Дискусия около атомните оръжия

[gollum]

Този разговор го наченахме с Кухулин в една друга тема, след което го продължихме на лични съобщения, но в крайна сметка се взе решение да ги изложим в публична тема, току-виж е интересно и за някого другиго и в разговора се включат повече хора и допълнителни гледни точки.

Темата: как (дали?) атомните оръжия променят войната на всяко едно ниво, но основно на стратегическо (политическо и военно), т.е. ще става въпрос и за геополитика и дипломация.

Слагам я в този раздел защото ще е достатъчно обща, в някаква степен засяга и общи теми като нива на военното, ъъ, пространство ,отношения политика-война и прочее. Може би ще е на място и в световна съвременна история (хронологично), но не смятам, че тук ще е съвсем не на мястото си.
Ще помоля всеки, който реши да се включи, да обсъжда именно темата, а не нещо друго . Т.е. обсъдане на "качествата" на АО спрямо войната и политиката, различните доктрини за АО и тяхното (възможно) реално съдържание или приложение. Примери могат да се дават от появата на АО до днес, естествено, за контраст може и от по-ранни периоди.

Личните съобщения, които си разменихме с Кухулин ще ги изведа в следващия пост като поредица от цитати, всяко с автор, дискусията продължава нататък.

[gollum]

съобщение 1

Здравей, позволявам си да те тормозя чрез ЛС, защото ако продължа с този въпрос в онази тема, ще продължа да я отклонявам, а тя в следващите постове (докато не съм влизал във форума) се е върнала в руслото си, та ще е грехота. Не съм сигурен дали има смисъл да продължавам с разговора (рискувам да стана досаден, ако вече не съм), но форматът на ЛС е удобен с това, че лесно се игнорира в подобен случай (по трудно е с мнение в тема, адресирано конкретно). Ако предпочиташ (а може и да е полезно, не знам) можем въобще да отворим отделна тема в някакъв по-общ формат - било то въобще за ОМП и атомните/ядрените в частност и отраженията им върху концепцията за война от политическото та до тактическото ниво. Ако е така, то лесно може да се отвори такава тема. Както и да е, приключвам с въведението, по-долу накратко (е, ще се опитам) ще опиша как аз виждам нещата, така че да избена всякакво недоразумение, което може да се е натрупало в разговора ни.

