Очевидно Кутузов има предвид факта, че в центъра на противниковата линия са разположени свежи сили и не желае да рискува последните резерви на съюзниците. Заемайки височините, той се стреми да скове всички действия на Наполеон в центъра. От командния си пункт при Пунтовиц императорът забелязва оживлението, настъпило при Працен и подхвръля: Ако русите напуснат височините, за да ни обходят отдясно, ще загинат . Но не дава никаква заповед.
Около девет часа в сражението вече се усеща началото на криза: боят на северния участък около Блашовиц продължава, но без да се очертава превес; в южния участък съюзниците не са в състояние да преодолеят съпротивата на маршал Даву, независимо от близо петкратното си превъзходство; в центъра все още царува спокойствие.
Граф Буксхевден неколкократно иска Кутузов да подкрепи левия фланг поне с една дивизия от корпуса на Коловрат, кълнейки се, че с тази помощ несъмнено ще пробие френските позиции, но главнокомандващият си прави оглушки. Едва когато графът се обръща с тази молба към Александър Iи царят идва лично в командния пункт, за да нареди на Кутузов да изпрати подкрепа, последният се покорява. Колоната на генерал Коловрат бавно поема на юг.
В 9 часа Наполеон вече е решил да започне атаката срещу съюзническия център и пита Султ колко време ще му бъде необходимо, за да стигне с дивизиите на Сент Илер и Вандам до Праценските височини. Двадесет минути, сир отвръща маршалът точно в момента, в който докладват, че русите са започнали да слизат от височините. Господа, - обръща се императорът към присъствуващите, - когато противникът прави грешка, не трябва по никой начин да го прекъсваме. Ще изчакаме още 20 минути.
След изтичането им по-голямата част от корпуса на Султ (18 000 души) атакува оттеглящите се от Працен руски полкове. Опитът на Кутузов да върне войските на Коловрат обратно на височините и да организира съпротива не е успешен той е разбит и с обхванати флангове бързо отстъпва на изток към Гостирадек и Збедшау като изоставя цялата артилерия. Французите овладяват Праценските височини.
Към 10 часа войските на княз Багратион и великия княз Константин, притиснати от корпусите на Лан, Мюра и Бернадот, най-сетне започват да се огъват. Отчаян от развитието на сражението, Константин прави последно усилие: дава заповед на гвардейския Преображенски полк (той се счита традиционно за най-елитната част в руска армия) да атакува пехотата на Бернадот. Атаката на преображенците е великолепна и неудържима: целия корпус на маршала е отхвърлен назад, но в френската гвардейска кавалерия, командвана от маршал Бесиер, контраатакува и спира настъплението. Преображенският полк отстъпва в бередие. Боят става още по-яростен, когато дошлите от Аустерлиц руски кавалергарди (5 ескадрона) се хвърлят върху гвардейската кавалерия на Бесиер, прогонват я и докато я преследват, два от тях (княз Репнин) нахлуват чак до френските резерви при Пунтовиц, където са отбити, но успяват да пленят един от императорските орли. Тази възхитителна атака обаче не е в състояние да промени обстановката целият десен фланг на съюзниците се отстъпва под натиска на французите. Това обстоятелство дава възможност на Наполеон да изтегли оттам корпусите на Бернадот и Мюра. Лан остава сам срещу войските на Багратион и великия княз, но от него се очаква единствено да не им позволи да възобновят настъплението си.
Неутрализирането на съюзниците в северния участък на сражението и разгрома им в центъра в значителна степен предрешава края на битката при Аустерлиц. Северно от Пунтовиц Наполеон формира от гвардията си и корпусите на Султ, Бернадот и Мюра мощна групировка (ок. 50 000 души), която в два часа нанася ужасен удар върху десния фланг и тила на пехотните колони на Буксхевден, които все още се мъчат да пробият десния фланг на французите. След по-малко от половин час настава неописуема паника, а битката се превръща в истинска касапница. Буксхевден побягва, последван от Войротер и Кутузов. На изток се понасят и двамата императори заедно със своите свити и щабове. Опитът на съюзниците да се спасяват през моста на Литава усложнява още повече ситуацията, защото той се оказва разрушен. Обърканите и изплашени войници се втурват по леда на езерото Зачан, но той е разбит от французите с артилерийски огън и над 2000 души се издавят. Единствено Дохтуров успява да отстъпи със своя корпус (към който се присъединяват много части от другите пехотни корпуси на левия фланг общо ок. тридесетина хиляди души) сравнително организирано, но попада под ударите на кирасирската дивизия на граф дьо Нансути, заела позиция при Ауезда, която посича хиляди хора, довеждайки корпуса до пълно безредие.
