Сравнение на прогреса век назад. (работна тема)

[Кухулин]

Квантовите компютри имат огромен потенциал, но той е концентриран в една много тясно специализирана област и като цяло не вярвам да станат причина за генерален скок в изчислителната мощ на човечеството. Такава причина ще станат по-скоро мрежите - милиарди компютри, всеки смята своята малка порция от общата задача и така...

[gollum]

Е, квантовите компютри определено ще са революцията в изчислителната техника, т.е. това ще е преминава изцяло на нов принцип и ще искат пълна промяна на всяко ниво. Т.е. не съм съгласен, че няма да направят разлика, Кухулин. Въпросът е, че това е в бъдещето, при това не много определено бъдеще. От друга страна, без тях скоро достигаме ограничението и би трябвало законът за удвояването да спре да работи. Тогава - да, единственото реално "усилване" ще идва за сметка на Мрежата, а не на индивидуалната мощ.

Въпросът е как ще правим сравненията. Има твърде много области. Да речем, трябва някакво разграничение - аз бих заложил за начало някакъв такъв скелет (нямам време, затова е бърза скица) от гледна точка на вторичната среда, която е основен продукт на цивилизацията:

1) "сила" - т.е. всичко онова, което позволява едно нещо да се преработва в друго, да се създават нови неща или да се преместват неща. Това определя общата мощ на цивилизацията.

1.1) "произвеждаща сила" (работа), производствена мощност, сила за създаване.

1.2) "движеща сила" (транспорт), способност едно нещо да се премести от едно място на друго място.

2) "енергия", всичко онова, което захранва мощностите по останалите точки.

3) "информационна сила" (т.е. запазване, предаване и разпространение на информация). Тук нещата са ясни - информационни технологии и комуникация.

4) материали, т.е. обекти, които се преработват. Това определя какво може цивилизацията да създаде и с какви материали за тази цел разполага.

5) биологична поддръжка, с други думи, всички медицински технологии и всичко свързано с тях (включително евгеника и каквото друго се сетите). Грубо казано, способността на биологичния вид да поддържа съществуването си и да променя себе си.

И да определим какви са промените за всеки период по отношение на тези технологични вектори. Като можем да определим период "Г", няма да е съвсем коректно, разбира се, като всичко преди ХV²²² век.

[gollum]

С оглед на "схемата-скица" от предходния пост, може да се създаде някакво съвсем нахвърляно и начално описание на периодите:

период "Г" (предварителен - преди ХV²²² век)

1.1) производство:
*) човешки и животински труд (за основната част от периода - основан сила);
*) естествени източници, директно използване: вода, вятър, огън (почти без "посредници" (огън) и с постепенно усложняващи се механизми (вода, вятър), които позволяват да се превръща естествения източник във все повече видове "работа");

1.2) транспорт:
*) воден - основен тип транспорт (морски, речен), задвижваща сила - хора (гребла), вятър (ветрила). Вероятно като най-важна промяна трябва да се отбележи използването на силата на вятъра за задвижване на кораби спрямо биологичната сила.
*) по суша - хора или впрегатни и ездитни животни; товари - впрегатни или товарни животни, основна "товарна" възможност - каруци.

2) енергия:
*) храна - за хора и животни.

3) информация:
*) за голяма част от периода (древната му част) - реч, съответно, запомняне (най-често римувано);
*) "ръкописна" писменост на различни материали;
*) в края на периода - печатна преса, съответно, печатан текст (улеснено механично възпроизводство и разпространение) на хартия (сравнително евтина медия, създавана от възпроизводим ресурс).
*) комуникация - писма.

4) материали:
*) естествени, т.е. намират се директно в природата и се преработват или са продукт на одомашняване на животни.

период "В" (1700-1814)

1.1) производство:
*) същото като предходния с тази добавка, че се появяват първите парни машини, базираните а вода и вятър механизми са основа на промишлеността (където и доколкото я има).

