Американо - индианските войни

[Kramer]

То, ирокезите са поддържали французите. Фенимор Купър още го описва пространно.

[Amazon]

Това е интересен въпрос, явно към Черният Вълк и Guy de Mont Ferrand . Доколко книгите на Фенимър Купър с които много от нас са израстнали, се доближават до историческата реалност. Особено англо-френските войни в Канада. Които доколкото съм чел са далеч по брутални и мащабни, отколкото къстчето което е засегнато в книгите.

[Blackwolf]

При Джеймс Фенимор Купър е пълна каша, така че да го оставим.

От момента, в който през 1608 г. Самюел дьо Шамплейн участва в едно сражение срещу мохок на страната на враговете им хюрон, ирокезите стават заклети врагове на французите. Те непрекъснато оказват натиск по френската граница и ответните ходове на французите са меко казано неубедителни.
Ирокезите унищожават френските съюзници - на първо място хюроните, а след това в хода на т.нар. Боброви войни и някои от алгонкинските племена. По принцип ирокезите заемат достатъчно последователно проанглийска позиция, чак до средата на 18 в., по време на Седемгодишната война, когато (както се вижда и от горния епизод) се създават няколко селища в Канада, които са на френска страна. Всъщност това поставя Лигата в кризисно положение. Окончателния разпад на Лигата е по време на Американската революция, когато някои ирокези застават на блитанска страна, някои на американска, а повечето не вземат участие.
В българската Уикипедия статиите за ирокезите и тяхната история са доста добри, компетентно написани, така че за да не пиша излишно който желае може да ги види.

Шамплеийн в битка срещу ирокезите.

[Guy de Mont Ferrand]

Верно са пълна каша книгите на Фенимор Купър, но, от друга страна, те са и един добър исторически документ, представящ съвременните на автора перцепции за индианците от Североизтока и, разбира се, течението на "романтизма". Като цяло образът на жестоки диваци най им отива за целите на автора. Не че е нямало неща от индианския бит, шокиращи за европейците, добра илюстрация предлага филмът "Мисионерът" (или нещо подобно, не помня заглавието, но ставаше въпрос за френски мисонер, изпратен да християнизра хуроните някъде по времето на Шамплен).

[Blackwolf]

"Черното расо" е филма (Black Robe) и е доста добре направен.

[Guy de Mont Ferrand]

"Черното расо" е филма (Black Robe) и е доста добре направен.

Тук мненията ни доста добре съвпадат

[Blackwolf]

БИТКАТА ПРИ Р. УАБАШ, 1791 Г.

Една от причините за избухване на Американската революция е кралската прокламация от 1763 г., който забранява заселването на земи зад определената линия на запад. След създаването на сАЩ започва приток на преселници към т.нар. Територия Охайо (или Северо-западна територия, нищо, че в наши дни това част от т.нар. Среден Запад, който всъщност е доста на изток ).



Това довежда до конфликт с живеещите там племена. Създава се междуплеменна коалиция, която да запази тези земи за индианците. В нея влизат предимно алгонкински племена – шоуни, делавари, оджибуей, отава и потаватоми, майями, кикапу, виандоти, минго.



Новата армия на САЩ поема задачата да очисти тези територии от индианци. Конфликта избухва през 1785 г., но първите 4-5 г. се води с ниска интензивност. Няколкото по-големи сблъсъка завършват без категоричен победител, като през цялото време индианците водят и традиционните си военни действия, изпращайки постоянно бойни отряди (понякога 10-15 д., понякога 100-200) да нападат по границата, което причинява немалки щети в хора и имущество на американските заселници.

В началото на 1791 г. президентът Вашингтон нарежда ген. Артър Сент-Клер (1737-1818), който бил едновременно и губернатор на Северо-западната територия, да предприеме решителни действия срещу индианската коалиция.



Вашингтон категорично иска от Сент-Клер да започне кампанията през лятото, но затрудненото снабдяване и окомплектоване на войските отнема много време и експедицията започва една през октомври 1791 г.

Армията на Сент-Клер се състои от 600 редовни войници, 800 запасняци (6-месечен призив) и 600 човека милиция (опълчение). Опълчението, пък и запасняците били зле обучени, а дисциплината била на много ниско ниво. Дезертьорството било значително и след първите дни на похода Сент-Клер реално разполагал с ок. 1450 д. Походът протичал бавно, обозът напредвал много трудно, въобще това била една доста мудна машина.
Индиански отряди постоянно обикаляли около армията и често възниквали престрелки.

Към 2 ноември отрядът на Сент-Клер вследствие на болести и дезертьорство вече бил не повече от 1200 д. Според документите под негово командване имало 52 офицери, 868 войници и ок. 200 д. милиция и 8 оръдия.

