НАЙ-ДАЛЕЧНИЯТ ИЗСТРЕЛ В ИСТОРИЯТА НА АМЕРИКАНСКИЯ ЗАПАД
Предполагам, че знаете за битката при Адоби Уолс? На 27 юни 1874 г. ок. 800 конни кайова, кайова-апачи, команчи, шайени и арапахо нападат 28 бели, пребиваващи в стария търговски пост, наречен Адоби Уолс (разположен на южния ръкав на р. Канейдиън, в Тексас). Сред тях били известният ловец на бизони и скаут, а впоследствие гънфайтър и шериф Бат Мастерсън, както и нашия герой - Уилям Диксън (1850-1913).
Пророкът Исатай обещал чрез своята медицина (магическа сила) да направи воините неуязвими за куршумите на белите, но нещо не се получила медицината.
Перипетиите на битката са известни и няма да ги повтарям тук. Белите се барикадирали в помещенията на магазините, натрупали чували с брашно на прозорците и стреляли оттам. Битката продължила от разсъмване до ранния следобед. Индианците загубили ок. 15 убити (Гринел говори за 9, но вероятно има предвид само шайените и арапахо) и ок. 30 ранени (между тях и Куана Паркър) и се оттеглили. Били убити трима бели.
Изстрелът, който се смята за най-далечното попадение в историята на Запада, е даден три дни след битката при Адоби Уолс (27 юни 1874 г.).
Тогава на върха на скалистия хълм над Ийст Адоби-уолс крийк се събрали ок. 20 конни индианци, между които били Куана Паркър, Каменното Теле, Белия Щит и др.
Ловецът на бизони Били Диксън се прицелил със своя "Шарпс" .50-90 и свалил от коня един от индианците. Воинът не бил убит, а само зашеметен, тъй като тежкия куршум, вече губещ силата си, го съборил на земята. Всъщност ефекта бил като удар с камък...
Няколко месеца по-късно геодезката експедиция, провеждаща картографиране в района, измерила, че дължината на изстрела е ок. 1538 ярда (ок. 1448 м.).
Самият Диксън в следващите години винаги скромно твърдял, че се е целил просто в групата воини и попадението му е случайно.
Само няколко месеца по-късно той в качеството си на скаут при 6-та Кавалерия, заедно с един друг скаут - Еймъс Чепмън и четирима войници били застигнати от голям боен отряд команчи и кайова (ок. 80-100 души). Шестимата се укрили в една бизонова яма и там в продължение на цял ден отбивали атаките на индианците. Един от войниците бил убит, всички останали били ранени, но успели да задържат позицията си до идването на подкрепление. Имали са късмет, че са носели достатъчно патрони...
Предполагам, че знаете за битката при Адоби Уолс? На 27 юни 1874 г. ок. 800 конни кайова, кайова-апачи, команчи, шайени и арапахо нападат 28 бели, пребиваващи в стария търговски пост, наречен Адоби Уолс (разположен на южния ръкав на р. Канейдиън, в Тексас). Сред тях били известният ловец на бизони и скаут, а впоследствие гънфайтър и шериф Бат Мастерсън, както и нашия герой - Уилям Диксън (1850-1913).
Пророкът Исатай обещал чрез своята медицина (магическа сила) да направи воините неуязвими за куршумите на белите, но нещо не се получила медицината.
Перипетиите на битката са известни и няма да ги повтарям тук. Белите се барикадирали в помещенията на магазините, натрупали чували с брашно на прозорците и стреляли оттам. Битката продължила от разсъмване до ранния следобед. Индианците загубили ок. 15 убити (Гринел говори за 9, но вероятно има предвид само шайените и арапахо) и ок. 30 ранени (между тях и Куана Паркър) и се оттеглили. Били убити трима бели.
Изстрелът, който се смята за най-далечното попадение в историята на Запада, е даден три дни след битката при Адоби Уолс (27 юни 1874 г.).
Тогава на върха на скалистия хълм над Ийст Адоби-уолс крийк се събрали ок. 20 конни индианци, между които били Куана Паркър, Каменното Теле, Белия Щит и др.
Ловецът на бизони Били Диксън се прицелил със своя "Шарпс" .50-90 и свалил от коня един от индианците. Воинът не бил убит, а само зашеметен, тъй като тежкия куршум, вече губещ силата си, го съборил на земята. Всъщност ефекта бил като удар с камък...
Няколко месеца по-късно геодезката експедиция, провеждаща картографиране в района, измерила, че дължината на изстрела е ок. 1538 ярда (ок. 1448 м.). Самият Диксън в следващите години винаги скромно твърдял, че се е целил просто в групата воини и попадението му е случайно.
Само няколко месеца по-късно той в качеството си на скаут при 6-та Кавалерия, заедно с един друг скаут - Еймъс Чепмън и четирима войници били застигнати от голям боен отряд команчи и кайова (ок. 80-100 души). Шестимата се укрили в една бизонова яма и там в продължение на цял ден отбивали атаките на индианците. Един от войниците бил убит, всички останали били ранени, но успели да задържат позицията си до идването на подкрепление. Имали са късмет, че са носели достатъчно патрони...
.
Comment