Легендите на Дивия запад

[boilad]

По книгата на Юрий Стукалин "По закону револвера: дикий запад и его герои"; изд. "Энас"; Москва, 2007

В тази тема ще говорим за служители на закона като Обесващия съдия Айзък Паркър (чието име често ще срещаме в различни истории - за 21 години служба във форт Смит, Арканзас той издал стотици смъртни присъди, когато през 1889 г. Върховния съд на САЩ приел постановление, даващо право на осъдените на смърт да подават апелации, се оказало, че 30 от общо 46 смъртни присъди издадени от съдията след това постановление са резултат на превишени правомощия. При все това той утвърждавал: "Аз не съм обесил и един човек. Закона ги обеси, а аз съм само негов инструмент." С този съдия е свързана и друга печална статистика: от 225 подчинени му служители 65 загинали при изпълнение на служебния си дълг), шерифи и маршали като Дивия Бил Хикък, братята Ърп, Бът Мастерсън и разбойници, грабители и убийци (някои от тях явни психопати като Джон Уесли Хардин, Убиващия Джим Милър известен и като Джим Дякона, Вълка от Уашита - Клей Елисън). Всички те в една или друга степен са станали част от фолклора свързан с това което е известно като Дивия запад (части от САЩ през втората половината на 19 век), където основния закон е Закона на револвера, където често разликата между представителите на закона и бандитите е само тази, че първите са облечени в официална власт.

[Henry Sinclair]

Били Хлапетето роден като Хенри Маккарти в Ню Йорк. Уилям Х. Бони е само един от многото му псевдоними, който използва, когато бил осъден на смърт. Той е роден в Ню Йорк, но майка му Кетрин се преместила заедно с него и брат му Джо в Уичита, Канзас през 1870г. По това време Уичита били център на търговията с добитък. Според един вестник от онова време ,, тук пистолетите са многобройни като боровинките”. През ноември 1870г. градът наброявал 175 къщи и около 800 жители.
Госпожа Маккарти била добре известна в града заради нейната пералня на Норт Мейн Стрийт. По-късно семейството се премества в Санта Фе, Ню Мексико, където майката на Били се омъжва за фермера Уилям Антрайм.
В пустинята на Ню Мексико Били започва да краде добитък и да се прочува с боравенето си с пистолетите. През 1879г. със 17 извършени убийства той получава амнистия от губернатора на Ню Мексико Лу Уолъс, днес по-добре известен като автор на ,, Бен Хур”, най-продавания роман на 19 век.
Били се предал, но после размислил и избягал от затвора. Бил преследван и накрая убит от Пат Гарет през 1881г. Все пак през това време изпратил серия писма до Уолъс, умолявайки го да спази обещанието си за амнистия. Тези молби останали без отговор.
Въпреки официалния смъртен акт постоянно се носели слухове, че е жив. През 1903г. следващия губернатор на Ню Мексико постановил случаят с да се преразгледа, за да се установи дали Били действително е мъртъв и дали е заслужавал да бъде амнистиран. Това разследване така и не е завършено.
През 1950г. един участник в ,, Шоуто на Дивия Запад” на Бъфало Бил, наречен Бръши Бил Робъртс, твърдял на смъртното си легло, че той всъщност е Били Хлапето.
Твърди се, че Били Хлапето е действителната личност, която най-често е била изобразявана в киното. За него се разказва в поне 46 филма. Името Били Хлапето станало широкоизвестно едва в последната година от живота му. Дотогава той бил известен просто като The Kid.

[boilad]

Героите на Дивия запад

Епохата на "стрелците" (тук и по-нататък ще употрябявам този наложил се превод на английския термин "gunfighter") започва след Гражданската война в САЩ и достига своя пик през 70-те и 80-те години на 19 век из териториите на щатите Тексас, Аризона, Ню Мексико, Оклахома, Калифорния, Мисури и Колорадо. Войната между Севера и Юга довела до появата на голямо число престъпници, доста от тях произхождащи от южняшкия партизански отряд на самопровъзгласилия се за полковник Уилям Куантрил. Самия термин "стрелец", обаче се появява едва в края на 70-те години на 19 век. Дотогава хората постоянно носещи оръжие и изкарващи прехраната си с него (при това без значение от коя страна на закона, а и често нямало разлика) били наричани просто "убийци" (mankillers).
Кариерата, нито на престъпниците, нито на служителите на реда продължавала дълго и малцина умирали от старост, но тях ги обединявали няколко неща: хладнокръвие, решителност, пренебрежение към собствения и чуждия живот. Не било задължително зад гърба си да имаш поредица от трупове, за да те считат за опасен противник, "стрелец". Хора като Бът Мастерсън и Джони Ринго имали на сметките си по два-три трупа, но притежавали такъв решителен нрав, че само той бил достатъчен да охлади страстите и на най-големия скандалджия, или търсач на слава.
"Честните двубои", които са се превърнали в клише на уестърн индустрията, без значение дали става дума за книги или филми, били изключителна рядкост. Повечето "герои" на Запада разчитали на изненадата и/или числено превъзходство, нерядко смъртта застигала противниците им в гръб, иззад ъгъла, или в тъмното. Джеси Джеймс, Дивия Бил Хикък и Джон Уесли Хардин например били убити в гръб, Пат Гарет причакал Били Хлапето в тъмна стая.
Противно на всякакви представи най-масовото оръжие в Дивия запад била ловната пушка стряляща със съчми. В градски условия и близък бой (каквито са голяма част от престрелките по онова време) тя притежавала редица предимства, най-важното от които голяма възпираща мощ. Именно с такива пушки гражданите на Нортфийлд и Кофейвил оказали сериозен отпор на бандите на Джеймс и Далтън съответно. Това оръжие можело да бъде видяно и в ръцете на легендарни личности като Уайът Ърп, Убиващия Джим Милър и мнозина други. На въпроса на досаден журналист, защо преследвайки престъпници взема със себе си ловна пушка, аризонския шериф Джон Слаутър отговорил: "За да убивам хора, проклет глупако!"

