Стандарта на живот в Руската империя от 1913г.

[Гост]

Всички знаем, че стандарта на живот в Руската империя от 1913 г. е бил много по-висок от стандарта на живот след 1917 г. в тази многострадална държава. Защо според вас това е било така?

[Гост]

Ето на тази страничка може да се видят данни за някои цени и заплати в Руската империя преди Първата световна война. http://szhman.livejournal/com/230405.html

[messire Woland]

Ето на тази страничка може да се видят данни за някои цени и заплати в Руската империя преди Първата световна война. http://szhman.livejournal/com/230405.html

Първо - линкът ти не се отваря. Второ - виждал ли си някоя от държавите, които участват във войната, която да има един и същ стандарт в последната година преди началото и след края?

[gollum]

М`да, добави към това сериозната военната катастрофа, пренапрегната икономика и, особено ,общество, крайно неефективна политическа система и политика, две революции, дъъълга гражданска война и невероятен хаос и не е чудно до какво се стига. Цяло чудо е, че страната въобще започва да се възстановява от целия хаос и не е чудно, че не стига много далеч (поне в някои области възстановяването не е приключило в началото на четиридесетте (другаде са са се развили на фона на предвоенна Русия, но на не малка цена)). Като добавим социалните и политически проблеми (след революцията добавят към тях, но те са много сериозни още преди началото на войната), поредица от грешни (и катастрофални) решения и неефективна икономическа система (доколкото я има в началото) нещата стават ясни.
Особено ако сравняваме точно с 13-та година, която е изключително успешна (не всички са такива), заради добрата реколта (Русия е основно износител на селскостопанска продукция, дървен материал и полезни изкопаеми).

[Гост]

През 1913 г. 1 килограм хляб е струвал 5 копейки, 1 кг. говеждо месо около 46 копейки, 1 кг. картофи - 3 копейки, 1 яйце - 3 копейки, 1 килограм масло 37-38 копейки, 1 кг. захар 38-42 копейки, средна цена на чифт обувки - 3 рубли, на палто - 15 рубли, на костюм - 10 рубли. Според някои данни средната заплата в 1913г. е била около 37,5 рубли, но лекари и учители са получавали от 80 до 200 рубли, а квалифицираните работници около и над 100 рубли. Ето и други данни. http://yapotrebitel.ru/archives/1929

[zmaj]

Наскоро бяха издадени мемоарите на Виктор Кравченко. Там, между другото, има доста любопитни паралели по темата, която си подхванал. /За тези, които не знаят кой е Виктор Кравченко - комунист-идеалист от сталинското поколение партийци, за има-няма десетина години прави главоломна партийна кариера от миньор в Донбас, до инженер и директор на големи промишлени предприятия, управленец от средния номенклатурен ешалон, по чудо оцелява през чистките в края на 30-те, гласуват му огромно доверие и го пращат на работа в търговската мисия на СССР в САЩ, откъдето избягва през 1944 и търси политическо убежище; През 60-те години все пак възмездието на съветските тайни служби го застига, но не е доказано категорично - умира при странни обстоятелства.../
Та, този човек прави много интересни паралели между стандарта на живот на обикновения руски фабричен работник преди 1913 г и условията, при които е принуден да живее съветският работник след 1930 г. - всичко е основано на лични спомени - бащата на Кравченко е професионален революционер и синдикалист отпреди 1905, но не членува в нито една партия..
Пак казвам - мемоарите са любопитни за онези, които се интересуват от социално-битовите условия и низовите партийни взаимоотношения през онзи съветски период.

[messire Woland]

"Аз избрах свободата" от Виктор Кравченко - това ли е книгата? Поне авторът и описанието съвпадат.

[gollum]

Та, този човек прави много интересни паралели между стандарта на живот на обикновения руски фабричен работник преди 1913 г и условията, при които е принуден да живее съветският работник след 1930 г.

Нещо по-конкретно или връзка към книгата онлайн (или ако е издадена на хартия на български/руски - откъде си я взел). Иначе не би ме изненадало ни най-малко, ако работниците живеят доста по-зле през 30-те и 40-те години, отколкото през първото десетилетие и нещо на ХХ век. Дори го намирам за естествено - доста по-бедна държава, същевременно - много повече промишлени работници (в пъти), към което се добавя определено "отношение" (да се изразя меко, но най-простото му изражение е невъзможност да се борят за правата си (каквато съществува в определена форма в Русия), като под "борба" разбирам нормалния цикъл на отношения между работници и работодател, а не някакви революционни глупости; същевременно самият работодател не е индивидуален и със собствено виждане за нещата, а "универсален" и възможно най-лошия) към работниците.

