Да минем към разглеждането на морската търговия по-подробно и на колониите, доколкото това е въможно тук, и доколкото те засягат по някакъв признак разглежданата тема:
Днес в сравнително по-малка степен, а тогава почти напълно, морето и океана са били свързани с това което наричаме Международна търговия. В епохата 1900-1914 големите индутриални държави, без изключение са конкуренти на този пазар. На постоянно нарастващото количество на свои стоки те трябвало да осигурят някакъв пазар и съответно път до него.Разрастването на индустрията и стопанството пък от своя страна , увеличава, както и днес нуждата от суровини, материали, храни и полуфабрикати. Конкуриращите се държави се опитвали всякак да вземат по-голям дял от търговията и обмена с останалия свят, тъй като точно по-това време , задокеанските страни, незавизсимо дали Америка, Азия или Африка стават за Европа оновен доставчик на суровина.
Колонии и свободни морета, това е разковничето на всяко развитие тогава. Надпреварата често била скрита, но и лесно било да се стигне до конфликт.
Това ме навежда на мисълта, че Първата световна е много повече икономическа война, от Втората, която в определена своя част или сфера е и иделогическа. Това в Първата не присъства, макар че национализмът, ако приемем тов за идеология, е основно средство. По това, естествено може да се поспори.
Но Първата изведнъж започва да прилича на Картаген срещу Рим, повече от студената. Само дето Германия докъм 1910 не се усеща, че Картаген е ревнив.
Навсякъде, във всеки свой проект, Германия среща противодействието на Великобритания. Прусия, ако може един паралел, се бори с Австрия за Германските земи, с Франция, макар и един на един, за доминиране над Западна Европа, с Англия, Германия ще се бори за Атлантика, Индийския океан, Средиземноморието и като цяло, за морските пътища. И донякъде предчуствайки го, но без да го разбират напълно, германците стягат и флот, само дето не намират аналога на гарвана като римляните.
Сега, едва ли Германия е искала да стане колониална държава с размерите на Великобритания и дори на Франция. Бисмарк още смята, че колониите са слабост за създадената от него държава, обкръжена на собствения си континент от всички страни. Но тъй като увеличавайки вътрешната си сплотеност и производителност, тя увеличава и населението си, а оттам и работната си ръка, с около 1 милион годишно вече в началото на века, страната трябда да експанзира. В това отношение Вилхелм ²² никак не е късоглед, ако трябва обективно да разгледаме мотивите му. Цялото ми впечатление, че той има широчина на погледа, слуша индустрията и финансистите, разбира проблемите. Неговите слабости са по-скоро в характера, непостоянен, не много твърд, не много германски.
И така, колониалната политика, тук и Маркс, и най-вече Хобсън, трябва да бъдат намесени, са следствие от икономическо развитие на Европа. Към 1900 година, и главно имайки се предвид Германия, но дори и Щатите, Япония и Италия, вече се говори за Нов Империализъм, за разлика от Британския "стар". На колониалния фронт, тестето е силно размесено за един век. Много неща са променени, и картата се е изменила твърде видимо:
Разпределение на колониите в кв.км през 1800
Испания........................8 937 000
Великобритания .............3 558 000
Португалия ....................3 428 000
Франция .......................1 683 000
Нидерландия.................. 796 000
В 1900
Великобритания..............26 724 000
Франция .......................10 904 000
Германия.........................2 576 000
Белгия.............................2 340 000
Португалия ......................2 093 000
Нидерландия.....................1 988 000
Испания............................ 194 000
В екваториална Африка нещата са доста преплетени, но примерът само на разпределението на Северна Африка, Магреба, Либия и Египет, е показателен. Великобритания е съгласна на всякакво разпределение на Мароко, стига Германия да не участва през 1904. Средиземноморския бряг на страната, срещу Гибралатар се пада на една слаба държава, и това е достатъчно за Лондон, който до края на Х²Х век е силно привлечен от този район. Франция пък окончателно се отказва от Египет, а заради Тунис, признава права на Италия в Киренайка и Триполитания - пито-платено. Е, германците са разбирали сигурно тази игра, но какво да направят?
Е ми, правят планове. Сред свободните и незаети още области, най-важно и добро разположение имат Сирия, Месопотамия (Ирак), Арабския полуостров и Персия. Великобритания и Франция също имат планове за тези земи. Британците имат план,приписван на поредния лорд Кързън,( тия или тоя Кързън, все с такива работи се замесват
) да създадат жп връзка от Египет, през Перим, Аден и Мускат между африканските и азиатските си владения. , накратко мжду Египет и Индия. С това те направо ще направят Индийския океан своя обособена зона! Германците обаче търсят пролука в Мала Азия и нататък. За това Германия в епохата съсредоточава цялото си политическо, финансово, икономическо влияние към Турция. За даси отвори пътя към пазарите на Индия, Австралия, Китай и т.н.
