Причините за войните в нашето съвремие

[големите надежди]

Много по-голямо внимание се обръща на въоръжените конфликти (да поясня, че под в.к. имам предвид войните), независимо дали те са граждански или междудържавни. Но много малко време и писания се отделят на причините за войните.
От съвременните конфликти на любителите на историята (като мен) са им интересно ПСВ и ВСВ.
Като причина за ибухването на ПСВ често съм срещал убийството на Австроунгарския престолонаследник от Гаврило Принцип, а за причина за избухването на ВСВ съм срещал нуждите на немците от повече "жизнено пространство". Смятам, че икономиката играе съществена роля в избухването на последните два световни конфликта, като стопанските проблеми породили въпросните войни не са решени дори в наши дни и едва ли ще бъдат решени скоро.
Преди години попаднах на теорията на един руски икономист, според когото в различните исторически периоди са съществували различни "технологични зони". След възникването на съвременната система на разпределение на труда ( и на НТП позната още като капитализъм) се получават няколко естествени световни икономически центъра.
За да има промишлено производство е нормално да има търсене за произвежданите стоки, а за да расте промишлеността е необходимо да расте и потреблението. С големи забележки може да се каже, че Френската революция(ест. има и други не по-маловажни причини) и последвалите войни на Наполеон са причинени именно от ограничеността на френския пазар, който повече не може да осигури необходимо потребление за манифактурите.
Последвалият мирен период в Европа позволява на европейските сили да разширят владенията/пазарите си по целия свят, на които да продават стоките произведени в метрополиите. По-късно се появяват Япония и САЩ, но до ПСВ те са преди всичко регионални сили.
Обединението на Германия слага началото на нов период в икономическото развитие на Европа. До 1871 Франция e втората по големина икономика в Европа, но бива бързо изместена от Германия.
Немците успяват да се наложат на балканските и близкоизточните пазари, заедно с няколко африкански и азиатски колонии, но са далеч от размерите на пазарите на Великобритания, Франция и Русия.
След като забелязват признаците, че икономическото им развитие се забавя, решават да разширят влиянието си на всяка цена, за да успеят да избегнат цялостен застой в икономиката.
Последствията са известни на всички ни, но ПСВ води пренареждане на играчите и някои отпадат, докато други се появяват. ВСВ успява да доведе нещата до две технологични зони - САЩ и СССР, а след края на Студената война остава само Америка.
Абстрахирайки се от различните идеологически обуславяния смятам, че при частното и държавното стопанство става въпрос за един и същ модел на развитие, само собствениците на активите са различни. Дали ще са големи частни конгломерати, контролирани от тесен олигархичен кръг или ще са държавна собственост, контролирани от тесен кръг наследствени партийни деятели няма разлика. Ограниченията в размера на пазара на потребление са си все налице.
Стагнацията в западните страни от 1960-70-те години се дължи на загубата на колониите и невъзможността да се намерят нови пазари за ръста на промишленото производство. Тази криза беше преодоляна чрез увеличаването на потреблението стимулирано чрез кредитиране, докато периодът на застой в СИВ от 1970-80-те се дължи също на достигането на крайния предел на населението да потребява. Т.е. и двете конфронтиращи се страни са достигнали точката, където населението е твърде малко, за да се позволи по нататъшно развитие.
П.П. За днес това е от мен. Утре ще пиша още и ще оправя, където видя, че съм изпуснал нещо.

[БългарскиРайх]

Привет
Според мен основните причини за войните и конфликтите, за които напоследък постоянно разбираме са много по-ужасяващи от икономическите проблеми на някоя друга държава,и все пак те са очевадни.За последните десетилетия световното население се е увеличило уникално много,а световните лидери са наясно с това и на тях хич не им изнася това,защото те също така разбират че световните ресурси са "на червено" и за това в момента много им трябват конфликти,които малко по малко да изчистват цялото това население.
Разбира се тук има и един много важен детайл - и той е,че едни от най-населените държави са и едни от най-мощните,а както разбирате нито американците,нито пак руските ни събратя биха искали да влизат в конфликт с държави като,Китай,Япония или Индия.
Като цяло за мен това е един от основните мотиви за съвременните конфликти.
Айде сега вие дайте някой друг мотив

[Zalmoxis]

...