ПП Между другото, нещо което често се забравя в подобни разговори (поне в други, на които съм бил свидетел): Руската империя сама се затрива, а не е повалена от някакви "злодеи". Определена роля играят и обстоятелствата, но на първо място са решенията и особеностите на системата. Точно както се случи след това и със СССР (по който повод също и ма не една подобна дискусия).

[zmaj]

Да, става въпрос за същата книга. Четох я наскоро, купих си я.
На мен ми беше интересно да проследя постепенната градация от наивната младежка вяра в комунизма, през първите разочарование от сталинисткия тип общество и тоталното скъсване със системата.

Руският фабричен работник е купувал в пъти повече месо, основни хранителни продукти, имал е достъп до сравнително добра медицинска помощ, прилични квартири и синдикални права /говорим непосредствено преди 1914-та/, имал е право да гласува, да стачкува и протестира;
През 30-те години съществуването на съветския пролетарий е сведено до жизнения минимум - зад пропагандата, че това е страната на работниците и селяните стои безмилостната експлатация, системното недохранване, лошото медицинско обслужване, липсата на нормални квартири, санаториумите са за номенклатурата и партийните величия, порционът е сведен до хляб и сол и водка; смъртността е в пъти по-голяма; тотален терор и липса на работнически права; висока процент на злополуки;
говорим за времена, когато вече има натрупване - края на 30-те години , а не първоначалната индустриализация;

Моето лично мнение е, че не е особено удачно да се сравнява социалните условия от 1913 г с времената след средата на 50-те години; тогава съветският строй става по-човечен, но за това спомага и общият скок на научно-техническото развитие в световен мащаб; по същия начин не е удачно да сравняваме България от 1939 с България от 1988 г. Но има място за сравнение между 39-та и 59-та примерно..

[messire Woland]

Ето и текста, в pdf формат, набързо редактиран от fb2.Ia izbral svobodu - Viktor Kravchienko.pdf

Добавка: това не е българският превод, а директно руския оригинал.

Още една добавка: оказва се, че това е непълен превод на английския оригинал. Непълен "по технически причини", а какво е изрязано ... кой знае? Ако българския превод е правен по това непълно издание ...

[bsb]

Добре де, а колко са били руските работници и съответно съветските? Подозирам, че руските са били доста по-малко и селяните са били доста повече - и като абсолютни стойности, и като съотношения. Т.е. ако примерно през 1913 г. е имало 20% работници и 80% селяни, през 1933 г. може да е било 40% работници и 60% селяни, като обаче работоспособното население е по-малко като цяло. Има ли някакви данни по въпроса, които да хвърлят светлина върху това предположение?

[messire Woland]

Добре де, а колко са били руските работници и съответно съветските? Подозирам, че руските са били доста по-малко и селяните са били доста повече - и като абсолютни стойности, и като съотношения. Т.е. ако примерно през 1913 г. е имало 20% работници и 80% селяни, през 1933 г. може да е било 40% работници и 60% селяни, като обаче работоспособното население е по-малко като цяло. Има ли някакви данни по въпроса, които да хвърлят светлина върху това предположение?

Вероятно съотношението е било още по-остро. Все пак Руската империя тепърва тръгва по пътя на индустриализацията, а след войните и революциите, СССР го доизвървява, така да се каже. А за статистиката - и на мен би ми било интересно, ако има такава

[gollum]

Точно и аз това посочих, Bsb:

Иначе не би ме изненадало ни най-малко, ако работниците живеят доста по-зле през 30-те и 40-те години, отколкото през първото десетилетие и нещо на ХХ век. Дори го намирам за естествено - доста по-бедна държава, същевременно - много повече промишлени работници (в пъти)