Линията Цариград Багдад, всъщност германците наричали Хелголанд- Багдад. Искали да свържат Хамбург с Персийския залив, извън обсега на британската морска артилерия Балканския полуостров, Предна Азия, Сирия, Ирак, като цяло си били един доста значителен пазар. Пък и Хелголанд -Багдад не било нищо друго освен едно видоизменено възстановяване на старите средновековни връзки, преди колониалните сили да почнали да заобикалят нос Добра надежда. Германия искала да си върне търговията, която някога нейните градове споделяли с Венеция и Цариград 
Днес в сравнително по-малка степен, а тогава почти напълно, морето и океана са били свързани с това което наричаме Международна търговия. В епохата 1900-1914 големите индутриални държави, без изключение са конкуренти на този пазар. На постоянно нарастващото количество на свои стоки те трябвало да осигурят някакъв пазар и съответно път до него.Разрастването на индустрията и стопанството пък от своя страна , увеличава, както и днес нуждата от суровини, материали, храни и полуфабрикати. Конкуриращите се държави се опитвали всякак да вземат по-голям дял от търговията и обмена с останалия свят, тъй като точно по-това време , задокеанските страни, незавизсимо дали Америка, Азия или Африка стават за Европа оновен доставчик на суровина.
Колонии и свободни морета, това е разковничето на всяко развитие тогава. Надпреварата често била скрита, но и лесно било да се стигне до конфликт.
Това ме навежда на мисълта, че Първата световна е много повече икономическа война, от Втората, която в определена своя част или сфера е и иделогическа. Това в Първата не присъства, макар че национализмът, ако приемем тов за идеология, е основно средство. По това, естествено може да се поспори.
Но Първата изведнъж започва да прилича на Картаген срещу Рим, повече от студената. Само дето Германия докъм 1910 не се усеща, че Картаген е ревнив.
Навсякъде, във всеки свой проект, Германия среща противодействието на Великобритания. Прусия, ако може един паралел, се бори с Австрия за Германските земи, с Франция, макар и един на един, за доминиране над Западна Европа, с Англия, Германия ще се бори за Атлантика, Индийския океан, Средиземноморието и като цяло, за морските пътища. И донякъде предчуствайки го, но без да го разбират напълно, германците стягат и флот, само дето не намират аналога на гарвана като римляните.Сега, едва ли Германия е искала да стане колониална държава с размерите на Великобритания и дори на Франция. Бисмарк още смята, че колониите са слабост за създадената от него държава, обкръжена на собствения си континент от всички страни. Но тъй като увеличавайки вътрешната си сплотеност и производителност, тя увеличава и населението си, а оттам и работната си ръка, с около 1 милион годишно вече в началото на века, страната трябда да експанзира. В това отношение Вилхелм ²² никак не е късоглед, ако трябва обективно да разгледаме мотивите му. Цялото ми впечатление, че той има широчина на погледа, слуша индустрията и финансистите, разбира проблемите. Неговите слабости са по-скоро в характера, непостоянен, не много твърд, не много германски.
И така, колониалната политика, тук и Маркс, и най-вече Хобсън, трябва да бъдат намесени, са следствие от икономическо развитие на Европа. Към 1900 година, и главно имайки се предвид Германия, но дори и Щатите, Япония и Италия, вече се говори за Нов Империализъм, за разлика от Британския "стар". На колониалния фронт, тестето е силно размесено за един век. Много неща са променени, и картата се е изменила твърде видимо:
Разпределение на колониите в кв.км през 1800
Испания........................8 937 000
Великобритания .............3 558 000
Португалия ....................3 428 000
Франция .......................1 683 000
Нидерландия.................. 796 000
В 1900
Великобритания..............26 724 000
Франция .......................10 904 000
Германия.........................2 576 000
Белгия.............................2 340 000
Португалия ......................2 093 000
Нидерландия.....................1 988 000
Испания............................ 194 000
В екваториална Африка нещата са доста преплетени, но примерът само на разпределението на Северна Африка, Магреба, Либия и Египет, е показателен. Великобритания е съгласна на всякакво разпределение на Мароко, стига Германия да не участва през 1904. Средиземноморския бряг на страната, срещу Гибралатар се пада на една слаба държава, и това е достатъчно за Лондон, който до края на Х²Х век е силно привлечен от този район. Франция пък окончателно се отказва от Египет, а заради Тунис, признава права на Италия в Киренайка и Триполитания - пито-платено. Е, германците са разбирали сигурно тази игра, но какво да направят?
Е ми, правят планове. Сред свободните и незаети още области, най-важно и добро разположение имат Сирия, Месопотамия (Ирак), Арабския полуостров и Персия. Великобритания и Франция също имат планове за тези земи. Британците имат план,приписван на поредния лорд Кързън,( тия или тоя Кързън, все с такива работи се замесват
) да създадат жп връзка от Египет, през Перим, Аден и Мускат между африканските и азиатските си владения. , накратко мжду Египет и Индия. С това те направо ще направят Индийския океан своя обособена зона! Германците обаче търсят пролука в Мала Азия и нататък. За това Германия в епохата съсредоточава цялото си политическо, финансово, икономическо влияние към Турция. За даси отвори пътя към пазарите на Индия, Австралия, Китай и т.н.Линията Цариград Багдад, всъщност германците наричали Хелголанд- Багдад. Искали да свържат Хамбург с Персийския залив, извън обсега на британската морска артилерия
Балканския полуостров, Предна Азия, Сирия, Ирак, като цяло си били един доста значителен пазар. Пък и Хелголанд -Багдад не било нищо друго освен едно видоизменено възстановяване на старите средновековни връзки, преди колониалните сили да почнали да заобикалят нос Добра надежда. Германия искала да си върне търговията, която някога нейните градове споделяли с Венеция и Цариград
Comment