Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Тактика и стратегия на войната в космоса

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    BulSoldier написа
    то нападателя може да обстрелва от огромно разстояние неподвижните цели на противника си.
    Това важи особено за астрономическите обекти (планети и други), които са основните цели на атаките - те се движат по постоянни орбити в продължение на хилядолетия и нямат възможност аз "маневриране". Така че потенциално атакуващият флот би могъл да извърши нападението (да изстреля ударните заряди) дори далеч преди да е навлязъл в звездната система, особено ако те се движат с огромна скорост.

    BulSoldier написа
    Ами щом дреднаутите са много малко маневрени той най-вероятно целият флот ще се движи с тях.
    Това не е много сигурно. При космическите пътешествия много повече ще важи правилото за "еднородност"ы отколкото при морските. А това на практика означава, че в нападение (т.е. междузвездно нападение) ще участват само еднородни като логистични възможности и максимална скорост кораби, а това последното предполага нападателят да има само дреднаути и подобни на тях по размери кораби. Защото макар несъмнено малките размери да дават предимство в ускоряването и маневрирането (за сметка на малката маса и инерция), същевременно те ще означават и по-малки енергийни възможности за кораба и следователно по-ниска максимална скорост.

    BulSoldier написа
    При положение че летят така,защитникът лесно може да предвиди къде ще се намира вражеският флот в определен момент и към тази позиция да бъдат изстреляни снаряди по продължение,като така вражеските кораби ще се срещнат на изчисленото място с някакви снаряди.
    Именно по тази причина в моделът на Воланд основателно се предполага, че най-далекобойните и бързи оръжия (лазерните оръдия) ще са ефективни на големи дистанции само в сражения между неманеврени кораби или пък от много малки разстояния между маневрени. От друга страна това би означавало, че маневрените кораби въобще ще са неуязвими на големи дистанции, включително от въоръжението на дреднаутите. Това последното би могло да върне във междузвездния нападателен флот малките кораби (евентуално носени от дреднаутоподобен при междузведните преходи), защото те ще са ефективни срещу средните и леки кораби на противника, защото ще могат да се срещнат с тях отблизо в маневрен огневи дуел.
    В този смисъл космическото сражение ще се разпадне на три фази:

    1. Далечен огневи контакт между дреднаутите;

    2. Далечен (като обсег) огневи удар на дреднаутите или специализираните портивопланетни дреднаути срещу инсталациите на противника;

    3. Близък маневрен бой (в който дреднаутите ще трябва да използват само близкобойните си защитни оръжия) докато нападащия флот погасява скоростта си и маневрира за да легне на обратен курс.
    На този етап осонвно значение ще имат леките и средни кораби. Вярно, инсталациите вече ще са поразени, но това ще е моментът, когато защитата ще може да си "върне" на нападателите.

    Comment


      #77
      Нямах време да прочета това което беше написал Воланд,но сега го прочетох.Като цяло е написано добре,естествено непълно е но няма как предвид това че нашата тема е доста по обемна от това което е написал.Попринцип съм съгласен с него но скам да допълня нещо по въпроса с изтребителите.

      Ще направя едно просто изчисление (доколко може да се счете за реално е друг въпрос) което би показало как евентуално биха се справили изтребителите в хипотетичен сблъсък.

      Примерно изтребителите с лазерни оръжия сравнени с един 5км дреадноут.
      Ако приемем че дреаднаута с един изтрел унищожава 1/4 от енергииния щит на даден кораб/инсталация,то реактора ще е съобразен с размерите на кораба,които в случая са 5000м.

      Изтребителя от друга страна е въоръжен с такова оръжие(лазерно).Неговия размер (на изтребителя) е 10м ( 500 пъти по малко от дреаднаута) и би трябвало реактора(или какъвто е източника на енергия) би трябвало да бъде 500 пъти по малък от този на дреаднаута.Естествено това означава 500 пъти по малко енергия за двигателя,за щита,за лазера.Това ще рече че пораженията който прави дреаднаута с 1 изтрел ( 1/4 от енергииния щит) то един изтрел на изтребителя ще нанася 500 пъти по малко поражения ( 1/2000 ).Тук се намесва обаче фактора количество.

      Понеже нямам идея каква бройка би носил един носач,ще приема че изпраща в атака 40.ПРи това положение при само един изтрел по щита от всеки 1 от изтребителите те биха нанесли щети (1/50) или почти никакви щети.Обаче...

