Сражението при Гетисбърг - 1863 г.

[ISTORIK]

http://americancivilwar.com/getty.html

http://www.eyewitnesstohistory.com/gtburg.htm

http://www.cr.nps.gov/features/gett/

Ето - за сражението при Гетисбърг (Gettysburg)

[VladDracul]

Iced Earth дори песни му посветиха...

[albireo]

Абе стига с тия сражения, нека да си направим една отделна темичка за самата Гражданската война в САЩ. Ако може, някоя от главите на хидрата, да вземе да преименува темата, моля .
Сега най-долно ще се опитам да разпаля дискусията с до болка клишираното въпросче - Дали съществува вариянт, в който Юга може спечели войната? Всъщност въпроса малко може да се измени, даже в самото изменяне има интрига как точно да стане - дали : "Защо Севера печели войната?" или "Защо Юга губи войната?"

[Shelenberg]

Аз нямам нищо против това някой да отвори отделна тема за гражданската война в САЩ (предлагам тази тема да стане именно такава само да се промени заглавието на самата тема) дори така може да е и по-добре. Аз лично много не се интересувам от нея и не съм запознат с подробни детайли, но имам интересен материал за битката при Антиетъм.

Иначе аз предлагам преди да се почне дискусия по въпросите зададени от albireo нека първо някой по запознат да ни каже основните работи около самата война - как и защо е почнала; колко време продължава; кои са решаващите сражения; и още някой други подробности и тогава вече ще по-умесно да се почне дискусия по въпросите на albireo или поне аз мисля че така е по-удачно.

[ISTORIK]

Тhe American Civil war

- in English

http://en.wikipedia.org/wiki/American_Civil_War

http://www.civil-war.net/

http://americancivilwar.com/

http://americancivilwar.com/civil.html

http://sunsite.utk.edu/civil-war/warweb.html

http://www.us-civilwar.com/

http://www.hoardmuseum.org/

http://en.wikipedia.org/wiki/Military_history_of_the_United_States

http://en.wikipedia.org/wiki/Military_history_of_the_Confederate_States

http://www.historyplace.com/civilwar/

http://www.spartacus.schoolnet.co.uk/USAcivilwarC.htm

http://www.eyewitnesstohistory.com/cwfrm.htm

http://www.pdmusic.org/civilwar.html

---

- Et ici - en Francais!

La guerre de Secession

http://fr.wikipedia.org/wiki/Guerre_de_S%C3%A9cession

http://www.cosmovisions.com/ChronoEtatsUnis.htm

http://www.usembassy.be/fr/frusa/fr.usahistgeo.htm

http://fr.encarta.msn.com/encyclopedia_761567354/S%C3%A9cession_guerre_de.html

[Shelenberg]

Както бях казал по-горе ето ви нещо за битката в Антиетъм


Битката в Антиетъм на 17 септември 1862 г. позната като най-кървавия ден в историята на Американската гражданска война, била прекрасна възможност за Севера да удари решително Юга и да сложи край на конфликта между тях. Но заради нерешителността на главнокомандващия армията на Съюза, генерал-майор Джордж Брайнтън Маклилън, шансът бил пропилян и армията на Конфедерацията, под командването на ген. Робърт Е. Ли се измъкнала, за да продължи да воюва.

В началото на септември въодушевен от победата си в Бул Ран, ген. Ли убедил Джеферсън Дейвис президента на Конфедерацията, че идва времето да се предприеме решителна война навътре в територията на Севера. Едно нападение срещу граничния щат Мериленд изглеждало много удачно. Тъй като все повече граждани на Мериленд воювали на страната на Юга, присъствието на армията на Конфедерацията на територията на щата можело да ги убеди да се присъединят към Юга. Но по-важно било, че една победа на територията на Съюза можела да донесе европейско признание на Конфедерацията и да принуди Севера да се моли за мир.

На 4 септември изтощената, но победоносна 45-хилядна армия на ген. Ли се пръснала по поречието на река Потомак, близо до Лисбърг. Три дни по-късно Ли издал прокламация с призив Мериленд да се присъедини към Юга. Отговорът бил отрицателен и той продължил настъплението не североизток към Хаджерстаун.