Следва...

[Guy de Mont Ferrand]

Най-големия

[boilad]

Известна поговорка казва "Бог създаде хората, а господин Колт ги направи равни". За разлика от пушката револвера бил по-удобен за боравене, многозаряден и можел да се носи скрит. Механизма му, обаче бил толкова ненадежден, че за да бъде предпазен от дъжд, влага, прах, механични повреди, произволен изстрел при закачане в някоя клонка или нещо подобно бил носен в затворен кобур с капак отпред на бедрото (отворените кобури носени от страни на бедрото са приумица на киното) и никога на кръста - желаещи да си прострелят гениталиите в Дивия запад нямало. Носенето отпред на бедрото имало няколко предимства, едно от които бързото вадене на оръжието. С лявата ръка бил отварян капака на кобура, дясната изтегляла револвера и го насочвала, а с лявата бил взвеждан ударника (през по-голямата част от разглеждания период, а и по-късно масовите револвери са с единично действие, т. е. натискането на спусъка не взвежда автоматично ударника). Този процес бил наричан "да удариш кобура". Обикновено стрелеца не се целел, а само насочвал дулото към мишената и произвеждал изстрел, при което се образувал облък дим, който допълнително затруднявал какъвто и да е прицелен огън (бездимния барут навлиза в масова употреба след 1890 г.). След всеки изстрел ударника трябвало да бъде взвеждан отново, това ставало с дланта на лявата ръка, или с палеца на дясната (в съвременната терминология се говори за "силна" и "слаба" ръка, но понеже не разглеждам теория на стрелбата няма да си служа с тях, а представения пример е за типичен случай при който "силна" е дясната ръка, както при повечето хора). Целия този процес показва и защо повечето стрелци носят само един револвер. Изключения от правилото, разбир се има, но те са единици като Дивия Бил Хикък например. По спомените на армейския офицер капитан Лутър Норт, който лично познавал Хикък, за добър стрелец бил считан този който от разстояние десет крачки можел да вкара шест куршума в пощенски плик (по онова време стандартен квадрат със страна 12,5 см.). Франк Джеймс, който бил по-добър стрелец от знаменития си брат Джеси практикувал стрелба в осеминчова кръгла мишена от 20 метра. Не били редки случаите когато в стремежа да стреля пръв стрелеца или не уцелвал, или прострелвал крака си. Познатото от киноекраните въртене на оръжието около показалеца е не само цирков номер, но и невъзможно при тежащото четири фунта оръжие, а пък за точна стрелба след такъв номер няма защо да говорим. През 20-те години на 20 век (когато първите филми уестърни вече са факт) някакъв ентусиаст публикувал обява в редица вестници и списания, предлагайки награда от 1000 долара на всеки, който може така да върти револвер и след това да оцели мишена дори от минимално разстояние. Желаещи не се намерили.

[Henry Sinclair]

By the way, Джеси и Франк Джеймс са членове на партизанския отряд на легендарния полковник Куонтрил (кораво южняшко копеле), осъществил кървавия рейд срещу град Лоурънс в Канзас - доста на запад от основния фронт на войната.Няма фен на Гражданската война (какъвто съм и аз), който да не се жегне при вида на флага на Конфедерацията и "мародерите на Коунтрил" които нападат безащитния град Лоурънс. ))



William Clarke Quantrill was quite possibly the most dangerous man to fight in the Civil War. The leader of an almost psychopathic band of guerrilla warriors, Quantrill participated as a Confederate in a deadly border war between Southern sympathizers in Missouri and the Unionist Jayhawks of Kansas. He was largely responsible for the 1863 massacre of nearly 200 unresisting men and boys in Lawrence, Kansas, as well as dozens of other brutal acts that today would be called terrorism. Among the notorious men who rode with him were Frank and Jesse James, whose postwar crime careers are briefly reviewed

[Todor Pavlov]

Боилад, ако това са твои размишления, ще се радвам да отстраним неприятнато обстоятелство , свързано с недокосването на оръжие ... Още повече , че си от Пловдив - пиши , ще уредим нещо и с непрогледния облак след гърмежа ...

