Вътрешни (партизански/граждански) войни

[gollum]

Защо водим този разговор? Не мисля, че е свързан с темата. Тя е чисто техническа. Т.е. мен не ме интересува как международната общност ще погледне на едно или друго нещо (как ще го разглежда международното право), а какво е фактическото деяние и как функционира като част от войната. Не че политическите работи нямат значение - напротив дори, определящи са за външните намеси в конфликта, но просто искам тук да разглеждаме военните проблеми.

ППТ.е. затова използвах "геноцид", защото не говоря за избиване на въоръжени лица (само). Ти възрази и потънахме в този полу-езиков, полу- (хъм?)юридически спор.

[Кухулин]

какво е фактическото деяние и как функционира като част от войната

Фактическото деяние е, че помагаш на бунтовниците. Армията/полицията те хваща и те затваря/разстрелва по съответната процедура. Ако го върши достатъчно ефективно и ако наред с това прилага други мерки (включително и политически преговори), то шансовете за постигане на временно решение са много големи. Постоянните решения са друга бира, за тях може би трябва да се отвори някоя философска тема

[gollum]

Фактическото деяние е, че помагаш на бунтовниците. Армията/полицията те хваща и те затваря/разстрелва по съответната процедура.

Това е един от възможни десетки сценарии на развитие на този род дейност. Няма смисъл да задраскваме останалите, сякаш са невъзможни или не се случват. Основният проблем (затова и споменах ефективната полицейска работа и ефективен административен, (че и военен, контрол)) са останалите сценарии, т.е. когато не хващаш въоръжения противник или натоварения помагач в "крачка", когато всичко е ясно. Това обикновено се случва в рамките на активна военна акция, между другото (и пак не изчерпва възможностите, особено при операция по прочистване)). В останалите случаи нямаш достатъчно информация кои са противниците - те са "разтворени" сред населението. Особено ако те успяват да поддържат що-годе ефективен контрол, част от тези поддръжници няма да са особено доброволни, за много въобще няма да е ясно какви са.
Ако "официалните власти" налагат контрола си в подобна не особено приятелска обстановка, "бунтовниците" все още поддържат някаква форма на военен и административен контрол (т.е. има натиск, което поражда ответни мерки - често, прибързани), по-вероятно е да се стигне до наказания и арести на общ принцип, при което сред "неутрализираните" може и да се паднат реални "бунтовници", но и други хора, които или нямат ясни симпатии, или нямат намерение да взимат страна и прочее.
Както се досещаш, този род различни сценарии рядко подобряват положението на "официалната власт" на местно ниво или пък спомагат да се повиши особено ефективността. Дори по-скоро "играят" в полза на другия отбор - в дългосрочен план.
Това е, както сме говорили, главният проблем когато към подобен въпрос се подхожда с чисто военни средства (а армията е свикнала поначало на това - затова и посочвам разликата между военна и полицейска работа). Въпросът е, че не е много трудно за все още сравнително силни "бунтовници" да принудят "официалните сили" да преминат от полицейска към военна работа с всички последици от това.

[Кухулин]

Това обикновено се случва в рамките на активна военна акция, между другото (и пак не изчерпва възможностите, особено при операция по прочистване)). В останалите случаи нямаш достатъчно информация кои са противниците - те са "разтворени" сред населението. Особено ако те успяват да поддържат що-годе ефективен контрол, част от тези поддръжници няма да са особено доброволни, за много въобще няма да е ясно какви са.

Това е въпрос на сили и средства. Гледай например новия филм Zero Dark Thirty, виж атмосферата и полицейската работа там.