Войните на индустриалната епоха добиват една специфична особеност, която липсва по-рано: тенденция към крайност, тоталност. Т.е. независимо от причините, довели до това да се предпочете военното пред другите възможни решения, в крайна сметка военното действие достига далеч отвъд първоначалните намерения, възможности, че и смисъл (съотношение между ползи и вреди, полезност на постигането на целта спрямо загубени във военното действие ресурси). Независимо как и защо започва войната, скоро всяка от страните стига до крайността да възприема като единствен възможен завършек диктуването на мир над капитулирал противник, докато стоиш върху руините на неговата столица (изразявам се образно).
Ако обобщя - военното добива странната способност да се "качва" на политическо ниво и да изкривява нещата там във въпросната "абсолютна посока".
Защо се случва това е страничен въпрос (едновременно допринасят и промяната в "пространството на войната" - технологична по своята причина и промените в икономиката, обществото и културата (идеологията)). Проблемът се свежда да това, че някакъв частен спор започва да се възприема като жизненоважен до степен на засягащ оцеляването, което води до "тотализиране" на военното усилие.
Докато нещата стоят така впускането в последователни мирновременни "надпревари във въоръжението" (конвенционалното) се превръщат в норма и имат общо взето същия смисъл и стойност като всяка друга подобна надпревара: предпазване от война. Т.е. другите да знаят, че сме толкова силни, че на политическо ниво да преценят като безсмислено да започват война с нас, а каквито проблеми има да се решават по други (мирни) начини.
Тъй-като се вижда, че този род надпревари всъщност не предотвратяват войните (няма реална причина да не се започне ако смятаме, че временно сме малко по-силни и разчитаме на кратка война по конкретен повод; веднъж щом започнем, няма какво да ни спре освен пълния разгром или окончателната победа над противника), а същевременно са много тежки в икономически смисъл се стига до всякакви опити за договаряне. Но това, както знаем, също не решава нещата, защото проблемът "лежи" другаде - в пространството на войната и неговата промяна.
Какво променят ЯО? За разлика от разрушенията на тоталната война, до които се стига в продължение на години, т.е. бавно и от тях все пак държавата може да се възстанови, те обещават абсолютно разрушение и то постигнато напълно технологично и в кратки срокове. Т.е. ако с конвенционалните оръжия може да има "заиграване" с надежда то да бъде ограничено, с ЯО такава възможност няма и това се осъзнава. Т.е. те променят военната игра, но заедно с това и политическата (която е мета-игра за военната).
Т.е. военното пространство се променя така, че вече има граница, след която е сигурно, че ЯО ще бъде използвано, а тъй като то има такова абсолютно качество, ще бъде използвано напълно, а не ограничено. Тъй-като всеки от противниците знае това, а въпросните "граници" обикновено се декларират повече или по-малко на политическо ниво, това връща в известен смисъл цялата военна система към пред-индустриалното й качество на ограниченост. Т.е. отново става възможна ограничената война. Нещо повече, тя става единствения реално възможен вид война и трябва много да се внимава да не се стига до абсолютизация, т.е. войната става по-опасна.
Естествено, всичко това важи само за тези противници, които разполагат с ЯО и се разпростира до техните "защитени съюзници".
Ако се върна към нашия разговор, то идеята ми е, че наличието на ЯО не прави невъзможен конвенционалния конфликт, но силно го ограничава, а това на свой ред намалява "политическата му смисленост", т.е. чрез "нормална" война може да се постигне сравнително малко, следователно войната губи от стойността си като политическо средство.
Далеч съм от мисълта, че наличието на ЯО дава някаква конвенционална сигурност или пък обща безопасност. Не е така, точно защото условията, при които ЯО реално може да бъде използвано са толкова тесни, че на практика не могат да се реализират. Затова конвенционалното въоръжение играе огромна роля - то очертава всички възможни ситуации до които политиците биха се решили да разрешат д се стигне. Затова и важността му реално е по-голяма.
Естествено, ако някоя страна се сдобие с възможност да използва "нормално" АО (доколкото може да се говори за ядрена доктрина при Буш, тя е нещо такова), това ще промени играта. Способността да се защитиш от АО - също. Затова никоя от страните притежателки на ЯО не може да създаде doomsday device и да легне на лаврите, нито пък може да си позволи да изостане много от технологичната надпревара. Нито пък може да си позволи да се откаже от конвенционалната надпревара, както защото има чисто конвенционални противници, за които тези неща не важат (обратното в пълна сила важи за тях), така и по описаните по-горе причини.
Не знам доколко ясно обясних разбирането си, но поне се опитах.

съобщение 2

Какво променят ЯО? За разлика от разрушенията на тоталната война, до които се стига в продължение на години, т.е. бавно и от тях все пак държавата може да се възстанови, те обещават абсолютно разрушение и то постигнато напълно технологично и в кратки срокове. Т.е. ако с конвенционалните оръжия може да има "заиграване" с надежда то да бъде ограничено, с ЯО такава възможност няма и това се осъзнава.
Мисля, че тук се крие един от проблемите в горната схема.

Това, което пишеш, е било валидно за част от периода на Студената война. Днес ядрената война не предполага абсолютно разрушение и може да бъде спечелена от едната страна. Причините са както технологични, така и политически - съкращаване на арсеналите.