[Dinain]

Виж ти, не бях забелязал тази тема Периодично се интересувам от историите на фолклорните личности от Дивия Запад. Да отбележа само, някак няма логика понятието "див запад" да се ограничава само до втората половина на 19-и век, макар че точно този период е най-популярен и най-експлоатирано в книги и филми. В един по-широк смисъл, American Frontier е понятие още от 17-и век и Западът биван постепенно усвояван от трапери и заселници, като процесът се забързва след последната голяма индианска война от 1812-13. След нея заселниците се юрват наистина на тумби на Запад.

През целия период под "Запад" се разбира всичко на запад от "граничния район" (frontier). През 1800 г. граничния район достига р. Мисисипи и през 19-и век "Запад" наричат именно всичко на запад от реката.
През този период (началото на 19-и век), в Европа има голямо търсене на кожи, най-вече боброви, за направа на шапки. Траперите и ловците стават пионерите на Запада, движейки се пред заселниците, търсещи пътеки, проходи и дивеч. Най-известният трапер на тази епоха е Джедедая Смит, странствал далеч повече от всеки друг бял в земите на индианските племена, и станал първият американец, достигнал Калифорния по суша. После модата в Европа се променя и вече се търсят шапки от коприна. Към 1845 г. търговията с боброви кожи замира.

Следващият голям поход на запад идва заради златото. През 1848 г. в северна Калифорния е открито злато, мълвата се разнася бързо и до 1852 г. населението на Калифорния от 10 хил. става 200 хил души. "Калифорнийската златна треска" води следващата вълна заселници, авантюристи, комарджии и проститутки. Сан Франциско буквално експлодира по това време, като населението от 500 става 150 хил.души. Повече от 250,000 златотърсачи се организират в примитивни "миньорски градчета", в които случаите на насилие, пиянство и саморазправа били ежедневие. Понеже отсъствали каквито и да било органи на реда, миньорите изработили свои собствен "миньорски кодекс", според който провинилите се били осъждани чрез общо гласуване. Индианци, мексиканци и китайци често получавали най-суровите наказания.
През следващите години злато и сребро били открити и в съседните територии - днешните Колорадо, Айдахо, Аризона, Ню Мексико, Юта и т.н. През този период изникват множество миньорски градчета, някои от които влезли във фолклора (Карсън сити, Силвър сити). С изчерпването на залежите обикновенно градчетата западали и изчезвали.

Друго забележително явление от период е т.нар. Oregon Trail (орегонската пътека някак не ми звучи добре) - мрежа от пътеки и проходи, по която можело да се стигне с каруца от Мисури до Орегон. Маршрутът е завършен изцяло през 1846 г. и в следващите години 400,000 заселници, организирани в кервани и предвождани от опитни водачи, прекосили пътеката с обща дължина около 2000 мили и се заселили по западното крайбрежие. Мнозина загивали по пътя от ухапвания на змии, болести, индиански нападения, глад, измръзване и пр. Печално известна е т.нар "група на Донър", чийто членове прибягват до канибализъм, докато чакат разтапянето на снега, блокирал ги в планините.

Следващата голяма дата е 10-и май 1869 г., когато е завършена първата транс-континентална железница. Пътуването с влак от бряг до бряг вече траело само 8 дни, вместо 6 до 10 месеца с каруца или кораб, което било и много по-скъпо.

С изчезването на стадата бизони, Западът се отваря за развъждането на рогат добитък със своите огромни тревни площи. Но все още няма достатъчно железници. От 1860-те до 1890-те, пионери маркират маршрутите от по няколкостотин до 1300 км и отглежданият на Запад добитък бива периодично подкарван от кравари на изток и продаван. Пътешествието от Тексас до Канзас траело 3-4 месеца и било изпълнено с опасности, но си заслужавало, защото един бик в Тексас струвал $4, а в Канзас - $40. Именно в тези пътешествия се ражда легендата за въртящите ласо каубои, символ на свободолюбивия американски Запад (всъщност първите занимаващи се с отглеждане на рогат добитък в Калифорния били испанците още в 17-и век, а работещите по ранчота се наричали "вакерос"). Битието на каубоя се състояло обикновенно от две "събирания" (на свободно скитащият добитък в стадо, пролет и есен) и последващото им ексортиране на изток, като обикновено на 250 глави добитък се падал 1 каубой. При пристигането си каубоят изхарчвал трудно заработените пари за дрехи, храна, хазарт и проституция (заплатата им била $30-$40 месечно). През зимата каубоите обикновенно се цанили като общи работници във ферми и ранчота. Работата им не била лека и било рядкост кариерата на каубой да продължи повече от 7 години.