      Обаче предполагам че при такава разлика в мощността на лазера (дреадноут/изтребител 500:1) то ефективния обсег на оръжието ще се намали драстично,което би довело до нуждата на изтребителите да се приближат достатъчно близо за да стрелят.Проблемът е че ако "ПВО" оръжията на чуждия кораб имат по голям обсег от този на изтребителите,голяма част от вторите биха били свалени преди да могат да стрелят.Което пък със сигурност ще намали ефективността на атаката им и евентуално би изключило вариантът за отстъпление,понеже за да излязат бързо от обсега на "пво" оръжията ще трябва да летят в права линия и ще са лесни за уцелване.

      Друг е въпросът със защатитата на изтребителите и по специално техния енергиен щит.Както казах и за оръжията и за двигателите,така и за щита им би трябвало да се отнася правилото че 500пъти по малкия размер на реактора,ще намали моща или издръжливостта на щита също толкова.

      Ако приемем че ще е възможно да се прехвърля мощност от една към друга система това би оправило част от проблема (макар и недостатъчно) но би отнело вниманието на пилота да извърши операцията.
      Ест. може да има втори пилот или енергиините нива да се командават от самият носач.

      Това естествено важи само ако разглеждаме битка между носач и друг тип кораб (без поддръжка от каквито и да било други инсталации/кораби). АКо гледаме по мащабно то е възможно да приемем че при високо интензивна битка е възможно екипажите и целещите система на другите кораби да бъдат прекалено заети да целят по малките кораби.Отсъствието на вражески изтребители предполагам ще се окаже фатално за техните кораби,ако "нашите" изтребители са в достатъчна бройка.

      Като цяло съм склонен да приемем че изтребители могат да бъдат ефективно оръжие,само ако имат възможност да извършат множество бързи атаки като имат ефективно прикритие.Дали обаче ще е икономически обосновано е друг въпрос,понеже неминуемо във всеки сблъсък ще има жертви от от страна на изтребителите и ще им е нужна замяна.За разлика от тежките кораби които могат да приключът бой без да им бъде свален щита.
      Last edited by BulSoldier; 02-03-2007, 22:53.

      The end of the world came pretty much as we predicted.Atomic spark,struck by human hand raged out of control.Great cities were reduced to dust,burning continents were absorbed by boiling oceans.The spirits of the dead faded in the background radiation that blanked the Earth.

      The 2 minute war - FallOut

      Comment


        #78
        BulSoldier написа
        АКо гледаме по мащабно то е възможно да приемем че при високо интензивна битка е възможно екипажите и целещите система на другите кораби да бъдат прекалено заети да целят по малките кораби.
        Опасявам се, че оръжията и бойните единици ще бъдат автоматизирани!

        Човешкият фактор ще е сведен до възможният минимум!

        Оставам с впечатление, че разглеждаме стратегията и тактиката на космическите войни, през призмата на досегашният ни опит и технологични достижения /което си е логично/.
        Но в космоса, разтоянията са в порядъци по-големи, скоростите също, както и разрушаващата мощ на оръжията. И ако това е в сила за планетарен мащаб /звездна система/, то в междузвезните такива /театър на войните е част от галактиката/ стратегията и тактиката биха били.. хм.. трудно "разработени" от нас..

        Разбира се, винаги можем да се уповаваме на въображението си.

        .
        Last edited by BAGA_TUR; 02-03-2007, 23:59.
        ..И кажи ми ти страннико,
        чувал ли си звук,
        по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

        Comment


          #79
          За изтребителите: е, не вярвам корабите клас "Дреднаут" да стрелят по изтребители с главния си калибър За целта има евтини решения, тоест малки кули с лазерно оръжие, които могат да се разправят бързо с малки цели и поради разстоянието няма разлика между момента на изстрела и момента на поражението. Разбира се, това би могло да се тушира с мерки като тези:
          - изтребителите се събират и атакуват само от едната посока, което ще затрудни и претовари кулите, отговарящи за направлението;
          - различни по вид фалшиви мишени, отнемащи част от огневата мощ на защитните кули.
          Но пък изтребителите ще трябва да разчитат не на нормалната си огнева мощ и на лазери, които няма да са достатъчни за разрушение на Дреднаута, а по-скоро на различни диверсионни устройства или ракети/торпеда с бойни глави с антиматерия или нещо от сорта с висока поразяваща мощ. Под торпеда тук имам предвид неуправляеми устройства, с по-ниска от ракетите автономност (съответно по-малки и с по-ниска цена).

