Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кой кога е бил хегемон

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #91
    Lulchev написа
    Здравейте всички, бих искал и аз да се включа в тази интересна дискусия.По отношение на горния цитат не ми става ясно какво се има предвид под нацията, която "носи" суверенитета.Цялата нация ли?Така излиза,че преди революцията или е нямало френска нация или Франция не е била суверенна.Френската нация по онова време, както и всяка друга не е еднородна, тя е съставена от разни групи- дворянство, духовенство и третото съсловие.Коя точно група "носи" суверенитета? Защото между групите(някои ги наричат класи) не цари мир, напротив, лозунга на Волтер- "Смажете гадината!" достатъчно ясно говори за това.Френската революция, както и всяка друга не обединява,а напротив разединява нацията и лишава част от нея не само от "суверенитет",а и от живот.А правото на живот е едно от основните човешки права.
    И следователно, за кои права на човека става дума.Има естествени права има и граждански права-икономически,социални, политически и т.н.Някои от последните са наложени именно от Френската революция.
    Точно така. Цялата нация като носител на суверенитета. Нещо което не се наблюдава преди 1789г. Спомни си Абат Сейес "какво е третото съсловие? - Нищо. А в какво трябва да се превърне? - Всичко". Това пряко кореспондира с идеите на Русо, според които народът е носител на суверенитета.
    Преди това суверенът не е нито едно от другите две съсловия, ами краля.
    Така че на въпроса "коя точно група носи суверенитета" отговорът е "нито една и всичките". Практическият израз на тази идея е въплътен в Августовските декрети - премахването на титлите на аристокрацията в националното събрание (сливането на трите съсловия в едно) и т.н.
    Не разбирам как така излиза, че Франция не е суверенна или че е нямало френска нация? Би ли могъл да поясниш малко?

    Относно човешките права. По принцип първоначално доктрината за човешките права започва с аргументирането и легитимирането на т.нар. "негативни права" - правото на живот, на неприкосновеност на имуществото и т.н. Т.е. да не те убият, оберат и пр.
    Наричат се още първо поколение права. Можеш да ги видиш в английския bill of rights и в първите десет поправки на американската конституция. Също и в декларацията за правата на човека и гражданина. Не виждам особени иновации в тази сфера дължащи се именно на Френската революция като първопроходец.
    Recalibrating my lack of faith in humanity...

    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

    Comment


      #92
      Albireo, преди да се заемеш с голямата "каша", предлагам да видиш тоя преглед: http://books.google.com/books?vid=IS..._UAg#PPA335,M1

      Разбира се, това е една гигантска тема, която отдалеч сме подхванали с Ханс, с любезното съдействие на Голъм - почти сериозно, почти вярно /най-малкото, защото това са на пръв поглед спорни заключения/. Но понеже виждам, че само на тая страница на няколко пъти говориш за bill of rights, линкът, дето давам, ще осветли малко и предисторията. Отново схематично, но някак не е възможно /особено за мен/ да изсипя наведнъж всичко необходимо.

      Нататък, ако имаш интерес и може би в нарочна тема, мога детайлно да опиша историята на икономическите учения. Понеже виждам, че обичаш фактологията, предполагам лесно ще можеш да навържеш поредица от събития. И ако се върна към диалога с Ханс - често даваме обяснение за това как се случват нещата и рядко защо /най-вече, когато двата въпроса се припокриват/. Е, има тенденция да залитна в празнословия, особено ако разбираш какво казвам...

      Инак, бих се върнал към твоите постове, за да ти покажа как сам казваш това, което аз написах в един пост. И вероятно мога и да обясня защо. Обаче това ще е празно заяждане, което в никакъв случай не търся. В крайна сметка пиша тук по съвсем различни причини.