До 1880-те години ранчуването било на принципа на open range (тоест земята е обща и може да се ползва за паша от всички), след това се минава към обособяване и ограждане на частната собственост, като разбира се, не се минава без немалко търговски спорове и мини-войни между различни обединения, асоциации и същински наемни армии на групи от богати земевладелци и животновъди. Със заграждането на земите свършват и златните дни на каубоите, а с изграждането на нови ЖП линии отпада и нуждата от дългите и опасни преходи на изток. От 1890-те нататък добитъкът просто се натоварва на вагони и транспортира с влак (в последствие и авто-транспорт). Започват да се появяват митовете за "свободния живот" на каубоите от миналото...

"Оклахомската Земна треска" е в 1889 г., когато правителството на САЩ освобождава 100,000 акра земя, придобита от индианците, за заселване. Кандидатите били над 100,000 души, парцелирането ставало както при златните и сребърни трески - с колчета в четирите ъгъла, на принципа "кой превари, той завари". През следващите 4 години правителството отпуска още земи за заселване на същия принцип.

Краят на Дивия Запад официално е обявен през 1890 г. При 11-тото преброяване на населението на САЩ, преброяващата комисия заявява, че вече няма ясно различима линия на заселване на континента. Т.е. САЩ вече нямат "граничен район", следователно това е и краят на една епоха.

Но не и на легендата. Едно мое лично наблюдение е, че с финансовата криза и сухия режим САЩ изживяват един свобразен "ренесанс на Дивия Запад", като особено в периода 1933-1934 г. има истинска експлозия на кръвожадни банди и бандити, които по своята същност не се различават никак от бандите от 19-и век, дали облика на "Дивия Запад". Следващият път смятам да напиша нещо за Джон Дилиндър, Бейби Фейс Нелсън, Прити Бой Флойд, Хомър Ван Митър и др. герои.

[boilad]

Боилад, ако това са твои размишления, ще се радвам да отстраним неприятнато обстоятелство , свързано с недокосването на оръжие ... Още повече , че си от Пловдив - пиши , ще уредим нещо и с непрогледния облак след гърмежа ...

Ами, аз изрично отбелязах кой ми е източника, освен това никъде не съм писал, че облака дим след изстрел е непрогледен, само, че допълнително затруднява прицелния огън. Би ли споделил какво точно те смути от изложението, че нещо не вдявам.

[Blackwolf]

За мен един от най-впечатляващите е Елфего Бака (1865-1945) с неговия знаменит бой срещу многобройни противници (м/у 40 и 60 в различните версии), т.н. "престрелка във Фриско" (Долен сан-Франциско Плаза в Ню Мексико) през 1884 г., който продължава 33 часа, по Бака са изстреляни ок. 4 хил. куршума (само вратата на къщата имала 400 дупки). Той убива 4-ма и ранява 8 човека, оставайки без драскотина...

[Dinain]

Това наистина е невероятна история, не я бях чувал. Благодаря.

Една банда не беше спомената до сега - "Дивата банда" (втората такава) на Бъч Касиди и Сънданс Кид. Бандата действа в самия край на 19-и век и специализира в обири на влакова. Членовете й са Бъч Касиди (водач), Елзи Лей (Уилям Елсуърт), Хлапето от Сънданс (Хари Алонзо Лонгба), Високия Тексасец (Бен Килпатрик), Уилям "Новините" Карвър, Камила Ханкс, Лаура Булиън, Джордж "Плоския нос" Къри, Хлапето Къри (Харви Аликзандър Лоугън) и Боб Мийкс. Често си сътрудничели и с бандитките Анн и Джоузи Басет.



Въпреки че бандата добива популярност благодарение на филма от 1969 г. с Робърт Редфорд и Пол Нюман, в които героите са представени като добряци, не убивали никога човек (Бъч Касиди наистина твърди това), в реалността нещата са твърде различни. Не е известно колко точно души са загинали по време на обирите и преследванията на бандата, но членовете и са убивали със сигурност. Само Хлапето Къри е застрелял 9 представители на закона и 2 цивилни по време на престрелки. Елзи Лей и Джордж Къри също застрелват по двама представители на закона всеки.

През 1899-1900 г. бандата обира 3 влака и 1 банка на териториите на Уайоминг и Ню Мексико, както и извършва други "престижни" обири, които й спечелват популярност и омраза, след което се пръсва. В началото на 1901 г. Касиди, Сънданс и неговата приятелка бягат в Аржентина, като непрекъснато се местят, за да се изплъзнат от преследващите ги агенти на Пинкертон и наемници. Краят им идва през 1908 г., когато са обградени и застреляни от боливийски кавалеристи. Уил Карвър е ранен от преследвачите си през април 1901 г. и по-късно умира от раните си. Бен Килпатрик и Лаура Булиън са заловени в Тенеси през декември 1901 г. и осъдени на 20 и 5 г. затвор съответно. Хлапето Къри застрелва двама шерифи в Ноксвил, Тенеси и се измъква от преследвачите си. В Монтана застрелва фермер, убил брат му преди години, заловен е и отново избягва. През 1904 г. е отново настигнат от потеря в Колорадо и е убит в престрелката. Елзи Лей е заловен още през 1899 г., през 1906 г. е освободен от затвора и се заселва в Тексас, където става уважаван бизнесмен. Живее до 1934 г. Бен Килпатрик е освободен от затвора през 1911 г. и умира в неуспешен влаков обир през 1912 г. Лаура Булиън е освободена през 1905 г. и живее до края на живота си като шивачка. Умира през 1961 г., последния жив член на "Дивата банда".