съобщение 3

Днес ядрената война не предполага абсолютно разрушение и може да бъде спечелена от едната страна. Причините са както технологични, така и политически - съкращаване на арсеналите.
Ок, нека се съсредоточим върху това, тогава: как си го представяш? Как ще се отнасят всички останали държави към този, който приложи нещо подобно, независимо дали победи или не противника си? Или смяташ, че това автоматично ще го направи световен хегемон и ничие друго мнение няма да има значение / няма да има други държави останали?
Иначе пак се връщаме към разделението между политика и война. За да се стигне въобще до война, трябва да се вземе съответното решение, т.е. политиците да преценят, че ползите са по-големи от вредите. Каква полза ще е по-голяма от в този случай? Аз не мога да си го представя (само по себе си това не е аргумент, разбира се, но в тази частна дискусия поне предполага някой да ми помогне).
Тук става въпрос дори не за рационални представи, а за отношение към ЯО, което е култивирано в продължение на десетилетия. На първо място съответното политическо ръководство ще трябва да преодолее съпротивата на собственото си население, след това на целия останал свят. На този фон дали противникът ти има някакъв потенциал да отговори или не, не е от кой знае какво значение.
Ако сведем нещата до САЩ/Китай, то война и за двете държави е далеч по-неизгодна от какъвто и да е мир. Т.е. ако нещата стигнат дотам, много по-вероятно е да решат проблемите чрез преговори, политически.
Сега, всеки от нас може да изрови пример за, ъъ, ненормални (или ако предпочиташ, "алтернативно настроени") лидери на държава. Последните могат да имат (или не) съответната възможност да използват ЯО неадекватно. Така че вероятност има, въпросът е че трябва и система, която да позволи подобно нещо, т.е. да не ги изправи пред никаква от различните спирачки.

Така че ми се струва, че всичко това си е част от културата и мисленето на хората, от които зависи употребата на ЯО сега, както и тогава (през Студената война). ЗАбележи, имаме един период от около 10 години (грубо казано), през който САЩ или имат пълен монопол или имат смазващо преимущество над СССР и могат спокойно да нанесат ядрен удар без да се опасяват от отговор. И отношението към ЯО все още не е каквото е днес. И - нищо. И то при няколко опита да се предложи и наложи подобна възможност (естествено, от военни).

Страната, която първа използва ЯО независимо дали го направи успешно (без отговор) или не, рискува пълно отхвърляне както вътрешно, така и външно. Т.е. изглежда направо невероятно който и да е политик да тръгне по този път (особено ако говорим за хората, котио са във властта за 4-5 до 10 години, т.е. мислят и планират достатъчно краткосрочно). Може да се случи ако нещата стигнат дотам, т.е. отсрещната страна прекрачи в това "гранично пространство" и отвъд. Но за да се случи това, трябва политиците от другата страна да стигнат дотам. Не казвам, че е невъзможно, просто е много малко вероятно.

ДА обобщя (пък ми се струва, че ще се съгласиш):

1) чисто конвенционална война между две държави или коалиции, които разполагат с ЯО не може да бъде решителна или тотална и да остане конвенционална.
Съгласен си?

2) следователно планирането на война с ограничени цели е възможно само ако целта си заслужава, т.е. е достатъчно второстепенна, за да не засяга "граничното пространство" за отсрещната страна. В този случай вероятно проблемът ще е такъв, че е достатъчно да се стигне до криза, за да намери някакво компромисно политическо решение.
Съгласен ли си?

3) истински сериозен проблем неизбежно ще прекрачи "граничната зона", следователно за да докарат политиците нещата дотам, те трябва да са готови на война с ЯО. Това означава да ударят първи - няма друга възможност и военните ще им го посочат. Т.е. трябва целта да си заслужава риска. Каква ще е тази цел?
Съгласен ли си?

Ако дотук имам три утвърдителни отговора остава заключението, че до съзнателна ЯО война може да се стигне само в резултат на недоразумения, т.е. не умишлено а като някакъв тип изпусната ескалация на инциденти. Не че е невъзможно - ПСВ е добър пример, но не предполага умишлено ЯО нападение, а предизвикан отговор.
Ако това е така, то ни остава да очертаем възможните конвенционални сценарии. За мен те са общо взето вариации на "среща в океана" с участие на ограничени сили и бързо "потушаване" чрез политически маневри.
Естествено, ако в бъдеще отношението към ЯО се промени, а международната система коренно се измени с него - всичко е възможно. Но засега поне за мен - не.

съобщение 4

В темата се опитах да поставя въпроса просто и да елиминирам всички тези засукани приказки, защото според мен са без смисъл. Заради тях пишем едно и също, но не се разбираме.

Да, трудно можем да си представим ядрена война, при която някой ще спечели повече, отколкото ще загуби.

Поради това, ако Китай нахлуе в Тайван, вероятността САЩ да отвърнат с ядрен удар е минимална.

