Кавказката война 1817-1864г.

[resavsky]

И само един въпрос - защо след всички тези страшни жесткости в нази брутална война руснаците след като имам Шамил се предава се отнасят съвсем прилично с него.Никакви репресии,никакъв съд и т.н.Позволяват му да живее при напълно прилични условия и дори да посети Мека.И всичко това спрямо човек отговорен за смъртта на хиляди руски войници??????

[Todor Pavlov]

@resavsky , Шамил е отговорен и за смъртта на хиляди чеченци , които ,ръководени от него ,не са се предали в плен ... За положението му след руската победа сигурно са от значение условията по предаването му , но ...това ще е за финал

@ SS-man , благодарности за представеното. Чета с интерес , но би било добре да се спомене нещо повече за тактиката на генералите Ермолов и Воронцов . Тактика на "опожарената земя" - унищожаване на посеви и населени места , палене на гори , разгонване на добитък , блокиране на търговията и пр.

[ndragostinov]

Темата наистина е интересна. Винаги съм се интересувал от историята на Кавказ и сега бих могъл да дам някакъв принос:

Както SS-mann спомена, към 1839год. властта на имам Шамил се разширила. Постепенно почти всички севернокавказки владетели стават военни командири в армията на Шамил.
След неуспехът на руската армия е постигнато мирно споразумение, предвидено от Русия като временна мярка до завършване на подготовката за новото нападение, което е предвождано от генералите Розен, Ройд и Пулло. След началото му Шамил изпраща в писмена форма своя протест на руското командване, но компромисът остава невъзможен. За командващ настъплението е назначен генерал Фези. Същият начело на 6000-на армия с 22 оръдия преминава през Аснал и достига до Ашалть, където се завързват ожесточени сражения. При численото неравенство на двете войски Шамил предлага примирие, което е прието от ген. Фези. То е добре дошло за руската армия, въпреки че формално те били победители. Влошената организация и снабдяване с боеприпаси снижава боеспособността на армията на Фези, превръщайки я в негодна за продължаване на кампанията.
Недоволен, главнокомандващият кавказката армия ген. Розен докладва в Санкт Петърбург, че Шамил отново е победил. Впечатлен, императорът предлага да се срещне с чеченския военачалник в Тифлис. Шамил първоначално приема, но след това заподозира капан и пише гневно писмо до руснаците, обвинавяйки ги във верломство.
След тези събития Русия не се отказва от амбицията си да покори Кавказ като командването й решава, че с Шамил трябва да се приключи с един единствен удар. За нов главнокомандващ е назначен ген. Головин, който се слави като много опитен офицер. Същият преценява, че за да се победи Шамил е необходимо да се овладеят южинте райони на Дагестан и Чечения. Междувременно, имамът предприема мерки за защита - увеличава числеността на армията си чрез своите наиби, укрепва крепостта Игринай, Ахулго (където се укрепва) и други, осъществява и дипломатическа дейност като се обръща за помощ към турския султан Махмуд II и египетският паша Мохамед Али.
Командването на Русия решава да нанесе главния удар върху укрепените пунктове на Шамил. Значителна руска армия под командването на генерал Грабе поема към Ахулго. Като предвижда точно пътя му, Шамил редовно го напада по фланговете и отслабва силите му. Генералът започва обсада на крепостта, но не постига напредък. Снабдяването отново се оказва мъчителен проблем, не идват нови попълнения и моралния дух пада. Дори когат все пак 4000 души подкрепление, изпратено от ген. Головин, успява да си пробие път до Грабе, с помощта на което същият затваря обръча около Ахулго, обсадата претърпява неуспех. След повече от три месечна борба Шамил предлага примирие. На 6 август 1839год. Грабе се съгласява на преговори.

[Baga-Tur]

Вие хубаво пускате снимки на кавказци, ама защо не пуснете и някоя друга снимка на руски войници?