          BAGA_TUR написа
          Оставам с впечатление, че разглеждаме стратегията и тактиката на космическите войни, през призмата на досегашният ни опит и технологични достижения /което си е логично/.
          Но в космоса, разтоянията са в порядъци по-големи, скоростите също, както и разрушаващата мощ на оръжията. И ако това е в сила за планетарен мащаб /звездна система/, то в междузвезните такива /театър на войните е част от галактиката/ стратегията и тактиката биха били.. хм.. трудно "разработени" от нас..

          Разбира се, винаги можем да се уповаваме на въображението си.
          Разработваме основна концепция, която е максимално непротиворечива и градим останалото около нея
          Друг начин не виждам. А и е интересно и забавно упражнение.
          Last edited by messire Woland; 03-03-2007, 00:24. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
          Проект 22.06.1941 г.
          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

          Comment


            #80
            gollum написа

            Между другото, може би най-добре за нашата идея ще е да допуснем едно от тези две решения:

            1. естествени проходи между две материални точки с ограничена пропускливост (примерно, един кораб) и почти моментално пренасяне между двете точки.

            2. подпространствени или нагъващи пространството двигатели, които обаче могат да се използват само в междузвездното пространство и трябва да се изключват на достатъчно голямо разстояние от дадена звездна система (примерно в пределите на 5-10 милиарда километра от звездата). След което движението продължава със стандартни двигатели (макар че тук пак ще има проблем със скоростта - ще трябва да е твърде висока).

            Като с оглед на осъществяването на космически сражения ми се струва, че е по-добре да приемем първия вариант. Така отбраната определено ще има значително предимство, стига да е струпала предварително сили откъм своята страна на прохода. Между другото, Бюджолд донякъде добре е разгледала в книгите си точно този проблем.

            Вариант 1 - тези проходи като естественно възникнали в структурата на Вселената ли са? Или създадени от хората - темпоралнопространственни съоръжения /хареса ми думата - трябва да напиша някоя книжка /?

            Ако са естественни, не вярвам, че техният брой, концентрация и разположението им в Галактиката, да позволяват активен обмен на кораби за търговия или война.

            .
            ..И кажи ми ти страннико,
            чувал ли си звук,
            по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

            Comment


              #81
              Аз нямам предвид дреадноутите че ще стрелят с главния си калибър по изтребителите,а сравнено енергийно оръжие/реактор спрямо същото на изстребителя,за да се види далище нанесат достатъчно поражения.Както съм дал с онзи "математически" пример

              Иначе освен физичните закони които уточнихме всичко друго се гради на база въображение и предположения.

              The end of the world came pretty much as we predicted.Atomic spark,struck by human hand raged out of control.Great cities were reduced to dust,burning continents were absorbed by boiling oceans.The spirits of the dead faded in the background radiation that blanked the Earth.

              The 2 minute war - FallOut

              Comment


                #82
                messire Woland, много добър материал си написал. Поздравления!
                Особенно ми хареса как си разгледал обществото и търговията.

                Искам да отбележа нещо:
                По-нагоре бе упоменато, че цивилизация, усвоила /донякъде/ своята звездна система, ще може чрез доста евтино добита енергия, да синтезираа нужните и материални суровини. И за това, тези суровини няма да бъдат от значителен приоритет при търговията.
                Така, нека да разгледаме като най-прост пример елемента желязо.
                Той, както и всички хим. елементи разположени преди него в Менделеевата таблица, се синтезират чрез процеси на сливане на ядра в недрата на звездите. Елементите, с по-висок номер от желязото в таблицата, се получават при избухване на звездите и се разпръскват в околното космическо пространство. Енергиите, нужни за тези процеси са колосални!

                Въпросът е: Ако стойността на ресурсите /енергийни, материални, нематериални/ за синтез, на примерно 10 000 тона желязна руда в Лунните заводи, са 3 пъти повече от стойноста на същото количество руда, добита на богата със залежи планета, отдалечена на 20 парсека, това не ще ли да предизвика търговия на нискотехнологична суровина?

                messire Woland, ако искаш можеш да добавиш и още един вид кораб към основните.
                Нека да го наречем Звездоразрушител.
                Задачата му, е да праща заряд в недрата на избраната звезда, и който заряд има за цел, да промени с няколко процента стойността на силното ядрено взаемодействие. Това ще предизвика, лавинообразно нарастване на сливането на ядрата, отделяне на "чудовищно" количество енергия, и в крайна сметка - избухване на звездата! :aaa:

                Мисля, войните при наличие на подобни оръжия биха били безмисленни!