1.2) транспорт:
*) основните промени се отнасят до водния транспорт, там имаме постоянна еволюция в посока на все по-ефективни, големи, бързи и товаровместими ветрилни кораби.
*) на сушата нещата все още са доминирани от животинската сила (коне и други ездитни и впрегатни животни) и прости технологии на базата на колелото (каруци и прочее).
*) първите въздухоплавателни средства - повече куриоз, отколкото реален фактор.

2) енергия:
*) като цяло същото с оглед на основните производствени и двигателни сили (биологични).

3) информация:
*) развитие на печатната технология в посока поевтиняване, подобрение и чисто количествено (овладяване на нови области). Основната информация е печатна (книги, вестници и прочее), посредникът - хартия.
*) появили са се и са се разпространили вече първите вестници, т.е. средства за текуща информация.
*) следва да се отбележи като съществен момент прогреса в образователните "технологии" и нарастването на общата грамотност (т.е. способност да се използва ефективно писмена информация).

4) материали:
*) същото като предходния период. Естествено, през целия период (както и преди това) има прогрес в технологиите за преработка от естествени материали и вещества към производни (съчетания), но няма принципна разлика, като изключим "откриването" (т.е. намиране на способ за добив) на нови химически вещества.

период "Б" (1814-1914)

1.1) производство:
*) навлизането на парната машина сравнително бързо променя методите за производство, заменяйки почти напълно всички по-ранни методи (в "модерните" държави).
*) имаме постоянен прогрес и усъвършенстване на парните двигатели и принципите за превръщане на "работата" (естествено, като цяло тук няма нови неща, защото "парата" не поставя в това отношение нови проблеми в сравнение с водата и вятъра).
*) различни нови технологии около производството, които постепенно намират приложение в него - електро-магнетизма и прочее.

1.2) транспорт:
*) първата съществена промяна - използването на собствен не-биологичен двигател, който не зависи от външни сили (и преди имаме подобно нещо - човешката сила (гребло), но там двигателят е биологичен). Доста бързо и решитгелно навлиза в морския транспорт (все още основен вид транспорт).
*) втората, вече революционна стъпка е появата на железопътния транспорт - първата принципно нова не-биологична сухопътна система за движение на хора и товари.
Като второстепенен вариант са опитите с парни автомобили (не особено успешни).
*) в края на периода се появяват първите двигатели с вътрешно горене, които са нова стъпка в посока задвижване - както в транспорта, така и в промишлеността.
*) първите сравнително практични системи за движение по въздуха - цепелини и дирижабли - рожба както на усъвършенстването в химията, така и на еволюция на по-ранните балони, съчетани с ДВГ.

2) енергия:
*) навлизат цял нов ред от не-биологични енергийни ресурси: въглища и прочее. Внезапно енергийните нужди на цивилизацията започват да нарастват - повече светлина (увеличаване на ефективното време за полезна работа - от лампи с течни горива (масла) и свещи в предишните периоди към различни светилни газове и електрическа светлина в края на периода).
Основната енергия през целия период се осигурява чрез горене на полезни изкопаеми: за директна енергия или за произвеждане на електрическа енергия, чието значение в края на периода започва да нараства.

3) информация:
*) по отношение на основната технология - все още печатното слово, имаме еволюция, но не и революция.
*) поява на първите машини за обработка на информация, което е принципно нов момент (революционен), но все още има сравнително малко приложение. Те са изцяло механични.
*) поява на първите нови и надеждни средства за комуникация в реално-време (почти): телеграф, в края на периода телефон и радио-вълни.

4) материали:
*) цивилизацията все още не може да произвежда нови материали (каквито не се срещат в природата) или мета-материали (това ще е на следващия етап), но се появява цял нов ред от производни материали и новооткрити или въведени в промишлеността нова вещества и материали.

период "А" (1914-2014) - засега нямам време, та ще го оставя така.

1.1) производство:

1.2) транспорт:

2) енергия:

3) информация:

4) материали:

Горното е само идея за подобно сравнение и принципно могат да се добавят множество различни нови точки и подточки. Но за да преценим каквото и да е първо трябва да имаме натрупан и анализиран масив от данни.