[viking heart]

Благодаря на всички онези, които се интересуват по темата и допринасят за нейното разширение. Първоначално идеята ми беше да пусна материали за по-значимите битки от тази война, но виждам, че ще бъде най-добре събитията да се опишат по-подробно. За това ще се опитам да събера информацията в едно цяло, така, че темата да бъде по-стегната и във вид удобен за четене. Колкото до предложението на Багатур предвидил съм да кача и снимки на руски генерали и войници, но това ще е по-нататък. А сега поствам една карта на военните действия, по молба на Хинденбург. Не е кой знае какво но върши работа.

[resavsky]

Някой да знае дали Лермонтов е взел участие в тази война?

[viking heart]

Взел е. Участва дори в битката при река валерик през 1840г. като поручик от Тенгинския полк. Стихотоврението му "Валерик" възпява тази битка и благодарение на тези стихове сражението придобива голямата си известност. Командването дава следната оценка за Лермонтов: "Този офицер, въпреки всичките опасности, изпълняваше възложените му поръчения с изключително мъжество и хладнокръвие и с първите редове на храбрите войници се нахвърли срещу противника". За мъжество, проявено в битката, Лермонтов бил предложен за награждаване с орден Владимир 4-та степен. Но поради лични мотиви на император Николай I, поета не бил награден.

[Warlord]

Ами тази земя "Авария" къде точно се намира? Доколкото се разбира от описаните тук действия, явно някъде между Дагестан и Азербайджан?

[viking heart]

Областта Авария се намира в Дагестан. Аварците са най-многобройният народ на Дагестан и живеят главно във високо планинските части на Дагестан.

[viking heart]