[Todor Pavlov]

Много хубаво развитие на темата , благодаря ви !

[Henry Sinclair]

Капитан Уилям Т. Андерсън,1840 –1864, по известен като "Кървавия Бил" (Bloody Bill) е един от най-бруталните и смъртоносни водачи на партизаните на Конфедерацията по време на Американската гражданска война. Андерсън ръководи банда от партизани, които нападат войници и поддръжници на Съюза в Канзас и Мисури. Роден и израстнал в южняшка фамилия в Канзас, Андерсън започва "кариерата" си през 1862 като краде и продава коне.След като баща му е убит от лоялен на Съюза съдия, Андерсън напуска Канзас и отива в Мисури. Там той обира пътници и убива федерални войници. В началото на 1863г. се присъединява към "Ездачите на Куонтрил" - група от партизани на Конфедерацията, които действат в Мисури.
Така Андерсън придобива боен опит и спечелва доверието на водачите Уилям Куонтрил и Джордж Тод. Освен за баща си, Андерсън воюва срещу Съюза, заради сестрите си, които са в затвора. След като едната от тях умира, той окончателно се отдава на отмъщението. Андерсън взима основна роля в Рейда срещу Лоурънс, станал известен като Клането в Лоурънс, както и в битката при Форт Блеър. В края на 1863, когато Ездачите прекарват зимата в Тексас, между Коунтрил и Андерсън избухват разногласия, които довеждат до тяхната раздяла. На следващата година "Кървавия Бил" се завръща в Миусри на чело на своя собствена група от партизани, които много скоро се превръщат в най-страховитата банда в щата. Хората му убиват десетки федерални войници и цивилни симпатизанти на Съюза.
През септември 1864, "Кървавия Бил" води рейда срещу Сентралия в Мисури. По време на нападението южняците завземат за първи път пътнически влак.По време на т.нар. "Клане в Сентралия", вероятно най-бруталната партизанска акция по време на войната, хората на Бил Андерсън убиват 24 федерални войници във влака и по време на засада по-късно същия ден още 100 лоялисти на Съюза. Месец по-късно Андеръсн пада убит в бой. Историците правят различни характеристики на "Кървавия Бил" : някои го описват като садистичен убиец и психопат, но за други акциите му не се отличават особено от царящото беззаконие през тези години.

[Dinain]

Джон Дилинджър (1903-1934) е легендарен банков обирджия от ерата на депресията в САЩ. Бандата му обира над 20 банки и 4 полицейски участъка и убива 13 служители на закона. Дилинджър има и две успешни бягства от затвора.

Роден в бедно семейства от Индиана, Дилинджър става най-известния злодей на периода, засенчвайки дори икони като Ал Капоне и Бони и Клайд. Юношеските му години в Индианаполис са изпълнени с дребни кражби, сбивания и проблеми със закона. В опит да го отдалечи от лошото въздействие на големия град, баща му взема решение семейството да се премести в Муурсвил, Индиана, през 1920 г., но без успех. През 1922 г. е арестуван за пръв път (за кражба на кола). Постъпва във флота, където служи на линейния кораб USS Utah, но дезертира и е разжалван няколко месеца по-късно. Оженва се през 1924 г., но 5 години по-късно се развежда.

Неспособен да се задържи на постоянна работа, започва да планира обир с приятеля си Ед Сингълтън. Двамата обират магазин (в касата има $50), но на следващия ден са арестувани. Бащата на Дилинджър разговаря с прокурора и съветва сина си да се признае за виновен по всички обвинения и да се откаже от правна защита в размяна на условна присъда. За негова изненада Дилинджър младши е осъден на 10 до 20 години затвор. Бащата споделя пред репортери, че се разкайва за съвета, който е дал на сина си.

В затвора Дилинджър се запознава с опитните банкови обирджии Хомър Ван Митър и Хари Пиърпонт и започва същинската си криминална кариера. Дилинджър старателно изучва занаята и групата планира в детайли банковите обири, които ще осъществи скоро след освобождението си. Бащата събира 188 подписа на петиция в полза на сина си и той е освободен предсрочно през 1933 г., след излежани 9 години и половина. В разгара на Депресията Дилинджър има малки шансове да намери работа и се залавя веднага с престъпления. Първата си банка обира на 21 юни 1933 г., малко повече от месец след като излиза на свобода.