За да подсигури тила си, той изпратил генерал-майор Томас Джонатан Джаксън, известен като "Каменната стена" с 25-хилядна армия да плени големия гарнизон на Съюза, заедно с арсенала в Харпър Фери във Вирджиния, там където се сливат реките Потомак и Шенандоа. Бил готов да рискува и разделил войските си, защото знаел че Поуп щял да се забави, за да реорганизира победната си армия, преди да тръгне да ги преследва.

Но ген. Ли преценил ситуацията без да има предвид способностите на 35 годишния генерал-майор Джордж Маклилън, новия главнокомандващ армията на Съюза. На 5 септември Поуп бил освободен от длъжността главнокомандващ и армията му от Вирджиния била присъединена към 90-хилядна армия на Потомак. Въпреки че не било официално обявено, Маклилън изпълнявал функциите на командващ военните сили на Съюза в околностите на Вашингтон и поради липсата на по-достоен кандидат, бил назначен за главнокомандващ.

Един редник от 27-и полк, съставен от доброволци от щата Индиана командвана от бригаден ген. Д. Х. Хил, открил копие на целия план на военни действия на ген. Ли, известен като "Специална заповед 191". Маклилън изпаднал в див възторг и казал: "Рто го листът хартия, с който, ако не разбия Боби Ли, сам ще си отида у дома."

След като узнал, че Ли разделил силете си, Маклилън изоставил обичайната си предпазливост и наредил на армията да настъпи към проходите в южните планини, за да вбие клин между войските на Джаксън в Харпър Фери и тези на Ли, близо до Хеджерстаун. Но когато на 14 септември започнала битката за проходите отново се проявило благоразумието му. Убеден, че ариергардът на Конфедерацията командван от ген. Хил бил подкрепен от военния корпус, командван от генерал-майор Джеймс Лонгстрийт, Маклилън се отказал от заповедта си за атака с всички сили до пълното разгръщане на цялата си военна мощ. Всъщност Лонгстрийт не успял да пристигне до края на деня и била пропусната златна възможност.

През нощта Ли се отеглил шест мили на запад към Шарпсбург, близо до река Потомак, и на следващия ден научил, че Харпър Фери се е предал и че Джаксън щял да се присъедини към него. Осъзнавайки неотложността на положението, "Каменната стена" потеглил с част от войските си на нощен поход, като дал заповед още две дивизии да потеглят на 16 септември, а дивизията на А. П. Хил да ги последва веднага щом присъедини към себе си част от пленените 11 000 войници, 13 000 малки оръдия и 73 топа.

Планът на Ли за битка до Шарпсбург, покрай тясното заливче на Антиетъм, бил добре пресметнат риск. Той бил в неизгодна позиция относно числеността на войските и в случай, че бъдел принуден да отстъпи, река Потомак щяла да се окаже сериозна пречка. Юга пък се нуждаел от бърз успех в Мериленд, за да обезкуражи Севера и да впечатли европейските правителства. Следователно главно поради политически причини той не можел да се върне във Вирджиния без тактическа победа.

Сутринта на 17 септември Ли изтеглил 38 000 души покрай фронта, дълъг 3 мили, разположен на възвишенията на запад от Шарпсбург. Те били защитени от река Потомак, покриваща тила им, и от залива Антиетъм, разположен от предната им страна. Но пък Маклилън имал 82 000 души. Това би трябвало да е достатъчно, за да победи.

Планът му (за Маклилън става дума) за битката бил прост, но ефективен. Той щял да атакува в ешалон отдясно наляво, като принуди впоследствие по-малобройните войски на Конфедерацията да хвърлят в боя и резервните си сили, за да посрещнат всяко ново нападение. Когато десният фланг на силите на Конфедерацията бъдел отслабен, лявото крило на Съюзните войски трябвало да предприеме последната решителна атака.

Мъжът избран да открие битката се казвал генерал-майор Джоузеф Хукър командващ 1-ви корпус.