Преди да започна темата отначало и да дам повече светлина на събитията около тази война искам да нахвърлям някои неща за тактиката на двата противникови лагера.
При започване на конфликта цялостното обучение на руската армия се осъществява на базата на принципите за водене на бой в равнинни местности. Това определя и редицата трудности, съпътстващи руските войски в началния етап на войната. Кавказ е труднопороходима и висока планина, пътищата са редки, на места хич ги няма. Пътеките са повече, но не позволяват бързото предвижване на по-голяма войска. Да не говорим за артилерия и обози. През лятото валят често порйни дъждове, които понякога буквало затриват просеките и блокират временно военните части. През зимата снеговалежите са обилни, а температурите падат често под -20 градуса. Със всичко това руският войник изпратен в Кавказ трябва да се съобразява и най-важното да преодолява.
До този етап за тактиката на руската армия са характерни широките настъпателни действия, с активната подръжка на полевата артилерия. Както ще си проличи в по-нататъшните боеве, артилерията често се оказва от ключово значение за изхода на битката. Проблемът идва оттам, че артилерийските части ,включително и обозът често се придвижват в планините от войниците, а не от конете, поради сложността на релефа. Тесните пътеки не позволяват бърз темп на придвижване, а конете се движат в колона по един. От друга страна ръчното теглене на артилерията допълнително изтощава войниците, които освен шанцовия си инструмент, носят и провизии за 6 дни /според руския полеви устав/ и въоръжението си.
Планинците използват друга тактика.
Притежавайки ограничен ресурс от хора и въоръжение /предимно артилерия/, планинците прибягват до тактиката на внезапните удари, съчетани с добро разузнаване и тотално прилагане на партизанската война. Широко се практикувало отвличането на противниковите коне, което е една от особеностите от националният нрав на кавказките народи. Самите планинци били превъзходни войни, още повече, че тяхната културна традиция изисквала кръвната мъст при засягане честта на рода. Всеки мъж бил възпитаван и обучаван още от малък като бъдещ войн, защитник на своето семейство и семейната чест. В момент на зрялост, мъжът по правило бил изкусен ездач и ловец, майсторски владеел боя с хладно оръжие и умеел да стреля добре с пушка.
Планинците нямали практиката да използват обоз. Всичко от каквото са имали нужда те са го носили лично със себе си. Към всичко това следва да се прибави отличното познаване на местността, умението да се използва ефективно естествената маскировка и добре организираното разузнаване.
Така планинците се характеризират като физически силни и здрави хора, изключително издръжливи, със завиден боен дух, хладнокръвни, безкомпромисни и брутално жестоки. Основният им недостатък се явява тяхната честа недисциплинираност и липсата на колектвиност и сплотеност. Нещо, което е присъщо за руските войници през този период. Твърде често планинските отряди са съставени от различни народи: чеченци, дагестанци, лезгинци, абхази, черкези, кабардинци, осетинци, абадзехи и т.н., които понякога дори враждуват по между си. Противоречията между тези отделни етноси /повечето пъти териториални/, макар и не толкова съществени оказват сериозно влияние върху общото им командване и поведение по време на бой. Именно по тази причина в отбранителни сражения планинците често губят инициатива и организация. Много пъти веднага отстъпват след руска щикова атака.
Характерна особеност при огнестрелното оръжие на планиците е неговата далекобойност. Това се дължи на факта, че използват системи с двоен барутен заряд, нещо което е забранено в руските устави. Поради това пушечния огън поразява до 60 м и често позволява да се води прицелна стрелба дори по артилерийския персонал на руснаците.
Показателен в това отношение е един тактически прийом използван от чеченците. Заключава се в следното:
Група от 30-40 чеченци се качват на няколко големи съседни дървета и при поява на руските колони открива внезапен пушечен огън. Ответният залп, дори и на целият батальон обикновено е слабо ефективен, тъй като далекобойността на огъня е до 300 крачки, при това без реално да се вижда противника. Чудя се за едно нещо. Когато чеченците стрелят в залп срещу руснаците не трябва ли да излезе дим от тия пушки и да се види къде са им позициите. По такъв начин дори и да не могат да водят по тях ефективен огън, поне могат да ги обкръжат. :sm186:
В повечето случаи за да се справят с подобни групи, руснаците използвали артилерия, но докато я подготвят за действие чеченците офейквали.
В продължения на цялата война тактиката и на руснаци и планинци се изменяла и осъвършенствала. В лагера на Шамил пристигнали значителен брой турски военни инстркутори, които реорганизирали армията му и я научили да използва артилерия. Планинците вече разполагали с единици трофейни руски оръдия, като плюс тях получили и известен брой от Османската империя.
Руснаците също променили тактиката си, като започнали да прилагат все по-често методите на партизанската война и внезапните удари, особено по високо планинските аули на Чечня и Дагестан.
За воденето на войната от 1817г. бил сформиран Кавказки корпус. Управлението на император Николай I оказало голямо влияние на сформирането на корпуса. В него били включени голям брой политически неблагонадеждни офицери и войници, като след 1831г. били включени и голям брой поляци. Бойната подготовка на личният състав била на високо ниво, поради честите битки и походи, а командния състав често проявявал завидна инициатива по време на боевете и не издевателствал над войниците. Тези обстоятелства позволили на руснаците да удържат блестящи победи над планинците, а освен тях и на Османската империя и Персия.
Основата на Кавказкия корпус /80-85 %/ съставляват регулярни армейски части, укомплектовани с войници на срочна воена служба /по това време 25г./. В корпуса са били включени линейни батальони, охрана за крепостите и укрепените пунктове, строеви казашки части и местна полиция. Числеността му била различна през различните периоди на войната. Така например през 1820г. наброява 30 000 войници и офицери, а през 1850г. - 200 000 д.
Местните формирования се създавали по начало от знатни князе, ханове и бекове, симпатизиращи на Русия. Основната им дейност е да поддържат реда и спокойствието в контролираните от тях райони. В бойни действия местните формирования не взимали участие. Изключение прави грузинския пехотен полк "Джар", създаден през 1831г. и след 18г. служба развърнат в пехотна дружина. От 1899г. дружината става регулярна част на 5-ти Кавказки стрелкови батальон, получил за своето шестдесет годишно съществуване 4 колективни награди "За отлично усърдна служба, оказана в постоянната борба с непокорните планинци".
По традиция до 1917г. тази част се попълва само от грузинци.
Сред останалите местни съединения може да се посочи сотнята Гурийска пеша милиция, сформирана през 1851г. На нейна основа е създаден 7-ми Кавказки стрелкови полк и Дагестанския конен полк, създаден през 1851г. като ирегулярен и получил за участие в бойни действия срещу планинците Георгиевски сребърни тръби и Георгиевско знаме.
Особено място сред фромированията заема сформираният през 1828г. специален конвой за ескортиране на руския император. Конвоят се състоял само от знатни планинци, като след две годишна служба е развърнат в ескадрон. Интересното е, че планинците от ескадрона са носили такова въоръжение, каквото са носели техните предци. Имали шлемове и ризници. Фактически тези планинци са били нещо като почетни заложници. през 1838г. е сфромирана команда и от лезгинци, а на следващата година, забележете и от мюсюлмани /чеченци и черкези/, които били облечени с националните си одежди.
На улиците по Петербург и Царско Село тези войни от Кавказ са изглеждали буквално като войни от миналото.
Ескадронът просъществува до 1881г., когато е разформирован, изпълнявайки задачата си - да гарантира спокойствието в Кавказ и да ескортира импеартора.