                .
                ..И кажи ми ти страннико,
                чувал ли си звук,
                по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

                Comment


                  #83
                  BulSoldier, струва ми се (обаче математиката и специално геометрията са ми слаби страни, та може и да греша), че нарастването на размерите и съответно на обема не е линейно, т.е. образно казано кораб дълъг 5000 м не е просто с 500 пъти по-голям обем от кораб дълъг 10 м, а с поне един порядък по-голям обем.Просто нарастването е в три, а не в две измерения. Иначе съм напълно съгласен с изводите ти, както и с написаното от Воланд, поради което смятам, че единственото смислено решение на "изтребителите" са автономни самонасочващи се ракети-носители, които ще разполагат с някакъв "кибер"-мозък, способен да взема определени решения. Иначе в тях трябва да се слага кабина, животоподдържащи съоръжения, управлене и дисплей, предназначени за човек, при положение, че това само ще хаби излишен обем, ще ограничава претоварването (т.е. ускорението) и ще намалява структураната здравина. Дори и в момента бавно атмосферната авиация върви към самолети без биологичен екипаж, какво остава за космоса. Още повече, че космическите мащаби и скорости изискват значително по-голяма скорост на обрбаботка на информация и взимане на решения, от тези при човешките сетива и мозък. Вероятно и управлението, както и оръжейните системи на големите кораби ще се поемат от кибернетични устройства, а екипажът ще бъде запазен в такъв обем, какъвто е необходим за вземането на стратегически или оперативни решения, както и от психологически съображения. Според мен дреднаутите ще бъдат с много малък екипаж, вероятно няколко човека.

                  BAGA_TUR, няма голямо значение, можем да приемем, че или се използват някакви естествени аномалии (разбира се, този вариант е по-лош), или пък с времето галактическата цивилизация се научава да ги възпроизвежда, т.е. сама да създава изкривяващи пространството между две материални точки коридори. Дори бих казал, че преходът от естествените към изкуствените е неизбежен. Въпросът е в рамките на концепцията самия процес на изкуствено създаване да е много скъп и бавен, та затова съоръженията да са постоянни.
                  Принципната разлика е между това - дали имаме постоянна (макар и променяща се във времето) структура от връзки или имаме двигатели, които при наличие на енергия и съответната подготовка могат да нагънат пространството между две произволни точки, естествено с някакво енергийно ограничение по отношение на дистанцията.

                  Въпросът е: Ако стойността на ресурсите /енергийни, материални, нематериални/ за синтез, на примерно 10 000 тона желязна руда в Лунните заводи, са 3 пъти повече от стойноста на същото количество руда, добита на богата със залежи планета, отдалечена на 20 парсека, това не ще ли да предизвика търговия на нискотехнологична суровина?
                  Съмнявам се. Проблемт е, че за да се докара съответното количество суровина от 20 парсека разстояние също ще е необходима енергия от порядъка на звездната, ако не е пи-голяма. В този смисъл галактическата цивилизация ще е овладяла ефективно енергийните нива и за синтез на произволна материя и за междузвездно пътуване.
                  Въобще, идеята ми зад икономиката на галактическата цивилизация (тези неща сме ги обсъждали с Воланд) е следната:

                  1. За индустриалната цивилизация (каквато познаваме в момента, макар че вероятно сме вече в преход към нова форма) е характерно, че основният изходен продукт е суровината (енергийна или материална (минерални и органични)), като тя се добива от средата, т.е. не може да се поризвежда и по този начин се превръща в главен ограничителен фактор за дейността на индустриалната цивилизация. Основната икономическа дейност е промишленото производство, което превръща естестевните суровини в търговски продукт, като важно е да отбележим, че основните продукти са масови, както и самото поризводство.
                  Т.е., цивилизацията е ограничена от естестевното ниво на продуктите и произвежда огромни количества еднакви продукти, котио се потребяват от населението. Вторият лимитиращ фактор е нивото на потребление и той има социално-икономическа природа и може да се регулира директно от цивилизацията, за разлика от първия.

                  2. Ако трябва да си представя следващата форма на цивилизация, то бих я нарекъл информационна, с което няма да съм оригинален. Белези на тази цивилизация започват да се забелязват и днес. При нея основната дейност на цивилизацията (т.е. тази, в която се влагат най-много усилия и съответно тя служи за индикационен белег за нивото на развитие) не е промишленото производство само по себе си, а информационното производство, иначе казано - предлагането, опаковката, измислянето на ново потребление и нов продукт, информацията като самостоятелен потребителски продукт.