Не е много лесно да се намерят точни данни, но през 14-та заетите общо в производството са общо малко под 7 млн. души при население около 170 млн. души. Т.е. малко над 4% от населението (ако се гледа по-широко и се включи транспорта и някои други отрасли, може би могат да се "докарат" до 7-8%, но едва ли повече). А ако вземем само индустриалните работници, то ще са дори по-малко, данните за 13-та - 2 467 200 души в обработващата промишленост и 647 745 в добивната, т.е. малко над 3 млн. души (около 2%).
За СССР преди войната намерих някакви данни, че общо в производството са били заети около 8-9 млн. души през 1928 г до около 24 млн. през 1940 г. (при над 170 млн. души население). Собствено промишлените работници са около 10 млн. души, т.е. ако сравним 1913 г. с 1940 г., общо заетите в промишлеността са се увеличили от 7 на 24 млн. (над три пъти), а собствено промишлените работници от 3 и нещо на 10 млн., т.е. пак малко над трикратно. Същевременно СССР през 20-те години и през 30-те е по-бедна държава от Русия през първото десетилетие на ХХ век. Какво тогава се чудим, че качеството на живот на работниците е паднало? Това е логично следствие както на бързия качествен скок (без да има съответния скок в пазарите или износа) и на "уклона" на инвестициите.
Влошаването на качеството на живот на промишлените работници е свързано с количествения "ръст" на промишлените предприятия. Може отчетливо да се проследи как през 30-те години работниците живеят по-зле отколкото през 20-те години (не само 13-та спрямо която да е следваща). Все повече предприятия се строят, има нужда от повече работници, но основните инвестиции се правят в самите предприятия и машините, а не в развитието на инфраструктурата, която ги съпътства: градска, транспортна, да не говорим за социална. Логичният резултат е падането на качеството на живота.
Т.е. не става въпрос за някаква "злонамереност" (както понякога се намеква), а за обективно съчетание от фактори с определени субективни решения (да речем, да се заложи на тежката промишленост, да се "жертва" много за индустриализацията на страната и прочее, което съчетано с кофти управленски решения води до изключително тежка катастрофа през 30-те години).
Разбира се, определено влияние играе и ролята на държавата като "работодател" (при това, тираничен по определение, защото не позволява какъвто и да е диалог върху условията на труд и заплащане по определение) и едновременно с това "защитник" на работниците. Логично е, че в тази роля, особено когато не достигат ресурсите, ще надделее "тираничното" начало.

Моето лично мнение е, че не е особено удачно да се сравнява социалните условия от 1913 г с времената след средата на 50-те години; тогава съветският строй става по-човечен, но за това спомага и общият скок на научно-техническото развитие в световен мащаб

Разбира се, това е въпрос на мнение. За мен такова сравнение е точно толкова "правилно", колкото с произволен момент от 20-те до 40-те години. Диктаторът е друг, но системата сама по себе си не е се променила много (още по-малко пък, радикално). Основната разлика е в постепенната "нормализация" на условията на живот: към средата на 20-те години като икономика и условия за живот има известно възстановяване и развитие, но следва поредица от тежки кризи, която в не малка степен се дължи на външни и наследени обстоятелства (задълбочени значително от поредица от лоши решения и невъзможност да се преодолее хаоса - особено социалния), да не говорим за поставените "високи" цели, заради които има склонност да се жертва почти всичко (и които се оказват в крайна сметка полезни, когато ВСВ идва).
Следва период на възстановяване след войната, когато също се живее зле (по спомени, на каквито съм попадал - и по-зле отколкото през втората половина на 30-те или началото на 40-те преди войната), но към средата на 50-те години нещата започват да се нормализират, кризата вече е оставена назад (повече или по-малко) и е постигнат определен ред. Не е чудно, че натрупванията започват да се отразяват положително и върху качеството на живот (за мен - става въпрос не за влиянието на някакво 4външно развитие на технологиите", колкото точно на вътрешно такова). Естествено, после идва "застой" и нови кризи (къде заради амбициите и нуждите в надпреварата със "Запада", къде заради вътрешните проблеми на системата), но тази история излиза извън темата (както и самото обсъждане на особеностите и "жизнеспособността" на системата - както отбелязах, тя се събаря сама (колкото под определени външни обстоятелства, толкова повече под вътрешни), както до голяма степен се случва и с Руската империя).
Уф, стана малко дълго. Да обобщя: моето мнение е, че причините за разликата в качеството на живот са обективни. Сходно нещо може да се намери в много подобни сравнения от предвоенно време и следвоенна разруха и хаос. Да речем, ако вземем качеството на живот на конкретна категория Япония от 35-та, същата държава от 50-та и Япония от средата на 90-те.

Воланд, благодаря за връзката към книгата - ще се чете .