[bsb]

Съществен фактор за индустриалното развитие е водният транспорт на сушата - по реки и канали. Като в него движещата сила дълго време е била основно животни, влачещи шлеповете.
А пък бакелитът, който е една от най-ранните пластмаси, е открит през 1907 г.

Онзи ден забелязах как с течение на времето двигателите се преместват все по-близо до местата, където са необходими. Отначало имаме вятърни и водни мелници, които трябва да се строят на определени места, при това обикновено са малобройни. После имаме големи парни машини, които вече могат да се строят кажи-речи навсякъде, където може да се осигури вода. И съответно всяка мина и работилница/фабрика може да си има своя. Дори има и подвижни (не самодвижещи се - като локомотиви, кораби и автомобили) парни машини за "полева" работа. После имаме големи електродвигатели, което позволява всеки струг или друга промишлена машина да имат свой двигател. Както и позволяват градски транспорт, който не замърсява града или по-точно, не цапа пътниците. (Примерно за лондонското метро са се налагали доста интересни технически решения, докато локомотивите са били парни.) И съответно ДВГ, които вече позволяват малки самодвижещи се машини - камиони, автомобили, самолети. Между другото, дизеловите локомотиви получават развитие едва след Втората световна война. И накрая имаме малки електродвигатели, които силно улесняват домакинската работа и подобряват ежедневието - перални, сушилни, прахосмукачки, вентилатори/климатици, компресорни хладилници и др.

[nik]

2014-2070 г.
Не могат да се извършат "качествени промени"* поради икономически закономерности и икономически причини
За да се направи качествен скок, разходите трябва се увеличават експоненциално: в науката се дава пример с трактора - сегашните трактори имат същата концепция като първите трактори. Първите трактори са революционна иновация/нововъведение , а сегашните трактори, които са многократно по-скъпи от първите, вършат същото като тях.
Но същото в някава степен важи за леката кола, за "мрежата" (спорен е въпросът дали "първата мрежа" е иновирана /създадена в 20 век както се пропонира по-горе, или "първата мрежа" е създадена и иновирана още със създаването на..телеграфната мрежа), за органичната химия, за медикаментите, и т.н..
*от гледна точка на настоящето и бъдещето - енергопроизводството от възобновими източници, и ядрената енергетика не са иновации

2070 +:
Край на презокенските полети;
Край на презокеанската търговия;
Край на евтината и достъпна храна;
Спад на населението в световен мащаб: намаляване на населението от 8,0 - 8,5 милиарда до 6,0-6,5 милиарда;
Локални или тотални конфликти за контрол на територии и ресурси;
В предишния период, глобализацията е осигурявала както експанзията, така и достъпа до суровини на редица страни, които иначе биха потърсили (и в исторически аспект са търсили) решения по немирен начин..

[gollum]

към bsb

съгласен съм, това е ключов фактор, защото "усилва" върху всичко останало. Бих казал, че подредих така "технологичните вектори" точно защото това са области, които се умножават една друга (т.е. качествена промяна в една област влияе и върху останалите). Основната "транспортна артерия" на сушата от първите "велики" цивилизации на древността поне до средата на Х²Х век си остават плавателните реки и канали - т.е. най-вече впрегатен добитък, комбиниран с човешки мускули (гребане) и в много по-малка степен с ветрила (те са най-ефективни на големи разстояния в открито море).
Парната машина, а след това и останалите не-биологични двигатели променят това положение, като въвеждат все по-ефективни чисто сухопътни транспортни артерии - ЖП-линии и шосета (впоследствие), а накрая и въздушни пътища.

За материалите си прав, че първите изкуствени се появяват още в етап "Б", но ми се струва, че добиват някакво реално значение едва през "А" (има известно "плаване" от етап до етап заради поставянето на условни резки граници там, където имаме непрекъснати процеси). Първите изкуствени материали, синтетичните версии на естествени материали и прочее добиват значение през "А", според мен.

За "миграцията на двигателите" съм напълно съгласен с теб. Вероятно крайната точка на този вектор са молекулярните и атомните двигатели, върху които, доколкото знам, се работи в момента. Е, в другия край биха могли да бъдат някаква форма на глобални / космически такива . Но това е бъдещето, а то не е предмет на темата за сега.