След петия си банков обир, Дилинджър е заловен от полицията в Охайо и изпратен в затвора "Лима". Веднага е задействан план за бягство - негови приятели вкарват пистолети в затвора, където са държани Пиърпонт, Ръсел Кларк, Чарлз Маклей, Ед Шус, Хари Копланд и Джон "Червения" Хамилтън. Групата става известна като "Първата банда на Дилинджър" и с внесените контрабандно оръжия успешно избягва. Четири дни след залавянето на Дилинджър, Пиърпонт, Кларк и Маклей се появяват пред "Лима" дегизирани като полицаи и се представят за полицията на Индиана, идваща да транспортира затворника. Блъфът не минава, но Дилинджър е освободен. Един пазач е застрелян по време на бягството.

ФБР, което се формира по това време, се включва в разследването, въпреки че групата не е нарушила нито един федерален закон (банковият обир по това време не бил федерално престъпление). Тоест, полицията не е можела да преследва бандата отвъд границите на собствения си щат. Използвайки революционната за времето си технология на пръстовите отпечатъци и превишавайки правомощията си, ФБР идентифицира всички членове на групата и ги обявява за национално издирване с награда.

Между юни 1933 и юни 1934, "Първата банда на Дилинджър" обира поне 12 банки с обща плячка над $300,000. Нападат и 2 полицейски участъка, за да се запасят с оръжие, муниции и бронирани жилетки. При обир на банка в Чикаго на 15 януари 1934 г., Дилиндър и Хамилтън завързват престрелка със 7 полицаи - Дилинджър е прострелян 4 пъти от полицай О'Мали, но жилетката го спасява. Отвръща с откос от 8 куршума, които убиват полицая на място. Това е единственото убийство, в което Дилинджър е обвинен, но не е осъден.

На 21 януари 1934 г. бандата е разкрита при нелеп инцидент. Докато са отседнали в хотел в Туксън, Аризона, в хотела избухва пожар; ганстерите плащат $12 на пожарникарите да измъкнат багажа им от стаите, при което някои от пожарникарите ги разпознават от обявите и информират полицията. Заловени са Пиърпонт, Кларк, Маклей и накрая самият Дилинджър, с $25,000 в брой и няколко автоматични оръжия. Заловените са разпратени да бъдат съдени за различните си престъпления в различни щати. Пиърпонт и Маклей получават смъртни присъди в Охайо, Маклей е застрелян при опит за бягство, а Пиърпонт - ранен при същия опит. Възстановява се навреме за електрическия стол. Кларк получава доживотна присъда и е освободен през 1968 г., за да умре няколко месеца по-късно от рак. Оттогава знаменитият арест в Туксън се отбелязва с ежегоден фестивал и възстановка.

Дилинджър е транспортиран до окръжния затвор Краун Пойнт, където очаква присъда за убийството на полицай О'Мали. Подробности от знаменитото му бягство са неизвестни, но Дилинджър някак се сдобива с боядисан дървен пистолет, с който взема за заложници последователно чистачът и 17 пазачи и ги заключва в килиите, открадва колата на шерифа и избягва заедно с друг затворник в посока Чикаго. Там се събира с Хамилтън и двамата се присъединяват към бандата на "Бейби Фейс" Нелсън, заедно Хомър Ван Митър, Томи Карол и Еди Грийн. Групата става известна като "Втората банда на Дилинджър", но реално нямат ясно изявен водач.

Бандата незабавно започва нова серия от банкови обири, докато на 30 март 1934 г. полицията отново ги засича в една от тайните им квартири. В последвала престрелка Еди Грийн е уцелен смъртоносно в главата. Бандата напада нов полицейски участък, откъде се сдобива с още оръжие и бронежилетки. През този период Хамилтън е ранен два пъти, а Дилинджър - три. През април Бандата се оттегля в курортното селище "Малката Бохемия".

ФБР ги открива и обгражда мястото призори. По грешка федералните агенти вземат цивилен автомобил за ганстерите, опитващи се да избягат и откриват огън, застрелвайки трима невинни граждани. Бандата се измъква без загуби и се пръсва, като Нелсън застрелва един от агентите, правръщайки операцията на ФБР в пълно фиаско. На следващия ден Дилиджър, Хамилтън и Ван Митър отново се сблъскват с полицията в Хастингс, Минесота и в престрелката Хамилтън е тежко ранен. Умира три дни по-късно в Аврора, Илинойс. Другите двама се събират с Карол и продължват да обират банки през май, нощувайки в тайни квартири, в гората или в паркирани автомобили. На 7 юни Карол е открит и застрелян от полицията в Уотърлуу, Айова. Дилинджър и Ван Митър се срещат с Нелсън и продължават да обират банки заедно с неизвестен "дебелак" (вероятно "Прити Бой" Флойд). През този период са убити поне още 4 полицаи, а Ван Митър е прострелян в главата, но оцелява.

Към юли 1934 г. полицията губи дирите на Дилинджър. Той се крие в Чикаго под фалшива самоличност, но се залъгва, че може да остане скрит задълго. Полицията залавя проститутката Ана Сейдж (Ана Кампаняс), която се оказва нелегална имигрантка от Румъния, която предлага да им даде информация за Дилиджър срещу перманентна виза. Свърза ги с друга проститутка, Поли Хамилтън, с която ганстерът се вижда. Въпреки че ФБР се съгласява на сделката, Ана е по-късно депортирана.