Поради това доктрината Буш се изменя до доктрината Обама. (http://en.wikipedia.org/wiki/Doctrin...ear_Operations)

Поради това конфликта ще остане конвенционален с 99% вероятност.

Поради това всички усилват конвенционалното си присъствие.

съобщение 5

Така е, но когато поставяш нещата така:

Поради това, ако Китай нахлуе в Тайван, вероятността САЩ да отвърнат с ядрен удар е минимална.

Въпросът опира и до обратното: китайското ръководство не само не може да бъде убедено в това, но дори само неприятностите (не ядрени) които може да има в резултат на една война (дори само търговските загуби) вероятно далеч ще надхвърлят ползите от подобно присъединяване на Тайван. Поради това ако нещата се запазят каквито са сега, вероятността да вземат решение реално ад осъществят опит да вземат със сила Тайван е минимална.
Още повече, че предишното ръководство очевидно се опитва да действа изцяло с мирни методи, не смятам, че следващото ще промени нещата.
Веднага ще се съглася, че "проблемът Тайван" е наследен и същевременно неприятен - не могат да не декларират, че искат да си го върнат (също както КНДР и Южна Корея не могат да спрат да искат всяка да "си върне" другата - не че някъде реално го искат или вярват в това - политиците, разбира се). Въпросът е, че докато разсъждават нормалон и не зависят особено от общественото мнение (истериите с други думи) в държавата си, могат да бъдат достатъчно гъвкави, така че до война да не се стигне и всичко да си остава балансирано. Лошото е, че рано или късно могат и да се окажат в капан, при което ще ес наложи да предпиремат нещо под натиска на обстоятелствата и обществените истерии (особено ако фазите съвпаднат и от двете страни).

Да обобщим: и двамата смятаме, че ако военен сблъсък се случи, той ще остане конвенционален. Въпросът е каква форма ще вземе, защото поне за Китай е очевидно, че има "граница" след която поне декларират, че се стига до употреба на ЯО. Т.е. това означава, че която и от двете старни да планира използване на конвенционални оръжия, трябва да внимава да не докара нещата дотам. Подозирам, че и за САЩ има подобна граница, без да съм сигурен дали такава е декларирана (може би е нещо от типа "ако загубим самолетоносач" или пък нещо друго). Т.е. това означава, че (първо) конвенционалнитя конфликт ще е ограничен - като мащаби, сили и във времето и (второ) ще преследва ограничени цели, а не решителни. Не знам дали можем да очертаем тези граници добре (и дали си съгласен, че ги има: мисля че си), но са там.
Т.е. вероятно ще има корабни и авиационни сблъсъци (сравнително безопасно е), пехотата може да се постреля, но нищо наистина сериозно (едва ли могат да си позволят да загубят голям сериозен кораб или нещо повече). И веднага "е се намесят" политиците - както от двете страни, така и международно.

ПП Чак пък "засукани приказки". Не виждам как без подобен род описание можем да анализираме политическата страна, а без нея за какво говорим въобще? Военните, хеле пък количеството натрупани лъскави нови оръжия, сами по себе си война не правят.

съобщение 6

Да обобщим: и двамата смятаме, че ако военен сблъсък се случи, той ще остане конвенционален. Въпросът е каква форма ще вземе, защото поне за Китай е очевидно, че има "граница" след която поне декларират, че се стига до употреба на ЯО. Т.е. това означава, че която и от двете старни да планира използване на конвенционални оръжия, трябва да внимава да не докара нещата дотам.

Китай твърдо декларира, че при никакви обстоятелства няма да използва пръв ЯО. Вероятно в екстремна ситуация ще мине на руския вариант - превантивно използване на ЯО само в случай, че е застрашено съществуването му като държава.

Използването на ЯО и последващата ядрена война е изцяло в ръцете на САЩ. Тяхната доктрина я позволява. Но постепенно се изменя.

От една идеализирана политическа гледна точка конвенционален конфликт между Тайван и Китай е невъзможен. Тайванските политици би следвало доброволно и разумно да минат в китайския лагер. Американските политици би трябвало доброволно да се съгласят с това, вероятно в замяна на нещо друго. Само че, както казваш, редица фактори могат да нарушат "разумността" на поведението им и да избухне въоръжен конфликт.