Като пресякъл залива предния ден корпусът на Хукър се приближил призори на 17 септември към лявата страна на разгърнатия строй на Конфедерацията, контролирана от Джаксън. Той разположил войниците си между дърветата в ливадите, северно от Шарпсбург. Целта му била да стигне до немската баптиска църква издигаща се на място по-високо от това на врага му. Първоначалната атака била успешна и две дивизии на Джаксън били изтласкани от източните гори през нивите в западните гори. Но тъй като се появила опасност от провал, Джаксън хвърлил в боя две резервни бригади командвани от Джон Худ. Въпреки че били по-малобройни тексасците на Худ се хвърлили свирепо в битката и си върнали позициите в нивите. Строят им пак бил въстановен.

Шокиран от отстъплението, Хукър заявил на ген.-майор Мансфийлд комадващ съседния 12-и корпус че тази контраатака разбила силите му и се нуждаел от помощ. По-късно той бил ранен в петата и напуснал бойното поле да се лекува. Болката му била повече душевна отколкото физическа.

Мансфийлд нямал никакъв късмет. Препускайки начело на двете си дивизии той загубил ориентация и по погрешка взел един от напредващите полкове на Конфедерацията за отстъпващата дивизия на Хукър. Бил застрелян от упор и умрял на място, докато се мъчел да прескочи с коня си една каменна стена. Наследникът му бригадния генерал Уилямс решил че атаката трябва да продължи независимо от местоположението на 1-ви корпус. Но докато едната дивизия напредвала към баптистката църква, другата се сблъскала с решителна съпротива в западните гори и понесла тежки поражения.

Настъпило кратко затишие. 2-ри корпус, който бил изпратен през залива същата сутрин, успял да преодолее източните гори и да се придвижи покрай земята, осеяна с трупове и ранени. Докато дивизията на ген. Седжуик си пробивала път през западните гори, тя била контратакувана от две дивизии на Конфедерацията, като назад останала само една бригада на Конфедерацията да се защитава при евентуално настъпление от 12-ти корпус на Съюзната армия. След половинчасова битка полковете на Седжуик започнали да отстъпват.

Предимството на Конфедерацията било отнето от пристигането на две дивизии от 6-ти корпус, командвани от ген.-майор Франклин. Видял, че лявата страна на размирната редица била отслабена ген. Франклин бил нетърпелив да атакува. Това можело да се окаже решителна маневра, понеже ген. Ли не разполагал с достатъчно резерви в боя. Но Съмнър, командващ 2-ри корпус, ги предупредил да бъдат предпазливи и Маклилън го подкрепил. "Командващия генерал стигна до заключението, написал по-късно Франклин, че не е уместно да се предприема атака."

Междувременно друга дивизия на Съмнър, водена от ген.-майор Френч, се придвижила на изток към западните гори, защитавани от хората на Д. Х. Хил (изтощени от битката при Южните планини). В невидение за силните защитни позиции, докато не стигнали до тях, хората на Френч пострадали още при първите изстрели. Но те били подкрепени, както и враговете им и кървавата битка продължила повече от три часа. Накрая Съюзните войски пробили десния фланг на Конфедерацията и започнали обстрел по протежението му. Най-близкият размирен полк изпаднал в паника и побягнал, последван от останалите защитници. Само огънят от резервната артилерия на Лонгстрийт и поредицата контраатаки предвождани от Д. Х. Хил, предотвратили пълния разгром на Конфедерацията. Часът бил един следобед.

Мъжът който имал честта да нанесе смъртоносния удар срещу армията на Ли, бил 37 годишен ген.-майор Амброуз Бърнсайд, командващ 9-и корпус. Известен с гъстите си мустаци и бакенбарди той останал във военната история не заради бойните си успехи, а заради това че от неговото фамилно име произлиза думата "бакенбарди".