Аз не съм привърженик на идеята за ПСВ да се търсят дълбоки причини. Германците са имали планове за разширение в Прибалтика и руската част на Полша. Доколкото е имало интерес за колонии, той е бил доста по-слаб в сравнение с останалите велики сили. За ВСВ съм по-склонен да приема икономически причини - предимството на военното производство е имало висока цена и Нацистка Германия е била в дълбока икономическа криза преди войната. Превръщането на Френските революционни войни в по-мащабен конфликт е съзнателна стратегия на Директорията да се задържи на власт въпреки пълния провал и некадърност на републиканското управление у дома. След това стават още по-решителни заради болните Наполеонови амбиции. Стагнацията в западните страни не е по време на следвоенните години, а в последните 30-на години. Германия няма колонии - какви колониални пазари губи? Вътрешното потребление си е доста стабилно. Макар че за СИВ не виждам какво значение има. Икономическият провал има други причини - на първо време мога да посоча непропорционално големите военни разходи десетилетия наред. Връзката с броя на населението също не я виждам. По-скоро тежестта над държавните икономики идва от застаряването и необходимостта все по-малко активно население да издържа все повече пенсионери.

В заключение теорията е изсмукана от пръстите.

[gollum]

Български Райх, това е доста стара идея, обаче не издържа елементарна критика, защото е очевидно, че не оказва търсения ефект (намаляване на населението), същевременно нанася големи загуби, т.е. хем не намалява населението, хем е скъпо (т.е. ако идеята е да се намали потреблението на ресурси, получава се обратното). Много е елементарно.

Що се отнася до икономиката - мисля си, че има не малка роля в цялата работа, въпросът е да не забравяме, че решенията (стратегическите) се вземат от хора, а на тях, как да си изразя, нищо човешко не им е чуждо. Т.е. идеологията, убежденията имат много голяма роля в тези неща. Но ако нещо е ясно, то е, че причините са комплексни, т.е. търсене само в една посока няма да даде решителен резултат. Трябва да се гледа на парче.

Да речем, немската икономика през 30-те години "прегрява" в резултат на превъоръжаването и политиката по мащабно количествено и качествено увеличаване на въоръжените сили. Ако гледаме чисто икономическите причини, то е логично, че следващата стъпка е война - за да се "оправдае" армията и да върне част от вложенията (чрез заграбване). Но също толкова очевидно е, че продължаването на войната само утежнява проблема. Т.е. трудно може да се оправдае тезата, че икономически причини водят Германия до война: на първо място, няма икономическа изгода във въпросното увеличаване на въоръжените сили, та след това да се търси от него (или чрез него) някаква икономическа изгода.
Ако погледнем нещата политически обаче ще видим, че в тогавашните условия Германия има нужда да увеличи въоръжените си сили (има определена външна опасност, с която Райхсфера трудно може да се справи). От друга страна, има сериозни обществени настроения и съответните политически причини да се търси реванш за ПСВ, т.е. по тази линия има очевиден стремеж към възвръщане на позициите, които не непременно, но с голяма вероятност минава през война с Полша и Франция. Това допълнително осмисля превъоръжаването и по-агресивната външна политика.
Това на свой ред увеличава рисковете от сблъсъци, т.е. води до увеличаване на вероятността от война. От друга страна, не можем да изхвърляме и личностите от историята . Хитлер си е фактор сам по себе си - визионер, който е решил, че може да постигне целите си чрез война.
Да не задълбавам допълнително, идеята ми е, че причините за кризата следва да се търсят комплексно и едва ли можем да изведем някакво общо правило, отдавайки предпочитание само на една сфера от обществото/държавата.
Обратно, ако погледнем съвременните войни, какви ще са икономическите причини? Като цяло, повече се губи (поне от гледна точка на обществото и държавата), отколкото се печели: въоръженията и въоръжените сили стават все по-скъпи, от друга страна, икономиката е все по-"световна", т.е .обвързана и всяка криза причинява множество проблеми дори на далечни държави. Вярно има и определени ползи от гледан точка на контрол над ресурси и участие във възстановяване на инфраструктура, но тези неща, очевидно, в повечето случаи по-евтино могат да се постигнат с други средства (икономически и политически). От друга страна, политическите причини никой не ги е отменял .
Аз лично бих търсил осмисленото взимане на решение за война по-скоро в политическата и идеологическата сфера, като икономическите фактори са съпътстващи.
От друга страна, можем да имаме и ситуация на всеобщо движение към политическа криза, което би могло да доведе до война (но не непременно). В такава обстановка един инцидент и поредица от лоши решения или недоразумения могат да вкарат държави във война без това да е резултат от осмислено стратегическо решение.