Между другото, дизеловите локомотиви получават развитие едва след Втората световна война.

Така е, но електрически,дизелови и всякакви други движители за влакове са появяват далеч преди ВСВ и в повечето случаи има работещи модели (не само прототипи) и какво ли не. Същото важи и за различните самолетни двигатели. Не бих казал, че дизеловите (или електрически) предлагат някакъв качествен скок спрямо парните - по-скоро по-малки разходи и по-лесна поддръжка, както и по-малко (като обем) гориво (което си е голям плюс). Но съществено развитие по отношение на скоростта идва едва с въвеждането на нови типове "железни" пътища .


към nik

"Мрежата" на телеграфите е чисто комуникационно явление. Интернет мрежата е повече от това. Т.е. първата поема само една от всички информационни функции, докато втората обема всички - памет, създаване, предаване, взаимна връзка. Т.е. между едната и другата има "качествен преход".
В периодите, които остават извън рамката на темата, защото са преди началото й (обобщил съм ги като период "Г"), имаме комуникация оптимизирана откъм скорост и откъм информационна функция (обем на данните). Пример за първата система са светлинните, димните и прочее "телеграфи" на древността, които използват ограничено количество кодове, за да предават предварително дефинирани послания. Пример за второто са пощенските системи, независимо дали базирани на птици, бързоходци, пощенски станции с коне за смяна или друга подобна система.
Появата на телеграфа (и по-късно на радио-комуникацията) на първо време предлага качествен скок в първия тип системи (да ги наречем "сигнални"), защото подобрявайки скоростта и надеждността, позволяват да се увеличи значително информационната функция. Но вторият тип системи известно време си остават сходни (цената и ограниченията в обема информация не позволяват на телеграфа да измести писмото (пощата)).
С времето имаме още един качествен скок, предложен от радиостанциите - изземане на част от информационните функции, преди изпълнявани изцяло от книги (по-рано от всякакъв род "жива памет") и вестници.
Темата е дълга и общо взето встрани от тази дискусия, но мисълта ми е, че имаме няколко информационни функции и телеграфът покрива само част от тях, докато Интернет може (и вече) покрива почти всички. Само по себе си мрежовата структура е по-стара.

Виж, за "качествения скок", т.е. промяната на порядък в съществуваща технология - да, трудна работа, трябва съответното количество ресурси да се вложат. Но пък това донякъде се компенсира с откриването на нови области (ако прибягна пак до географското сравнение). Обаче не знам дали има смисъл засега да се занимаваме с бъдещето (етап "А+"). Могат да се правят какви ли не прогнози, но ако се обърнем за сравнение към прогнозите от миналото - те рядко са точни с повече от 10-20%. "Апокалиптичните" сценарии са само една от възможностите и лично според мен - малко вероятна и неточна (също колкото "тъмните векове", които ражда обратния процес - хвърляне на поглед в далечното минало).
В това отношение главният въпрос (е, поне за мен) е не толкова (и само) за "цената" на всеки нов качествен скок образно казано, преминаване на ново ниво), колкото до друго. Ако (съвсем опростено и донякъде невярно) си представим цялата прединдустриална епоха като време, когато технологиите и науката с малко мръдват напред (има сравнително кратък период на развитие), за да се върнат отново назад и като цяло нямаме никакво качествено развитие, а следващия период като период на повече или по-малко развитие напред (прогрес, ако не и непременно на скокове, то определено все нагоре - т.е. само се натрупва и развива), то какво ще е случи, ако този темп не може да бъде поддържан и навлезем в период на продължителна стагнация? Особено ако информацията става все повече (чисто количествено) и "препълни" "паметта", образно казано? Дали отново ще се върнем в периода на несигурното движение напред-назад (ново Средновековие) или по-скоро ще се върнем към времената на регионалните центрове на развитие? Но дали това въобще е възможно, ако новите етапи изискват качествено нови количества "сила" във всяко едно отношение?
Тогава може да се окаже, че ако за досегашния етап са били необходими национални държави, то за новия трябва глобална такава?

