Някой има ли някакви познания по тоя въпрос? Чета в момента една книга за теория на маньовъра, но тя най-вече се занимава с (или по-точно яростно критикува) американската военна теория и споменава откъслечно това-онова за съветската, от което става ясно, че след 1945 се развива някакъв наследник на дълбоката операция, но няма особени детайли.
-
albireo написа -
Имам съвсем бегла представа, но общо взето след войната се развиват немските идеи (и най-вече практика), усвоени добре през самата война. Някъде в края на 40-те, началото на 50-те години, успоредно с това започват разработки с оглед на оръжията за масово поражение.
Като цяло развитието на следвоенната доктрина на СССР е насочено към пълна моторизация на всички родове наземни войски - пехотата трябва да бъде моторизирана (за целта се разработват БТР-и) и трябва да бъде увеличено/поддържано високо количественото съотношение на бронетанковите съединения - т.е., основният акцент е върху "маси" танкове. В началото на 60-те години започват да се разработват и БМП-та, като основното им предназначение е за пехотата на бронетанковите съединения (те са значително по-балансирани спрямо тези от ВСВ). Единствено поддържащите войскови родове остават на по-ниско проходим транспорт, но също са изцяло моторизирани.
Мисля че някъде по това време започват помалко да се обръщат към доктрината за дълбоката операция, но при всички случаи си остава целия коректив, внесен от немската оперативна доктрина от ВСВ. Общо взето май именно в СССР са най-ревностни продължители на немските доктрини
.
-
8) 8) 8)
Някъде в средата на 70-те години те обръщат теорията за дълбоките операции обратно. Танковите дивизии се предвижда да се използвата за унищожаване на оцелелите огнища на съпротива в Европа след размяната на ядрени удари. Затова и бронираните им средства са пригодени за действия в райони със силно радиоактивно заразяване.НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯComment
-
8) 8) 8)
Ето тук има нещо по въпроса:
НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯComment
-
Е, хъм, то всъщност пригоденосттта на бронетехниката за "действие в силно радиоактивно заразени райони" е повсеместно явление, а съвсем не съветско. При това от доста по-рано (не от 70-те). Това е и една от основните причини да се тръгне изцяло по пътя на "затворена" бронетехника - особено по отношение на пехотата (за танковете си е ясно ).
Доколкото си спомням от неща на които съм попадал, съветската конвенционална доктрина разчита на масирано приложение на танкове, подкрепени от бронепехота и мощна тактическа и оперативна мобилна артилерия (също масирана) и съответното количество фронтова авиация, като предпочитанието, разбира се, се отдава на танковете. Тези сили би ктрябвало да нанесат мощни "блицкриг" удари през Западна Германия и нататък до отсрещния край на Европа. Разчита се най-вече на количествено превъзходство (което съветската армия несъмнено е имала по онова време спрямо силите на НАТО - особено в танкове и въобще - бронетехника), както и на качествено техническо превъзходство.
Т.е., съветските теоретици, поучени от немския опит залагат на превативната атака като основно отбранително средство (предполагам, че това им е останало като комплекс от ВСВ).
Предполагало се е, че дори и да бъде използвано ядрено оръжие бронетанковите съединения ще запазят в достатъчна степен (и за достатъчно време) боеспособността си, за да осъществят задача та си. Доколкото си спомням, експерименти в това отношение са правени още от 50-те години (мисля че именно Жуков провежда първите) - танкови подразделения се оставят близо до епицентъра наядрен взрив, след това трябва да извършат марш през еупицентъра и т.н. Ако правилно си спомням, експериментите са "успешни".
Впрочем, отвъд океана също провеждат подобни експерименти.Comment
Comment