Китай не може да остави Тайван на американците. Няма такава опция.

съобщение 7

Китай твърдо декларира, че при никакви обстоятелства няма да използва пръв ЯО.

Извинявай, наистина не съм се интересувал толкова от това какво точно декларират, но в статията, от котяо започна всичко, имаше пасаж в този смисъл (от Кавамура), мога да го потърся, ако искаш.

Китай не може да остави Тайван на американците. Няма такава опция.

Много силно казано. Но, Тайван е, както се изразяваш, "в ръцете на американците" (доколко реално е така - друг въпрос: дори по-малко, отколкото това важи за Япония, а и за нея...) от много десетилетия и това не представлява особен проблем за Китай. Говоря за реален проблем, не за идеология. Естествено, нещата се променят, но не виждам какво ги променя чак толкова. Т.е. нищо не пречи да следват естественото развитие на нещата, при което Китай вероятно ще го погълни икономически и културно (ако нещата за него продължават да вървят добре) без война. Естествено, каквото и да правят, Тайван ще си е отделно общество - тези десетилетия не могат да изчезнат просто така.
Както и да е, отклонихме се. Т.е. и ти си съгласен, че поне засега "нормално" няма вероятност от конфликт - поне по линията Китай / САЩ.

съобщение 8

Това е "частно" изказване, не е официалната позиция на Китай.

http://en.wikipedia.org/wiki/Zhu_Chenghu

http://news.xinhuanet.com/english201...c_13806909.htm

Разбира се, знаем какво значи "частно изказване" по китайски. Намек. Но засега доктрината им е тази, а и военния им потенциал не е подходящ за превантивен ядрен удар по Щатите. На първо място - слаба ПРО срещу ответния удар.

съобщение 9

Така е, но смисълът на тези изказвания не е, че ще ги материализираш, а точно намеци към хората, които планират (най-вече политиците, които държат "яздите"). Т.е. и те да знаят кога да обуздаят военните си, ако се стигне дотам. Т.е. това е моята интерпретация, разбира се, на базата на някаква история и логика. Затова говоря за определена "игра" на политическо ниво, която очертава достъпната територия. Тази игра е характерна най-вече за ЯО - преди това е по-скоро обратното, защото няма подобни "резерви" срещу използването на самото оръжие. Разбира се, не напълно - и по-рано могат да се открият подобни игрички (поне в "моя период" съм ги забелязвал). Но нямат тази сила.

Но засега доктрината им е тази, а и военния им потенциал не е подходящ за превантивен ядрен удар по Щатите. На първо място - слаба ПРО срещу ответния удар.

Грубо казано, за това е достатъчно дори да имаш атомна бомба и да можеш да я хвърлиш по някаква част от щатските сили в региона. Не ен нужно да можеш да достигнеш до САЩ или пък да имаш шансове да се справиш с ответния удар. Разбира се, ако имаш тези възможности, тогава позицията ти е много по-силна, но за слаба и това стига. Важно е какво могат да си позволят политиците отсреща. А те са за относително кратък срок, зависят от общественото мнение и мислят за това как ще изглеждат в историята като им изтече мандата. Доста предвидими са.

съобщение 10

А, няма проблем, за мен е удоволствие. Само малко ми е странно защо си пишем на ЛС, ако може да е интересно и за другите.

Имам впечатление от няколко прочетени и гледани неща, че САЩ по никакъв начин не са склонни да оставят Тайван на китайците. И като политици, и като обществено мнение, и като военна необходимост.

Китай няма как да продължи развитието си без Тайван, преди всичко от военни съображения.

Как ще се разплете този възел... смятам ясно е, че нито един вариант не може да се изключи.

Така, разговорът до момента е стигнал до тази точка, но реално едва е започнал.

[Гост]

Какво да дискутираме? Атомните оръжия спряха поредицата от 2 световни войни, че както беше тръгнало ако нямаше ядрени бомби третата световна щеше да почне през 60-те години. Наистина това не спря най-варварското нещо, а именно войните и насилието по света но спря най-големите и с най-много жертви войни.

[Kramer]

Има противоречие в това, че Китай в никакъв случай няма да употреби пръв ядрено оръжие и в това, че Китай не може да остави Тайван на американците.