[Zalmoxis]

Двете американски войни от последните години струват поне 3,2 - 4 трилиона щатски долара

[БългарскиРайх]

Като цяло съм съгласен с Голум, но напоследък в главата ми се върти и един друг мотив...
Онзи ден гледах "Небесно царство" ,и като го изгледах започнах да си мисля за това до къде довежда религията ,някои нации.
Та мисълта ми беше ,че друг съществен мотив за конфликтите ,и следващите ги войни може да бъде религията.Другото което ми прави впечатление,относно религиозните конфликти е,че те най-често се предизвикват от мюсюлмани(не че няма християни причиняващи проблеми,но те са значително по-малко),което в повечето случай довежда до огромно напрежение.
Другото което ми хареса в изказването на Голум беше че наистина някои войни,в недалечната история, са предизвикани от безсмислени причини,и то най-често заради навлизане на военни на територията на друга държава без нейното съгласие.

Това е от мен....надявам се Голум да си изкаже мнението относно това което написах

[Zalmoxis]

Голъм, аз не оспорвам ролята на икономиката, оспорвам идеята, че всички съвременни войни са се водили за пазари.

[Amazon]

Другото което ми прави впечатление,относно религиозните конфликти е,че те най-често се предизвикват от мюсюлмани

Зависи от периода. Докъм 17 век е точно обратното.

[gollum]

Да, Залмоксис, разбрах те и съм съгласен с теб - абсолютизирането на една от причините няма как да е точно и изчерпателно: най-малкото войните се започват от политици, които далеч не винаги имат ясна представа за "пазарния интерес", така да се каже.

Български Райх, когато написах "идеология" тук влиза, разбира се, и религията, защото тя е вид идеология. Въпросното съотношение между "виновност" на християнство и ислям не е абсолютно, защото както вече бе посочено, не винаги е било така. Просто много от основните християнски държави са надживели онези етап от историята си, когато религията е била водеща в обществата. Докато при част от ислямските това не е така. В тези работи няма смисъл да се обобщава, трябва да се гледа конкретно за всеки конфликт.

[Георги]

Зависи от периода. Докъм 17 век е точно обратното.

И в момента не са причинени от мюсюлмани. За всяка тяхна реакция си има категорично действие от страна на Запада,срещу което те са протестирали многократно,но без отговор и в крайна сметка са преминали към действие.Това не е религиозна война,това си е чист сблъсък за власт и територии още от първите схватки между Мохамед и византийците до наши дни,по-скоро този конфликт на Велики сили довежда до инкорпорирането в техните ,но и в нашите религиозни творби, на взаимна омраза. И в момента е същото,дадени ислямски държави използват религиозното си влияние (дадени християнски-технологичното си) и природно ресурси (същото е и с някои западни и източни),за да се наредят сред Великите сили,всеки си играе своите козове,при нас технологията играе роля номер едно,при тях религията и религиозността,това е още от 6 век.
Не бъркайте козовете на една държава с нейната идеология и водещи цели,е онзи ден ще събарят джамия в Саудитска Арабия,много религиозно или пък Морси,който се обяви едва ли не за пророк в Египет,или на главната улица в Мекка сега откриха бутик на Парис Хилтон,на главната в Кайро алкохол и трева колко искаш,това с религиозността са трикове,колкото ние сме религиозни,толкова и те.

[големите надежди]

Това го бях замислил като компилация от статии, които да разгледат основните (според мен) причини за войните, но липсата на свободно време и вдъхновение казват своето.
Изрични съм споменал, че икономиката като една от основните, а не основната.
Гитлер идва на власт с подкрепата на едрия капитал, чиито представители после съжалява много за това. Но който и да е на власт и каквито мерки да предприеме разбира, че решението е едно...
Личностният фактор несъмнено играе решаваща роля. Все някой трябва да вземе решение по даден проблем, но тук отново е важна ролята на личните качества и убеждения. До колко се осъзнават дълбочината и причините за даден проблем, какви мерки да се вземат, как да се подходи към останалите международни играчи и т.н. са от особено значение. Но това е определящо за решението, а не за причината на проблема.
Германските богаташи никога не биха подкрепили идването на Гитлер на власт, ако не бяха изправени пред възможността да поделят или да загубят богатството си, защото другия вариант е да дойдат на власт немските "болшевики". Немските другари осъзнават, че има проблем и той се крие в икономиката и предлагат решение - да се вземе от богатите, които "крадат" бедните. Логично е кой ще бъде подкрепен от елита.