      Comment


        #93
        Нямам време, да отговарям пълноценно в момента, но SRH аз не оспорвам изводите ти (поне не всичките), а макрообобщенията, който са направени ей така през просото. Пътят от Ренесансовите идеи, до Френската Революция, както ти си го дал съвсем не е толкова праволинеен (същите идеи ли са това и ако и да са същите това не е ли толкова генерализирано en gros обобщение, че де факто губи обяснителната си мощ?), нито пък същите идеи подплатени вече с икономически теории са в основата на комунистическите изяви, както ти си писал.
        Ако искаш можеш да погледнеш малко към Е. Уолърстийн (Валерщайн), а за Ренесанс и рационализъм към Тулмин - "Скритата програма на модерността". Относно икономическия възход и "предисторията на bill of rights" e задължителен Вебер с "протестантската етика..."
        Накратко ...струва ми се, че връзката която правиш - Ренесанс (смъртта на Бога) - намерил проявление във френската революция и оттам до фашизъм и комунизъм дето има една крачка не е толкова проста. Срещу това и възразявам.
        Съжеднието ти за смъртта на Бог и за морала, липсата на страх би стояло на мястото си, когато говорим за епохата на индустрионализация и рационализъм. Аз мн. обичам Чеслав Милош, който казва общо взето такива неща. Пък и отдалеч и отдавна съм писал из форума, че расизма си е продукт на рационализма...същото би могло да се напише и за социалното инженерство като идея.
        и понеже наистина обичам фактите бих искал да ми обясниш как Испания е икономическа сила 15 (1400-1500 год.) век? И Франция 16 век?
        А това
        През 20 век започват да се оформят два икономически блока, които съвпадат с англо-американската култура и респективно - на славянската.
        наистина е много мътно. Икономически блокове, които съвпадат с култури. Мирише ми малко на хънтингтънизми и неговите глупави "цивилизационни" сблъсъци. И освен, че наистина е обобщение през просото, не съм съгласен с идеята, като чисто теоретична постановка. За разлика от други неща, които си писал по-горе и с които съм съгласен донякъде, въпреки, че пак са обобщения през просото. Така че е логично да се получава да казваме подобни или същите неща.
        А относно това, което сте подхванали с Ханс и Голъм. Там опитах да ви чета, но напоследък се отказах. Не мога да разбера написаното. В началото Ханс си спомням беше отхвърлил социологията при положение, че половин страница по-нататък по същество текстът му беше един социологически опит. Не знам как са твоите текстове, но както написах в една друга тема наскоро (и може би е трябвало да го повтарям това по-често) методът е този, които ще ни заведе до предмета на дискусия.

        А иначе линка ще го прочета. Благодаря.
        Last edited by albireo; 12-01-2007, 11:05. Причина: правопис и яснота
        Recalibrating my lack of faith in humanity...

        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

        Comment


          #94
          Албирео, здрасти! Може би наистина твърде en gros го давам И наистина това се нуждае от доста по-дълги обяснения, които сега ще спестя. Всъщност сега ще дам малко история за икономическото развитие на Испания от средата на 15 век до средата на 16. Вековете, както ги бях дал, не означават пълно съвпадение /1400 - 1500 г/, за което подозирам, че си се сетил.

          Една от най-важните предпоставки за икономическо развитие е, броят на населението. Мисля е ненужно да обяснявам взаимовръзките между БНП /по-късно БВП/ като абсолютна стойност и на глава от населението, power purchase parity и мултипликатора. Така или иначе тези взаимовръзки започват да се изясняват повече чак в края на 18 век, въпреки някои френски опити от 16 и особено 17 век.

          Както и да е. Знаем, че точни преброявания на населението в Европа е нямало преди 18 век. Въпреки това, различни автори правят опити да дадат някакви данни по този въпрос. Cipolla например твърди, че към 1450 г. на Иберийския полуостров има 7 млн. души /това между другото горе-долу се потвърждава и от данните на Стенли Пейн/. Ако бъде разгледана неговата таблица с предположения и се направи сравнение с предходен период /1340 г./ ще излезе, че този полуостров дава най-малко загуби от чумата. Това в крайна сметка се оказва и един от факторите, за по-бързото икономическо възстановяване на Испания.