Разбирайки какво става с левия фланг, Багратион и великият княз Константин Павлович стремглаво отстъпват на изток, опасявайки се пътят им да не бъде отрязан от кавалерията на противника.
Наполеон възлага преследването на разбитата руско-австрийска армия на Мюра, но още на следващия ден го прекратява, уверен, че победата му е пълна.
В сражението съюзниците губят около 17 000 убити, 27 000 ранени и пленници и 160 оръдия. Французите дават около 8 000 убити и 763 пленници.
Битката при Аустерлиц не само изважда Австрия от войната (съвсем скоро е подписан унизителният и свръхтежък за нея Пресбургски мирен договор), но слага и край на съществуването на Свещената римска империя. От 1806г. Франц II ще се нарича вече само император на Австрия. Нито Русия, нито Англия са в състояние сами да продължат военните действия против Франция при създалата се ситуация. Прусия не се осмелява да обяви война вместо това Хаугвиц побързва да изкаже на Наполеон поздравления за победата му. Усмихвайки се иронично, императорът отвръща на пруския представител, че поздравленията са попаднали не на този адрес, на който са били изпратени.
Третата антифренска коалиция престава да съществува.
ПРЕДИСТОРИЯТА
След ювелирно проведената операция при Улм (21.10.1805),в която унищожава 90-хилядната армия на австрийския генерал Карл Мак, пленявайки една трета от състава й, Наполеон напредва на изток на австрийска територия. Независимо от успеха в Бавария, положението му е твърде сложно: Прусия, подложена на силен дипломатически натиск от Русия, се готви да се намеси на страната на антифренската коалиция; има опасност от английски и шведски десанти, която принуждава императора да държи над 100 000 войници в Северна Европа; от юг французите са застрашавани от две австрийски армии, командувани от ерцхерцозите Карл (в Северна Италия) и Йохан (в Тирол), срещу които стоят френските корпуси на Ней, Ожеро и Массена; от изток настъпват русите и макар че главните им сили, които трябва да подкрепят австрийците, са още много далеч, в западна Австрия се намира техният авангард 50 000 души под командата на Михаил Кутузов. Последният предпазливо не се съединява с австрийските войски при Улм и започва незабавно отстъпление на изток след капитулацията на Мак, за да не попадне под ударите на прввъзхождащите го корпуси на французите.
За Наполеон приключването на войната с Австрия е особено важно. Ако военните действия се проточат, това ще даде възможност на съюзниците да съсредоточат срещу него всичките си сили и да получат опасно надмощие. Ето защо първата му работа след Улм е да осуети оттеглянето и съединяването на корпуса на Кутузов (към който са се присъединили и част от успелите да избегнат плена австрийци) с главните сили на руската армия. Обаче всички опити това да бъде постигнато се оказват неуспешни Кутузов не само успява да отстъпи и да се съедини на 19.11.1805г. с главните руски сили, но и неколкократно в малки ариергардни боеве нанася доста неприятни загуби на преследващите го френски войски.
Французите заемат Виена, която Кутузов се отказва да брани, въпреки заповедите на австрийския и руския император, но въпреки това се намират в лошо стратегическо положение: русите се обединяват с австрийците, армиите на двама ерцхерцози , които заплашват дълбокия тил на императора, продължават да задържат част от войските му, англичаните се опитват да десантират на о.Валхерен, френските части са изгонени от Хановер, Прусия подписва военен договор с Русия и се готви да се включи в антифренската коалиция: формирани са 4 корпуса, а при Наполеон във Виена е изпратен като представител на пруския крал Хаугвиц, който да му връчи ултимативни искания, а след тях и акта за обявяване на война. Френските корпуси са капнали от ускорените двумесечни маньоври и са разпръснати между Залцбург и Виена под личното командуване на императора има едва 50 000 души, срещу които вече настъпват 86 000 руси и 16 000 австрийци заедно с двамата владетели Александър I (1801 1825) и Франц II (1792 1835).
Сега Наполеон трябва да печели време. То му е необходимо, за да даде все пак някаква почивка на войските си и да ги съсредоточи. Ето защо той дава вид, че е разколебан, изпраща адютанта си генерал Савари при руския цар с предложение за преговори (но Александър I отказва да го приеме и Савари е надменно отпратен) и дори нарежда на аванпостовете да не оказват много силна съпротива, ако бъдат атакувани. Същевременно той организира втора (резервна) комуникационна и снабдителна линия през Брюн, Иглау и Пассау.