Просто този "конфликт" ще си остане да тлее..

[Кухулин]

Има противоречие в това, че Китай в никакъв случай няма да употреби пръв ядрено оръжие и в това, че Китай не може да остави Тайван на американците.

Какво е противоречието?

[Пилот]

Мисля, че ще трябва много добро обосноваване на твърдението "Китай в момента иска Тайван". Не идеологическо, защото идеологията отдавна е на заден план. Икономическо, политическо и културно какво рита Китай в посока да отиде на гости на острова въоръжен. Отвъд факта, че е традиция да се взима за даденост.

[Кухулин]

Икономическо, политическо и културно

Военно.
1) Контрол на Първата верига и стъпка към Филипинско море;
2) Дълбоки води за подводниците.

Останалите аспекти по-хубаво друг да ги коментира.

[Amazon]

Не забравяйте също, че ако Китай опита да завземе Тайван, няма да се стрелят китайци и тайванци, ами китайци ще стрелят по китайци. Никой не обича гражданските войни, а Китай са имали едни 5000 години да поулегнат в това отношение. Така че ИМХО им трябва по-сериозно основание от принципни, или тактически съображения за да започнат нещо повече от словестни престрелки и деклараиции.
Ако толкова им трябва Тайван, по-лесно ще им е да си поразхлабят политическата система и ще го имат автоматически и доброволно. Вместо да рискуват САЩ да ги остъклят. Или да ги набият в ограничен морски/въздушен конфликт.
Ако пък след няколко десетилетия станат равни на САЩ икономически и близки военно, то Тайван сам ще си се гушне при тях.

А иначе по темата която Кухулин и Голъм са развили искам да добавя един детайл, който ако и споменат мимоходом, според мен не му е отдадена нужната тежест.
Ядреното оръжие само по себе си нищо не значи - ракети в силозите и бомби в складовете. Всичко това покрито от системи за безопасност, както електронни, така и с процедури за достъп и контрол. Една ядрена електроцентрала е по-опасна.
Това което правяи ЯО фактор е решимостта да бъде използвано. Истинска решимост, а не привидна. Просто прекалено много е заложено на карта, за да се играят игрички. В смисъл самите президенти и генерали, трябва да са убедени че когато дойде момента, първо ще действат и после ще мислят/анализират. Ако те самите не са убедени, нама как да убедят и потенциалният враг. Това си е част от уравнението.

Ето нещо от интервю с пилот на бомбер, което гледах преди години: В разгара на кубинската криза, когато стратегическите бомбардировачи на САЩ са в максимална бойна готовност, включително и с вече зададени цели, пилотите откриват че имат цели и в Китай. Тоест, Китай е щял да бъде изпържен превантивно, без да има и капка вина и без да е активна страна в кризата.

Така че съм на мнение че ЯО е основният фактор в случая. И да има конвенционален конфликт, то той ще е просто подготовка(оправдание) за превантивен ядрен удар.
Това, или както спомена Голъм, някакъв невероятно каръшки инцидент от типа на китайците по погрешка потапят американски самолетоносач.

[gollum]

Това което правяи ЯО фактор е решимостта да бъде използвано. Истинска решимост, а не привидна. Просто прекалено много е заложено на карта, за да се играят игрички. В смисъл самите президенти и генерали, трябва да са убедени че когато дойде момента, първо ще действат и после ще мислят/анализират. Ако те самите не са убедени, нама как да убедят и потенциалният враг. Това си е част от уравнението.