          През 15 век испанците сравнително успешно успяват да изтласкват арабите, като на освободените територии поощряват местното самоуправление, като му дават големи правомощия. Освен това испанците успяват да принудят арабите да им плащат трибут, който въобще не е бил за подценяване. Но по-важно от това е било отношението към обработваемата земя, като не малка част земевладелци успяват да забогатеят по "новите" земи. Към края на века /1492 г./ след 10 годишни усилия, испанците успяват да овладеят и Гранада, като по този начин изтласкват арабите от полуострова.

          Започва нов етап в конфликта между испанци /кастилци/ и араби. Сега вече испанци и португалци започват да мислят за превземане на африкански територии. И така, през 1497 г. испанците овладяват пристанището Мелила, както и други по-малки пристанища. За тези си експедиции испанците получават разрешението от папата за увеличаване на таксите събирани от църковните земи. Тези църковни земи са представлявали повече от 25%, което всъщност е увеличило приходите в държваната хазна значително.

          С унията между Изабел Кастилска и Фердинанд Арагонски от 1497 г., тия завоевателни мераци към Мароко продължили и през 1507 г. паднало и пристанището Одан. Обаче се случило нещо значително за испанската и европейска история - най-сетне испанските кралства се обединили. Създадена била милиция за борба с феодалите, като по този начин централизирали властта. С централизацията на властта приходите в хазната се вдигали още повече, а търговията ставала безпрепятствена на целия полуостров.

          Междувременно обаче /1501-1504 г./ испанците, подкрепяни от италианците, успяват да неутрализират французите, като Сицилия и Неаполитанското кралство преминават под испанска власт. И ако до този момент е твърде спорно коя от двете държави /Франция и Испания/ има икономическо превъзходство, с изтласкването на французите, испанците определено са имали превес.

          С превземането на територии в Америките, испанците започват да богатеят още повече. Още в края на 15 век вносът на сребро от Испания довежда до това, че обръщението му в Европа нараства с 300%. За периода 1531-1580 г. испанците внасят в хазната 2,628,000 килограма злато, което увеличава европейското му обръщение с 20%. Това са главозамайващи числа, които са подействали точно така и на испанците.

          В началото на 16 век следват няколко години на лоша реколта. Много селяни губят земите си и така земята почти изцяло се концентрира в аристокрацията и църквата. Първоначално испанците са преодоляли кризата, благодарение на скъпоценните си метали. Впоследствие обаче, те почти изцяло започват да разчитат на големите си приходи, като започват да събират и най-големите данъци в Европа - Милано е заплащал 300 000 дуката годишно; Неапол 290 000 дущата; Арагано 200 000 дуката; Сицилия 75 000 дуката; Америка до 400 000 дуката.

          Тия гигантски приходи, достигнати едва от англичаните столетия по-късно, довеждат до инфлация, просто защото липсват стоки и услуги срещу тези дукати. Ако се проследят главите добитък тенденцията за намаляване на стадата е ясна: от 2 838 351 през 1512 г. до 1 998 445 през 1561 г. Тази ситуация е била туширана чрез заеми, които успяват да усилят производството, особено в Севиля, Толедо и Кордоба. Производството на вълна, текстилни продукти и желязо е ¹ 1 в Европа и испанците ставата основен доставчик за доминираната от тях Италия, но също и за Франция и Англия. Производството на кораби също било доста добро /Барселона/, което е имало плюсове от гледна точка на големина и товароподебност.

          В края на 16 век испанците почват да се задъхват от конкуренцията, най-вече фламандската и френската, както и от вдигнати данъци за производители /тъй като дълговете все пак трябва да се обслужват/. Освен това испанските доставки съвсем не били регулярни, като най-сериозният проблем бил, че предпочитали да ползват кервани от мулета за основния си търговски партньор - Франция. От монетарна гледна точка е бил голям удар това, че добивите от Америка спаднали с 1,3%, което не можело да компенсира инфлацията и стабилността на дуката като платежно средство. Това принудило производителите да намалят произвоството си, като така не успявали да обслужат договори, което пък било използвано от французи, фламандци и англичани.