[nik]

към bsb

съгласен съм, това е ключов фактор, защото "усилва" върху всичко останало. Бих казал, че подредих така "технологичните вектори" точно защото това са области, които се умножават една друга (т.е. качествена промяна в една област влияе и върху останалите). Основната "транспортна артерия" на сушата от първите "велики" цивилизации на древността поне до средата на Х²Х век си остават плавателните реки и канали - т.е. най-вече впрегатен добитък, комбиниран с човешки мускули (гребане) и в много по-малка степен с ветрила (те са най-ефективни на големи разстояния в открито море).
Парната машина, а след това и останалите не-биологични двигатели променят това положение, като въвеждат все по-ефективни чисто сухопътни транспортни артерии - ЖП-линии и шосета (впоследствие), а накрая и въздушни пътища.

За материалите си прав, че първите изкуствени се появяват още в етап "Б", но ми се струва, че добиват някакво реално значение едва през "А" (има известно "плаване" от етап до етап заради поставянето на условни резки граници там, където имаме непрекъснати процеси). Първите изкуствени материали, синтетичните версии на естествени материали и прочее добиват значение през "А", според мен.

За "миграцията на двигателите" съм напълно съгласен с теб. Вероятно крайната точка на този вектор са молекулярните и атомните двигатели, върху които, доколкото знам, се работи в момента. Е, в другия край биха могли да бъдат някаква форма на глобални / космически такива . Но това е бъдещето, а то не е предмет на темата за сега.


Така е, но електрически,дизелови и всякакви други движители за влакове са появяват далеч преди ВСВ и в повечето случаи има работещи модели (не само прототипи) и какво ли не. Същото важи и за различните самолетни двигатели. Не бих казал, че дизеловите (или електрически) предлагат някакъв качествен скок спрямо парните - по-скоро по-малки разходи и по-лесна поддръжка, както и по-малко (като обем) гориво (което си е голям плюс). Но съществено развитие по отношение на скоростта идва едва с въвеждането на нови типове "железни" пътища .


към nik

"Мрежата" на телеграфите е чисто комуникационно явление. Интернет мрежата е повече от това. Т.е. първата поема само една от всички информационни функции, докато втората обема всички - памет, създаване, предаване, взаимна връзка. Т.е. между едната и другата има "качествен преход".
В периодите, които остават извън рамката на темата, защото са преди началото й (обобщил съм ги като период "Г"), имаме комуникация оптимизирана откъм скорост и откъм информационна функция (обем на данните). Пример за първата система са светлинните, димните и прочее "телеграфи" на древността, които използват ограничено количество кодове, за да предават предварително дефинирани послания. Пример за второто са пощенските системи, независимо дали базирани на птици, бързоходци, пощенски станции с коне за смяна или друга подобна система.
Появата на телеграфа (и по-късно на радио-комуникацията) на първо време предлага качествен скок в първия тип системи (да ги наречем "сигнални"), защото подобрявайки скоростта и надеждността, позволяват да се увеличи значително информационната функция. Но вторият тип системи известно време си остават сходни (цената и ограниченията в обема информация не позволяват на телеграфа да измести писмото (пощата)).
С времето имаме още един качествен скок, предложен от радиостанциите - изземане на част от информационните функции, преди изпълнявани изцяло от книги (по-рано от всякакъв род "жива памет") и вестници.
Темата е дълга и общо взето встрани от тази дискусия, но мисълта ми е, че имаме няколко информационни функции и телеграфът покрива само част от тях, докато Интернет може (и вече) покрива почти всички. Само по себе си мрежовата структура е по-стара.

