Райхщадско споразумение 26 юни или 8 юли 1876 година .
Райхщадското споразумение (на руски: Рейхштадтское соглашение) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878)
На 26 юни/8 юли 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение — Райхщадско споразумение.
Страните подписват тайно споразумение[1]. То има два варианта на текста - руски и австрийски.
Съгласно руския текст на това споразумение, ако се постигне победа над Турция, Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма славянска държава (т. 2, б.Б). Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата - Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората - някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче, "Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някой погранични райони с нея части от Босна". От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Турция през 1856 г. В случай на "пълен разгром на Турция в Европа", текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Това съгласие на Русия означава, че още през 1876 г. е било ясно, че създаването на станалата по-късно известна като Санстефанска България е било предварително отречено като възможно.
В австрийския вариант на текста се казва, че в случай на победа над Турция, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина, с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о-в Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция.
Райхщадското споразумение е продължено и с Будапещенската тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария[2], както и Лондонското споразумение между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.[3]
Райхщадското споразумение (на руски: Рейхштадтское соглашение) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878)
На 26 юни/8 юли 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение — Райхщадско споразумение.
Страните подписват тайно споразумение[1]. То има два варианта на текста - руски и австрийски.
Съгласно руския текст на това споразумение, ако се постигне победа над Турция, Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма славянска държава (т. 2, б.Б). Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата - Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората - някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче, "Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някой погранични райони с нея части от Босна". От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Турция през 1856 г. В случай на "пълен разгром на Турция в Европа", текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Това съгласие на Русия означава, че още през 1876 г. е било ясно, че създаването на станалата по-късно известна като Санстефанска България е било предварително отречено като възможно.
В австрийския вариант на текста се казва, че в случай на победа над Турция, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина, с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о-в Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция.
Райхщадското споразумение е продължено и с Будапещенската тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария[2], както и Лондонското споразумение между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.[3]
Comment