          Фискалната система била изцяло изградена върху данъците. Отначало това било добре за икономиката им, но вдигането им изравнило цените на вносни и испански стоки, като на европейския пазар испанските започнали да идват даже по-скъпи. Проблем била и събираемостта на данъците, особено за владенията извън полуострова. Към края на управлението на Карл V множество инвеститори се интересували от испански ДЦК, но в крайна сметка завещал на сина си дълг от 70 000 000 дуката. Това пък довело до продажби и още повече отслабило икономиката им.

          Сега, ако се върна към дискусията с Ханс - в общи линии там има един извод: ако разглеждаме войната като маркер за историческо време, то зад него стоят някакви процеси. И според мен икономическите движения имат решаваща роля. Те обаче не се случват от самосебеси и моят пойнт беше, че регламентирането на някакви права и задължения е основата. Регламентирането и институционализирането на тия права, особено в западноевропейския католически /първо/ и протестантски свят, прави икономиките им по-устойчиви и като проявление - по-силни военно.

          За да се стигне обаче до такива данъчни и търговски закони, ще трябва да се мине първо през определянето на личните права и свободи, т.е. от концепцията за водещия човешки /според тях/ произход на Исус Или това значи, че човекът е водещият - персонализиран, с всичките му задължения, но и права. Оттук ще следва мотивацията и проявлението й в организацията на обществата. Което пък ще е предпоставка за иновация, което пък е напредък... Но концентрацията върху човекът като водещ и единствен фактор означава, че е всесилен, т.е. всичко зависи от хората. Това води до усещането за безнаказаност.

          Comment


            #95
            2,628,000 килограма злато
            ????
            От монетарна гледна точка е бил голям удар това, че добивите от Америка спаднали с 1,3%
            ???????
            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              #96
              SRH с всичко относно икономическите данни съм съгласен, но с последния пасаж не съм. Не, че е не е верен. Но де факто е доста ограничено и стесняващо обяснение. Освен че в някои чисто идейни маркери е съвсме неверен. Никакъв човешки произход на Христос не стои в основата на идеята за човешки права. И ренесансовите идеи сеъвсме не се изразяват в това. Нито пък в смърт на Бога. По-скоро в издигането на човек до Бог. Много хубава е "Културата и изкуството на ренесаснса в Италия" на Буркхарт, въпреки, че аз винаги съм предпочитал "социална реалност и въображение' - Г. Фотев.

              Освен това в това, което си написал за Испания, няма и следа от идея за икономическо учение. Няма следа от осмисляне на икономиката. Защо испанците разглеждат икономическото богатство като статично а Фламандци, Италианци, Холандци, Англичани не?
              Сериозно съветвам да се вгледаш във "Протестантската етика и духът на капитализма" на Макс Вебер. Абсолютно фундаментална книга.
              Там са разгледани връзките между религиозна доктрина - политическа доктрина, съотвено етика, икономически възгледи и т.н.
              Recalibrating my lack of faith in humanity...

              https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

              Comment


                #97
                Parabellum написа
                Ами Русия? Нея защо я няма? От средата на 18 до средата на 19 век , тя е основна водеща Велика Сила на Континента. Всички са прегазени от руският ботуш
                Не знам защо отделни проблясъци на пълководческия талант на Суворов могат да превърнат Русия в доминираща сила в Европа в споменатото от теб време или забравяш Фридланд и Аустерлиц. края на ХVIII и началото на XIXв политиката на Европа се определя от Франция и Англия . Русия никога по това време не е определяла насоките в развитието на Европа дори на виенския конгрес тя е меко казано изиграна па макар и победител. През първата половина на XIXв. Русия е използвана като "жандарм на Европа" за потушаване на националистически движения в полша 1830 и в Австро-Унгария 1848г. даже в последната Русия изпраща фрапиращите 250 000 души . Има и доста победи срещу Турция но тогава Османската империя не е мерило за военната мощ на някоя от Великите сили . Но и дипломатически Русия не успява да наложи надмощие в Европа така че това за Русия и нейната хегемония ми се струва малко нереално.

                Comment

                Working...
                X