Виж, за "качествения скок", т.е. промяната на порядък в съществуваща технология - да, трудна работа, трябва съответното количество ресурси да се вложат. Но пък това донякъде се компенсира с откриването на нови области (ако прибягна пак до географското сравнение). Обаче не знам дали има смисъл засега да се занимаваме с бъдещето (етап "А+"). Могат да се правят какви ли не прогнози, но ако се обърнем за сравнение към прогнозите от миналото - те рядко са точни с повече от 10-20%. "Апокалиптичните" сценарии са само една от възможностите и лично според мен - малко вероятна и неточна (също колкото "тъмните векове", които ражда обратния процес - хвърляне на поглед в далечното минало).
В това отношение главният въпрос (е, поне за мен) е не толкова (и само) за "цената" на всеки нов качествен скок образно казано, преминаване на ново ниво), колкото до друго. Ако (съвсем опростено и донякъде невярно) си представим цялата прединдустриална епоха като време, когато технологиите и науката с малко мръдват напред (има сравнително кратък период на развитие), за да се върнат отново назад и като цяло нямаме никакво качествено развитие, а следващия период като период на повече или по-малко развитие напред (прогрес, ако не и непременно на скокове, то определено все нагоре - т.е. само се натрупва и развива), то какво ще е случи, ако този темп не може да бъде поддържан и навлезем в период на продължителна стагнация? Особено ако информацията става все повече (чисто количествено) и "препълни" "паметта", образно казано? Дали отново ще се върнем в периода на несигурното движение напред-назад (ново Средновековие) или по-скоро ще се върнем към времената на регионалните центрове на развитие? Но дали това въобще е възможно, ако новите етапи изискват качествено нови количества "сила" във всяко едно отношение?
Тогава може да се окаже, че ако за досегашния етап са били необходими национални държави, то за новия трябва глобална такава?

С няколко забележки:

A и A+, обективно не могат да се разграничат - нито онтологично, нито исторически..
Напредъкът (прогресът), и технологичните скокове се дължат в някаква степен (мисля много голяма) на сравнително евтината енергия, добивана чрез изгаряне на изкопеми горива.,
/и в малка степен: на пластмасите и композитите (новите материали)
на органичната химия..
на евтиния транспорт../

Не знам защо изключваш "интересните времена" в близкото бъдеще?

Когато се изчерпи петролът (в световен мащаб това ще стане близките 40-70 години) , ще дойде края на това, което наричаме глобализация..

С изчерпването на петрола, ще дойде края и на супермаркетите, които се пълнят със стоки от различни краища на света или на страните, и храната в развитите страни ще трябва да се произвежда регионално..

Ще дойде края на "епохата" на изкуствените торове и хербициди/пестициди/фунгициди с които се постигат 4- 5 пъти по-високи добиви..

Колкото до това, че сме "застраховани" (или е "малко вероятно", "крайно невероятно" да има следващи тотални конфликти), не знам какво да мисля?
Всички тотални конфликти в 20 век са на 70-90 процента колониали/неоколониали/глобалистки..
Най-очевидно смятам е това за ВСВ: И Германия и Япония искат (по-просто образно казано жизнено важно е тях) да осъществят икономическа експанзия, и да имат достъп до пазари (суровинни и пазари за индустриите си)..
Обединението на Европа (създаването на Европа без граници), което Хитлер не можа да достигне чрез война, беше постигнато мирно в следващите деситилетия, чрез глобализацията, и "неоколониалния" проект, наречен "Обединена Европа" ..Европа без граници, която следвоенните политици на Германия успяха да създадат: Германия беше и е е инициатор и стълб на всички следвоенни обединения на Европа,
/надявам се като големи хора да не мислим, че всичко в тази насока се е правило заради черните очи на испанците, или на португалците/..

Какво да кажем за новия световен играч Китай, чиято икономика и разтеж са зависими от еспорта на индистриални стоки (и вноса на петрол)?

[gollum]

A и A+, обективно не могат да се разграничат - нито онтологично, нито исторически..

Това е очевидно . В темата ги разграничаваме чисто технически. Дори по-правилно би било "2012", но за едната симетрия е иначе.
Ако забелязваш, границите са до голяма степен условни (споменах го в предишния си пост). Ако трябва да търсим някакво разделение, зависи изцяло по кой контур ще го положим, т.е. кой клас явления ще положим като основа на координатната ни система. И пак разделението ще се падне някак случайно, защото имаме непрекъснати процеси, а не резки преходи.
Точно затова разделението, което е предложил Воланд, е чисто условно - за да има какво да се сравнява. При всички случаи десетилетията около избрания вододел имат тенденцията да преливат едно в друго в темата.