[viking heart]

Още в края на 18-ти век лезгинците /кавказки народ, изповядващ исляма и населяващ Дагестан/ започват своите опустошителни набези в Грузия. Грузинският народ, макар твърд и смел не бил в състояние да организира ефективна отбрана срещу войнствените лезгинци. Още повече, че грузинците нямали достатъчно оръжие, както и добре организирана и стегната армия. Срещу светкавично нахлуващите планинци били сформирани малочислени и зле въоръжени отряди, като в редки случаи се призовавали войници от охраната на грузинския цар.
Оценяйки изгодата от контрола над Кавказ, Османската империя започнала целенасочена политика по приобщаване на кавказките народи, изповядващи исляма към етно-културната и религиозна принадлежност на турците. За тази цел била организирана широкомащабна пропагандна кампания, която включвала изпращанетто на турски емисари в Кавказ /основно в Чечня и Дагестан/, както и отпущане на финансови средства за строеж на джамии в Кавказ. Емисарите настройвали местното каквазко население против русите и главно срещу християните, позовавайки се на по-военнолюбиви тълкувания на Корана, и проповядвайки религиозна нетърпимост. Русия е представяна като страна, чийто народ мрази всичко мюсюлманско, страна, която ще покори Кавказ и ще изтреби народа му, без никакво състрадание и т.н. За неуките планинци думите на емисарите били запленяващи и те били убедени, че наистина ги чака гибел. Това засилвало омразата им към всичко християнско и много от тях били готови да пролеят кръвта си, но да не отстъпят домовете си на русите.
Постоянните набези на лезгини и черкези в Грузия измъчвали грузизнският народ, който буквално изнемогвал под натиска на нашествениците. Грузинският цар Ираклии постоянно отправял към руският император молби за помощ и приобщаване на Грузия към Русия. Молбите му имали ефект, защото на 24.07.1783г. съгласно сключеният договор между двете страни в Георгиевск, грузинският цар приел покровителството на руският император. Било взето решение за обезпечаване сигурността в малката планинска държава да се изпратят 2 руски батальона, подкрепени с артилерия от 4 оръдия. Разбира се руският отряд бил твърде малоброен, за да се справи с нарастващата заплаха от север, още повече, че грузинското опълчение бездействало в пълния смисъл на понятието.
В късната есен на 1783г. след поредния набег в Грузия, руският отряд в Тифлис, подкрепен от грузински добороволци, предприел наказателен поход срещу отсъпващите лезгинци. На 14.10.1783г. руски разузнавачи донасят, че основната част от лезгинците са се устроили на бивак със слаби караулни постове между селата Джар и Белока в долината Муханлу. Руското командване преценя правилно ситуацията и решава да нанесе светкавичен удар, обкръжавайки противника. Последвалото сражение траело не повече от час, като лезгините претърпели пълен разгром. Спасили се шепа конници, които успели да избягат зад река Алазан. Макар и да повишила бойният дух на руси и грузинци, тази победа не изменила сериозно положението. Това си проличало още същата година, когато лезгинците отново нахлули в Кавказ и разорили с голяма жестокост североизточните части на страната.
В същото това време в Чечня се появил проповедник на име шейх Мансур, който призовавал мюсюлманите към "джихад" срещу християните. Всъщност Мансур не се появява на историческата сцена толкова случайно. Възпитаник на арабски свещенник и учил в турско религиозно училище, Мансур е изключително образован и начетен човек, с далновидни идеи и воля за борба в защита на исляма. Мансур до толкова настроил мюсюлманите в Чечня, че руснаците били принудени да концентрират в района значителни военни сили.