Начело на обединените руско-австрийски войски е поставен Кутузов. Той предлага продължаване на отстъплението, но австрийският и руският император, които са при армията, отхвърлят тази възможност. Смесен съюзнически щаб, ръководен от генерал Войротер, изработва плана за стратегическо настъпление: основната му идея е Наполеон да бъде откъснат от Виена, разбит и отхвърлен в Бохемските планини, където армията му да се унищожи окончателно. Този план залага главно на факта, че основната снабдителна линия на французите е на юг от Дунава (Войротер не знаел, че е създадена нова, северно от реката). Към 27 ноември съюзническите войски са вече в настъпателно положение по посока на Брюн (дн. Бърно), а на следващия ден те разбиват една бригада от френския авангард, което рязко повишава самочувствието им.
По движенията на противника Наполеон разгадава стратегическия замисъл на съюзниците, но той не го тревожи. Дори да бъде откъснат от австрийската столица, новата комуникационна линия ще обезпечиава достатъчно. При него са събрани вече 5 от корпусите му (на Бернадот, Лан, Султ, Мюра и Даву), които заедно с гвардията броят около 73 000 души и той решава да даде сражение, като избира за целта полето западно от Аустерлиц, през което от север към юг протича река Сантона. Полето се доминира от височините при с.Працен, разположени почти в центъра му и Наполеон забелязва веднага, че ако те бъдат заети от достатъчно силни части с многобройна артилерия, съюзническото настъпление ще бъде осуетено. Но в такъв случай това ще бъде само едно обикновено сражение , казва той на маршалите, които го придружават при рекогносцировката. А на него му е необходимо не обикновено, а генерално сражение, което да обърне целия ход на войната. Поради това на Праценските височини е оставени само конен разезд без нито едно оръдие.
На 1 декември съюзниците се придвижват на запад, заемат Праценските височини и се разполагат на биваци пред Аустерлиц. Към девет часа същата вечер Наполеон заедно със свитата си прави преглед на своята армия на светлината на факли едно впечатляващо зрелище. Блестящата кавалкада от маршали и генерали в сърмени мундири, на фона на които скромният шинел на императора рязко се отличава, препуска пред цялата френска линия, съпровождана от френетични възгласи в негова чест. На войниците е прочетена специална прокламация, в която Наполеон не само им обещава победа, но и разяснява как точно тя ще бъде спечелена. Не го е грижа, че намеренията му могат да станат известни на съюзниците те са така противоречащи на здравия разум, че той е сигурен, че ще бъдат счетени за целенасочена дезинформация.
БИТКАТА
В нея съюзниците влизат със 114 баталиона (ок.76 000 души), 131 ескадрона и 5 казашки полка (ок.26 000 души) и 330 оръдия под главното командуване на Михаил Иларионович Кутузов. В интерес на справедливостта трябва да се отбележи, че неговите действия и оперативни решения са ограничавани както от предварително изработения план, предвиждащ главният удар да се нанесе върху десния френски фланг, така и от присъствието на двамата съюзни императори руския и австрийския на полето на боя.
Французите разполагат с 99 баталиона (ок.51 000 души), 152 ескадрона (ок.22 000 души) и неуточнен брой оръдия под главното командуване на самия Наполеон. Отгатвайки, че съюзниците ще се опитат да разбият десния му фланг, императорът преценява, че това ще ги принуди да отслабят центъра си и възнамерява да нанесе именно тук решаващия удар.
В деня на сражението (2.12.1805), който е и годишнина от коронацията на наполеон, войските са разположени по следния начин:
Французите:
- левият фланг, командван от маршал Лан (20 баталиона и 16 ескадрона, общо ок. 11 000 души) е развърнат зад р.Сантона, на север от пътя за Брюн и с фронт, обърнат към с.Дварошна;
- центърът, командван от маршалите Бернадот и Мюра (18 баталиона и 92 ескадрона, общо ок. 17 000души) е разположен от Брюнския път на юг до с.Пунтовиц, но все така зад течението на реката. Зад тях в резерв под свое командуване Наполеон задържа дивизията на Удино (12 баталиона, ок.10 000 души) и гвардията (ок.5000);
- десният фланг, командван от маршал Султ (31 баталиона и 12 ескадрона, общо ок.24 000 души) е изтегнат на юг от Пунтовиц до брега на замръзналото езеро Зачан, като пехотните дивизии на Сент Илер и Вандам заемат района между Пунтовиц и Гирцковиц, а дивизията на Льогран и леката кавалерия на Маргароне пространството от Кобелницките блата до селата Соколниц и Телниц, северно от езерото.
Западно от тези части, около с.Райхерн, са разположени в резерв пехотната дивизия на Фриан (10 баталиона) и драгунската на Бурсие (18 ескадрона) под общата команда на маршал Даву.