Поли Хамилтън съобщава на полицията, че с Дилинджър вечерта ще ходят на кино, но не знае в кой от двата кино-салона - "Биограф" или "Марбро". За всеки случай носи червена рокля, за да се различава отдалеч. Полицията и ФБР организират засади и при двата кино-салона.
На 22-и юли 1934 г. Дилинджър се поява пред "Биограф", подръка с Поли и Ана. Имат билети за "Манхатънска мелодрама". Агентите изчакват филмът да свърши и тройката да излезе. Тръгват след тях. Когато се приближават, Дилинджър се пресяга към пистолета си, но агентите откриват огън и го уцелват три пъти. Фаталният изстрел попада в тила му.
Джон Дилинджър е погребан в Индинеаполис. Надгробният камък трябвало да бъде подменян няколко пъти, заради феновете чупещи парченца от него за сувенири.

След смъртта на Дилинджър, Ван Митър бяга с приятелката си в Сейнт Пол. Там на 23-и август попада в засада на четирима полицаи, въоръжени с картечни пистолети и пушки. Ван Митър дава изстрела с пистолета си, след което е направен на решето и дотолкова обезобразен от стрелбата, че близките му след това се оплакват, че полицаите са се упражнявали в стрелба по трупа му. Погребан е в Индиана.

Дилинджър е първият от серията "Обществен враг номер 1" на ФБР. След смъртта му, за "обществен враг номер 1" е обявен "Прити Бой" Флойд. Той е застрелян от федерални агенти, между които самият Мелвин Първис, в картофена нива на 22 октомври 1934 г. Сега "обществен враг номер 1" става "Бейби Фейс" Нелсън, което единственият оцелял от "втората банда на Дилинджър", след като и Ван Митър е застрелян. Между август и ноември Нелсън с приятелката си се местят между Сакраменто, Сан Франциско, Рино и Лас Вегас. През ноември ФБР решава, че Нелсън ще се върне в свое старо скривалище край езерото Женева, Уисконсин, за зимата и усилва патрулите в района. И наистина, на 27-и ноември 1934 г. двойката е идентифицирана от случаен патрул. Започва преследване, Нелсън бяга в посока Чикаго.

Битката при Барингтън
Нелсън, заедно с жена си и спътникът Джон Пол Чейс се разминават с кола, в която Нелсън разпознава федерални агенти. Прави обратен завой и на свой ред започва преследване, обсипвайки с куршуми другата кола. Агентите са принудени да спрат в крайпътна нива и заемат позиции зад колата си, без да знаят, че са простреляли радиатора на Нелсън и откраднатият му "Форд" бързо губи мощност, докато на свой ред е преследван от друга федерална кола. В нея са агенти Коули и Холис, който е прострелял смъртоносно "Прити Бой" Флойд месец по-рано. Двамата агенти остават в неведение за последващите събития.

Нелсън и Чейс спират до крайпътна закусвалня и бензиностанция, а агенти Коули и Холис ги подминават и спират около 30 метра след тях. Двете двойки заемат позиции зад колите си и незабавно започват да се обсипват с куршуми. На престрелката стават свидетели над 30 минувачи. Нелсън казва на жена си да бяга към нивите, след което е уцелен. Независимо от това се изправя и напредва към колата на агентите, стреляйки толкова бързо с карабина, че очевидците я вземат за картечен пистолет. Агент Коули прострелва Нелсън 6 пъти в торса, преди на свой ред да бъде покосен от изстрелите му. Холис стреля с пушка-помпа, сачмите уцелват Нелсън в краката и го повалят. Докато Холис хвърля празната пушка и вади пистолет, Нелсън се изправя и го прострелва смъртоносно в главата. След това изкуцуква обратно до колата, където двамата с Чейс и жена му го откарват до тайна квартира. Нелсън е прострелян с общо 7 куршума и 10 сачми и умира няколко часа по-късно от раните си. Погребан е в Скоки, Илинойс.

Жена му и Чейс по-късно са заловени излежават кратки присъди в Алкатраз.

Джон Дилиндър в Холивуд и в реалността:

[Blackwolf]

БЪФАЛО БИЛ
(базирано на статията от Уикипедията, но тъй като аз основно съм я писал, реших да използвам материала, плюс някои добавки).

Уилям Фредерик „Бъфало Бил“ Коуди (на анг.: William Frederick „Buffalo Bill“ Cody) е прочут американски ловец на бизони, фронтирсмен и шоумен, роден е в щата Айова, близо до град Ле Клер през 1846 г. Той е една от най-колоритните фигури на Дивия запад.

