Крепостите от края на Х²Х век - началото на ХХ век и методите за превземането им

[von Danitz]

Малко спекулативно тръгна тази тема, според мен. Нямам възможност в момента да се обоснова надълго и широко, но "стратигечиските крепости" от началото на Първата световна война са едновременно експеримент и същевременно финансови катастрофи. Ще изтъкна само две подтемички тук, пък може нататък и по-обстойно да се разпрострем.

1. Сравнително бързото им превземане не ги "опровергава" съвсем. Вердюн едва ли ще приемете за аргумент, но например руската крепост Осовец, издържа три обсади, щурмове, бой с тежки оръдия и дори с химически боеприпаси и пак си се бие. Теория, разбира се тук няма, просто въпрос на мотивация.

2. Отговорът на бързото превземане на крепости може да се търси в личността на Ханс Хартвиг фон Беселер - квинтесенцията, породила вица за германския фелдмаршал, който се бил смял два пъти в живота си - веднъж, като починала тъща му, втория, като прочел във вестника една сутрин, че шведите са укрепили Стокхолм и той бил станал непревземаема крепост.

[gollum]

Темата не започна правилно - за това само можем да съжаляваме, защото е много интересна. Но с отделените теми е така почти винаги.
Аз бих се радвал ако я разглеждаме като цялостен обзор на "крепостните" тенденции през тези, да ги речем 20-30 години и разработените методи за справяне с тях. Всичко -0 от чисто инженерни въпроси, та през тактически, оперативни и стратегически съображения (икономическите, също). Военна история в пълнота .

За "непревзетите крепости" (Осоговец, Вердюн) бе формулирана една работна хипотеза (от Торн), че проблемът е най-вече в липсата на пълно обкръжение. Може би си струва да се обсъди. Доколкото разбрах, при Осовец немците задействат наистина много тежка артилерия - включително тежка обсадна.

За ползата от крепостите
Май тенденцията е повечето да падат доста по-бързо, отколкото се е окачвало. Но дали това следва да се мисли като липса на полза? НЕ мисля - все пак задържат сили, сковават движението. На западния фронт през 14-та дори и "бързо падналите" крепости оказват не малко влияние върху ситуацията.
Виж, икономически не знам как стоят нещата.

ПП Видът на Беселер навежда мисли, че вицът не е бил далеч от истината .

[Kramer]

Съжалаявам, че върнах на контрагента книгата за Н. Иванов. Там генералът пишеше за план за превземане на Одрин още октомври/ноември.

[sobr_CA]

Принципно тактиките за щурмуване на крепости винаги са предполагали обсада. Самата идея на крепостта е да защитава стратегически позиции и целта й е не да победи противника, а да спечели време. В началото щурмовете на крепости са отнемали доста дълго време и са използвани разнообразни техники от копане на тунели, до строене на специализирана обсадна техника. Откриването на барута променя нещата. Първият повратен момент е щурмът на Константинопол. Там турските оръдия успяват да пробият стените и градът да падне. С течение на напредването технологиите крепостните стени стават все по-дебели и започват да ги строят под наклон, което им осигурява по-добра защита от директен обстрел на артилерийските оръдия. Това налага появяването на специфичен клас артилерийско оръдие-обсадно оръдие, като за калибъра се използва принципа колкото повече толкова повече. Ето списък с такъв тип оръжия: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_siege_artillery . Разрушаването на стените с артилерия си остава основния метод за превземане на крепости. Като освен наличието на достатъчен на брой артилерия не трябва и факторът логистика и подготовка на личния състав, неговата численост като последните два елемента са около 70% от цялата работа

[gollum]

sobr_SA, не че нещо, но обърни внимание на раздела и на самата тема . За старите крепости си има други раздели (и теми). С други думи, стените ги остави настрана - стените започват да изчезват с навлизането на обсадната артилерия, т.е. доста преди периода, който ни интересува.

Принципно тактиките за щурмуване на крепости винаги са предполагали обсада.