През 1785г. ханът на Авария, Омар предприел мащабен поход срещу Ираклии II. Последният се обърнал за помощ от генерал Потемкин, чувствайки сериозна заплаха. Исканите подкрепления от Ираклии обаче останали само на думи, защото по това време всички руски войски в Кавказ са организирани срещу Мансур, който успял да обедини чеченците и да предизвика въоръжен бунт. Срещу Мансур бил заделен силен отряд под командването на полковник Пиери. Руският отряд се придвижва през стръмни склонове в условията на обилни снеговалежи и ужасно ниски температури. Чеченски разезди следят внимателно руските колони и донасят на Мансур всеки час къде са русите. Отряда на Пиери спира за почивка в една гориста местност близо до местността "Аслама". Мансур оценя правилно обстановката и решава да атакува изтощеният противник. Изненанадата е пълна и русите са търпят пълно поражение. Пиери пада убит, а главата му е набита на кол. Труповете на руските войници са обезобразени и оставени непогребани. Поражението шокира руското командване, и издига авторитета на Мансур сред планинците. Бунта от Чечня се разпростира в цяла Чечня и продължава в Кабарда и Кубан.
В същото време Омар хан нахлул с две хиляден отряд в Грузия и я опустошил. Успоредно с него действали и въоръжени отряди на ахалцикските турци, чийто жестокости били неописуеми.
През 1787г. предвид влошаване на дипломатическите отношения между Цариград и Петербург, руските войски били изтеглени към крайбрежието на Кубан. Със светкавична бързина започват да се строят укрепени пунктове и укрепления. Спешно са създадени два корпуса:
- Кубанско-егерски корпус, под командването на ген.Текели.
- Кавказки корпус, под командването на генерал-поручик Потемкин.
Русите пристъпили към създаване на отряди от местно опълчение /осетинци, ингуши и кабардинци/, някои от тях дори мюсюлмани, но във враждебни отношения с Мансур. Предназначението на тези отряди е да изпълняват чисто полицейски и охранителни функции. Известно е, че не е възприета практиката да се използват в открити сражения, поради неблагонадеждността на мюсюлманите, служещи в тях.
Потемкин и Текели поели инициативата в свои ръце и организирали походи зад Кубан. Наказателните им действия въпреки някои успехи, не успели да спрат разспространяването на бунта. Към 1788г. Владикавказ и някои други укрепени пунктове в Грузия преминали под пълния контрол на руснаците.
През 1789г. Текели предприел поход срещу Анап, но претърпял пълен неуспех.
През 1790г. турски войски подкрепени от голям брой планинци нахлули в Кабарда за да подкрепят бунта на планинците. Срещу тях русите заделят отряд под командването на талантливия ген.Гудович, който на следващата година нанесъл тежко поражение на кабардино-черкезкия отряд, разбил турците и превзел Анап. Но успехът на Гудович не бил само в победата, а в това, че успял да плени самият Мансур и най-приближените му хора. Съгласно сключения мирен договор от Яш през 1791г. между Русия и Турция, Анап останал в ръцете на турците.
Ще спра до тук, тъй като нямам достатъчно време. По-късно през деня ще продължа. Ще се радвам на допълнения и корекции, ако има нужда.

[Baga-Tur]

Всичко мнохо хубаво,ама аз още си чакам обещаните снимки на руски войници! :nod: :tongue5:

[Eguo]

http://artofwar.ru/img/w/witalij_n/text_0030/index.shtml

Наиболее полному истреблению подверглись именно непокорные племена. Вследствие демократического внутреннего уклада они вызывали особую ненависть у самодержавного крепостнического Санкт-Петербурга. В качестве доказательства геноцида можно привести следующие данные по численности черкесского населения к началу русско-кавказской войны и через 5 лет после ее окончания:

- шапсугов было – 300000, осталось – 1983 человека;

- абадзехов – 260000, – 14660;

- натухайцев – 240000, – 175;

- темиргоевцев – 80000, – 3140;

- бжедугов – 60000, – 15263;

- махошевцев – 8000, – 1204;

- адамиевцев – 3000, – 230;

- убыхов –74000, – 0.