Причините за напредъка / прогреса, според мен, са много и това в най-добрия случай е само една от тях. В "нашата" област мисля можем да намерим цял клас такива . Въпросът с изчерпването също не е толкова прост и са възможни едни или други решения, т.е. аз не бих се наел да правя каквито и да е прогнози. Особено пък - категорични. Регрес, разбира се, е възможен (дори имам питания в тази посока), но не е задължителен. Решения на проблема с ресурсите (все още зависим в това отношение от първичната среда) е много важен, но съвсем не мисля, че е нерешим.

Не знам защо изключваш "интересните времена" в близкото бъдеще?

Не толкова ги "изключвам", колкото ги оставям (засега) встрани. Причините са две, не - три.
Първа причина: ако заговорим за това, познай какво ще се случи - въобще ще изпадне останалата тема. Може да се отвори отделна (подчинена или не) евристична тема, а може би даже имаме такава (имам някакви такива впечатления).
Втора: по-добре първо да разрешим основния проблем на темата (ако е възможно и ако успеем) и чак след това да погледнем нагоре (а защо не и надолу).
И третата: титулярът на темата така я е задал, т.е. вниманието му е съсредоточено върху сравнението днес/вчера, а не днес/утре.

За бъдещите тотални конфликти мисля говорихме в темата за същността на войната. Възможности винаги има (нищо не може да се изключи с лека ръка), но поне засега са малко вероятни в близко бъдеще. Колкото по-далеч погледнем, толкова по-мъглив е погледа. Но не ми се иска (засега) да говорим за това, уточних вече защо.

ПП Подобни достатъчно общи теми имат тенденцията да се обръщат на говорилня за всичко, вероятно защото всеки от нас си има някакви интересуващи го проблеми и попадайки на подобна тема естествено ги поставя и неволно отклонява разговора в тази посока (ако има кой да му отговори). Размиването май не е допринесло за осъществяване на някоя тема. От друга страна, няма никакъв проблем за отваряне на нова тема - целият раздел е създаден за такъв род разговори.

ППП nik, ако посочваш цял пост, няма смисъл да ги цитираш изцяло - само се утежнява четенето на темата, достатъчно е да посочиш номера на поста.

[messire Woland]

Всъщност, разделението е само донякъде условно. Бих разделил периодите малко по-инак, но така, от по 100 години повече ми харесват. Да речем, началото на единия период би съвпадало с края на Наполеоновите войни (само година разлика), но пък началото на Първата световна война определено е вододел между две епохи, поне за Европа ... макар че всъщност не, не е само за нея, все пак ПСВ бележи началото на края на колониалния период. А 100те години след това са си пак така, за четност, а и така има шанс още нещо да се "вмъкне" в периода, кой знае ... две години във време на промени не е толкова малък срок.
Така че времето след Виенския конгрес (той е от края на 1814та, до 1815та), та до ПСВ си е цяла епоха. А времето от ПСВ до наши дни - също. Още повече, че едната война води до другата ... но както и да е.

[gollum]

Въпросът с разделението е, че може да се прокара и тъй и инак. Да, големите войни или международните договори с трайни последици са добър маркер, но все пак са точно това - един маркер. Научно-техническите и обществено-културните процеси си текат "отдолу" без да се "впечатляват" (последните в по-малка степен) чак толкова от политическите работи. Разбира се, в исторически и, още повече, военно-исторически форум, очевидно е, че този род събития са най-подходящи. Но няма голям смисъл да обсъждаме как са поставени границите - пет или десет години напред или назад няма да направят чак такава разлика. Периодите са общо взето почти или напълно в индустриалната епоха, а още не сме излезли съвсем от нея. Може би сме в преход към нова, но още не е ясно какви ще бъдат тази след-индустриални времена (ето, ник предполага да са връщане към пред-индустриалните).