Zalmoxis,
Оръжейната надпревара преди 1914 е известна на всички ни и тя има ясно обяснение. След обединението си самочувствието на германците като германци се увеличава. Допълнително е подкрепено от икономическото развитие на страната и военните успехи срещу Франция. В сдобиването с колонии през 19 век и началото на 20 води до по-голям престиж и немците също се сдобиват с някои. Но самият процес на колонизация започва и се развива по чисто икономически причини. Османците затварят пътя за Индия, а богатствата на Африка и двете Америки привличат жадните за повече богатства и по-добър живот жители и владетели/управници на Европа.
Великобритания става Великобритания след завладяването на Индия. Която е завладяна не заради сините очи на индийците, а заради техния брой. Възможността да изнасят стоките си без мита превръща британците във водеща световна сила. Французите постигат частичен успех в Африка, но руснаците са другите големи печеливши наред с британците, заради Сибир. Щатите разполагат със страните от Латинска Америка, износът за която носи големи приходи за северните индустриални магнати.
Та след като всяка европейска сила разчита на пазарите на колониите си, за да се развива се стига до моментът, когато немския вътрешен пазар и спечелените няколко чужди пазара се оказват малки за поддържането на големи темпове на икономически растеж. Прусашкият елит като военен такъв решава, че най-доброто решение на икономическия растеж е военното и започва трупането на оръжие.

Ако германския пазар беше толкова голям защо тогава блокадата по море задуши немската икономика и способства за немското поражение?
-------
Размерът... на БВП-то пряко зависи от броя на населението. Тук е мястото да се направи разграничение с БВП на глава от населението, което е индикатор за благоденствието и т.н. Колкото по-голямо е населението на дадена страна, толкова по-голяма е вероятността икономическия растеж да продължи по-дълго време. В Китай бумът продължава вече трето десетилетие, а в България продължи само едно. Колкото по-голямо е населението, то толкова по-голямо е и вероятния номинален БВП, колкото по-голям е номиналния БВП, толкова повече пари има за развойна и откривателска дейност, армия, големи инфраструктурни обекти и т.н.
Южна Корея е с 10 хил. кв км по-малка от България, но населението й е 7 пъти по-голямо... Разликата в номиналния БВП е 25 пъти, а в БВП на глава от населението е 5-6 пъти...

Български,
Не вярвай на подобни теории на конспирацията, защото ако това беше така американците още 1950-те щяха да са приключили с всичките жълтури, френците и англичаните с негрите и индийците, а още по-рано испанците с индианците.
Отделно, че пренаселването на страните в Източна Азия е по-скоро нежелан проблем, отколкото търсен ефект. Взети са специални мерки и в тази насоченост, но се иска време, за да подействат. Една Япония с площ от 300 хил. кв км и население от 120 млн. души е много по-опасна и нестабилна от една Монголия например.

нито американците,нито пак руските ни събратя биха искали да влизат в конфликт с държави като,Китай,Япония или Индия.

Руснаците нямат с какво да влязат в подобен конфликт, а американците като по-цивилизован и по-богат народ са решили, че по им е изгодно да притиснат големите си врагове, отколкото да влизат в пряк военен конфликт с тях. Студената война е пример за това, а новообявената стратегия на Обама относно Китай само потвърждава това твърдение.

И не се занимавай с теории на конспирацията, защото в огромната си част това са добре представени маркетингови продукти(със съмнително качество) пред дадена таргет зона. Убеден съм, че голяма част от обектите на конспирации плащат на "информиращите" (човечеството за поредната опасност), за да бъдат споменати. Една фамилия чрез мрежа от контакти да движи световната политика и финанси е меко казано наивно да... Явно познанията на конспиратолозите за политиката и икономиката са актуални към средата на 19-и век.


П.П. Когато имам свободно време ще напиша още нещо по темата, но тя е необятна, а осмислянето на цялата информация и нейното възпроизвеждане е труден и дълъг процес.

[gollum]

Големите надежди, идеята сигурно е добра, но проблем може би е обхватът и, следователно, твърде общия поглед към въпроса. Няма ли да е по-добре да очертаеш някакви рамки на това "съвремие" и след това да се разгледат един по един причинителите на "основните" войни в този период. И тогава може да се направи някакво обобщение кое е основно и се среща най-често.
За времето, вдъхновението и останалото е повече или по-малко ясно - не веднъж сам съм се сблъсквал с ефектите от тях.
Ще си позволя (надявам се да не възразиш много) да коментирам отделните елементи от поста ти, към които у мен възникват някакви възражения, допълнения или просто бележки (без претенции, защото от икономика не разбирам почти нищо, а историята ми е само хоби).
Извинявам се, че ще избера формата на цитат, следван от коментар - опитвам се да не вадя нещата от контекста им: така ми е по-удобно и спестявам (на себе си) време да организирам цялостно изложение.