Из почти ста тысяч жанеевцев и хакучей не осталось ни одного живого человека.

Кабардинцы почти не воевали и это спасло их от массового истребления.

К 1870 году на своей исторической родине в Закубанье и на черноморском побережье от Сочи до Анапы осталось не более 2% от довоенного числа адыгов. Подобного геноцида в истории колонизации чужих земель не проводила ни одна империя мира. Может быть кроме тогдашнего союзника царской России – «демократических» Соединенных Штатов: США в 19 веке почти полностью истребили американских индейцев.

[Thorn]

адъгите, т.е. черкезите към 1870 са били емигрирали в Турция

[viking heart]

Както споменах след договора от Яш през 1791г. Кавказката линия започнала усилено да се укрепява чрез строежи на нови пунктове и укрепителни възли. Създали се първите казашки станции. Така например по бреговете на река Терек и Горен Кубан се заселили преимуществено донски казаци, а на десният бряг на Кубан от Уст-Ладинската крепост до бреговете на Черно и Азовско море - черноморски казаци.
През 1794г. след приключването на гражданската война в Персия, на трона сяда Ага Мохамед. Закрепил властта си, Мохамед обърнал поглед към съседна Грузия, където царял пълен хаос. Армията на персите нахлула в страната през 1795г. и за кратко време овладяла Тбилиси, извършвайки неописумеи зверства и изстъпления. Рискувайки да загуби Грузия от сферата си на влияние, руският император нарежда да се вземат спешни мерки и да се изтласкат персите от страната. В същото време въстанието, обявено от Мансур заляло и по-голямата част от Дагестан. В тази критична обстановка руснаците предприемат ответни действия. Кавказаката групировка е подкрепена с нови сили и въоръжение. Взето е решение да се изпратят два отряда, единият към Дагестан, за да смаже въстанието, а другият в Грузия, за да отблъсне персите зад старата граница.
Руският отряд в Дагестан, след няколко локални сражения срещу не големи отряди смазва съпротивата и скоро почти всички първенци вдигнали бяло знаме. Много от тях обявили своята покорност и сложили оръжията си, но имало и изключения. Дербентският хан Шейх-Али известен с фанатичната си вяра в исляма събрал най-верните си съмишленици и се укрепили в неговата крепост. След два щурма руснаците разрушили укреплението им и ги избили поголовно. Месец по-късно през юни 1796г. русите овладели и Баку.До края на годината персите напускат Грузия, а на следващата година самият Ага Мохамед е убит.
Въпреки това, обаче нападенията над грузинското население не спирали.
През 1798г. на грузинския престол седнал Георги XII, който постоянно молил руският император Павел II за помощ. Молбите му били чути и осъществени. Руските сили в страната били увеличени значително, но това не изменило обстановката.
Така например през 1800г. аварският хан Омар нахлул в Грузия и започнал опустошения и грабежи. Срещу него спешно е изпратен отряд от 2 000 души, воден от ген.Лазарев. На 07.11.1800г. в известната битка при река Йори /повече подробности за нея съм посочил в по-горните си постове/, планинците търпят пълно поражение. На 22.12.1800г. Грузия официално е присъединена към Русия.
Две години по-късно за главнокомандващ руските войски на Кавказката линия е назначен известният генерал Цицианов. Още с встъпването си в длъжност, той изпратил почти всички членове на грузинския царски двор в Русия, смятайки, че до голяма част те са виновниците за вътрешните противоречия и слабости в грузинската страна. Веднага след това дал заповед да се сформира спешно отряд, под командата на ген.Гуляков, който трябва да настъпи срещу селищата в Джаро - Белоканската област. Жителите на посочената област постоянно тероризирали грузинците и се славели с жестокостта си. Отрядът на Гуляков се справил блестящо със задачата си, главно поради нехайството на противника. Голяма част от заловените планинци били екзкутирани без компромиси. След тази разправа областта е присъединена към Грузия.