следва продължение

[albireo]

Шеленберг, откъде точно го превеждаш това? Btw Stonewall не е име, а прякор и означава именно Каменна стена. Иначе името на генерала е Томас Джонатан Джасън.
Нека Шеленберг довърши описанието на сражението, а междувременно да дам малко background за самата кампания. След успешната кампания, която цели да изгони янките от плодородните райони северно от Ричмънд и която завършва с победата при втория Манасас (Бул Рън), Лий решава да контраатакува пренасяйки войната на територията на противника. Присъединянето на Мериленд към каузата на Юга или пък търсенето на дипломатическо признание за Кондфедерацията, може и да са официалните, политически или по-скоро пропагандни причини, но Лий е имал и съвсем прозаични мотиви за подобна кампания. Целта му е била да изкара есента, възползвайки се от реколтата в Мериленд, за да изхрани армията си, докато квартирмайсторите и реквизиторите му успеят да съберат необходимите припаси за зимното квартируване от освободения от войски район на Северна Вирджиния. Като същевременно Лий едва ли си е правил илюзии, че може да овладее за постоянно Мериленд. При ограничената територия, която контролира и липсата на пряка жп връзка с Конфедерацията, неговата кампания де факто представлява един рейд с идеята да го продължи до късната есен и нищо повече. За целта той е предвиждал, че Маклелън ще действа с присъщата му мудност, демонстрирана в полуостровната му кампания и седемдневната битка. Но Маклелън се придвижва с нехарактерна бързина с/у армията на южняците, а както е отбелязано в текста на Шеленберг, слагането ръка над вражеските планове допълнително засилва мотивацията му.
Това принуждава Лий, да концентрира армията си - т.е. по този начин става неспособен е да фуражира, докато Маклелън има жп връзки в тила си и спокойно може да снабдява своите части. Така, независимо от сражението, което е тактическата победа за него (която предстои да бъде доописана от Шеленберг), Лий все пак е принуден да се оттегли по-рано на юг, защото той просто не може да си позволи да фуражира, при положение, че има с/у себе си по-голямата армия на Севера. Със самото си решително настъпление Маклелън осуетява плановете му и го принуждава да се оттегли (Лий прави това след като остава един ден на бойното поле при Антиетам, за да демонстрира, че той е победителя). Така че стратегическия успех е за Севера. Остава открит въпросът защо въобще Лий е дал това сражение, като със или без битка е ясно, че рейдът му е провален. Но решението му да се бие има и още по-тежки послествия. Първо той се проваля, като губи твърде много войници - загубите му са повече от тези на армията на Севера: 13,724 с/у 12,410 - а при положение, че Юга има много по-ограничени човешки ресурси, загубите са реално много по-големи ако ги сметнем в проценти. Армията на Потомак губи 16,5% от наличните си сили, докато Лий малко повече от една четвърт - 26,5%! Второ в политическите условия, в които се води войната, в крайна сметка победата или поражението се измерва с това дали задържаш или отстъпваш от района на бойните действия. Оттегляйки се пред отблъснатата, но все още много по-мощна Армия на Потомак, Лий добавя политически провал към стратегическия такъв, който същевременно е политически успех за Севера. Това осигурява кредит на Линкълн, да прокара прокламацията за еманципацията на робите, която има значителен политико-стратегически ефект и много сълбоки последици, за развитието на войнат акато цяло. Така че есенната кампания от 1862 е абсолютно фиаско за Лий, но поне той е можел да ограничи политическите щети, като се оттгели без битка. Като единствен успех може да се признае пленяването на 12'000 северняци при Харпърс Фери, което малко поизравнява в крайна сметка загубите в кампанията.

[andreev]

Някой знае ли откъде мога да си изтегля филма " Гетисбърг ". някой гледал ли го е на български беше излязла втората част от трилогията
" Богове и пълковоци " които много ми хареса . " Гетисбърг " от български разспространител но сигурно го има някъде из интернет .

[albireo]

С извънредно търпение го дръпнах през е-мулето наскоро. Но щом още не съм изгледал докрай третата част - явно нещо не ми е харесал особено.

[albireo]

Ето една хуbaва карта на битката. Ще се опитам да изровя и някоя показваща действията преди и след битката.

[Shelenberg]

И аз имам една карта на сражението но е малка пък и нямам скенер, но албирео е сложил много хубава карта, мойта е черно бяла. Иначе и аз имах предвид че "Каменната стена" е прякор. И благодаря на албирео за ценните допълнения.