Съюзниците:
- десният фланг, командван от княз Багратион (14 баталиона, 30 ескадрона и 2 казашки полка, общо ок.15 000 души), е разположен източно от с.Дварошна, в района на селата Крук и Коваловиц;
- центърът, командван от Кутузов (но тук е и император Александър), включва руската гвардия на великия княз Константин (10 баталиона и 22 ескадрона, от които само част са на полесражението, а останалите се намират в Аустерлиц и пристигат доста по-късно общо 12 000 души) и корпуса на Коловрат (27 баталиона, ок.17 000 души), развърнат между с.Збедшау и пътя за Аустерлиц;
- левият фланг, командван от граф Буксхевден (63 баталиона, 79 ескадрона и 3 казашки полка, общо ок.58 000 души) е развърнат между селата Працен и Ауезда и включва пехотните корпуси на Кинмайер (7 000), Дохтуров (15 000), Ланжерон (12 000) и Пржибишевский (9 000), както и кавалерийския корпус на принц фон Лихтенщайн (ок.15 000), разположен зад пехотата.
Битката започва при изгрева с атака на съюзническата пехота от левия фланг към френските позиции в селата Соколниц и Телниц, където е разположена бригадата на генерал Мерл. Първоначално атаката е отбита, но скоро Буксхевден вкарва в боя целия корпус на Кинмайер, поддържан от дивизионната кавалерия на Дохтуров, които изтикват Мерл. Очаквайки все по-голям натиск на десния си фланг, Наполеон нарежда на маршал Даву да подкрепи Мерл с дивизиите на Фриан и Бурсие. Даву контраатакува и отхвърля назад съюзническата пехота. Телниц и Соколниц отново минават в ръцете на французите. Към седем и половина сутринта боят на този фланг става все по-ожесточен: в тесния участък срещу командваните от Даву 2 дивизии и бригадата на Мерл Буксхевден хвърля всичките си корпуси с изключение на кавалерията на принц фон Лихтенщайн почти 43 000 души.
По същото време войските на Багратион заемат с.Дварошна и настъпват срещу корпуса на маршал Лан. Поддържан от кирасирските дивизии на Нансути и Гону от резерва на Мюра, Лан контраатакува и отблъсва русите. Недостигът на кавалерия на това крило на съюзниците се чувства много силно и това кара Кутузов да насочи на север целия корпус на Лихтенщайн. Но австрийските ескадрони се бавят и на полесражението при Дварошна се явяват само 25 руски ескадрона под командата на граф Уваров. Забелязвайки затрудненията на Багратион, великият княз Константин се спуска с пехотните полкове от гвардията към с.Блашовиц, изтиква французите и заема селото, но атакуван на свой ред от кавалерийската дивизия на Каффарели е принуден да отстъпи. Руската гвардейска кавалерия се намесва, отбива атаката, прогонва французите и преследвайки ги, нахлува сред корпуса на Бернадот, но е обсипана с град от куршуми, губи 1/3 от състава си и побягва обратно. Единствено появата на австрийската кавалерия, пристигнала към осем и половина при Блашовиц, възстановява равновесието и задържа френското настъпление.
Междувременно стоящият в съюзническия център корпус на генерал Коловрат настъпва бавно на запад след колоните на Буксхевден. По заповед на Кутузов, чийто команден пункт се придвижва с Коловрат, корпусът спира на Праценските височини в самия център на фронта на битката. Очевидно Кутузов има предвид факта, че в центъра на противниковата линия са разположени свежи сили и не желае да рискува последните резерви на съюзниците. Заемайки височините, той се стреми да скове всички действия на Наполеон в центъра. От командния си пункт при Пунтовиц императорът забелязва оживлението, настъпило при Працен и подхвръля: Ако русите напуснат височините, за да ни обходят отдясно, ще загинат . Но не дава никаква заповед.
Около девет часа в сражението вече се усеща началото на криза: боят на северния участък около Блашовиц продължава, но без да се очертава превес; в южния участък съюзниците не са в състояние да преодолеят съпротивата на маршал Даву, независимо от близо петкратното си превъзходство; в центъра все още царува спокойствие.
Граф Буксхевден неколкократно иска Кутузов да подкрепи левия фланг поне с една дивизия от корпуса на Коловрат, кълнейки се, че с тази помощ несъмнено ще пробие френските позиции, но главнокомандващият си прави оглушки. Едва когато графът се обръща с тази молба към Александър Iи царят идва лично в командния пункт, за да нареди на Кутузов да изпрати подкрепа, последният се покорява. Колоната на генерал Коловрат бавно поема на юг.