През 1804г. отношенията между Русия и Персия се влошили и стигнали до открита война. Войната макар и характеризираща се с по-слаба активност била упорита и траела до 1813г. Сблъсъкът започнал с обсадата на Ереван от руснаците още през 1804г. Опитът на една персийска армия да нахлуе от Грузия бил осуетен през юни същата година, когато е разбита от русите при Ичмънджин.
През февруари 1805г. генерал Цицианов е поканен от няколко азерски първенци в Баку. По време на престоя си там той е предателски убит, като на поста го сменя Гудович. Гудович е затруднен да оперира с войските си поради две основни причини:
1-во Участието на Русия във Войната на Третата коалиция срещу Наполеон Бонапарт.
2-ро усложняването на дипломатическите отношения между Петербург и Цариград, прерастнали в открита война през 1806г.
Трудностите пред Гудович се изразяват преди всичко в рязкото намаляне припасите за кавказката групировка и личното укомплектоване на личният състав. Част от резервите били изтеглени в Русия. Обстановката се влошавала и от войната с Персия, която нямало признаци да завърши скоро.
Но въпреки това Гудович не загубил присъствие на духа и организирал добре оставените му сили. Предприемайки няколко наказателни похода, русите успели да постигнат известни успехи, овладявайки Баку, Дербент и Ноха. Въпреки това натискът от Персия не отслабвал, успоредно с нестихващите вълнения и набези на планинците. Със сериозно увредено здраве, Гудович е снет от командването на Кавказката линия през 1809г. На неговото място идва ген.Тормасов, който се намесил актвино във възникналите вътрешни противоречия в Абхазия. В тази планинска област, част от родовете били про-руски настроени и не искали война с русите. Другите от своя страна симпатизирали на Османската империя и настоявали за борба срещу християните, респективно русите и грузинците. От днешна гледна точка не може да се каже дали Тормасов е постигнал съществени успехи по приобщаване на про-руски настроените планинци на своя страна. Ясно е само, че неговите опити да постигне това активизрат в по-голяма степен фанатиците мюсюлмани, които започват саморазправа срещу онези, дръзнали да подкрепят идейно и материално русите. Иначе военните успехи на Тормасов не били малко. С малко сили той успял да превземе крепостите Поти и Сухум, както и да потуши въстанието в Осетия.
След Тормасов за главнокомандващи Кавказката линия са назначени генерал-маркиз Паудучи и ген.Рщев /дано го превеждам правилно :1087: /. Последният, благодарение на удържаната от генерал Котляревски победа при Асландуз/русите със 2 500 души, разбиват армията на персийския принц Аббас Мирза, наброяваща 30 000 души/ и превземането на Ленкоран/31.12.1812г./ сключва Гюлистанският мирен договор с Персия /12.10.1813г./, по силата на който Грузия остава в сферата на влияние на Русия. На руският император Александър I обаче не се понравят действията на главнокомандващият кавказката групировка над местното цивилно население. В обвинителен тон руският импаратор заповядва на Рщев да действа с по-голяма снисходителност и дружелюбие към планинците.
Въпреки това обаче още през май 1813г. Рщев предприема наказателен поход срещу няколко върлуващи чеченски банди и опустошава селата в област Хевсурия. Освен това успява да овладее и трудно достъпния аул Шатил, отбраняван от няколко стотин фанатизирани планинци.
Въпреки жестоките мерки, които прилагал Рщев не успял да овладее положението в Кавказ, което със всяка изминала година се усложнявало.
Нужен бил човек с желязна воля и нови идеи за разправа с непокрните планинци. И този човек скоро се появил на историческата сцена, за ужас на планинците и за слава на русите. Става дума именно за Алексий Ермолов, генералът който щял да промени изцяло методите на водената до момента борба с непокорните планински народи на Кавказ.

А ето и руските главнокомандващи Кавказката линия до епохата Ермолов

На цветната снимка е Тормасов. В средата с пагоните е Гудович, а първият в профил е ген.Цицианов.