продължението:

Присъединил се към армията (става дума за Амброуз Бърнсайд) веднага след започването на войната, той бил повишен в длъжност след успешната му мисия в Северна Каролина в началото на 1862 г. Маклилън се запознал с успехите му, като му поверил командването на два корпуса в началото на кампанията. Тъй като Маклилън възнамерявал да разгърне тези корпуси срещу фронтовата линия на Съюзните войски в Антиетъм, той ограничил командването на Бърнсайд върху тях.

Но никой не съобщил това на Бърнсайд. Станало дори по-лошо, когато ген. Рено временно командващ 9-и корпус, бил убит в южните планини. В резултат не било проведено разузнаване на територията на залива преди започването на атаките. Ако го бяха сторили, Бърнсайд щял да научи за наличието на слабо охраняван брод, миля по-надолу от каменния мост Рохърбак.

Отначало намерението било 9-и корпус на Бърнсайд да поеме сутринта контрола върху моста, разположен над залива Антиетъм и да заеме позиция за атака (която да бъде осъществена до обяд на същия ден) срещу отслабения десен фланг на войските на Конфедерацията, разгърнати пред Шарпсбург. След това Маклилън щял да изпрати 5-ти корпус в подкрепление и да разгроми напълно армията на Ли.

Според главнокомандващия Съюзните войски, заповедта отправена към Бърнсайд "да превземе моста и да завладее хълмовете, разположени по-надолу, като се придвижи към крайната цел - Шарпсбург", била издадена точно в осем сутринта. Но нищо не се случило. Бил изпратен адютант да установи защо. Той се върнал и докладвал, че "малко било направено". Бил изпратен друг адютант. Накрая генералният инспектор на Маклилън, полк. Сакет, тръгнал към мястото с изричната заповед да остане с Бърнсайд, докато хората му са в залива.

Според версията на Бърнсайд първите инструкции били: "...Изчакай за по-нататъшни разпоредби, преди да атакуваш." Според него до десет часа сутринта той не бил получил заповед за атака. За закъснението допринесло и това, че бригадния ген. Кокс бил командващ 9-и корпус и всички заповеди трябвало да минат през него.

Когато атаката все пак започнала, броят на защитниците се равнявал на една бригада, командвана от ген.-майор Тумбс, бивш сенатор, без военен опит. Но въпреки че били по-малобройни, войниците от Джорджия се сражавали храбро и подкрепени от втора бригада, удържали на натиска още три скъпоценни часа. Още два часа били изгубени след това, понеже Бърнсайд настоял да пренареди разбърканите си войски и да ги доснабди с амуниции. Едва в три часа следобед, когато жестоките битки отляво и в центъра на армията на ген. Ли продължавали вече два часа, той решил окончателно, че настъплението към Шарпсбург е започнало.

Отначало хората на Бърнсайд постигнали значителен успех: дивизията на бригадния генерал Джоунс била разпръсната и изглеждало, че нищо не може предотврати пълния разгром на Конфедерацията. Но щом отминал критичния момент, след похода от седемнадесет мили от Харпър Фери, дивизията на А. П. Хил влязла в бой. Това че много от войниците на Хил носели униформи от пленените войници от севера, допълнително добавило елемент на изненада. Нападнати по фланга, водещите полкове от 9-и корпус на Съюзните войски, се разбягали. Само упоритата съпротива на бригадата на Кокс предотвратила изтласкването на целия корпус към залива. Слънцето залязвало и битката фактически била приключила.

Три дни по-късно Ли организирал отстъплението на своята разбита, но несломена армия покрай реката Потомак към Западна Вирджиния. Всичко можело да бъде по различно, ако Маклилън проявил повече кураж и по-малко предпазливост. Това че в ръцете му попаднала "Специална заповед 191", му давало възможност да разбие изцяло армията на Ли, но той изгубил шанса си. Трябвало да предприеме нощен поход на 13 септември и да започне преследване на врага по планините на следващия ден след битките. Но той не го направил. Трябвало е да нападне Антиетъм на 16 септември преди Джаксън да пристигне на помощ с корпуса си, но той бил по-зает да проучва терена и да концентрира своите превъзхождащи по численост войски.