Хъм, не - ако говорим на едро, когато си имаш работа с крепост (и не последваш съветите, да речем, на Сун Дзъ - крепостите да се заобикалят и да не се занимаваш с тях - те са място, където противникът хаби силите си да ги защитава (проблемите идват, когато крепостта е заела основна комуникация) можеш да постъпиш по един от следните начини:

1) да я обсадиш.
Това грубо казано означава да обкръжиш крепостта - обикновено с ред от собствени полеви фортификации - вътрешни (към крепостта) и външни (да те защитават от тези, които ще дойдат да се опитат да вдигнат обсадата), да построиш лагери за войската и прчее. След това да чакаш на онези вътре да им свършат припасите, та да приемат да обсъдите условия за капитулация. Междувременно можеш да водиш различни спомагателни действия срещу крепостта - най-вече споменатите минни "истории", опити да я отслабиш някъде и прочее, което може и да доведе до щурм, но не е задължително. Може и просто да се изчака онези вътре да се предадат.

2) да я щурмуваш.
Това означава да се опиташ да я превземеш със сила без да чакаш защитниците да "узреят". Грубо казано - да изкачиш стените (ако говорим за крепост от Средновековието или началния етап на Новото време) или да преодолееш насипите, редутите, фортовете и прочее съоръжения, неутрализирайки защитниците им. Крайната цел е да проникнеш в крепостта.

Т.е. обаждането и щурмуването са два различни подхода по същността си, които могат и да се комбинират, но не е задължително. Първият - обсадата, - означава голяма загуба на време, изисква да се блокира (т.е. да стои при крепостта) значителна полева сила (обикновено поне наполовина до двойно по-голяма от гарнизона) и само евентуално означава сравнително малки загуби, защото най-често (поне в миналото, но се случва и в по-нови времена) болестите ще ти отнемат много сила.
Вторият, - щурм, - предполага да не губиш много време, но това се компенсира от много висок риск да не успееш и много големи загуби независимо от това дали ще успееш или не.
Т.е. става въпрос за алтернативни подходи.
Разбира се, една реална обсада - особено дълга, ще включва и двете. Но като цяло рядко се пробва щурм преди чрез обсада защитниците да са изтощени, а фортификациите - значително отслабени.
Виж, друго е вярно - независимо дали ще я обсаждаш или щурмуваш, крепостта трябва да се обгради, т.е. да се изолира, за да не могат защитниците да комуникират с външния свят и да получават информация, припаси или помощ от него. Това не се прави единствено при опит да се вземе крепост с изненадващ щурм. Ама като цяло взетите с щурм от раз крепости са изключение, независимо за кое време говорим.

В интересуващият ни период - определено. Ако крепостта е важна (а иначе ще я оставиш или обходиш) вариантите са да оставиш блокираща сила (по-голяма от гарнизона), която да те прикрива откъм крепостта и да продължиш напред с основните си сили. Проблемът е, че крепостта си остава там и застрашава комуникациите ти (логистиката). Най-често самата тя контролира най-удобната комуникация, така че превземането й е наложително. Така че блокиращата сила би трябвало да има съответната обсадна артилерия и веднага щом завърши подготовката, да започне да бомбардира крепостта, за да разруши огневите точки, след което да я щурмува и заеме.

Самата идея на крепостта е да защитава стратегически позиции и целта й е не да победи противника, а да спечели време.

На първо място идеята на крепостта е да защитава някакво място. То може да има само по себе си значение - важен политически център (столица), да речем, или пък снабдителна или друг тип база (веднага се сещам за Малта или Гибралтар). Може да бъде и някаква комуникация, т.е. важен път. В интересуващия ни период - най-често жп-линия. Но като цяло ще е комбинация от тези фактори, защото разходите по строежа са такива, че крепост не се прави къде да е.
Ролята й е да защитава мястото, да служи като база на полева армия - включително и като защита за прегрупиране на полева армия, да защитава фланг или тил, да освобождава сили в стратегическо отношение и прочее, и прочее. Възможностите не са малко.
"Да победи противника" не може по определение, защото е дефанзивна структура - няма офанзивни възможности, ако ме разбираш, не може да води активни бойни действия.

В началото щурмовете на крепости са отнемали доста дълго време и са използвани разнообразни техники от копане на тунели, до строене на специализирана обсадна техника.