                  3. Галактическата цивилизация, така както си я представям, би трябвало отдавна да е задминала и това нив, но все пак решихме да я ограничим с него, но в неговата развита форма. Това неизбежно означава следното - етествените суровини вече не са ограничителе фактор, производствените мощности също са отпаднали като ограничителен фактор. Това би могло да се случи за сметка на три неща - създаване на автоматизирани възпоризвеждащи се и самоподдържащи се инсталации за синтез на произволна материя; автоматични, самоподдържащи се и самовъзпоризвеждащи се фабрики за преработка на произволно вещество в произволен краен продукт и енергийни синтетични инсталации, котио поддържат с енергия целия процес. Едниственото място, където цивилизацията се намесва в този процес е при задаването на веществото за синтез и това какъв да е крайния продукт.
                  Неизбежно е отдавна етапът на масовост и на "пряка пазарна зависимост" да е отминал, т.е. всеки индивид от галактическата цивилизация сам е едновременно миньор, производител, търговец и потребител - сам във всеки един момент може да измисли и произведе каквото му скимне. В този смисъл хората ще са лишени от друга дейност, освен информационната и мерилото за развитие на цивилизацията ще е информационно - нови смисли, нова информация, нови идеи, нови неща. Това би било и единственото нещо, което би имало смисъл да се разменя, защото е уникален продукт - всичко останало може да се произвежда навсякъде.

                  Във връзка с това, разбира се, възникват множество психологически, културни и социални въпроси, но те не са пряко по темата - споменахме ги в дискусията за постбиологичната цивилизация. Аз бих добавил, че вероятно галактическата цивилизация в истински галактическото си ниво по-скоро би напомняла людените от "Вълните усмиряват вятъра" на Стругацки или от разсъжденията на Станислав Лем за свръхцивилизацията. Т.е. обществото изчезва и цивилизацията се разпада на малобройно количество индивиди, способни сами по себе си на всякакви астроманипулации, иначе казано демиурзи или богове в нашето разбиране.

                  Comment


                    #84
                    gollum, много интересно мнение, но предлагам да се ограничим в рамките на констатацията "Няма безплатен обяд", т.е. - дори и да може да се произвежда всичко, нещо трябва да се сипе в тая машина-производител - ако ще и пясък с камъчки да е.
                    Според мен това означава, че все пак масовото производство ще спазва горе-долу днешните "правила" - ползва се най-евтината суровина, по най-евтината /но екологична!/ технология.
                    "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                    Comment


                      #85
                      Принципно съм съгласен (а с това, че едно нещо се заменя за друго - съвсем, макар че в този случай вероятно замяната ще е в редуцирането на количеството индивиди ). Но няма де е много реалистично да приемем, че днешните икономически механизми (които впрочем също се променят в момента спрямо модела, който описах като класически индустриален, реално в момента производството не е основна по-важност дейност за развитите държави, нейното място е заело това, което най-общо можем да определим с понятието "маркетинг" - не как да поризвеждаме повече и по-евтино, а как да представим нещото, котео поризвеждаме като по-привлекателно, как да създадем нова пазарна ниша, ново потребление). ще действат и при една галактическа цивилизация, особено като си помислим колко много технологични и други промени ще са необходими за да се стигне до галактическо ниво. Разбира се, както е и в днешния свят, при една галактическа цивилизация са напълно възможни светове (най-вече периферни), в които нещата са доста "назад".
                      В конкретният случай със суровините, дори и да приемем, че те няма да се синтезират, а ще се добиват, нямаме никакво основание да смятаме, че ще е рентабилнои смислено суровини, добивани в една звездна система да се транспортират до друга - кое ще е това уникално вещество, което да не се среща в нито едно небесно тяло в една звездна система, подобна на нашата (т.е. с поне две-три планети, от които едната обитаема, иначе въобще тя ще отсъства от колонизаторските карти )? Т.е. добивът на суровини най-много да се ограничи с негодните за обитаване небесни тела (планети, астероиди, комети и други) в конкретната система, от които да се задоволяват нуждите на съответната индустрия.
                      В този смисъл, дори и да имаме материална търговия (а не размяна на информация), то тя ще се свежда до високотехнологични стоки, които в дадена система не се произвеждат или цената на поризводството им е дотолкова висока, че да покрие разхода за транспорта от друга звездна система.

                      Сега се сещам, че не разгледахме един друг начин за придвижване, който е може би твърде фантастичен - някакъв тип директна телепортация на материални тела от една планета на друга. В този случай може и въобще няма да има звездолети .