Индинаците също събирали силите си под ръководството на вождавете Баконгахелас (делавари), Синята Куртка (шоуни) и Малката Костенурка (майами), който е смятан за основен стратег на индианските действия. Разбира се, при индианците не може да се говори за единно командване. Тези, пък и други вождове ръководели всеки своите хора, като и това ръководство било доста условно – в боя всеки воин се ръководел най-вече от собствената си преценка.
Смята се, че индианските сили наброявали общо ок. 1100-1200 д. Т.е. противниците разполагали с приблизително еднакъв по брой хора.

Сутринта на 4 ноември войските на Сент-Клер били на лагер до съвременното градче Форт Рикавъри (Охайо), в горното течение на р. Уабаш. Индианците чакали в гората, докато американците слагали пушките в пирамиди и започнали да приготвят закуска. След това индианците атакували внезапно и стремително.
Малката Костенурка възглавил първата атака срещу милицията, която хвърляйки оръжието побягнала през близката рекичка.

Редовните роти грабнали пушките, строили се бързо в линии и дали залп по индианците, които отстъпили. Малката Костенурка отговорил с атака по фланга и постепенно американските части били обградени. Артилерията на Сент-Клер била на съседния хълм. При опита да застане на огнева позиция оръдейните команди били обстреляни от промъкнали ли се индиански стрелци, понесли големи загуби (избили ги почти всички) и били принудени да изоставят оръдията.

Полк. Уилям Дарк заповядал на своя батальон да сложи щиковете и да атакува индианските позиции. Воините на Малката Костенурка се оттеглили и криейки се зад дърветата ги обградили и нанесли на батальона чувствителни загуби. Щиковата атака се повторила няколко пъти със същия успех и накрая американците се оттеглили в пълен безпорядък и с много жертви. Под Сент-Клер били убити три коня, когато той се опитвал да организира войските и да спре надигащата се паника. След три часа Сент-Клер събрал оцелелите офицери и под заплахата от пълно унищажение на отряда решил за последен път с щикова атака да пробие обкръжението. Ранените и голяма част от боеприпасите били оставени в лагера.

Както и по-рано воините на Малката Костенурка не останали да отбиват щиковата атака, но стреляли интензивно и точно, като отстъплението на американците към форт Джеферсън скоро се превърнало в бягство. Индианците ги преследвали ок. 3 мили (прибл. 5 км.), но скоро се върнали за разграбят изоставения лагер. Не е известен точния брой на изоставените ранени, но разказват, че огньовете, на които изгаряли пленниците горели няколко дни…

В процентно отношение това са най-големите загуби, понасяни от американската армия до сега. От 52 офицери 39 били убити и 7 ранени, т.е. ок. 88% от офицерския състав. От войниците загубите били ок. 97% - от 920 д. били убити 632 и ранени 264 човека (ранени, които успели да се измъкнат заедно с ген. Сент-Клер). От 200 човека цивилни били избити всички. Така армията на САЩ за един ден намаляла с близо 25% по онова време. Като се има предвид, че по онова време значителна част от ранените умирали, загубите били значи още по-тежки.

По данни на британските офицери, присъствали на битката в индианския лагер, индианците имали 21 убити и ок. 40 ранени.



Картинките са от книжката за битката на р. Уабаш от поредицата Men-at-Arms на Osprey.

[Blackwolf]

Относно набезите на вожда на делаварите Бемимо, известен още и като Джон Килбък (1710-те – 1780-те год., точните дати са неизвестни).

През март 1756 г. Килбък повел 14 щоуни и делавари в набег в Зап. Вирджиния. На р. Уапатомак хванали някаква жена по фамилия Неф (явно нападайки фермата й). когато отрядът наближил форт Плезънт, през нощта жената успяла да избяга (вероятно са й „позволили“ да избяга). Жената се добрала до форта и разказала за числеността и местоположението на отряда. От форта излезли 16 добре въоръжени англичани и ориентирайки се по дима на огъня, който глупаците индианци били запалили, крадешком се приближили до лагера. Естествено, вече ги чакали и върху белите се изсипал дъжд от куршуми. Но войниците не се паникьосали отстъпили с бой, отнасяйки ранените. Били убити 7 и ранени 4-ма войници. Доста години по късно белите участници твърдели, че срещу тях имало ок. 60 индианци и трима от тях били изпратени във Вечните ловни полета. Може би индианците съ съединили с друг боен отряд, а по-вероятно тук просто става дума за обичайното в такива случаи англо-американско преувеличение.
През април същата година воините на Килбък (40 шоуни и делавари) убили двама бели в мелницата близо до форт Едуард. Създавайки доста шум, те отстъпили към близките високи хълмове, разпръсвайки по пътя много брашно и продукти – явно имали сериозни съмнения в способността на вирджинците да вървят по следите им. След тях от форта се впуснал отряд под командването на кап. Мърсър (Керчвъл пише 40 човека, Картмел 45, Истор. Общество на Вирджиния, вероятно по архивни документи, говори за ок. 100 д.). От първия залп паднали 16 бели, а а станалите си плюли на петите. До форта се добрали само шестима.