Ъъъ, не това не са щурмове. Щурм се нарича атаката на крепостта, т.е. активният момент, когато твоите хора се опитват да избият ония отсреща и да заемат позициите им. Цялата минно-артилерийска галиматия има за цел да подготви крепостта за щурм. Тя си е част от обсадата и отнема дълго време. Но е възможно (случвало се е, понякога и успешно) да се проведе щурм и без всичко това, т.е. изненадващо. Или, погледнато в интересуващия ни период - почти от марш, след кратковременна обработка с тежка обсадна артилерия. Точно за това се говори в темата.

С течение на напредването технологиите крепостните стени стават все по-дебели и започват да ги строят под наклон, което им осигурява по-добра защита от директен обстрел на артилерийските оръдия.

Ъъъ, не, навлизането на барутната артилерия сравнително бързо "пенсионира" крепостните стени. Вярно, отнема столетие-две, но не много повече. Заменят ги разнообразни форми на укрепени насипи. НО това е за друг раздел на форума.

Това налага появяването на специфичен клас артилерийско оръдие-обсадно оръдие, като за калибъра се използва принципа колкото повече толкова повече.

Това за калибъра не го разбрах, да си призная. Да не говорим, че това не се случва "след време" - първите артилерийски оръдия са обсадни. Минава време, докато се появи и полева артилерия. И калибрите са впечатляващи - главно защото снарядите са плътни и (в началото) каменни.
В интересуващия ни период обсадните оръдия са гаубици или мортири, т.е. идеята е снарядът да се изпрати по навесна траектория, така че да попадне върху защитения обект, а не да го улучи "отпред" грубо казано. Калибърът нараства, защото се увеличава нивото на защита, както и качеството на използваните защитни материали. Да не говорим, че самите крепости също разполагат с артилерия, т.е. въпрос е и да се прикрие собствената обсадна артилерия (особено с навлизането на качествени контра-батарейни средства).
Другия интересен момент е с нарастването на защитената площ. В "зората на времето" крепостите са най-често малки. С появата на далекобойно артилерия и необходимостта да служат (при нужда) за опора на полеви армии, защитената площ постоянно се увеличава - идеята е да не може да бъде изцяло простреляна.

Разрушаването на стените с артилерия си остава основния метод за превземане на крепости.

Вече отбелязах - не, защото стени отдавна няма. Има отделни фортове или бункери (те се разрушават с директно попадение върху покрива - с артилерийски снаряд или пък сапьори с експлозиви), между тях, полеви укрепления. Последните се неутрализират с тежка полева артилерия и се заемат с щурм от специално подготвена пехота.

Като освен наличието на достатъчен на брой артилерия не трябва и факторът логистика и подготовка на личния състав, неговата численост като последните два елемента са около 70% от цялата работа

Не знам как ги изчисли тези проценти. За защитниците определящ е бойният дух на защитниците, т.е. волята им за съпротива (спрямо техническите и практически възможности да се защитават). За обсаждащите (в интересуващия ни период), на първо място качеството и количеството обсадни средства (артилерия), на второ място, възможност да обкръжат и отрежат крепостта, на трето място - запаси от боеприпаси и подготвена и екипирана за щурм пехота.
Обаче волята за съпротива на защитниците си остава основен фактор.

[albireo]

Връщам се към частния случай, който предизвика създаването на тази тема, а именно Одрин. В този брой на Артилерийски преглед http://forum.boinaslava.net/showthre...l=1#post312728 (благодаря на Дибо) има препечатана статия от 30-те години за действията на нашата крепостна артилерия при Одрин. Направи ми впечатление написаното за липсата на сериозна защита на турските батареи и това, че те на практика са били сломени само със 120 и 150 мм калибри. Не е било нужно, да се докарват чак толкова чудовищни калибри над 210 мм. Би могло да се атакува много по-бързо. Но явно въобще не се е мислело в тази посока още на фаза планиране и това е видно и от посочения в статията факт, как крепостната артилерия е загубила голяма част от мобилизационния си резерв (отдаден на пехотата) и е получила необучени хора.