                      Comment


                        #86
                        gollum написа

                        Съмнявам се. Проблемт е, че за да се докара съответното количество суровина от 20 парсека разстояние също ще е необходима енергия от порядъка на звездната, ако не е пи-голяма. В този смисъл галактическата цивилизация ще е овладяла ефективно енергийните нива и за синтез на произволна материя и за междузвездно пътуване.
                        Въобще, идеята ми зад икономиката на галактическата цивилизация (тези неща сме ги обсъждали с Воланд) е следната:

                        1. За индустриалната цивилизация (каквато познаваме в момента, макар че вероятно сме вече в преход към нова форма) е характерно, че основният изходен продукт е суровината (енергийна или материална (минерални и органични)), като тя се добива от средата, т.е. не може да се поризвежда и по този начин се превръща в главен ограничителен фактор за дейността на индустриалната цивилизация. Основната икономическа дейност е промишленото производство, което превръща естестевните суровини в търговски продукт, като важно е да отбележим, че основните продукти са масови, както и самото поризводство.
                        Т.е., цивилизацията е ограничена от естестевното ниво на продуктите и произвежда огромни количества еднакви продукти, котио се потребяват от населението. Вторият лимитиращ фактор е нивото на потребление и той има социално-икономическа природа и може да се регулира директно от цивилизацията, за разлика от първия.

                        2. Ако трябва да си представя следващата форма на цивилизация, то бих я нарекъл информационна, с което няма да съм оригинален. Белези на тази цивилизация започват да се забелязват и днес. При нея основната дейност на цивилизацията (т.е. тази, в която се влагат най-много усилия и съответно тя служи за индикационен белег за нивото на развитие) не е промишленото производство само по себе си, а информационното производство, иначе казано - предлагането, опаковката, измислянето на ново потребление и нов продукт, информацията като самостоятелен потребителски продукт.

                        3. Галактическата цивилизация, така както си я представям, би трябвало отдавна да е задминала и това нив, но все пак решихме да я ограничим с него, но в неговата развита форма. Това неизбежно означава следното - етествените суровини вече не са ограничителе фактор, производствените мощности също са отпаднали като ограничителен фактор. Това би могло да се случи за сметка на три неща - създаване на автоматизирани възпоризвеждащи се и самоподдържащи се инсталации за синтез на произволна материя; автоматични, самоподдържащи се и самовъзпоризвеждащи се фабрики за преработка на произволно вещество в произволен краен продукт и енергийни синтетични инсталации, котио поддържат с енергия целия процес. Едниственото място, където цивилизацията се намесва в този процес е при задаването на веществото за синтез и това какъв да е крайния продукт.
                        Неизбежно е отдавна етапът на масовост и на "пряка пазарна зависимост" да е отминал, т.е. всеки индивид от галактическата цивилизация сам е едновременно миньор, производител, търговец и потребител - сам във всеки един момент може да измисли и произведе каквото му скимне. В този смисъл хората ще са лишени от друга дейност, освен информационната и мерилото за развитие на цивилизацията ще е информационно - нови смисли, нова информация, нови идеи, нови неща. Това би било и единственото нещо, което би имало смисъл да се разменя, защото е уникален продукт - всичко останало може да се произвежда навсякъде.
                        Съгласен съм по принцип, с това което си написал.
                        Въпроса е на какъв етап от развитие на цивилизацията, ще се стигне до тази възможност за достъп, и най-вече свободно боравене с евтина енергия. И грубо казано - "копането" да стане нерентабилно.
                        Сега се сещам, за три източника от които евентуално може да се добива енергия в по-големи количества:
                        1. От звездата
                        2. Планетните ядра.
                        3. Чрез някакви физически "уловки" от хипирпространството, паралелни пространства/Вселени /Кой е чел "Самите богове" на Азимов? :nworthy: /
                        Синтеза на изотопите на водорода не го включвам, да не вземем да си "прахосаме" водата.

                        Както беше споменато, при пълна енергийна осигуреност на две цивилизации, конфликт между тях не би бил логичен.
                        Но пък хора сме все пак, откачалки всякакви има! :shrug:
                        А ако цивилизациите са на различни разумни раси, кой знае какво замислят.. и как мислят! :o

                        И ако се върнем на сраженията, да си представим как една флота атакува подобен стационарен комплекс /примерно група колонии на орбита около звезда ("добиват" енергия)/ на цивилизация, която без проблем задоволява енергийните си нужди.
                        Да приемем, че атакуващите единици като маса, са в пъти по-малко от стационарната база /все пак това е флот, а не миграция на колонии с голямо население/.
                        Мисля в този случай защитниците, ще имат превес и като потенциална мощност и като наличие на ресурси /енергийни и материални/ да отблъснат атаката.