Не е толкова просто, поне според мен. Първо, веднага изключваме военните от уравнението - те нямат думата, освен като съветници. Няма те да взимат подобно решение. От тях се иска да им работи йерархията, т.е. ако бъде дадена реална заповед за употреба, тя да се изпълни, нищо друго (е, естествено: да планират нещата както трябва и да действат ефективно, но това се подразбира и няма връзка с темата за "убедеността"). Интересуват ни политиците, защото при всички случаи и във всяка една от държавите, които в момента имат АО, те ще вземат крайното решение.
Каква роля тук има "убедеността"? Особено за противника.
Дори и да извършиш конвенционално нападение и да сгрешиш, това ще има определени политически последици във външен и във вътрешен план, но все още има място за дипломация и връщане назад. Нападение с АО няма подобни опции. Без значение дали противникът ти има сериозна възможност да нанесе ответен удар или само ограничена, той няма никакъв избор, освен да го стори. ТИ го знаеш, следователно си принуден ако ще нападаш с АО, да го направиш с пълните си възможности.
Как се отразява това на въпроса с решимостта? Много просто, решението е толкова сериозно, че не може да бъде оставено на "усещане". Т.е. дали имаш впечатлението, че отсреща не са решителни или не, не може да бъде фактор при взимането на решението. Такъв фактор могат да бъдат само стратегическите съображения.
Какво казват те? За да прибегнеш до АО, трябва да си напълно убеден, че няма никакви други опции, а проблемът, който се надяваш да решиш, не търпи отлагане. Колко такива ситуации можете да си представите?
Обратното, за да отвърнеш с АО трябва да си убеден, че на карта е поставено съществуването на държавата ти (режима ти). Абсолютно убеден. Нищо по-малко не води до подобно решение, защото то е крайно.
Същите съображения повече или по-малко важат и за случаите на държава с АО спрямо държава без АО.
Това означава, че си принуден когато планираш автоматично да приемаш, че отвъд дадена "граница" не оставяш никаква възможност на противника си, освен той да използва АО, т.е. ако планираш да я преминеш, нанасяш удара пръв с АО. И обратното.
Така че аз поне мисля, че действа обратното правило - дори и да не се съвсем сигурен в решимостта на противника, в този случай планираш сигурно, т.е. внимаваш въобще да не се доближаваш до тази граница, освен ако не е крайно наложително. Играеш на сигурно.
Докато още нещата не са наистина сериозни (война) може да се пробва, да се организират различни "проверки" под формата на провокации, но това като цяло е военна работа и е малко вероятно политиците да я позволят, защото е много опасна, а ползата от нея - съмнителна.

Сега, има един интересен момент, споменавали сме го и по-рано. Въпросните граници рядко се декларират официално, става въпрос по-скоро за "изпуснати изказвания" или намеци. Тук вероятно е възможна някаква интерпретация и умуване, но важното е, че въпросът е толкова краен и сериозен, че те едва ли могат да се приемат за основания (особено основни) при планирането.

И да има конвенционален конфликт, то той ще е просто подготовка(оправдание) за превантивен ядрен удар.

Признавам си, че не ми се вярва. Ако нещата са толкова сериозни, че двете страни са достигнали или преминали границата, то тогава играта се обръща и който удари пръв има по-голяма вероятност да спечели. Т.е. няма да си играеш на разиграване или въведение, а веднага ще играеш най-високия цвят. Обратното, ако предпочиташ да минеш без него, тогава ще си много внимателен в конвенционалната игра, така че да не доближаваш опасните граници.
Както писах - последното е малко безсмислено, защото тогава не можеш да очакваш да постигнеш кой знае какво и защо въобще ще повеждаш цялата игра? Това ме отвежда до -

Това, или както спомена Голъм, някакъв невероятно каръшки инцидент от типа на китайците по погрешка потапят американски самолетоносач.

Точно такъв нещастен инцидент едва ли може да доведе до АО с висока степен на вероятност, защото няма съответствие между ползи и загуби. По-скоро веднага ще стартира кампания по намаляване на опасността и от двете страни, а уязвената ще го използва максимално за политическа полза (е, и другата има своите опции). Вероятността нещата да ескалират до употреба на АО е малка, според мен.
Що се отнася до инцидентите, аз имах предвид друго. Именно инцидент е възможността да се стигне до конвенционален сблъсък, но отново ще действа ограничаващия политически фактор, така че подобен инцидент най-много да доведе до "проба на силите", като политиците и от двете страни светкавично ще започват да ограничават щетите.
Логично е, че ако е реален инцидент, няма да е планиран, следователно няма да има реална нужда от война зад него. А ако е планиран, в 90% от случаите това ще е много рискована игра с конкретна тактическа цел. Някаква "проба на силите" или нещо подобно. Пак ще действа факторът на политическо ограничаване на щетите.