Получава прякора си „бъфало“), когато снабдява работниците на железопътната линия „Канзас Пасифик“ с бизоново месо. Прякорът отначало е приписван на Бил Комсток. Коуди го спечелва след като през 1868 г. побеждава Комсток в съревнование по лов на бизони (69 срещу 48, убити за един ден). За година и половина (1867-68) Коуди убива 4280 бизона.
Той твърди, че се е занимавал с много професии, включително съгледвач на армията, трапер, касапин, златотърсач в Колорадо, ездач-пощальон в знаменития "Пони експрес" през 1860, колар, кочияш на дилижанс, войник в Гражданската война, и дори управител на хотел, но не е ясно кои от твърденият му са верни и кои са измислени с рекламна цел. Една от легендите например разказва, че като куриер в "Пони експреса" Бъфало Бил изминава със смяна на конете 518 км. за 21 часа и 40 мин. За това време той уморява 20 коня... Според най-новите проучвания на американски историци, Коуди въобще не е бил ездач в "Пони експрес".

През януари 1872 г. американското правителство урежда лов на бизони за Великия княз Алексей (един от синовете на имп. Александър II). Ген. Шеридан, който е домакин на принца мобилизира целия Западен военен окръг. Привикан е вече спечелилия широка известност (впрочем още по време на Гражданската война) ген. (или подполк.) Джордж А. Къстър, който екскортира с ескадрон от 7-ма Кавалерия експедицията. За главен егер е избарн Бъфало Бил. Самият лов е много интересен, в него участва и вожда на лакота Петнистата Опашка с над 500 сиукси от своето племе блюле и Алексей оставя много интересни спомени за тяхното ездаческо и ловно майсторство.
Великият княз отначало не успява да улучи нищо, и тогава Коуди му отстъпва своята знаменита пушка, на която той бил дал и име - „Лукреция Борджия“ (Спрингфилд мод. 1866, кал. 50/70). Алексей застрелял с нея 9 бизона.



"Лукреция Борджия" (долу) с един от "Уинчестърите на Коуди, експонирани в музея.

Бъфало Бил обикаля Съединените щати, играейки в пиеси, разказващи за неговите приключения в Дивия запад. Типична сцена, която играе, е случката при Уорбонет Крийк през 1876 г., когато той убива в двубой и скалпира един шайенски воин, като предполагаемо отмъщение за смъртта на ген. Джордж Армстронг Къстър. Всъщност въпросния индианец - Жълтата Ръка, е единствения коренен американец, убит от Коуди.
Този знаменит епизод се случва на 5 юли 1876 г., когато Коуди като скаут в 5-та Кавалерия, командвана от полк. Уесли Мерит (по-късно генерал, един от американските командващи в Испано-американската и Филипинската войни), бива предизвикан на двубой от Жълтата Ръка.

През 1877 г. Коуди се включва в скотовъдния бизнес, като купува заедно с знаменитите братя Франк и Лутър Норт (за тях ще разкажа после) ранчо в Небраска, което тримата продават през 1882 г.

В Омаха, щата Небраска, през 1883 г. Коуди поставя началото на "Шоуто на Бъфало Бил от Дивия запад", циркоподобна атракция, с която прави турнета всяка година. В шоуто са участвали известни личности от историята на Запада като Ани Оукли, Седящият Бик, Каламити Джейн и много други. През 1887 г. Бъфало Бил изнася представленията си и в Лондон, на празненствата за юбилея на кралица Виктория и прави първото си общоевропейско турне през 1889 г.
По време на тези турнета 1890-1910 г. щоуто бива представено в 20 европейски държави.

Въпреки образа, който изгражда в шоуто си, Коуди всъщност има някои либерални възгледи - той защитава правата на индианците и жените. Освен това, въпреки миналото си на убиец на бизони, той се обявява за тяхното опазване, като говори против безогледната стрелба по тях и настоява за въвеждане на ловен сезон.
След като е бил скаут в пограничните територии, научил се да уважава индианците, той казва:
"Всяко индианско въстание, за което знам, е било в резултат на неизпълнени обещания и договори от страна на властите."
И още:
"Никога не съм ръководил експедиция срещу индианците, но се срамувам от себе си, от нашето правителство и от американския флаг... защото индианците винаги бяха прави, а ние - всякога на погрешната страна. Те никога не нарушиха сключен с нас договор, а на свой ред ние не спазихме нито един".
Въпреки начина, по който изобразява индианците в своите шоута за Дивия запад, той е защитник на техните права. Той дава работа не само на Седящия Бик, но и на много други индианци, тъй като смята, че шоуто им осигурява по-добър живот. Нарича ги "някогашния враг, сегашния приятел, американецът."

Уилиям Коуди умира на 10 януари 1917 г. в Денвър.

На негово име е наречен град Коуди в щата Уайоминг, основан през 1896 от самия него с помощта на инвеститори. Днес там се намира Историческият център на Бъфало Бил.

В продължение на повече от век образът на Бъфало Бил е пресъздаван в десетки романи и филми, като в първите два (през 1898 и 1912), ролята се играе от самия него.

Може да се каже, че много от стереотипите за Дивия запад, намерили отражение в литературата, киното и представите на хората от различни страни по света, се дължат в значителна степен на образа, изграден от шоуто на Бъфало Бил.