Изрични съм споменал, че икономиката като една от основните, а не основната.

Моята гледна точка, ако трябва да говорим по-общо, е, че войните се водят между държави, т.е. причините за тях трябва да се комплексни, т.е. да се намират във всяка една от сферите, с които държавите се съприкосновяват една с друга, т.е. пораждат условия за конфликт. За да се стигне до война, трябва да имаме достатъчно дълга и трудна за разрешаване конфликтна ситуация. "Дълга" за да има време да се стигне до някакъв конкретен повод или криза, които да докарат нещата до въоръжен конфликт. "Трудна" за да не може лесно да се разреши с други средства (дипломатически) или пък да стихне поради промяна на външните условия, довели до нея.
Естествено, колкото и комплексни да са тези причини, вероятно ще има водещ мотив за конфликта. Вероятно трябва да го потърсим и да видим доколко е такъв или само изглежда да е в тази роля.
Самите войни се започват от политици и в тази връзка трябва да разгледаме ролята на личността и нейните заблуди, убеждения - най-общо казано, визия за нещата. Защото за да се стигне до решение за война, взимащите решението трябва да са убедени, че друг вариант няма или че военното действие предоставя изгода над останалите варианти за действие. Интересно е да се провери, доколкото е възможно, какво те възприемат като главен мотив за конфликта и решението му с военни средства. Не знам доколко често политиците са наясно с икономиката и вземат решения на основата на икономически аргументи.

За ВСВ (Германия, всъщност)
Съгласен съм, че подкрепата на някои представители на едрия бизнес за партията на Хитлер през първата половина на 30-те (и особено на изборите) е плод на опозицията му с "червените". Но това по никакъв начин не означава, че едрият бизнес има интерес от война - ти сам посочваш, че мотивите са социално-политически. Да не говорим, че това е 33-34-та, войната се случва по-късно.
Ще се съглася, че изграждането на "силна" във военно отношение Германия вероятно е привличало голяма част от населението (за това причините са идеологически), че за част от представителите на промишлеността цялата работа е била изгодна, заради големите поръчки. Но като се има предвид, че скоро военните поръчки започват да "прегряват" немската икономика, не ми се вярва това да им е било изгодно, а проблемите с пазарите е търговията щом войната започва - още по-малко. Различните опити за централизирано държавно разпределение на поръчки и ресурси - също.
Т.е. не мисля, че икономическият мотив в случая е водещ - по-скоро такъв е политико-идеологическия.

За ПСВ и колониите
Нещата не са толкова прости - особено за Германската империя. Реалната икономическа мотивация за колониалното движение е много слаба и цялата работа се дължи много повече не престижни съображения и най-вече на решенията на няколко фигури с положение и възможности да движат волево нещата в тази посока. И пак - резултатите са сравнително скромни, а собствено немското население в колониите е много, много малко. И самите колонии (а впрочем и местното им население) са много малки като обем, сравнени с метрополията.
След това - за пазарите. Тази идея като червена нишка минаваше през школските учебници навремето, когато съм учил за тези неща в рамките на гимназиалния курс. Но ми се струва слабо издържана - особено по отношение на Германската империя. Колониите наистина често имат огромно население, но то е изключително бедно, инфраструктурата е много зле развита и да се смята, че това са основните пазари за постоянно увеличаващата се индустриална продукция ми се струва не особено състоятелно. Не че го няма и този елемент, но е един от многото.
С Британската империя нещата стоят малко по-различно и то - колкото заради Индия, толкова и заради домионите.
Колониите са важни от друга гледна точка (която се "затваря сама в себе си): бази, т.е. възможност за презареждане, особено важна в епохата на парата. И - още повече, евтини ресурси и суровини. Работата с пазарите също е от значение, но по това време вече (логично) европейските и американските (т.е. "цивилизованите") пазари са много по-големи (постоянно увеличаващо се население, което разполага с повече средства, в сравнение с местното население на по-голямата част от колониите).
Но да се върнем на Германската империя (ГИ). Тя има малко колонии със сравнително малко население. Изключено е основната маса германска продукция да се реализира там. На практика за нея са по-важни европейските и, особено, руските пазари. Т.е. войната с Руската империя автоматично означава затваряне на един голям и основен пазар (много по-голям от колониалния). Блокадата на Германия означава затваряне на повечето й пазари. Това е допълнително опасно, защото немската промишленост в голямата си част зависи от вносни суровини, т.е. едновременно трябва достъп до пазари, където да ги купува и внася и на валута, с която това да се прави, т.е. трябва да има възможност свободно да изнася продукцията си.
Така че ако гледаме на немските основания за война, те са изключително слаби и нямат икономически характер. Това дори е смешно по един извратен начин: агресорът във войната (уж) няма много сериозни основания за война. И определено (ако приемем, че искат колонии, което ще е в сила само за част от политическите сили в империята и не е основен мотив, според мен) няма никаква военна възможност да се добие с нови. Дори напротив - войната с Великобритания почти автоматично означава загуба на колониите.
Съгласен съм, че между Великобритания и Германия има много икономически основания за проблеми и кризи - те, в не малка степен, водят и до надпреварата в морските въоръжения (дреднаутската надпревара), но става въпрос за борба за пазари (не толкова колониални, защото те са сравнително малки - освен британските) и търговия (т.е. търговски флотове).
Ако погледнем останалите участници, то ще намерим пъстра мозайка от различни мотиви - в повечето случаи политико-идеологически.

