Нарекох темата така, по аналогия с една книжка, която преглеждам в момента - "The Apaches: Eagles of the Southwest" (която за мой срам имам от 15-ина години, но едва сега намерих време да чета).
Както се знае, чукчите са герои на доста вицове. За разлика от забавните анекдоти обаче в миналото те са били войнствен народ, от когото са се страхували всички съседи, че и руснаците са се притеснявали. Все пак те са май единствения сибирски народ, който е успял да превземе един руски острог (или казано на чист български език - форт
).
Сегашния ми постинг е по-скоро анонс за темата, която ще гледам да развия тези дни, за което надявам се ще ме извините.
Чукотската инвазия спрямо околните народи (коряки, юкагири и пр.) започва през 17 в. това вероятно е свързано с прехода в поминъка от лов на диви елени към мащабно еленовъдство.
Навремето като ученик, някъде от 5-6 клас започнах да чета с все по-голямо увлечени за разни пътешествия, експедиции и пр. по цял свят. Съответно се появи и интереса към народите, които членовете на тези експедиции са срещали. Баба ми на село, гледйаки какви книжки чета (повечето на руски, защото у нас такава литература не се издаваше кой знае колко, а на руски излизаха много такива книги, както от руски автори, така и преводни) все ми викаше "Абе остави са с тия диви народи!"
Но аз и до днес си ги харесвам - евенки от тайгата, ловци на глави даяки от джунглите на Борнео , маори, масаи, индианци...
Та четейки книжки за Сибир си мислех, че хората там отглеждат елени от много-много векове. Оказва се обаче, че мащабното еленовдство е сравнително ново - от 16-17 в. Дотагава почти всички северни народи, от европейците саами на запад до чукчите на изток са били ловци на диви северни елени и са имали само транспортно еленовъдство, т.е. малвък брой домашни елени като товарни и впрегатни животни.
Когато чукчите започнали да увеличават все повече и повече стадата си, очевидно им дотрябвали нови територии и те започнали да нападат съседите си. Тези нападения се провеждали понякога на много далечни разстояния. Ако Беринговия проток замръзвал, те по леда достигали чак до Аляска (разстоянието до най близките точки е ок. 80 км. докалкото си спомням) и нападели тамошните народи.
Когато в началото на 18 в. руснаците достигнали Чукотка, започнали неприятностите. Руско-чукотските войни продължили повече от 100 години.
(следва продължение )
Както се знае, чукчите са герои на доста вицове. За разлика от забавните анекдоти обаче в миналото те са били войнствен народ, от когото са се страхували всички съседи, че и руснаците са се притеснявали. Все пак те са май единствения сибирски народ, който е успял да превземе един руски острог (или казано на чист български език - форт
).Сегашния ми постинг е по-скоро анонс за темата, която ще гледам да развия тези дни, за което надявам се ще ме извините.
Чукотската инвазия спрямо околните народи (коряки, юкагири и пр.) започва през 17 в. това вероятно е свързано с прехода в поминъка от лов на диви елени към мащабно еленовъдство.
Навремето като ученик, някъде от 5-6 клас започнах да чета с все по-голямо увлечени за разни пътешествия, експедиции и пр. по цял свят. Съответно се появи и интереса към народите, които членовете на тези експедиции са срещали. Баба ми на село, гледйаки какви книжки чета (повечето на руски, защото у нас такава литература не се издаваше кой знае колко, а на руски излизаха много такива книги, както от руски автори, така и преводни) все ми викаше "Абе остави са с тия диви народи!"
Но аз и до днес си ги харесвам - евенки от тайгата, ловци на глави даяки от джунглите на Борнео , маори, масаи, индианци...Та четейки книжки за Сибир си мислех, че хората там отглеждат елени от много-много векове. Оказва се обаче, че мащабното еленовдство е сравнително ново - от 16-17 в. Дотагава почти всички северни народи, от европейците саами на запад до чукчите на изток са били ловци на диви северни елени и са имали само транспортно еленовъдство, т.е. малвък брой домашни елени като товарни и впрегатни животни.
Когато чукчите започнали да увеличават все повече и повече стадата си, очевидно им дотрябвали нови територии и те започнали да нападат съседите си. Тези нападения се провеждали понякога на много далечни разстояния. Ако Беринговия проток замръзвал, те по леда достигали чак до Аляска (разстоянието до най близките точки е ок. 80 км. докалкото си спомням) и нападели тамошните народи.
Когато в началото на 18 в. руснаците достигнали Чукотка, започнали неприятностите. Руско-чукотските войни продължили повече от 100 години.
(следва продължение
)
... 
Comment