В 9 часа Наполеон вече е решил да започне атаката срещу съюзническия център и пита Султ колко време ще му бъде необходимо, за да стигне с дивизиите на Сент Илер и Вандам до Праценските височини. Двадесет минути, сир отвръща маршалът точно в момента, в който докладват, че русите са започнали да слизат от височините. Господа, - обръща се императорът към присъствуващите, - когато противникът прави грешка, не трябва по никой начин да го прекъсваме. Ще изчакаме още 20 минути.
След изтичането им по-голямата част от корпуса на Султ (18 000 души) атакува оттеглящите се от Працен руски полкове. Опитът на Кутузов да върне войските на Коловрат обратно на височините и да организира съпротива не е успешен той е разбит и с обхванати флангове бързо отстъпва на изток към Гостирадек и Збедшау като изоставя цялата артилерия. Французите овладяват Праценските височини.
Към 10 часа войските на княз Багратион и великия княз Константин, притиснати от корпусите на Лан, Мюра и Бернадот, най-сетне започват да се огъват. Отчаян от развитието на сражението, Константин прави последно усилие: дава заповед на гвардейския Преображенски полк (той се счита традиционно за най-елитната част в руска армия) да атакува пехотата на Бернадот. Атаката на преображенците е великолепна и неудържима: целия корпус на маршала е отхвърлен назад, но в френската гвардейска кавалерия, командвана от маршал Бесиер, контраатакува и спира настъплението. Преображенският полк отстъпва в бередие. Боят става още по-яростен, когато дошлите от Аустерлиц руски кавалергарди (5 ескадрона) се хвърлят върху гвардейската кавалерия на Бесиер, прогонват я и докато я преследват, два от тях (княз Репнин) нахлуват чак до френските резерви при Пунтовиц, където са отбити, но успяват да пленят един от императорските орли. Тази възхитителна атака обаче не е в състояние да промени обстановката целият десен фланг на съюзниците се отстъпва под натиска на французите. Това обстоятелство дава възможност на Наполеон да изтегли оттам корпусите на Бернадот и Мюра. Лан остава сам срещу войските на Багратион и великия княз, но от него се очаква единствено да не им позволи да възобновят настъплението си.
Неутрализирането на съюзниците в северния участък на сражението и разгрома им в центъра в значителна степен предрешава края на битката при Аустерлиц. Северно от Пунтовиц Наполеон формира от гвардията си и корпусите на Султ, Бернадот и Мюра мощна групировка (ок. 50 000 души), която в два часа нанася ужасен удар върху десния фланг и тила на пехотните колони на Буксхевден, които все още се мъчат да пробият десния фланг на французите. След по-малко от половин час настава неописуема паника, а битката се превръща в истинска касапница. Буксхевден побягва, последван от Войротер и Кутузов. На изток се понасят и двамата императори заедно със своите свити и щабове. Опитът на съюзниците да се спасяват през моста на Литава усложнява още повече ситуацията, защото той се оказва разрушен. Обърканите и изплашени войници се втурват по леда на езерото Зачан, но той е разбит от французите с артилерийски огън и над 2000 души се издавят. Единствено Дохтуров успява да отстъпи със своя корпус (към който се присъединяват много части от другите пехотни корпуси на левия фланг общо ок. тридесетина хиляди души) сравнително организирано, но попада под ударите на кирасирската дивизия на граф дьо Нансути, заела позиция при Ауезда, която посича хиляди хора, довеждайки корпуса до пълно безредие.
Разбирайки какво става с левия фланг, Багратион и великият княз Константин Павлович стремглаво отстъпват на изток, опасявайки се пътят им да не бъде отрязан от кавалерията на противника.
Наполеон възлага преследването на разбитата руско-австрийска армия на Мюра, но още на следващия ден го прекратява, уверен, че победата му е пълна.
В сражението съюзниците губят около 17 000 убити, 27 000 ранени и пленници и 160 оръдия. Французите дават около 8 000 убити и 763 пленници.
Битката при Аустерлиц не само изважда Австрия от войната (съвсем скоро е подписан унизителният и свръхтежък за нея Пресбургски мирен договор), но слага и край на съществуването на Свещената римска империя. От 1806г. Франц II ще се нарича вече само император на Австрия. Нито Русия, нито Англия са в състояние сами да продължат военните действия против Франция при създалата се ситуация. Прусия не се осмелява да обяви война вместо това Хаугвиц побързва да изкаже на Наполеон поздравления за победата му. Усмихвайки се иронично, императорът отвръща на пруския представител, че поздравленията са попаднали не на този адрес, на който са били изпратени.
Третата антифренска коалиция престава да съществува.
Comment