                        gollum, отбеляза, че атакуващите биха концентрирали атаката си в едно или няколко места с цел пробив на отбраната.
                        Но, съсредоточаването на единиците в такива направления, биха дали възможност на защитата, също да концентрира своите ресурси.
                        Ако имат "ешелонирана" отбрана, с "опорни" пунктове, биха могли да отбиват и "канализират" евентуалните пробиви, в удобни за тях направления. И както отбелязах, с помоща на по-големите ресурси да победят.

                        Тъй като чета, се очертава тенденцията да съм от към "защитаващата" се страна.
                        .

                        gollum написа
                        Сега се сещам, че не разгледахме един друг начин за придвижване, който е може би твърде фантастичен - някакъв тип директна телепортация на материални тела от една планета на друга. В този случай може и въобще няма да има звездолети .
                        Телепортация, както в случая аз я разбирам - трансформация на материални обекти в информационен "масив", пренос на тази информация на разтояние и превръщането и обратно в материя - е според мен неосъществима в обозримо бъдеще. За един, пет, сто или хиляда електрона, съм готов.. хм.. е.. ще се примиря.. :o

                        Но за по-големи материални обекти - нещо не вярвам да стане.
                        Все пак съм привърженник на принципа на неопределеност на Хайзенберг, който достатъчно ясно дава отговор на подобни "чудесии".



                        .
                        Last edited by BAGA_TUR; 03-03-2007, 14:32. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                        ..И кажи ми ти страннико,
                        чувал ли си звук,
                        по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

                        Comment


                          #87
                          gollum, отбеляза, че атакуващите биха концентрирали атаката си в едно или няколко места с цел пробив на отбраната.
                          Но, съсредоточаването на единиците в такива направления, биха дали възможност на защитата, също да концентрира своите ресурси.
                          Това е класически въпрос и можем да го решим още сега, независимо от технологичните особености. Отбраната в класическия симсъл винаги е по-силна от нападението, защото изисква по-малко усилия и разход на енергия (образно казано, отбраняващия се изчаква в статична позиция, съхранявайки енергията си, докато нападщия се придвижва, разходвайки своята). Но не бива да се забравя, че тя има своята цена и тя е отстъпването на инициативата. Т.е. отбраната е по-силна в тактически смисъл, но в оперативен тази сила се превръща в слабост, тъй като отбраняващия се оставя на атакуващия да избере времето и мястото на сражението, то той е принуден да разпръсне силите си, за да покрие възможните места, където ударът може да бъде нанесен. При сходен силов потенциал това означава, че винаги атакуващия ще нанесе удара си така, че да реализира локално силово превъзходство в точката на нападението.
                          Отбраната в тази схема разчита на това, че началното предимство, с което разполага ще е достатъчно да издържи известно време на неравенството в силите, а спечеленото по този начин време ще се използва за промяна на диспозицията така, че силите от ненападнатите участъци да подкрепят нападнатия.
                          Като имаме предвид това общо разсъждение, което важи за всяко време и място, можем да заключим, че успехът на отбраната зависи изцяло от темповете на комуникация и движение сравнени с темпа, в който се реализира силовот превъзходство, иначе казано "огнева мощ" срещу оперативен темп на движение и комуникация. Ако особеността на нападателното оръжие е такава, че времето, за което то ще унищожи обекта на атака е много по-голямо, отколкото това, което е необходимо за осъществяване на свръзка с останалите отбраняващи се отряди, разположени по ненападнати в този момент точки от периметъра и придвижването им до фронта на атаката - явно отбраната ще има преимущество. Напротив, ако е обратното отбраната няма ад има особени шансове, т.е. реакцията винаги ще е закъсняла - възможно е да унищожи нападателя, но ще е загубила и обекта, които е пазила.
                          Т.е. съсредоточаването на отбраняващите се винаги е закъсняващо поради природата си на реакция на нападението. Всичко зависи от това доколко фатално е това закъснение.

                          Иначе се съгласявам, че е много вероятно отбранявания обект да дава повече енергия и ресурси на отбраняващите се, които евентуално могат да се използват за усилване на отбраната. Но също толкова вярно е, че неподвижността ("неподвижност" в стратегически смисъл - възможност във всеки един момент да се знае къде точно по орбитата си около звездата ще се намира този обект) на обекта, които се отбранява дава голямо предимство на нападателите.
                          Last edited by gollum; 03-03-2007, 14:42.