По Kercheval, „A history of the valley of Virginia“, Cartmell, „Shenandoah valley pionners“ и „Biennal report of the Departament of Archives and History of the state of West Virginia“ за 1911 год.

В Източните горски земи (т.нар. Удленд)



за времето от войната на кралица Ана (1701-1713) до Англо-американската война 1812-15 г. има стотици, ако не и хиляди такива епизоди. Ако искате, ще разкажа за някои от тях тук.

[boilad]

Супер! Аз поне приветствам начинанието. Мислех си, обаче, така или иначе представи първата американо-индианска война, дали не би могъл да разкажеш нещо и за последвалите, било в хронологичен порядък, било както ти е удобно. Пък и отделни случки разказвай, бъди сигурен, че четем с интерес, въздържайки се от коментиране, за да не разводняваме темата.

[Blackwolf]

За край на т.нар. Индиански войни се приема 1890 г., битката (или клането) при Ундид Ний. Има няколко въоръжени сблъсъка и в началото на 20 в., някои от които биват наричани "войни", но разбира се не отговарят на това определение.
Може би последната война е въстанието при Ундид Ний през 1973 г.

[Blackwolf]

Понякога може да се чуе мнението, че оджибуей били „мирен народ“, който не обичал да воюва. Територията на оджибуей (в червено):



Разбира се в това няма и капка истина. В Бобровите войни(водени от ирокезите в средата на 17 в., които довеждат до разместване на дузина племена и до практически унищожаването на още няколко), именно оджибуей спират ирокезката експанзия на запад. Оджибуей изгонват дакота от горския регион и ги изтласкват в Равнините и пр. и пр.
Та през 1747 г. около Великите езера индианците започват лов на френски скалпове, заплащани от англичаните. Пет скалпа били взети в Сандъски (Мичиган), няколко в Ла Клош, около форт Майами и на други места. Интересното е, че скалп на войник, убит около портите на форт Майами намерили по-късно далече от там, в Пенсилвания, друг при мохиканите и пр. Явно ловците на скалпове преминавали стотици километри, за да намерят желаните трофеи.

През следващото лято индианците, които държали да запазят търговските си отношения с французите, сами хванали и довели при тях петима участващи в лова оджибуеи. По приницип оджибуей били френски съюзници, но явно отделни хора не пробирали французи или англичани и продавали и френски скалпове.
Един от арестуваните бил убит, друг сам си прерязал гърлото с нож. От останалите трима един бил известен воин, отличил се с храбростта си при един набег по границите на Ню Йорк, когато оджибуей и техните съюзници взели 11 пленници и свалили 25 скалпа.

Тримата били оковани във вериги и под стража ги изпратил в Квебек с канута. Французите се опасявали, че когато повечето оджибуей се върнат от набезите към английските колонии, няма да може ловците на скалпове да бъдат изпратени за съд в Квебек, ще ги освободят.

Обаче при ез. Сен Пиер тримата обезоръжени и оковани оджибуеи убили осемте конвоиращи ги войници и избягали. Как точно е станало никой не знае, но източниците потвърждават тази случка.
По: Macleod, „The exercise of power by the Amerindians of the Great Lakes during the war of Austrian Succession“, Schmalz, „The Ojibwa of Southern Ontario“.

[boilad]

Споменаването на Бобровите войни ме наведе на интересен въпрос. Вярно е, че търговията с индианците и между тях е основана основно на натуралната размяна, но имали някакви данни за навлизане на парични отношения, или за използването на някакъв заместител на монетите - например кожи, като в североизточна Европа през Средновековието, раковини, миди, или нещо подобно?

[Blackwolf]

Имало е "валута" - тази тук



Тя остава практически универсална в Сев. Америка от началото на 17 в. до прибл. 1860 г., когато бобрите силно намаляват.

[boilad]

И аз така си помислих, неслучайно предположението ми за кожите беше първо по ред.

[Guy de Mont Ferrand]

Е, тази "валута" все пак е важала за онези територии, в които климатът е бил сходен с тези, където напр. в Евразия се е въдело животинчето "златка" . В Апачерията алъш-вериш с такава основна разменна монета би бил трудно осъществим. Но дотам трудно е стигало и какаото...