Великобритания става Великобритания след завладяването на Индия. Която е завладяна не заради сините очи на индийците, а заради техния брой. Възможността да изнасят стоките си без мита превръща британците във водеща световна сила. Французите постигат частичен успех в Африка, но руснаците са другите големи печеливши наред с британците, заради Сибир. Щатите разполагат със страните от Латинска Америка, износът за която носи големи приходи за северните индустриални магнати.

Ок, приемаме, че работата е в бройката на аборигените в колониите. Въпросът е те какви финансови възможности имат, т.е. могат ли да осигурят тази бройка с финансова сила, която да равнява бройка на обем на пазара? След това, ако приемем, че бройката е водещото, то тогава какво прави в този списък Сибир? Сибир е много слабо населен - от икономическа гледна точка е почти незаселен. И гълта вероятно повече средства за овладяването (особено по отношение на инфраструктура), отколкото е в състояние да върне (т.е. нещо като френските колонии в Канада, макар и не чак в такава степен).
Тогава трябва да потърсим друг мотив, който да допълва пазарния (който в някои случаи е достатъчно слаб) и това са ресурсите и териториите за разселване (повече първото обаче).
Така че ако говорим за борба за пазари, то в по-голямата част от случаите става въпрос за повече или по-малко независими държави, а не толкова за колонии. Ако говорим за суровини и ресурси то става въпрос и за двете (но повече за колонии). Ако говорим за свободни територии за разселване, отново излизат и двата мотива - бившите испански колонии в Централна и Латинска Америка (където има многократно повече немски преселници, отколкото в собствено немските колонии), които вече са независими държави и колониите (някои част от метрополията, какъвто е случая със Сибир за Руската империя, както и други азиатски територии).
Да обобщя: пазарите имат съществено място, но това не са основно колониални пазари.

Та след като всяка европейска сила разчита на пазарите на колониите си, за да се развива се стига до моментът, когато немския вътрешен пазар и спечелените няколко чужди пазара се оказват малки за поддържането на големи темпове на икономически растеж. Прусашкият елит като военен такъв решава, че най-доброто решение на икономическия растеж е военното и започва трупането на оръжие.