[SizarieldoR]

Ще призная, че не съм изчел темата, но
най–съществените неща през 1700–1814 са изобретенията на индустриалната революция (от редосеялка до парен двигател, автоматизиран стан, локомотив и т.н.)

Трудно е да сравняваме А и Б. Сигурен съм, че А има по–голям брой патенти от Б, но през Б като че ли са измислени поне половината от нещата, които имаме около нас. През А има много подобрявания на стари неща като влакове, летящи машини, масово–произвеждани стоки и медицина.

[bsb]

Не съм чел отговорите (всъщност прочетох само два-три), а и периодът, който обхващат, е по-голям, но все пак - 108 отговора на въпроса "Кое е най-важното откритие през последните две хиляди години" (на английски):

http://edge.org/contributors/responses/what-is-the-most-important-invention-in-the-past-two-thousand-years

[messire Woland]

По принцип въпросът е сложен. Но има и още едно измерение, за което мислех преди време да пиша малко по-подробно, но все няма време, затова - съкратено. И това е въпросът с демографията. Първо малко данни:

Както може да се проследи по таблицата, периодът 1850-1950 е уникален в този смисъл, че тогава Западният свят е събрал в себе си 30% от световното население. Това вероятно няма да се повтори. И за този връх има няколко различни фактора - технологични (по-голямата производителност, която науката и технологията дават), медицината, която е пряко следствие от развитието на науката и разбира се по-различната технология на управлението на западните общества (в сравнение с останалия свят). В резултат от технологичното развитие се засилва значително експанзията и разселването на европейското население, а в самите западни страни, заради технологичният напредък се появяват доста "излишни" хора, главно бивши селяни, но не само такива.
Това разбира се не съвпада с другата периодизация, но пък върхът на процеса е някъде около ПСВ, т.е. края на единия период и началото на следващия. А сегашният свят вече практически се е върнал към времената, когато Азия е доминирала в демографско отношение, единствената разлика е, че в Африка сега имаме свръхпопулация. Ако гледаме от демографска гледна точка, може да се каже, че с края на период "А" ще завърши изцяло периодът на европейски възход, който е бил определящ в предишните 3 етапа. Интересно е, какво ще последва, но - надали ще видим.

[Гост]

Аз бих сравнил развитието на науката със рекордите в спорта -примерно леката атлетика - всичко вече е борба за десети и стотни. В началото науката се развива по-скоро от ентусиасти с няколко изключения и дълги периоди на регрес. После бавно и полека в продължение на 2 века 19 и 20 е впрегната от капиталистите да им осигурява принадена стойност,а те съответно субсидират изследванията, броя на учените нараства милионократно. Но поради обективни причини (природните закони) влагането на средства попрестана поради ниска или никаква възвръщаемост -примерно прекратените полети до Луната струващи стотици милиарди,а донесли няколкостотин килограма чакъл. От друга страна наистина науката спомага човек да не се бори 20 часа на ден за прехраната си, но пък това се компенсира от ламтежа за пари и хората работят на по 2-3 работи,а по разкази на прабаба ми "едно време" разбирай преди 60-70 години освен сезонните напъни около прибирането на реколтата или орането са имали доооста свободно време.Та относно прогнозите -все по-бавни и дребни качествени натрупвания основани основно на миниатюризация и никакви сериозни "пробиви" даже в рамките на един човешки живот.

[pehotinec]

Между другото полетите до луната не са стрували стотици милиарди. Основните проблеми са - лунният прах, който има силен електростатичен заряд, прониква навсякъде като поврежда механизмите и най-вече вреди на хората, също слънчевата радиация и метеоритите. При слънчевите изригвания се отделят потоци от протони и др. опасни частици, но най-вече е силно рентгеновото лъчение. На този етап комерсиализация и някаква възвръщаемост са невъзможни , но това ще е възможно около 2050 г. чрез промишленото използване на термоядрения синтез и добива на хелий 3 - който е най-вероятният източник на енергия през близките хилядолетия.Нищо не е отишло напразно. Прогресът на човечеството не от днес за утре, а се състои от безброй малки и големи стъпки, от безброй индивидуални и колективни усилия.