[zmaj]

Просто споменах тази книга, щото горе-долу е в контекста на темата. Именно сравнението между качеството на живот на обикновения работник в Имперска Русия /до 1914-та/ и СССР /докъм края на 30-те години/ карат автора да промени тотално ценностната си система. Не е "научно", но е интересно като мемоарно произведение.
Очевидно за него пропагандните обяснения за необходимите жертви в името на бъдещето не са му повлияли, но пък за много негови съвременици те са си останали добър аргумент, за да приемат живота в очевидно влошените социално-битови условия.

И нещо малко офтопик:
(Съветската система умело се опитваше да избяга от преките наблюдения и сравнения между социалните условия, при които живеят работниците в развития капиталистически свят и техните събратя отвъд желязната завеса; но тъй като това практически беше невъзможно, винаги се наблягаше на историческата ретроспекция между изостаналата капиталистическа страна в миналото и цветущите социални условия в социалистическото настояще в същата страна; нищо, че се сравняват времеви отрязъци с 30-40 години отстояние - без да се споменават подробности като появата на пеницилина, масовият автомобилен и авиационен транспорт, телевизията, битовата техника, компютрите, радиото, атомната енергетика и прочие - все технологии, които чувствително променят начина на живот глобално, независимо от икономическата система; /да не говорим, че много от тези технологии са просто откраднати от Запада/
Много ясно, че няма как да сравним волския впряг и кирпичената къща на прадядо ми с москвича на баща ми и холовата гарнитура в панелен блок през 80-те , в комлект с цветен телевизор;
Спор няма през 60-те и 70-те в СССР се живее сравнително добре - няма гладуващи, има масови и достъпни медицински услуги, неграмотните са сведени до минимум - и това, ако се сравни с масовия терор и мизерията на 30-те - си е огромен напредък; но пък ако тръгнем да сравняваме страна като Чехословакия през 1938 и 68 - съмнявам се, че стандартът ще е в полза на социализма./

[Гост]

Ето още някои цени от 1913 г. - 1 литър мляко - около 10 копейки, 1 кг. моркови - 8 копейки, 1 кг. кромид лук - 5 копейки, 1 кг. сом - 20 копейки, 1 кг. замразена сьомга - 80 копейки. Трябва да се има предвид, че към 1913 г. не е имало данък върху дохода от заплата и всъщност тези данни, които съм изнесъл по-горе за средна заплата през 1913 г. всъщност е чиста заплата. През 1913 г. е имало златен стандарт за рублата и всяка рубла е могла да се обмени за 0,774235 грама чисто злато и националната банка е била длъжна да обменя рублите срещу злато по този курс и по този курс с една средна заплата е могло да се купи през 1913 г. 29,0338125 грама чисто злато, което сметнато по днешния курс на златото е 1533,36 щатски долара, тоест тогавашната средна заплата се равнява на 1533,36 днешни щатски долара. Ако смятаме по курса на златото от края на 1989 г. ще получим че средната заплата от 1913 г. се е равнявала на 372,0766 щатски долара от 1989 г., а средната заплата в СССР през 1989 г. е била 217,74 тогавашни рубли, което по официалния държавен курс се е равнявало на 359,31 щатски долара, тоест покупателната способност спрямо златото на заплатите от 1989 г. е била по-ниска от тази през 1913 г., а всъщност покупателната способност спрямо златото на заплатите от 1913 г. е била над 5 пъти по-висока от тези през 1989 г., тъй като през 1989 г. човек е могъл да купи долари на черния пазар при курс 3 рубли от 1989 г. за 1 щатски долар и всъщност съветската средна заплата през 1989 г. е била 72,46 щатски долара, смятано през черния курс на долара. Следва да се вземе предвид и това, че всъщност средните доходи на населението през 1913 г. са били по-високи от средната заплата, защото немалка част от населението е работила сама за себе си и съответно е изкарвала много повече от една средна заплата. Имам предвид предприемачи, търговци, селски стопани, да не говорим че някои помещчици не са работили, но са си докарвали големи доходи от своето имущество. Трябва да се отчете и това, че през 1913 г. на практика не е имало дефицит за каквато и да е било, докато в годините на съветската власт дори човек да има пари, то не може да купи свободно голяма част от стоките заради хроничния стоков дефицит на съветската система и следователно в СССР за да купиш свободно голяма част от някои стоки е трябвало да заплатиш много по-висока цена на черния пазар, да не говорим че през много десителетия от съществуването на СССР е могло да се снабдиш с определени стоки само срещу купони и не всички хора са имали право на купони. Между другото, тъй като по-горе стана въпрос за процента на градско население, то през 1913 г. процента на градско население е само 14,2 процента от общото население.