Както посочих по-горе: не "на колониите" си - за тях разчитат основно на суровини и ресурси и в по-малка степен като на пазар (освен в специфичния случай на Великобритания). По-точно ще е да се каже, че се развиват както колониалните, така и вътрешните пазари (постепенно развитието върви към увеличаване на вътрешния пазар за сметка на социални промени; естествено, тенденцията все още не е кой знае колко силна, освен във водещите промишлени държави като Германия, Великобритания и други), наред с конкуренцията на относително свободните външни (т.е. независими държави). Основната конкурентна борба е точно на тези относително свободни пазари (поне между британската и немската икономики), като специално за Германия Русия се явява доста съществен континентален пазар.
Ако в немското общество колониите изглеждат като проблем, то е главно по политически причини - въпросната гордост и мнението, че не получават каквото им се полага. Има икономически сили, които работят в тази посока, но причината е определено визионерство, а не толкова реална икономическа нужда (такава може и да се появи в резултат на успеха на тази работа).
Следващият мотив е "жизненото пространство", т.е. място за живеене в една растяща в икономически план държава, чието население също се увеличава с доста добър темп. Тук отново изниква въпроса за външно спрямо вътрешно "колонизиране", т.е. нови колонии в Азия и Африка или колонизация на по-слабо овладени и заселени вътрешни територии (каквито все още има). Обаче реалностите се виждат: колониалното население на Германия е много малко и нараства слабо, особено в сравнение с емиграцията към други държави в Новия свят. Т.е. това трудно може да се нарече реален мотив.
Накрая достигаме до "прусашката военщина". ДА, тя иска развитие на въоръженията, но тя следва почти само континенталния мотив, т.е. на сухопътните въоръжения. А погледът й е прикован в континенталните противници. Т.е. този тип развитие няма как да се обоснове с желание за колонии, макар че има определен мотив и на "натиск на изток", но той не е чак толкова силен, според мен (защото поради централното си положение стават малко разногледи ).
Развитието в посока на силен военно морски флот е друг вектор, като двата вектора - сухопътния и морския са отделни и в известен смисъл, враждебни (орещи се един с друг, и то не само заради бюджета, но и чисто политически). Така се стига до доста странното положение ГИ да има относително силен уж флот на "откритото море", който обаче е неспособен да се противопостави на британския, т.е. не може да защити колониите и дори огромния търговски флот. Т.е. война с Великобритания (основен противник по морското направление) автоматично влошава до крайност положението на страната. Докато има силна армия - реално най-силната на континента, но тя не може да донесе никакви колониални придобивки, а поради загубите на дипломатическия фронт се налага при конфликт да воюва на два фронта. И в двата случая - срещу различен противник спрямо основния по морското направление.
Т.е. Германия се готви за различни войни, като и двете "подготовки" не обещават нищо особено като придобивки - особено пък в икономически план. А влизането във войната пък е съвсем идиотска история.

Ако германския пазар беше толкова голям защо тогава блокадата по море задуши немската икономика и способства за немското поражение?

Не мисля, че правилон поставяш въпроса. Германската икономика прегрява и се задушава. Причините за това са комплексни:

1) в резултат на блокадата силно се свива ресурсната база (писах по-горе, че немската промишленост разчита основно на вносни суровини).

2) в резултат на блокадата се губи достъпа до всички морски пазари, а целия (доста голям) немски търговски флот се оказва плячка или без работа.
Да напомня, че част от проблемите между Великобритания и Германия, които се трупат в предходните десетилетия и водят до цялата флотска надпревара са точно в това: конкуренцията на търговските флоти и промишлената продукция за пазари (не колониални). Влизането във война води до това, че Германия губи всичко онова, което е печелела с мирни чисто икономически средства - губи го от раз.
естествено, това отрязване на достъпа до пазари води до прегряване: част от продукцията няма къде да се реализира, няма достатъчно валута за закупуване на суровини и стоки отвън (то няма и как, защото има морска блокада).

3) Със започването на континенталната война губят пък повечето от континенталните си пазари. Особено сериозно това е в случая с Русия, която е голям пазар за немските стоки.

4) войната се оказва много скъпа от гледна точка на военни консумативи. Само под формата на морски мини буквално е хвърлена в морето една не малка част от БВП. Т.е. постоянно нарастващия дял от военна продукция в общата води до задушаване на икономиката (първо прегряване, после задушаване). Особено при загубата на външните пазари.
Т.е. икономиката им се задушава от липсата на средства (и суровини, между другото), тъй-като се произвеждат все по-малко стоки, който могат да се реализират, т.е. да донесат някакви финансови средства (а не да ги харчат, какъвто е случаят с военната продукция), то едновременно се създава все по-сериозен недоимък на вътрешния пазар и заедно с това - липса на средства за заплащане на военните поръчки.
Това последното, впрочем, е общ проблем (не случайно Великобритания обеднява толкова в резултат на войната).
Опитват се да компенсират с каквито могат да намерят източници на средства - като всякакъв род вътрешни заеми и прочее, обаче това след време само влошава ситуацията.
Така че задушаването на немската икономика през войната не доказва, че вътрешния й пазар е "слаб" или "малък" - напротив, той е голям и постоянно се развива (преди войната), а доказва само, че при тотална загуба на външни пазари, намаляване на суровинната база и постоянно увеличаващи се военни разходи и производство, тази икономика няма как да плаща за тези разходи и, заедно с това, не може да поддържа и задоволява собствения си пазар, т.е. не произвежда достатъчно за него. Реално производството им се оказва слабо, за да задоволи вътрешния пазар - защото все по-голяма част от продукцията отива за военни нужди, а не за цивилни.
Не знам дали го обясних добре - сигурно не, но работата не е в слабостта на вътрешния пазар или липсата на колониални пазари. Въпросът е, че войната води до тези проблеми, които не съществуват преди това.
Както и да е, мисълта ми е, че не бих сложил икономическите проблеми сред основните, довели до ПСВ.