                          Comment


                            #88
                            gollum написа
                            Това е класически въпрос и можем да го решим още сега, независимо от технологичните особености. Отбраната в класическия симсъл винаги е по-силна от нападението, защото изисква по-малко усилия и разход на енергия (образно казано, отбраняващия се изчаква в статична позиция, съхранявайки енергията си, докато нападщия се придвижва, разходвайки своята). Но не бива да се забравя, че тя има своята цена и тя е отстъпването на инициативата. Т.е. отбраната е по-силна в тактически смисъл, но в оперативен тази сила се превръща в слабост, тъй като отбраняващия се оставя на атакуващия да избере времето и мястото на сражението, то той е принуден да разпръсне силите си, за да покрие възможните места, където ударът може да бъде нанесен. При сходен силов потенциал това означава, че винаги атакуващия ще нанесе удара си така, че да реализира локално силово превъзходство в точката на нападението.
                            Отбраната в тази схема разчита на това, че началното предимство, с което разполага ще е достатъчно да издържи известно време на неравенството в силите, а спечеленото по този начин време ще се използва за промяна на диспозицията така, че силите от ненападнатите участъци да подкрепят нападнатия.
                            Като имаме предвид това общо разсъждение, което важи за всяко време и място, можем да заключим, че успехът на отбраната зависи изцяло от темповете на комуникация и движение сравнени с темпа, в който се реализира силовот превъзходство, иначе казано "огнева мощ" срещу оперативен темп на движение и комуникация. Ако особеността на нападателното оръжие е такава, че времето, за което то ще унищожи обекта на атака е много по-голямо, отколкото това, което е необходимо за осъществяване на свръзка с останалите отбраняващи се отряди, разположени по ненападнати в този момент точки от периметъра и придвижването им до фронта на атаката - явно отбраната ще има преимущество. Напротив, ако е обратното отбраната няма ад има особени шансове, т.е. реакцията винаги ще е закъсняла - възможно е да унищожи нападателя, но ще е загубила и обекта, които е пазила.
                            Т.е. съсредоточаването на отбраняващите се винаги е закъсняващо поради природата си на реакция на нападението. Всичко зависи от това доколко фатално е това закъснение.

                            В крайна сметка, всичко може да се сведе до разузнаването. Системата за събиране на информация и ранно предупреждение, без значение дали са на атакуващите или отбраняващите единици, ще им даде значително и навярно решаващо преимущество в сражението.
                            Ако приемем, че защитниците се бият на "своя територия", навярно тяхната информационна "сфера" ще е по-голяма и добре функционираща.
                            Евентуално, това може да компенсира загубата на инициатива в началото на битката.

                            Относно метателните оръжия в космическите сражения, които бяха коментирани 2-3 странници по-напред в темата:
                            Ако за ускоряването на метателният заряд, се използват гравитационни полета /гравитационно оръдие/ и му се придаде скорост от примерно 1/3 от светлинната, и на нужният етап от траекторията си той се раздели на n-брой самостоятелни сегмента, които имат възможност за маневриране в някакви гранници /насочване/, мисля биха имали значителен успех в поразяване на доста по-бавните от тях кораби.

                            .
                            ..И кажи ми ти страннико,
                            чувал ли си звук,
                            по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

                            Comment


                              #89
                              Ако разполагаш с контрол върху гравитационното поле, който ти позволява да ускоряваш тела, не виждам какво пречи на корабите "цели" да използват същия контрол над гравитацията, за да отклонят тези тела в безопасна посока.
                              Все пак през цялото време разглеждаме равни в технологично отношение противници.

                              Comment


                                #90
                                Подобно ниво на контрол на гравитацията вероятно би довело и до използването й като "двигател", а в този случай вероятно ще отпаднат множество проблеми, свързани с инерцията и съответно ускоряването, т.е. и маневреността на корабите. Да не говорим, за това, което споменаваш ти, Bsb, - било то под формата на гравитационно защитно поле (както го описва Лем във "Фиаско", което "смачква" всякаква материя и енергия, попаднали в него - впрочем, там се използва и като оръжие за разрушаване на малки небесни тела) или пък някаква форма на "насочена гравитация", която да отклонява материални тела. А защо не и като оръжие, което да забавя или прихваща чуждите кораби, така че те да бъдат по-удобна цел (или пък движението им въобще да се прекрати). По същество това ще сведе ситуацията до същата като енергийните защитни полета и оръжия - борба за това кой повече сила може да приложи и съответно да "претовари" гравитационната инсталация на противника.

                                Comment

                                Working...
                                X