Когато накрая на 17 септември той атакувал, още имал възможност да унищожи Ли. Но планът му за разчет на времето и проучването на терена не позволил това. Главнокомандващият останал на източната част на залива Антиетъм, като позволил на генералите да разпределят задачите помежду си. Резултатът бил поредица от некоординирани нападения, вследствие на което атаката на 9-и корпус започнала два часа след като огънят навсякъде утихнал. Това закъснение, плод на слабата комуникация между Маклилън и Бърнсайд, въпреки навременното пристигане на А. П. Хил струвало великата победа на Съюза.

Маклилън никога не признал вината си. "Считам че съм направил всичко по силите си, за което съм бил помолен - писал той до жена си на 20 септември."

Но мнението на Ейбрахам Линкълн било единственото валидно в случая. На 13 октомври, вбесен от извиненията на Маклилън, че не преследвал Ли по поречието на река Потомак, той го попитал: "Не си ли твърде предпазлив, когато предполагаш, че не можеш да направиш това, което врагът ти постоянно върши?"

Това била последната капка. На 7 ноември Маклилън бил освободен от длъжност и никога повече не бил изпращан на бойното поле. Неговата прекалена предпазливост струала на Севера и на Съюза убедителна победа през 1862 г. която би могла да бъде краят на Гражданската война.

[albireo]

Олеле,
Шеленберг, кажи наистина от къде го превеждаш това!?? Категорично съм несъгласен с изводите накрая, Край на войната пез 1862 - може но при друг резултат от Седемдневната битка, не и след Антиетам, Който btw е рекичка, не залив. От къде ти е щукнало това за залива незнам. Горе и карта съм ти дал, кажи ми къде на нея се вижда залив?
Иначе съм съгласен за вината на Маклелън - в една кампания, която принципно от самото си начало е с такива неизгодни условия за южняците, Лий му се набутва в ръцете и той (Маклелън) въобще не успява да се възползва от шанса си. :tdown

[Ханс]

Албирео, редактирай си картата до линк, не всики ползваме резолюция над 2500.

Ето и моят скроемн принос в картите:

http://memory.loc.gov/cgi-bin/ampage?collId=milmap&action=browse&fileName=gmd384m/g3842m/g3842am/gcw0247000/ct_browse.db&displayType=3&maxCols=3&recNum=0&itemLink=r?ammem/gmd:@field(NUMBER+@band(g3842am+gcw0247000))&title2=Atlas+of+the+battlefield+of+Antietam+%2f+&linkText=Back+to+bibliographic+information

http://aotw.org/maps.php?map_number=main

Иначе предполагам, че заливът е всъщност завой, меандър май се казваше, ако полвината ми образование не е излишно.

Иначе и аз имам някой забележки към описанието, ма ще ги кажа в по-добро време, че утре ще ставам рано.

[Shelenberg]

albireo книгата е "Най-големите гафове в света на военното дело и на разузнаването" от Сол Дейвид и полк. Джон Хюз-Уилсън.

[NATAN]

!!!

Безспорно развоят на сраженията и резултатите от тях,както и от направените грешки от двете страни в хода на войната са доста интересни.
Едно нещо обаче не ми е любопитно поради което се обръщам към ''клуба на знаещите".Наскоро попаднах на информация която за съжаление мога да цитирам само по памет,а именно причините за войната.Официално северът влиза в конфликта за да премахне робството в юга най общо казано.Но има и друг аспект в който се разглеждат съвсем различни мотиви.А по конкретно решение на южните щати да създадат отделна независима държава.Говори се че в редиците на южняците е имало не малък брой чернокожи и че премахването на робството е било в ход.Друго любопитно е че Конфедерацията през цялата кампания е печелила повечето сражения въпреки необходимоста да създаде почти от нулата военна инфраструктора и промишленост и едва след като ген.Ли минава в настъпление при Гетизбърг нещата се обръщат в полза за севера.Лично мое мнение е че тази война има по скоро политически и икономически характер скрит зад удобен предтекст.(повечето войни на САЩ са такива)
В никакъв случай не претендирам за достоверност на цитираните по-горе от мен данни но все пак някой може ли да го коментира?
P.S. Войната с Мексико също е с формалният повод увековечен в ъв филма "Аламо"