Размерът... на БВП-то пряко зависи от броя на населението. Тук е мястото да се направи разграничение с БВП на глава от населението, което е индикатор за благоденствието и т.н. Колкото по-голямо е населението на дадена страна, толкова по-голяма е вероятността икономическия растеж да продължи по-дълго време. В Китай бумът продължава вече трето десетилетие, а в България продължи само едно.

Хъм, това дали е някакъв общ принцип? Защото далеч не зависи само от размера на населението. По-скоро от това каква час тот него може да се използва ефективно, от инфраструктурата, от общия икономически контекст и куп други фактори. Простата бройка на населението е само един от факторите в най-добрия случай.
Иначе ако използвам твоето сравнение

Южна Корея е с 10 хил. кв км по-малка от България, но населението й е 7 пъти по-голямо... Разликата в номиналния БВП е 25 пъти, а в БВП на глава от населението е 5-6 пъти...

и добавя към него, да речем, Бангладеш, то какво излиза:
за 2011 БВП е 106 200 (млн. $) при 161 млн. души население.
същата тази Южна Корея е 1 116 214 млн. $ при 50 млн. души население. Т.е .повече от три пъти по-малко население, но 11 пъти по-голям БВП. Хайде да добавим и Япония: БВП 5 870 357 и около 126 млн. души население. Някаква директна връзка между БВП и население (само) не виждам как ще се изведе .
ЗА икономическия растеж - не знам, нямам ясна идея, но сигурно и той не зависи само от населението (бройката), а по-скоро пак от това какво е като, ъъъ, "качество" това население.

Сега,не искам да влизам с теб в полемика по някакви дребни пунктове или различия. По-скоро предложението ми е, ако наистина ти се заминава, да определиш някакви времеви рамки на темата и да започнеш да разглеждаш войните една по една, за да се види какви са причините им и какво място в тях заемат икономическите подбуди. Аз откъм икономика не мога да помогна много - наистина не разбирам достатъчно от тези неща, но във форума могат да се намерят хора с познания. Няма да тръгна и да споря какво е мястото на икономиката в, ъъ, "цялото". Ясно е, че е голямо. Но също толкова очевидно е, че политиката не се свежда до икономика (или дори основно до нея), а конфликти се пораждат и на друга основа.

[големите надежди]

gollum,
Само да отбележа, че съм прочел мнението ти. Благодаря за предложението ти за поставянето на времевите рамки и т.н. Със сигурност ще има някакви критерии, по които да се водя. Но сега просто нямам време да мисля или пиша каквото и да било по темата.
Едно от хубавите неща на Бойна слава е, че съфорумците излагат забележките/несъгласието си по обоснован начин. Приятно е, когато имам за събеседник интелигентен човек, защото така се създава дискусия, в която самият аз научавам нови неща, отделно се стимулира мисловната дейност и се стига до изводи, до които не съм стигнал сам. Тъй, че за никакви полемики и спорове не може да става дума, поне от моя страна. Надявам се към края на седмицата да имам малко свободно време и да си подредя мислите, защото в предишния пост малко съм се увлякъл в ненужни детайли.

П.П. Колкото повече население имаш, толкова по-голям е шансът да имаш по-голям номинален БВП. Южна Корея преди 25 години е по-бедна от България, а сега е далеч напред. Въпрос на правилно стечение на обстоятелствата. Също така Бангладеш има потенциалът да има по-голям БВП от Южна Корея стига елитът им да има желанието за това, защото ще трябва да жертват част от привилегиите си.
Пример: Ако не бяха САЩ Ю. Корея щеше да е по-бедна от Севера,а не това, което е сега.

[Zalmoxis]

http://en.wikipedia.org/wiki/Demographic_transition

В презряната на тези форуми уикипедия има една много интересна статия относно ръста на населението през различните епохи (за страните извън Европа промените се случват доста по-бързо) и как това се отразява на цялостното развитие на една страна. Споменати са доста индивидуални случаи, понеже никъде нещата не протичат по един и същи начин, включително Корея.

Т.е. този тип развитие няма как да се обоснове с желание за колонии, макар че има определен мотив и на "натиск на изток", но той не е чак толкова силен, според мен (защото поради централното си положение стават малко разногледи ).