Войната между Прусия и Австрийската империя също така е наричана и седем седмичната война, а в някои места в Германия и Австрия е наричана братската война. В Италия тя е наречена третата война за независимост. Тя се води между Кралство Прусия и нейните съюзници (някои от германските княжества и Италия) срещу Австрия и нейните съюзници (също германски княжества). Повод за нея станали разногласията между Австрия и Прусия за териториалните придобивки от войната между Дания и Австро - Пруския съюз. Освен това Прусия отдавна искала да наложи хегемония над германските княжества, а за тази цел и пречела Австрийската империя, която се смятала за хегемон над германските държави.През 1862 в пруската армия били проведени в реформи при които всички мъже до от 17 до 40 годишна възраст подлежали в случай на война на мобилизация. Също така задължителната военна служба в пруската армия се увеличила от 2 на 3 години, което значително увеличило числеността на пруската армия .В австрийска армия пък дълго време не били провеждани реформи и това се отразило зле на тяхната организационна система. Докато пруските бойни части се формирали на регионален принцип, което означавало че една бойна част се формирала от хора които живеят в една област, а друга бойна част се формирала от хора които живеят в друга дадена област и по този мобилизиренето на хората ставало много по бързо, докато при австрийската армия не било така. Голям проблем за формирането на армията бил, че в империята живеели хора от няколко различни националности и това налагало дадена бойна част да се събира от различни части на империята за да се предодвратят евентуални бунтове. Освен изброените организационни фактори, друг фактор бил транспортирането на войниците. Пруската железопътна мрежа била по-добре развита от тази на Австрия и това позволило на Прусия да изпраща по-бързо войниците си на фронта. Въоражението на пруската армия било съставено от пушки Дрейзе модел 1841 и оръдия със задно зареждане, а австрийската армия била въоражена с по-стари дулно зареждащи се пушки и оръдия и така превъзходството на пруските оръжия се изразявало в това, че техните заднопълнещи се пушки и оръдия можели да водят по-бърз огън от австрийските дулно пълнещи се пушки и оръдия. Освен това новите пруски пушки и оръдия били по-далекобойни от австрийските.Tова бил първият сблъсък сблъсък между големи европейски сили от няколко години, в тази война били използвани и много от военните технологии, които били използвани в американската гражданска война. Били използвани оръдия и пушки със задно зареждане, а също така освен военни нови технологии били използвани телеграф и железопътна мрежа. Главната кампания се провела в Бохемия. Началник щаба на пруската армия Хелмут фон Молтке имал изготвен план за войната. Пруската армия била мобилизирана и нахлула в Саксония и Бохемия където била концентрирани главните сили на австрийската армия, готови да нахлуят в Силезия. Пруската армия била водена от крал Вилхелм. Двете страни на конфликта се срещнали в битката при Кьонигграц на 3 юли 1866 г. Пруската наброявала 221 000 войници и 702 оръдия. Срещу нея били австрийската армия и армията на нейния съюзник Саксония в състав 184000 австийски войници , 22 000 Саксонски войници и 650 оръдия. Битката при Кьонигграц завършила с голяма победа за Прусия. В тази битка пруската армия загубила 1900 убити, 275 изчезнали, 6800 ранени и 940 коня, докато загубите на австрийската армия и нейния съюзник Саксония възлизали на 5735 убити,7925 изчезнали, 8440 ранени ,22 000 били пленени, били изгубени 6000 коня и 116 оръдия. Пруската армия на река напреднала преждевременно на левия австрийски флаг, също така било преждевременно напредването на 1 Пруска армия към центъра, което това създало опасност от контраатака на левия австрийски фланг, но навременното пристигане на 2 - ра пруска армия осигурява победата на прусаците. Благодарение на отличната си организация и добро командване пруската армия успява да се наложи над по-многобройната австрийска като австрийската армия губи седем пъти повече хора от пруската. Освен Саксония, никое от германските княжества съюзници на Австрия не изиграли съществена роля във войната. Вярно, че армията на Хановер побеждава пруската армия във втората битка при Лангелсалза, която се провела на 29 юли, но след 5 дена е принудена да се предаде. Пруската армия се бие срещу Бавария при река Майн, след това завзема Франкфурт и Нюрнберг, крепостта Вюсбург е обстреляна от пруската артилерия, а след това атакувана от пруската армия, но гарнизонът удържа крепостта до примирието. За разлика от войната на север срещу Прусия, войната на юг срещу Италия (съюзник на Прусия ) отначало се развива по-благоприятно за Австрия. В битката при Кустоца която се състояла на 29 юли 60000 австрийска армия побеждава 120 000 италианска армия. В тази битка Австрия губи 960 убити, 3690 ранени и 1000 пленени, а италианската армия губи 720 убити, 3112 ранени и 4315 пленени . Освен това морската битка при Лиса между по-малобройния австрийски флот и по-многобройния италиянски флот завършва с голяма победа за австрийския. Италианците губят два броненосеца, 620 убити и 140 ранени. Австрийците губят 38 убити и 138 ранени. Повреден е тежко дървения ветроход Кайзер. Въпреки първите загуби в битката при Безека, "алпийските ловци" на Джузепе Гарибалди побеждават австрийската армия, след това завземат малка част от Трентино и напредват към Тренто. Подписаното примирие между Прусия и Австрия принуждава правителството на Италия да предложи мирен договор. Съгласно Виенския договор Австрия отстъпва Венеция на Франция,а на свой ред Франция отстъпва Венеция на Италия. От своя страна Прусия анексира княжествата Хановер ,Шлезвиг - Холщайн, Хесен - Касел, Франкфурт и Насау. Също така така Прусия създава Северно Германска Федерация. Освен това Австрия се преименува в Австро-Унгария.
Позволих си да редактирам текста.
Thorn
Позволих си да редактирам текста.
Thorn
Comment